Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
гр.Пловдив, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІІ -ти състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Калончева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 697 по описа на съда за
2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П.А.Ч., ЕГН **********,***, моли съда да осъди ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от С.С.П. и К. Д.К., да му заплати обезщетение в размер на 60 000
лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от нанесени му
телесни повреди при ПТП на ***., ведно със законната лихва, считано от датата
на деликта - ****., до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски и адв. хонорар.
Ищецът е основал исковете си на правно-релевантните
твърдения, че е лице, увредено от ПТП, състояло се на ***. в гр. *, по ЖП
надлез- запад, на околовръстен път част от път 667, причинено от М.Г.Й. при
управление на МПС лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег. № РВ **** РА,
застрахован за риск „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, по
застрахователна полица № 02115000992226, с покритие от 06.04.2015г. до
05.04.2016г., действаща към датата на застрахователното събитие. Твърди, че в
резултат на ПТП са му причинени следните увреждания: „Фрактура радии ин партис
дисталис“, „Фрактура радии синистра ин локо типико“, както и „Контузио лиенис.
Контузио торакоабдоминалис“. В исковата молба е описана следната фактическа
обстановка по повод ПТП: на ***. ищецът се движил като пътник в ППС с
животинска тяга – каруца с кон, управлявано от А.С.Г., по ж.п. надлез – запад
на околовръстен път на гр. *, част 667, като по същото време и в същата посока
по този път се движил и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ РВ **** РА,
управляван от водача М.Г.Й.. Твърди се, че поради
движение с несъобразена скорост, лекият автомобил се блъснал в каруцата, в
резултат на което на ищеца били причинени
описани травматични увреждания. Ищецът твърди, че след катастрофата бил приет в
УМБАЛ „Св. Георги“ – *, където му поставили гипсова имобилизация за 35 дни, а
поради наличието на масивен подкожен емфизем и данни за частичен върхов
пневмоторакс бил лекуван консервативно и изписан на 11.03.2016 г., за което е
издадена ИЗ № 13740/607. Ищецът твърди, че към
датата на инцидента е изживял неописуем емоционален стрес, който не е отшумял и
към настоящия момент; страхувал се за живота си, като и до сега изпитва
напрежение и страх при споменаване на катастрофата; преживял също значителни по
сила и продължителност физически болки, а и до сега ръката му все още не е
напълно възстановена и изпитва болки и трудности при движението ѝ, което
му създава ежедневни затруднения.
В исковата молба се твърди, че по случая е образувано
н.о.х.д. № 1574/2017 г., по описа на ПдОС, като с влязла в сила на 03.03.2018
г. Присъда № 78/27.09.2017 г., изменена с Решение № 32/12.02.2018 г. по
в.н.о.х.д. № 618/2017 г., по описа ПдАС, водачът на лекия автомобил „Опел
Корса“ с рег.№ РВ 3442 РА - М.Г.Й., е признат за виновен в нарушаване на
правилата за движение по ЗДвП, което съставлява извършено престъпление по НК, и
в причиняване по непредпазливост на ищеца П.А.Ч. на средна телесна повреда.
Ищецът твърди, че за
управлявания от виновния водач М.Г.Й. лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ РВ ****РА,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с ответника ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна
полица № 02115000992226, валидна от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г.
Предвид гореизложеното, ищецът счита, че са налице
всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество за репариране на причинените му
неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законните последици.
По същество ищецът чрез пълномощника си мл. адв. М.Б. пледира
за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за присъждане
на разноските в производството. Развива подробни съображения с писмена защита.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с
отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по
основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба фактически
обстоятелства относно причинените на ищеца увреждания при процесното ПТП и
твърди, че ищецът е бил изписан в добро общо състояние и няма медицински данни
за настъпили усложнения; контузията на гръдния кош е отзвучала още в болничното
заведение, а описаната в ИЗ контузия на далака („Контузио лиенис“) не е
диагностицирана с извършените трикратно изследвания на коремни органи и не е
описана в тях. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който е пътувал в ППС, което не е било обезопасено със
светлоотразителна светлина и се е движило в средата на пътната лента, вместо
възможно най-вдясно, с което е нарушено разпоредбата на чл. 15 от ЗДвП. Оспорва
размера на предявения иск поради прекомерност и противоречие с принципа за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, както и с оглед наведения довод за съпричиняване
на вредоносния резултат. Претендира присъждане на разноски в производството и
повдига евентуално възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По делото е приложено като доказателство НОХД № 1574/
2017г. по описа на Окръжен съд – *,
ведно с ВНОХД № 618/ 2017г. по описа на Апелативен съд- *, от които се установява,
че по НОХД № 1574/ 2017г. по описа на Окръжен
съд– * е постановена Присъда № 78/27.09.2017 г., изменена с Решение №
32/12.02.2018 г. по ВНОХД № 618/ 2017г. по описа на Апелативен съд- *, която
присъда е вляза в сила на 03.03.2018г. и с която водачът на лекия автомобил
„Опел Корса“ с рег.№ РВ * РА М.Г.Й., е признат за виновен за това, че на ****.,
около 18.50 часа, на ІІІ клас път № 667, в района на Железопътен надлез- Запад,
гр. *, обл. *, движейки се по източната лента на платното за движение (дясна за
него), със скорост 58 км/ч в посока на движение юг-север, при управление на
МПС- собствения си лекия автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рег.№ РВ * РА,
е нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца П.А.Ч., изразяваща
се в счупване на лъчевата кост на типично място на лявата ръка, довело до
трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник.
По делото са приети като доказателства: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; медицинска документация – история на
заболяването № 13740/ 607 /в цялост/, издадено от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. *,
с приложени резултати от извършени различни изследвания, листове за извършен
преглед в спешно отделение и епикриза; справка от електронната страница на
Гаранционен фонд за налична застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС с ДНК РВ 3442 РА.
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Приетото като доказателство и цитирана по-горе присъда,
постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в
настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП,
противоправността на деянието, извършено от М.Г.Й. и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие по делото е допусната и изслушана автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. В. Г. С.. Заключението по същата не е оспорено от
страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което
съдът го кредитира изцяло. Същото установява следният механизъм на процесното
пътно-транспортно произшествие: Водачът М.Г.Й. е управлявал л.а. „Опел Корса“
по платното за движение на Железопътен надлез „Запад“ в гр. *, в посока от юг
на север с около 58 км/ч и включени къси светлини, а конската каруца, в която се
е возил ищецът, се е движела по платното за движение на същия път в същата
посока пред автомобила с около 11 км/ч, като ударът е настъпил в дясната
(източна) лента на платното за движение, в предната дясна част на л.а. „Опел
Корса“ и в задната лява част на конската каруца; произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и правен участък от пътя при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина- автомобилни фарове и без улично
осветление, на настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха
и чиста; към момента на настъпване на ПТП каруцата не е била оборудвана със
светлоотразителни елементи; водачът на л.а. „Опел Корса“, от момента в който е
имал техническа възможност да възприеме неосветената конска каруца при своевременна
реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. При изслушването в с.з. от 18.09.2019г. вещото лице
пояснява, че настъпването на ПТП е в дясната част на лентата, в която са се
движили лекият автомобил и конската каруца.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие,
ищецът е претърпял удар и му е причинена травматична увреда.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р К.П.- ортопед травматолог. Заключението по същата е същото
е изготвено по писмени данни въз основа материалите по делото и е прието без
възражения от страните, същото не противоречи на събраните по делото писмени доказателства,
поради което и съдът го кредитира изцяло. Заключението по СМЕ наред с приетите
писмени доказателства, описани по-горе, установяват, че вследствие на
претърпяното ПТП на ищеца е причинено: контузия на гръдния кош и корема,
счупване на лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно,
плеврален излив в дясно, охлузване по главата и шията. Съгласно заключението
описаните увреждания са с травматичен характер и са в пряка връзка с
предхождащото ПТП; причинени са по механизма на удар или притискане с или върху
тъп предмет или неговото тангенциално действие и отговарят по начин и време да
са получени при станалото ПТП и последващо падане от каруцата на пътната настилка.
Съгласно заключението счупването на лъчевата кост на типично място на лява ръка
е довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок по го-
голям от 30 дни; описаните частичен пневмотораск в дясно и плеврален излив в
дясно са протекли без усложнения и се преценяват като разстройство на здравето
извън случаите на тежка и средна телесна повреда; останалите травматични
увреждания са причинили болки и страдания без разстройство на здравето.
Съгласно заключението по СМЕ консервативното лечение
при счупване на лявата лъчева кост в дисталната част се извършва с гипсова
превръзка за 30-35 дни, след свалянето на гипсовата превръзка за възстановяване
на движенията и функциите е необходимо физиотерапия и раздвижване за около един
до два месеца, според конкретния случай; частичният пневмотораск в дясно и
плевралният излив в дясно се възстановяват за около два месеца; необходимо е
приемане на антибиотици и аналгетици, като по време на разстроеното здраве и
възстановителния процес пострадалият е временно нетрудоспособен, като
продължителността на нетрудоспособността се определя от лекарска комисия, на
която пострадалият трябва да се яви лично. Като здравословни последици от
причинените увреждания – счупване на лява лъчева кост в дисталната част, частичен
пневмотораск и плеврален излив в дясно и охлузване на главата и шията, може да
бъде непостоянна болка в гривнената става и гърдите, която се появява при
физическо натоварване и при застудяване на времето, в които случаи се налага
приемане на аналгетици и физиотерапия, като с времето болките изчезват.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по
делото, че при процесното ПТП на ищцеца е причинена травма, изразяваща се в счупване
на лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно, плеврален излив
в дясно, охлузване по главата и шията.
По делото са изслушани свидетелите А.Г.
и А.Б.относно техните впечатления върху състоянието на ищеца непосредствено
след ПТП и протеклия възстановителен процес, преживените от ищеца в резултат на
травмата и в оздравителния период болки и страдания, както и за настъпилата
промяна в ежедневието на ищеца след инцидента, в това число след като е
приключил оздравителния процес. От показанията на свидетелите се установява, че
непосредствено след инцидента ищецът е бил силно стресиран и неадекватен, че
същият е изпитвал болки и страдания, причинени му от травматичните увреждания –
счупена дясна ръка и контузия на гръдния кош, както и че след като е приключил
възстановителния процес ищецът е продължил да бъде стресиран, напрегнат и
раздразнителен. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази им част като
обективни и почиващи на техните непосредствени впечатления, логични и
достоверни, доколкото същите не са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал. Описаните от свидетелите травматични увреждания
съответстват на тези, които са описани в представената по делото медицинска
документация и които са установени от вещото лице съгласно заключението по СМЕ.
Анализирайки изслушаните свидетелски
показания в останалата им част – досежно това, че ищецът е имал пукната глава и
шевове на главата, надута дясна ръка, от което съответно е изпитвал страдания и
болки, както и че е изпитвал болки в крака, че цяла зима не ходи на работа и е в
болнични заради болките, които изпитва от травмите от катастрофата, съдът
намира, че са налице основателни съмнения относно тяхната достоверност, тъй
като същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал. От представената по делото медицинска документация и от заключението
на вещото лице по приетата СМЕ не се установява ищецът да е имал каквито и да е
било травматични увреждания на дясната ръка и на който и да е долен крайник,
както и главата на ищеца да е била пукната и същият да е имал шефове на главата.
По делото не бяха събрани обективни данни – документи, за извършени прегледи,
изследвания и др., свидетелстващи за дълъг период на възстановяване, вероятни
усложнения, обосноваващи протеклото развитие в отклонение от обичайно приетото
в медицинската литература и практика, както и данни, че по време на зимния
период ищецът е бил временно неработоспособен и същият е ползвал отпуск за
временна неработоспособност- не са представени издадени болнични листове или
други аналогични документи от лекарски комисии във връзка установена
неработоспособност на ищеца и нейната продължителност.
При това положение, съдът намира, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди. Фактът на настъпване на ПТП и
самоличността на извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността
на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от
наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С отговора на исковата молба ответното дружество не е
оспорило съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена за
управлявания от виновния водач лек автомобил модел и марка „Опел Корса“ с ДКН
РВ **** РА. От приетите по делото като доказателства Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и Справка от електронната страница на Гаранционен фонд за
налична застраховка „ГО на автомобилистите“ се установява, че към датата на
процесното ПТП за МПС модел и марка „Опел Корса“ с ДКН РВ**** РА е била
сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № 02115000992226, валидна от
06.04.2015г. до 05.04.2016г. Ответното дружество е задължено на основание
чл.190 ГПК (определение № 164/ 23.01.2019г., връчено на 07.02.2019г.) да
представи по делото заверено копие от цитираната застрахователна полица, като
ответникът не е оспорил нейното съществуване, но не е представил изискания
документ, при което положение следва да се приложат, на основание чл. 190, ал.2 ГПК, последиците на разпоредбата на чл.161 ГПК, като съдът приеме за доказано наличието
на застрахователно правоотношение и това, че гражданската отговорност на водача
на автомобила е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е
материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание
чл.226 от КЗ /отм./.
Съгласно
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие
използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт /чл.
267, ал.1 КЗ /отм.//. Предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени
вреди против застрахователя е доказан по основание поради наличието на основните
елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав
(виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
При
определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Ищецът е претърпял следните травматични увреди: счупване
на лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно, плеврален излив
в дясно, охлузване по главата и шията. Травмата на ръката е причинила
затрудняване на движението на ръката за максимум два до три месеца, който
период включва гипсовата превръзка и физиотерапия и раздвижване за
възстановяване движенията и функциите на ръката след сваляне на гипсовата
превръзка. По делото няма писмени доказателства, от които да се установява
ищецът да е имал усложнения по време на възстановителния период, да е посещавал
физиотерапевт или да са му правени физиотерапевтични процедури. Липсва каквато
и да е медицинска документация за възстановителния период, от която да може да
се направи извод за извършени впоследствие контролни прегледи, за предписани
медикаменти или дадени препоръки. Показанията на свидетелите на ищеца също не
дават такива данни. Претърпените травми- частичен пневмоторакс и плеврален
излив в дясно, представляват лека телесна повреда, същите са протекли без
усложнения, възстановителният период е приключил, докато ищецът е бил в
болничното заведение /02.03.2016г. – 11.03.2016г./. Ето защо, съдът намира, че
следва да се приеме, че ищецът е преживял болки и страдания от настъпилите
травми, които са с обичаен характер, т.е. по-силни в момента на настъпване на
травмата и отшумяващи с протичане на възстановителния процес. Не се ангажираха
доказателства за изключителност на преживените болки, за по-продължителен от
нормалния срок на възстановяване, за настъпили усложнения. Не са представени
заключения на лекарски комисии относно продължителността на нетрудоспособността
на ищеца. Не са налице писмени доказателства, че по време на зимния период
ищецът е бил в непрекъснати болнични, тъй като не е бил в състояние да работи
поради болките, които изпитва от травматичните увреждания от катастрофата.
Свидетелските показания в тази им част не се кредитират от съда като
достоверни, тъй като временната нетрудоспособност се удостоверява със
съответните писмени документи – издадени болнични листове от съответния
компетентен орган – лекуващия лекар и/ илилекарска комисия.
По
отношение на останалите травматични увреждания- охлузване по главата и шията,
съдът намира, че същите са причинили болки и страдания на ищеца без
разстройство на здравето, като не са се отличавали с особен интензитет, сила и
продължителност. Безспорно ищецът е преживял и негативни емоции – стрес и
нервно напрежение и безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент,
които съдът отчита при определяне на обезщетението.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика
и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
исковата претенция за обезщетение от причинените травматични увреди: счупване
на лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно, плеврален излив
в дясно, охлузване по главата и шията, е доказана, а предявеният иск следва да
бъде уважен в размер от 8000 лв. Посочената сума, според съда, справедливо
възмездява ищеца за претърпените в следствие процесното ПТП физически болки в
обичаен размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им
и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния резултат. С посочените
размери, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от увредения неимуществени вреди, като за разликата до
пълния заявен размер, искът е неоснователен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че водачът на конската каруца с
поведението си на пътното платно е съпричинил в значителна степен настъпването
на вредоносния резултат, тъй като превозното средство не е било обезопасено със
светлоотразителна светлина и е управлявано в средата на пътната лента, в
нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, а конкретно съпричиняването
от страна на ищеца се изразява в това, че същият се е поставил в повишен риск,
като се е качил във въпросното превозно средство.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от
страна на пострадалия, без който не би се стигнало до настъпването на удар и
съответно на увреждане, не е установен. И приетата по делото автотехническа
експертиза изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП, от който се
установява, че водачът на лекия автомобил е реагирал със закъснение, в резултат
на което е настъпил удара. Същият е имал техническа възможност да спре, ако е
реагирал и задействал спирачната система във времето, когато това е било
технически възможно, след като технически е имал възможност да възприеме конската
каруца, както и не се установява конската каруца да се е движила по средата на
пътното платно, напротив същата се е движила в дясната част на лентата.
Направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване от страна на пострадалия П.Ч. за настъпване на вредите от процесното ПТП, е неоснователно. При така установения механизъм на ПТП, поведението на пострадалия обективно не е допринесло за настъпване на ПТП. Последното е резултат на неправомерните действия и нарушения на деликвента М.Й.. Ето защо, това възражение съдът намира за недоказано.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на
парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане
основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съставляващо
главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва да
се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане към ответника.
Искането за присъждане на законната лихва е основателно.
Отговорността на застрахователя е функционална от тази
на застрахованото лице, поради което, както и с нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
той изпада в забава по отношение на следващото се на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането, която в конкретния
случай е 01.03.2016г.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв., като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
сумата от 2330 лв. Съобразно уважената част от иска, на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 302,90 лв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в размер на 3600 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, 250 лв. депозит за
изготвената САТЕ, 30 лева депозит за свидетел. От страна на ищеца е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като същото
следва да бъде намалено до минималния предвиден размер. При посочения
материален интерес на спора минималното възнаграждение изчислено съгласно
Наредба № 1/ 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 2330 лева без ДДС или 2796 лв. с вкл. ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на
разноски е основателно за сумата 2645,36 лв. (общо за адвокатско възнаграждение
и разноски за САТЕ и свидетел).
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 320 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 78 лева – възнаграждение
на вещо лице по СМЕ и САТЕ, допуснати по искане и на ищеца и платени от бюджета
на съда /350 лв. за СМЕ и 250 лв. за САТЕ/, изчислено съответно на уважената
част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от С.С.П. и К. Д.К., да заплати на П.А.Ч.,
ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на
лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно, плеврален излив в
дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП,
състояло се на ***., в гр. *, по ЖП надлез- запад, на околовръстен път част от
път 667, причинено от М.Г.Й. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Опел
Корса“ с рег. № РВ ****РА, застрахован за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Бул Инс“ АД, по застрахователна полица № 02115000992226, с покритие от
06.04.2015г. до 05.04.2016г., в размер на
8 000 /осем хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на деликта ***., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от С.С.П. и К. Д.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно уважената част от иска,
държавна такса в размер на 320 лв. /триста и двадесет лева/ и възнаграждение за вещо лице по
допуснати СМЕ и САТЕ в общ размер на 78
лв. /седемдесет и осем лева/ за
производството по търг дело № 697/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от С.С.П. и К. Д.К., да заплати на мл. адв. М.Б. ***, със
служебен адрес гр. *, бул. „***,
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв в размер на 302,90 лв. /триста и два лева и деветдесет стотинки/ за
производството по търг дело № 697/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА П.А.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от С.С.П. и К. Д.К., разноски в размер на 2645,36 лева /две хиляди шестотин четиридесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ за производството по търг дело № 697/ 2018г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: