МОТИВИ
към Присъда №
264/22.07.2020г.
по НОХД № 393/2020год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимата А.А.Х. е предадена на съд за това, че в периода 31.03.2020г,- 06.04.2020г. в с. С,
общ. К, обл. С, като лице по т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., издадена
от Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-1-158/26.03.2020
г., издадена от Министъра на здравеопазването, е нарушила мерки, издадени против разпространяването
на заразна болест по хората- COVID-19, а
именно следните противоепидемични мерки:
-
поставяне
под карантина в жилище, находящо се на адрес: с. С, общ. К, обл. С. след
пристигането си в Република България от Република Германия, за срок от 14 дни с
начална дата на карантината считано от 24.03.2020г. и крайна дата на
карантината 06.04.2020г., с Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-11/23.03.2020г.
по описа на Регионална здравна инспекция – В. към Министерството на здравеопазването,
издадено от А.Н.Б., на длъжност началник отдел в Дирекция „НЗБ“ при Регионална
здравна инспекция - В;
-
по т. 1 от заповедта: „Всички български граждани...., пристигащи от... държави с регистрирани
случаи на COVID-19
... се поставят под карантина за
срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание на органите на граничния здравен
контрол...
-
по т. 6 от заповедта: „Всички лица по т. 1..., поставени под карантина, са длъжни да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили че ще
пребивават, за посочения в предписанието срок. ",
като е напуснала мястото
за настаняване, находящо се на адрес: с. С., общ. К., където същата е посочила,
че ще пребивава за посочения в предписанието срок и деянието
е извършено по време на пандемия от COVID-19 и извънредно положение върху цялата територия на Република
България, свързано със смъртни случаи (обявено
с Решение, прието от 44-то Народно събрание на 13.03.2020г. по предложение на
Министерския съвет и на осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от CОVID-19, обнародвано в
Държавен вестник, бр. 22 от 13.03.2020г.)- престъпление по чл.355, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
РП-С., надлежно уведомена, явява се прокурор М.Х., пледира
за присъда, като указва на подсъдимата да се определи наказание „лишаване от
свобода” около и над минималния размер, като негово изпълнение да бъде отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК, а кумулативно предложеното наказание „глоба“ да
не бъде налагано.
В проведеното открито разпоредително заседание подс.Х.,
нередовно призована, не се явява, вместо нея се явява служебен защитник- адв.В.Г.
***, назначена за такъв по време на досъдебното производство. Видно от
материалите по делото и по данни на кмета на селата по двете известни
местоживеения на подсъдимата- в с. С, обл.С и в с.К, обл.В, същата е напуснала
страната и към момента се намира в чужбина на неустановен адрес. С оглед
изложеното по-горе от страна на представителя на РП-С се направи искане
производството да продължи по реда на чл.269, ал.3 от НПК. Към това искане
защитата на подс.Х. се присъедини изцяло, като заяви, че също не вижда пречка
производството да продължи в отсъствието на подс.Х.. Защитата на подс.Х.- адв.Г.
заяви също, че е разговаряла лично по телефона с подс.Х. и същата е дала
съгласието си производството срещу нея да бъде проведено в нейно отсъствие.
След изслушване становищата на страните, съда счете, че са
налице проц.предпоставки за разглеждане на делото в условията на чл.269, ал.3
от НПК т.е. в отсъствието на подс. А.Х., тъй като същата е нарушила взетата и
мярка за неотклонение по време на досъдебното производство, обвинението в което
е бил обвинен подс.Х. не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като е
наказуемо с „лишаване от свобода“ до 5 години и глоба от 10 000 до 20 000
лева, към момента няма данни за нейното местопребиваване, като са налице данни,
че същата е напуснала страната и към момента се намира на неустановен адрес в
чужбина. Предвид изложеното и на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК, съда с
мотивирано протоколно определение даде ход на откритото разпоредително съдебно
заседание в отсъствие на подс.Х., като вместо нея се яви назначения и служебен
защитник- адв.в.Г. при САК.
По време на обсъждането на въпросите по реда на чл.248 от НПК от страна на защитата на подс.Х.- адв.В.Г. при САК се направи искане
производството по делото да бъде прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, тъй като деянието в което е била обвинена подс.Х. не съставлявало
престъпление, а било административно нарушение. Представителя на РП-С. оспори
искането на защитата на подс.Х. и заяви, че деянието съставлява престъпление по
чл.355, ал.2 от НК, поради което моли съда да отхвърли искането на защитата на
подс.Х. като неоснователно.
Съда след изслушване на становищата на страните по реда на
чл.248 от НПК счете, че не са налице проц.предпоставки за прекратяване на
наказателното производство срещу подс.Х. и отхвърли искането на защитата и като
неоснователно с мотивирано протоколно определение.
След приключването на откритото разпоредително заседание,
съда разгледа делото по същество, като двама от свидетелите- А.Р. и Р.Р.,
нередовно призовани не се явиха. Призовките спрямо тях бяха върнати в цялост с
отметки, че по данни на близките им същите се намирали на работа в чужбина и
отказват да приемат от тяхно име призовките. В тази връзка съда предложи на
страните техните показания, дадени по време на досъдебното производство да
бъдат прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр.с ал.1, т.5 от НПК.
Представителя на РП-С и защитата на подс.Х. заявиха, че няма пречка да бъдат
прочетени показанията на двамата свидетели, дадени от тях по време на
досъдебното производство, а защитата на подс.Х. от свое име и от името на подс.Х.
даде съгласието си за извършването на това процесуално-следствено действие,
предвид на което и на основание чл.281, ал.5 във вр.с ал.1, т.5 от НПК
показанията на св.Р.Р. и А.Р., дадени от тях по време на досъдебното производство
бяха прочетени и приобщени като доказателства по делото.
По време на съдебните прения защитника на подс.Х. заяви, че
моли съда да я оправдае в извършването на престъплението в което е била
обвинена от РП-С., тъй като обвинението срещу подс.Х. не било доказано по
категоричен начин, като изложи доводите си в тази насока. Освен това и ако съда
не възприеме тези доводи на защитата на подс.Х., като алтернативно искане се
направи подс.Х. да бъде оправдана, като спрямо нея се приложи чл.9, ал.2 от НК,
тъй като деянието и било маловажен случай, като изложи доводи в тази насока.
Освен тези две искания от страна на защитата на подс.Х. се направи и трето
искане за нейното оправдаване, като бяха изложени доводи, че деянието извършено
от подс.Х. представлявало административно нарушение по Закона за здравето и
нямало признаците на престъпление по чл.355, ал.2 от НК.
Представителя на РП-С оспори исканията на защитата на подс.Х.
и моли съда да признае за виновна подс.Х. като и наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. А.А.Х. е родена на *** ***, български гражданин, с
адрес за призоваване в страната: с. С., общ. К, обл. С, неосъждана, неомъжена и
безработна.
Поради разрастване на епидемия от корона вирус подс. Х.,
която до 24.03.2020 г. пребивавала в Република Германия, решила да се прибере в
Република България. На 24.03.2020 г., в 13:17 часа, подс. Х. кацнала с
пътнически самолет на летище В., с полет от Република Германия № W64510.
Към този момент, на основание чл.84, т.12 от Конституцията
на Република България по предложение на Министерския съвет, поради
разрастващата се пандемия от COVID-19,
съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание,
обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на територията на Република България е било въведено
извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. В тази връзка, по
повод на усложняващата се епидемиологична обстановка със Заповед
№РД-01-130/17.03.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването, изменена
със Заповед № РД-1-158/26.03.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, е била установена задължителна карантина за всички лица
/граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на територията на
Република България от държави с регистрирани случаи на COVID- 19, сред които е била
и Република Германия. За целта, влизащите в страната попълвали формуляр, в
който посочвали държавата, от която пристигали, личните си данни, както и домът
или мястото за настаняване, на което се задължавали да пребивават за период от
14 дни, считано от момента на пристигането си. Информацията се подавала от
органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) към Регионалните здравни
инспекции по местоизпълнението на карантината, които от своя страна имали
задължение да уведомят и общопрактикуващите лични лекари, за да поемат
наблюдението на здравословното състояние на карантинираните лица за периода на
карантината.
В изпълнение на така въведената процедура на подс. Х. е било
издадено предписание с изх. № ЗП-02-11/23.03.2020г. по описа на Регионална
здравна инспекция-В. към Министерството на здравеопазването, издадено от А.Н.Б.,
на длъжност началник отдел в Дирекция „НЗБ“ при Регионална здравна инспекция-В.
В документите е било посочено, че подсъдимата се задължавала да спазва
ограничението да не напуска жилището, находящо се на адрес: с. С., общ. К.,
обл. С. Предписанието е било подписано по надлежния ред и от подс. Х., с което
е била завършена процедурата и по уведомяването й и за наказателната
отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска
адреса, на който е заявила, че ще пребивава за срока на карантината.
Гореописаната информация за поставяне под карантина е била подадена
до органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) и Регионалните здравни
инспекции по местоизпълнението на карантината, а именно РУ-С. и РЗИ-С.
Предвид местоизпълнението на карантината - жилището,
находящо се на адрес: с. С., общ. К., обл. С., контролът върху изпълнението на
задължението на карантинираната подс. Х., поставена под карантина на основание
т.1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., издадена от Министъра на
здравеопазването, изменена със Заповед № РД-1 -15 8/26.03.2020 г., е бил възложен
на служителите на РУ-С., които периодично започнали да извършват проверки.
В периода от 31.03.2020г.- 06.04.2020г., вкл., подс. Х.
напуснала мястото за настаняване - различно от настоящия й и постоянен адрес,
находящо се на адрес: с. С., общ. К., където същата е била посочила, че ще
пребивава за времето на карантината, като заминала за с. К., обл. В, и
престояла там заедно със своя приятел св. Р.Р. и друго неустановено по делото
лице. До края на карантината - 06.04.2020 г., вкл., подс. Х. не се завърнала
въобще на адреса по местоизпълнение на карантината под която била поставена с
горепосоченото предписание.
На 31.03.2020 г., около 10:45 часа, св. Я. - младши
полицейски инспектор в Участък – К. при РУ-С, посетил адрес: с. С, общ. К, с
оглед извършваните проверки по спазване на карантината. Подс. Х. не била
установена на адреса. При разговор с живеещите на адреса други лица, в т.ч. и
св. А.Р., св. Я. установил, че подс. Х. е напуснала адреса и е заминала за
друго населено място. Св. Я. набрал подс. Х. по мобилния й телефон, посочен от
нея във формуляра, но не успял да осъществи връзка с нея.
На 01.04.2020 г. и 03.04.2020 г. св. Я. отново извършил проверки
на адреса, на който подс. Х. следвало да изпълнява карантината си, но
резултатът бил аналогичен и подсъдимата не била открита на него.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.Х.,
дадени от нея по време на досъдебното производство, депозираните свидетелски показания,
писмените доказателства, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали от ДП № 1886 ЗМ 153/2020 год.
по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
От изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието
си в периода 31.03.2020г,- 06.04.2020г. в с. С, общ. К, обл. С, като лице по т.
1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., издадена от Министъра на
здравеопазването, изменена със Заповед № РД-1-158/26.03.2020 г., издадена от
Министъра на здравеопазването, е нарушила
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората- COVID-19, а именно следните
противоепидемични мерки:
-
поставяне
под карантина в жилище, находящо се на адрес: с. С., общ. К., обл. С., след
пристигането си в Република България от Република Германия, за срок от 14 дни с
начална дата на карантината считано от 24.03.2020г. и крайна дата на
карантината 06.04.2020г., с Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-11/23.03.2020г.
по описа на Регионална здравна инспекция – В. към Министерството на
здравеопазването, издадено от А.Н.Б., на длъжност началник отдел в Дирекция
„НЗБ“ при Регионална здравна инспекция - В;
-
по т. 1 от заповедта: „Всички български граждани...., пристигащи от... държави с регистрирани
случаи на COVID-19
... се поставят под карантина за
срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание на органите на граничния здравен
контрол...
-
по т. 6 от заповедта: „Всички лица по т. 1..., поставени под карантина, са длъжни да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили че ще
пребивават, за посочения в предписанието срок. ",
като е напуснала мястото
за настаняване, находящо се на адрес: с. С., общ. К., където същата е посочила,
че ще пребивава за посочения в предписанието срок и деянието
е извършено по време на пандемия от COVID-19 и извънредно положение върху цялата територия на Република
България, свързано със смъртни случаи (обявено
с Решение, прието от 44-то Народно събрание на 13.03.2020г. по предложение на
Министерския съвет и на осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от CОVID-19, обнародвано в
Държавен вестник, бр. 22 от 13.03.2020г.), подс.Х. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл.355, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Безспорно е установен механизма на деянието и авторството
на същото. Установено е, че подсъдимата А.Х. е била поставена под карантина,
въпреки което в инкриминираният период от време / 31.03.2020г.- 06.04.2020г. /
е напуснала дома си, като е отишла на друг адрес в с.К., обл.В., заедно със
своя приятел- св. Р.Р. и трето неустановено лице, където се е намирала и
болната и майка. За горепосочените факти, установени по категоричен начин са
налице свидетелски показания, които са приети и като доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК, тъй като подс.Х. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването им. Въпреки, че е съзнавала, че поставянето
под карантина я задължава непрекъснато да пребивава на посочения от нея адрес,
подсъдимата пренебрегвайки въведените противоепидемични мерки против
разпространяването на CОVID-19, съзнателно ги е нарушила, като е напуснала мястото за настаняване,
посочено от нея, за инкриминирания период, като е заминала за постоянния си
адрес. По този начин подс. Х. е поставила в опасност здравето и на други лица,
които са осъществили контакт с нея- св.Р.Р., нейната майка, пребиваваща на този
адрес и трето неустановено по делото лице.
Като причина за деянието съда отчита незачитането на
правовия ред установен в страната и правните норми регламентиращи обществените
отношения, свързани със здравето, ниската правна култура на подс.Х. и нейните
слаби морално волеви задръжки.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- направените
самопризнания от подсъдимата Х., чистото и съдебно минало, изразеното съжаление
и съдействие по време на досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – съда не отчита
наличието на такива.
Във връзка с направените по време на съдебните прении
възражения и искания от страна на защитата на подс.Х.- адв.В.Г. при САК,
настоящия съдебен състав счита следното:
Относно първото искане на защитата за оправдаването на подс.Х.,
тъй като обвинението за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1
от НК не било доказано, настоящия съдебен състав го счита за неоснователно.
Действително в попълненото предписание са налице някои неточности, но същите са
от технически характер и по никакъв начин не влияят върху правото на защита на
подс.Х.. Неправилно защитата на подс.Х. преценява, че предписанието е било
издадено на 23.03.2020г., а самата подсъдима се е прибрала на 24.03.2020г.,
т.е. същото било издадено преди прибирането на подс.Х. в страната. Действително
в приложеното по делото копие от връчено предписание на подс.Х. е налице дата
23.03.2020г., но същата касае само изходящия номер на учреждението, което е
издало предписанието, в случая това е РЗИ- В. В случая няма пречка
предписанието да бъде изведено предварително преди пристигането на което и да е
лице, подлежащо на поставяне под карантина, при наличието на предварителна
информация за това. А както става ясно от изложената по-горе фактическа
обстановка, подс.Х. е пристигнала от Република Германия в Република България с
полет на WIZZAIR №W64510. Според начина на пристигане на подс.Х. е и процедурата, която следват
РЗИ, тъй като същите притежават предварителна информация, подадена им от МВР,
въз основа на която предварително са уведомени за пристигането на лице,
подлежащо на поставянето му под карантина. Следователно и при наличието на тази
информация, органите на РЗИ са преценили, че следва да изведат предписанието,
което ще връчат на подс.Х. от предния ден, което по никакъв начин не влияя
върху правото на защита на подс.Х., тъй като същото е било връчено на подс.Х.
при нейното пристигане на 24.03.2020г., а и няма как да и бъде връчено
предварително, при положение, че същата все още не се е намирала физически в
страната ни.
Отделно от това и съобразно нормата на чл.61, ал.9 от
Закона за здравето е видно, че „Министърът на здравеопазването утвърждава
образец на предписанията по ал. 4, 5 и 6“, а съобразно ал.10 от същия член „Предписанията
по ал. 4, 5 и 6 подлежат на предварително изпълнение“. Т.е. няма пречка
утвърдените образци на предписанията, които се издават спрямо лице по ал.1 и 2
от същия член, да се изпълнят предварително.
В останалата си част възраженията на защитата на подс.Х. са
също неоснователни. Действително в попълнените лично от страна на подс.Х. данни
чрез Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с
разпространение на COVID-19 във връзка с епидемична ситуация е вписана като дата, навеждаща на
24.02.2020г. доста неясно, но следва да се има предвид, че тези данни се
попълват лично от лицето, което подлежи на поставяне под карантина и за тяхното
неправилно въвеждане то носи наказателна отговорност. В този смисъл подс.Х.
сама е поставила тази неясна дата, наподобяваща 24.02.2020г. като по този начин
сама се е поставила в положение, укоримо от закона. Но е недопустимо от нейните
незаконосъобразни действия, подс.Х. да черпи законни права, тъй като същата
дали умишлено или не, сама е поставила тази дата, наподобяваща предходен месец,
преди нейното действително завръщане в страната.
Идентични са и останалите реквизити за които възразява
защитата на подс.Х., а именно, че в предписанието е било записано, че адреса на
който ще пребивава се намира в област Д. Тези данни също са снети по показания
на лицето, което ще бъде поставено под карантина, като сама подс.Х. *** се
намира в област Д., но при справка в селата на област Д. и област С.,
общодостъпна за всеки, е видно, че с.С. се намира в област С. , а не в област Д.
Относно възражението, че подс.Х. не е била уведомена за
срока в който е следвало да бъде под карантина, настоящия съдебен състав счита
също за неоснователно, тъй като видно от формуляра за данни, който е бил
попълнен лично от подс.Х. е упоменато, че „адрес на който ще пребивавате в
следващите 14 дни“ се намира в с.С., като отново подс.Х. *** се намира в област
Д. / очевидно в случая не става въпрос за умишлено неправилно определяне на
областта в която се намира селото, а се свежда до незнание от страна на подс.Х.
/. Отделно от това същата е поставила и отметка, че декларира, че е информирана
да спазва задължителната 14-дневна карантина. По този начин е налице надлежно
уведомяване на подс.Х., че е длъжна да спазва определената и 14-дневна
карантина, която е започнала да тече от момента и на влизане в страната-
24.03.2020. до 06.04.2020г., за което обстоятелство и самата тя е декларирала,
че е информирана.
Относно възражението, че в показанията на св.А.Р.,
прочетени по реда на чл.281 от НПК е налице също несъответствие, тъй като същия
заявява в показанията си, че подс.Х. е пристигнала на 23.04.2020г., настоящия
съдебен състав счита за неоснователно, тъй като се касае за допусната
техническа грешка при изписването на правилната дата 24.03.2020г. / обърнати са
двете цифри като вместо 24.03.2020г. е записано 23.04.2020г. /, още повече, че
малко по-нагоре в неговите показания е видно, че същия заявява, че подс.Х. е
пристигнала със самолет на 24.03.2020г. в гр.В., от където е трябвало да бъде
посрещната от зетя на св.Р..
Относно възражението на защитата на подс.Х., че по делото
нямало доказателства за компетентността на органа, издал предписанието,
настоящия съдебен състав го счита също за неоснователно, тъй като такова не е и
необходимо, понеже компетентността на органа, издаващ предписанието изхожда от
рамките на Закона за здравето, Наредба № 21/ 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и Заповед № РД-01-130/ 17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването. Съобразно нормата на чл.61, ал.6 от Закона за здравето
„Задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на
директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от
него длъжностно лице“. Съобразно нормата на чл.61, ал.2 от Закона за здравето „На
задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест
по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1
на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на
територията на страната от други държави“, а съобразно ал.3 „Министърът на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със
заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от заразни болести
извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина
на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната
изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в
съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест“. От
изложеното по-горе е видно, че лицето, издало предписанието има необходимата
компетентност, изходяща от нормите на Закона за здравето.
И като обобщение на изложеното по-горе, настоящия съдебен
състав счита, че правото на защита на подс.Х. по никакъв начин не е било
засегнато с тези дребни технически грешки, а обвинението спрямо нея е доказано
по безспорен и категоричен начин. Следва да се има предвид и че по време на
разпита и като обвиняем самата подсъдима е заявила, че разбира в какво е била
обвинена и дала своите обяснения защо е нарушила карантината, което от своя
страна изключва изложените по-горе възражения от страна на нейната защита на
основателни. Категорично и съвсем недвусмислено по делото е установено, че
подс.Х. е знаела, че е поставена под карантина, за какъв срок, основанието за
това и къде е следвало да я изпълнява. Аргумент в подкрепа на това се намира и
в показанията на св.Я.Я. от които е видно, че подс.Х. и св.Р. са търсили с него
контакт, за да го попитат за реда по който може да бъде променен адреса на
който е следвало да изпълнява карантината си. Предписанието, което е било
издадено на подс.Х. е одобрено от министъра на здравеопазването и не е било
оспорено от страна на подс.Х., напротив- същата се е съгласила с него и го е
подписала без възражения.
Относно следващото по вид възражение на защитата на подс.Х.,
а именно, че следва подсъдимата да бъде оправдана, като спрямо нея се приложи
нормата на чл.9, ал.2 от НК, т.е. извършеното от нея деяние попадало в
хипотезата на „маловажен случай“, настоящия съдебен състав го счита за
неоснователно. Деянието по чл.355, ал.2, във вр. с ал.1 от НК
е формално престъпление, т. е. не се изисква да има определен вредоносен
резултат, за да е съставомерно. С това деяние обаче се застрашават определени
обществени отношения. И ако с конкретно деяние, което от фактическа страна се
изпълва фактическия състав на престъплението, и тези обществени отношения са
били реално застрашени, то съдът не счита, че спрямо деянието би могла да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Идеята на мерките по цитираните по-горе заповеди на министъра на
здравеопазването е да ограничат разпространението на заразна болест (в случая
COVID-19) по време на епидемия, каквато има и в момента в страната. С
действията си подс. Х. не само не е спазила изискванията за поставянето и под
карантина, но и е увеличила опасността от разпространението на болестта. Чрез
напускането на местото, където е следвало да изтърпи карантината си и
придвижването и в присъствието на св.Р. и трето неустановено лице, до значително
отдалечено като разстояние място, подс.Х. е способствала за разпространението
на заразната болест. И не на последно място по важност, чрез придвижването си
от с.С., обл.С. до с.К., обл.В., подс.Х. е поставила в опасност не само хората,
които са пътували с нея, но и болната си майка, която се предполага, че е в
напреднала възраст и както става ясно от обясненията на подс.Х., дадени от нея
по време на досъдебното производство, същата е била във влошено здравословно
състояние. Т.е. по този начин е налице още веднъж допълнително увеличаване на
обществената опасност от страна на подс.Х. за разпространението на болестта, и
нейните действия по никакъв начин не биха могли да се квалифицират като „маловажен
случай“ и съответно спрямо нея да бъде приложена нормата на чл.9, ал.2 от НК.
Идентични са мотивите на съда и относно третото по вид
възражение на защитата на подс.Х., а именно, че съда трябва да оправдае подс.Х.
за извършеното от нея, тъй като същото имало характеристики на административно
нарушение, наказуемо по Закона за здравето. В тази връзка следва да се уточни,
че разликата между административното нарушение, визирано в Закона за здравето и
престъплението, визирано в НК, като деяние покриващо и двата състава е именно в
степента на засягане на обществените отношения. А както стана ясно от
изложеното по-горе, чрез действията си с които е нарушила карантината си, подс.Х.
не само е осъществила деянието по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, но е и
способствала за разпространението на болестта, тъй като е заминала на
значително отдалечено от мястото, където е трябвало да изтърпи карантината си,
пътувала е в присъствието на други хора- св.Р. и трето неустановено по делото
лице, посетила е адреса на който е живеела нейната болна майка, която се е
намирала и в рисковата напреднала възраст, като по този начин е поставила под
опасност от заразяване с болестта COVID-19 не само себе си, но и останалите,
описани по-горе хора около нея. По този начин настоящия съдебен състав счита,
че чрез действията си подс.Х. е осъществила престъплението по чл.355, ал.2 във
вр.с ал.1 от НК и спрямо нея следва да бъде реализирана наказателната
отговорност, съобразно НК, а не да се прилагат административно-наказателните
процедури по Закона за здравето, касаещи административни нарушения.
С изложените по-горе мотиви, настоящия съдебен състав счита
възраженията на защитата на подс.Х. за неоснователни и ги отхвърли като такива,
като призна подс.Х. за виновна в извършването на престъпление по чл.355, ал.2
във вр.с ал.1 от НК.
Водим от горното и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимата Х., която е
сравнително ниска и извършеното от нея, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната и отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид многобройните смекчаващи
вината обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
постъпката си, критичното и отношение към извършеното от нея, както и
сътрудничеството и във фазата на досъдебното производство и обстоятелството, че
дееца не е личност с висока степен на обществена опасност и като взе в предвид липсата
на отегчаващи вината обстоятелства, и имайки в предвид обществената опасност на
деянието, извършено от подс.Х., съдът определи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:
1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично.
2. "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Настоящия съдебен състав приема, че не следва да налага
кумулативно предвиденото наказание „глоба“, тъй като видно от приложеното по
делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подс.Х.
няма постоянни доходи, не притежава недвижими имоти и МПС-та, няма налични
средства по банкови сметки и не упражнява постоянна трудова дейност, въз основа
на която да получава доходи. Предвид изложените доводи и на основание чл.55,
ал.3 от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“ спрямо
подс.Х..
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по
делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца и така
наложеното наказание отмени взетата спрямо подс.Х. мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“ по настоящето НОХД №
393/2020г. по описа на РС-С.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36
ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /