ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 32 14.01.2020 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно гражданско дело № 7 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „М. . “ Е. , ЕИК **със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул. „Д“, № * представлявано от М. . аринела Л. А. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „А“, № 1* ет.*, офис * – адв. И. , чрез процесуалния му представител – адв. И. , против определение № 1336/ 4.11.2019 г., постановено по т.д. № 345/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на „С“ А. , ЕИК**, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. К, с. З., представлявано от С. Г. Ч. , сумата от 1200 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски по делото.
М. . оли се за отмяна на постановеното определение, като се сочи, че не са били налице предпоставките за присъждане на разноски, доколкото не е бил представен своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК, нито доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че ответникът действително е заплатил адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
В постъпилия отговор на частната жалба, същата се оспорва, като се претендира потвърждаване на атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.
Апелативен съд Б. , след като се запозна с частната жалба, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Ч. жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Производството пред съда от първа инстанция е било образувано по иск, с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от „М. . “ Е. против „С“ АД. Ответникът по делото е бил представляван в процеса от процесуален представител – адв. С. , който е подал отговор на исковата молба, отговор на допълнителната искова молба, писмено становище по депозирано от насрещната страна искане за спиране на делото.
Производството по първоинстанционното дело е било спряно, а във връзка с постъпила от ищеца молба, и прекратено, с определение от 14.08.2019 г. В същото определение, съдът е пропуснал да се произнесе по разноските и ответникът е поискал, на основание чл.248, ал.1 ГПК, допълване на произнасянето, с присъждане на съдебно – деловодни разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв.
С атакуваното в настоящото производство определение на Окръжен съд Б. , същият е присъдил претендираните разноски в горния размер.
Съгласно нормата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Видно от данните по делото, разноските за адвокатско възнаграждение са действително направени, представени са писмени доказателства – пълномощно, фактура за възнаграждение за правна защита и процесуално представителство за делото пред Окръжен съд Б. и извлечение от разплащателна сметка. Същите са поискани в отговора на исковата молба.
Представянето на списък на разноските, по смисъла на чл.80 ГПК, не е предпоставка за присъждане на разноските, тогава, когато решаващият съд изобщо не се произнесъл по разноските – т.8 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място, липсата на проведено открито съдебно заседание по делото е препятствало представянето на списък на разноските и не се касае за пропуск на страната.
В аспект на изложеното, постановеното от първоинстанционния съд определение следва да се потвърди.
С оглед изхода от делото, при отправеното искане за присъждане на разноски на ответника по жалбата и като съобрази нормата на чл.81 ГПК, предвиждаща, че съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, и представените пред настоящата апелативна инстанция доказателства за платено възнаграждение на един адвокат в размер на 240 лв. – фактура и извлечение от разплащателна сметка, съдът намира, че този разход следва да се възложи на насрещната страна – частен жалбоподател. Следва да се отбележи, че докато при развитието на производство по чл.248 ГПК, като особено такова, даващо възможност на съда да интервенира върху собствения си акт, каквато принципно е отречена с чл.246 ГПК, разноски на насрещната страна не се дължат, тъй като процедурата е продължение на произнасянето по спора, то в хипотезата, когато актът на първостепенния съд по чл.248 ГПК се атакува по реда на инстанционния контрол и се развие производство по чл.274, ал.1 ГПК, поради самостоятелния му характер, отговорността за разноски не може да бъде отречена. В този смисъл и О. № 769 от 15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/ 2017 г. на ВКС, ТК.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1336/ 4.11.2019 г., постановено по т.д. № 345/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Б.
ОСЪЖДА „М. . “ Е. , ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул. „Д“, № 1* представлявано от М. . Л. А. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „А“, № * ет.*, офис * – адв. И. , да заплати на „С“ А. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. К, с. З., представлявано от С. Г. Ч. , сумата от 240 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: