Решение по дело №16437/2013 на Районен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  №………./28.07.2015г.

 

       гр. Варна

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично открито съдебно заседание проведено на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

при участието на секретаря А.Я. сложи за разглеждане гр. дело № 16437 по описа за 2013 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена жалби от ПК „Сотир К.” и „Агросим” ЕАД срещу заповед №РД-13-17-111/30.09.2013г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Варна, с която е разпределено ползването на масивите за стопанката 2013/2014г. в землището на гр. Долен Чифлик, ЕКАТТЕ 21912, общ. Долни Чифлик, обл. Варна.

В жалбите се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Допуснато е нарушение, тъй като не са спазени сроковете, предвидени в чл. 37в, ал.1. от ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал.З. от ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал.5. от ЗСПЗЗ, заповедта за назначаването на комисията по чл.37в, ал.1 е издадена след 05 август 2013г.

Оспорваната заповед не е обявена в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и не е публикувана на интернет страницата на Община „Долни Чифлик" и на Областна дирекция "Земеделие" гр. Варна в законоустановения срок 10.10.2013 г., извън срока по чл. 37в, ал.3 от ЗСПЗЗ е изготвен доклада на комисията.

Неспазването на горепосочените срокове засяга съществено интересите на жалбоподателите, тъй като стопанската 2013г./2014 г. започва на 01 октомври 2013г. и на тази дата или най-късно в предвидения срок до 10.10.2013 г. земеделският производител трябва да знае кои ще бъдат разпределените му площи с оглед навременното извършване на съответните агротехнически мероприятия като оран, сеитба и др.

На следващо място се твърди, че жалбоподателите имат качеството на заинтересовани лица, но не са били уведомени за започване на процедурата съгласно нормата на чл.26, ал.1 от АПК.

При разпределянето на масивите за ползване е
нарушена разпоредбата на чл. 37в, ал.З, т.1 и т.2. от ЗСПЗЗ. В масиви с №№ 123, 126, 127, 128, 134, 160, 161 и 172, най голям дял собствена и наета земя има жалбоподателя ПК „Сотир К.”, но те не са му разпределени.

От своя страна жалбоподателя „А.с.” ЕАД има най – голям дял собствена и наета земя в масиви 115, 116, 117 по КВС, но те не са му разпределени.

ПК „Сотир К.” се легитимира, като ползвател на 127.707 дка, въз основа на договори за съвместна обработка, които не са зачетени и е предпочетен договор за аренда сключен между собственик, притежаващи 10% от правото на собственост върху същите имоти арендатора К. И. В..

При изготвянето на служебното разпределение и заповедта на жалбоподателите са им предоставен по – малко земи, от колкото им се полагат. На ПК „Сотир К.” са дадени по – малко с 250 дка.

Жалбоподателят ПК „Сотир К.” излага, че не са съобразени при изготвяне на разпределението представените от него договор № 63/15.01.2013г., касаещ имот № 149020 с площ от 4.278 дка, дог.№ 33/31.01.2012г. за съвместна обработка, касаещ имот № 166003 с площ 3,600 дка, договор № 121/16.05.2013г. за съвместна обработка, касаещ имот № 196022 с площ 7,561 дка.

В обжалваната заповед не е спазена разпоредбата на чл.37в, ал.З, т.2 от ЗСПЗЗ и служебното разпределение не е извършено пропорционално.

По изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед и да върне преписката на административният орган със задължителни указания.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържат подадената жалба молят същата да бъде уважена. Молят за присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата, моли съдът да я остави без уважение.  Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни А. ООД, Градина 2000 ООД, „К И Д Б.” ООД, „А.С. 09 ООД, В.Д.В., Д.Н.Й., ЕТ Пимм 2000 П. М., Р.Е.Р., Т.К.П., редовно призовани не изпращат представител, не вземат становище по основателност на жалбите.

Заинтересованата страна В.М.М. не оспорва жалбите, като моли съдът да отмени оспорвания административен акт.

Заинтересованата страна „М.Ч. ЕООД, редовно уведомена, представлява се от адвокат К. К., оспорва подадените жалби и моли съдът да отхвърли оспорването.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Съгласно чл.37в, ал.3 и 4 когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година и доклад, въз основа на който, директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.

Със заповед №РД-13-17-111/30.09.2013г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Варна, с която е разпределено ползването на масивите за стопанката 2013/2014г. в землището на гр. Долен Чифлик, ЕКАТТЕ 21912, общ. Долни Чифлик, обл. Варна.

Жалбите по оспорване на процесната заповед са подадени от легимирани лица, с правен интерес и в преклузивния срок по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ - 14 дневен срок от обявяването й в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и от публикуването й на интернет страницата на общината и на областната служба по „Земеделие”.

Видно от констативни протоколи на стр.317, 317а от делото, съставени от експерти към ОСЗ – Долни Чифлик, оспорваната заповедта е била обявена на таблото и на сайта на Областната дирекция „Земеделие” и на таблото на кметството в гр. Долни чифлик и на Общинската служба „Земеделие” на 16.10.2013г.

Няма удостоверено обявяване на сайта на кметството в гр. Долни чифлик, което е в нарушение на цитираната разпоредба на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.

Жалбите са входирани на 30.10.2013г., поради което са допустими за разглеждане по същество.

За жалбоподателите е налице правен интерес да поддържат същите и да искат произнасяне по законосъобразността на оспорения акт. Жалбите са подадени своевременно и въпреки, че е изтекла стопанската 2013/2014г., с отмяната на индивидуалния административен акт ще отпаднат неговите правни последици с обратна сила по смисъла на чл.177, ал.1 от АПК.

Тези последици следва да бъдат съобразени, тъй като според нормата на чл.37в, ал.14 от ЗСПЗЗ заповедта за разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3, каквато е настоящата хипотеза се смята за правно основание, при условие, че е извършено плащане за тях.

По закона за подпомагане на земеделските производители се участва в различни програми, мерки и схеми, като в случай, че с обжалваната заповед са разпределени по – малко масиви за ползване от полагащите се на съответния участник, същият ще има право да претендира вреди по чл.1 от ЗОДОВ от тази незаконосъобразност, изразяващи се равностойността на пропуснатите ползи от участие в тези програми за подпомагане, съответно от пропусната печалба от реализирана продукция. Такива правни съображения са изложени и от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че жалбите следва да бъде разгледани по същество, като от анализа на доказателствата, същите се явяват основателни по изложените по – долу мотиви.

Видно е, че обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен, съобразно предписаната такава в норма на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.

Със заповед №РД – 13-17-4/05.08.2013г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” – Варна е открита процедура по сключване на споразумение между собствениците и ползвателите, назначена е комисия, в състав съответсващ на нормата на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно,  от упълномошщено лице от кмета на общината, представители на общинската служба по земеделие и на областната дирекция "Земеделие".

С решение №11/23.08.2013г. комисията е приела регистъра на имотите по документи, предварителна карта и регистър на имотите определящи границите на масивите за ползване за стопанската 2013/2014г., допуснати са до участие в споразумение 13 бр. лица, всичките конституирани като заинтересовани страни.

При спазване на указаните в чл.37 в, ал.4 от ЗСПЗЗ срокове е издадена оспорвана заповед до 01.10.2013г. за разпределение, след като комисията е констатирала, че няма постигнато споразумение, като не е спазен единствено срокът за обявяването й, а именно до 10 октомври 2013г. /обявена на 16.10.2013г./.

Съдът констатира, съобразно данните в регистрите, доклада и обжалваната заповед, че в нарушение на нормите на ЗСПЗЗ комисията по чл.37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е допуснала до участие лица без заявление и не е допуснала до участие лица, с подадено заявление.

Съгласно нормата на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ в срок до 31 юли ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост.

Видно от регистъра на ползватели по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 2013/2014г., представен и заверен от ответника /л.55-115, том І гр. дело №16437/2013г./, в същия се включват ползватели, които не са адресати на заповедта за разпределение, като „Ив Мар Жекови” ЕООД, „Земеделско стопанство, Развитие” ЕООД, Земеделско стопанство Напредък, „Алмуст инвест” ЕООД, М. С. М., и др., въпреки, че са подали заявление за участие по чл.70 от ППЗСПЗЗ.

В доклада на комисията и в заповедта липсват мотиви, поради какви причини, тези ползватели са изключени от разпределението.

На следващо място в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ се констатира, че липсва подадено заявление за участие от „Агро стил 09” ООД. Видно обаче от диспозитивната част на заповедта и доклада на комисията от 27.09.2013г. на „Агростил 09” ООД са разпределени масиви за ползване общо 1031.662 дка, като е посочено, че на основание договор за замяна на правните основания от 30.08.2013г., „Агро стил 09” ЕООД придобива правата на „Алмуст Инвест” ЕООД.

С оглед датата на договора от 30.08.2013г. съдът приема, че „Агро стил 09” ООД не е подал заявление в срок до 31 юли, а дори и да имаше данни /подадено заявление/ за промяна в данните на регистъра по реда чл.72, ал.5 от ЗСПЗЗ, те се заявяват до един преклузивен срок от 15 август, като настъпилите промени след това ще се отчетат през следващата стопанска година.

Следователно в заповедта е включено лице, което не е имало право да участва в разпределение и са изключени лица, подали заявление. С тези действия комисията и административният орган са нарушили всички правила за сключване на споразумение, респективно за служебно разпределение, а имено чл.37в и чл.70 – 72 от ЗСПЗЗ, което автоматично води до извода, че е налице ощетяване на ползватели с редовни документи, изрязващо се в неразпределянето им или разпределянето им на по – малко земеделска площ.

Видно от цитираните материално правни норми в тях липсват разписани правомощия у помощния орган - комисията и у директора на Областната служба „Земеделие” да включват или изключват определени лица при подадено заявление.

С оглед, на което заповедта се явява незаконосъобразна на посочените основания, нарушение на материалния закон.

На следващо място от анализа на съдържанието на оспорваната заповед, че същата не е издадена в предписаната от чл.59 от АПК форма.

В доклада на комисията и в самата заповед липсва изложение на обстоятелствата, които да обосновават разпределението единствено и само на площта, включена в масивите за ползване от 8905.370 дка и изключване на другите земеделски имоти, част от землището на гр. Долни чифлик, което е в нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК.

Съгласно чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и §2 ж от ДР на ЗСПЗЗ се образуват масиви за ползване, които трябва да бъдат непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата орто фото карта.

В масивите за ползване не се включват имотите, които нямат характер на земеделска земя и имат друг начин на трайно ползване, като начина на трайно ползване се декларира от собственика /чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ/ и може установява с цифрова орто фото карта.

Съгласно нормата на чл.72, ал.6 от ППЗСПЗЗ /редакцията към 2013г./ при формиране на непрекъснатата площ на масивите по § 2ж от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ в границите на масива се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за които собствениците са декларирали несъгласие за включване в масив съгласно чл.69, ал.1, изр.2 от ППЗСПЗЗ, както и имотите, за които ползвателите не са подали заявление за участие в споразумение.

Видно от доклада и заповедта липсват мотиви, колко е земеделската площ на цялото землище по заявен начин на трайно ползване, указан в закона, колко е земеделската площ установена по КВС и по цифровата орто фото карта, респективно заключена в кои имоти, не е посочено, които собственици и ползватели са непожелали участие в масиви за ползване и поради, каква причина определени имоти, по КВС са изключени от масивите за разпределение.

Не са изложени и съображения защо в разпределението на масивите са включени 13 ползватели и собственици, при положение, че в регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, съдържащ данни по чл.69 и чл.70 са посочени 18бр. ползватели и собственици.

Липсата на мотиви е порок, който не може да бъде саниран в хода на настоящия процес чрез събиране на доказателства за тези факти, а именно, чрез изисканата орто фото карта от Министерство на земеделието и храните, чрез заключението на вещото лице и води до обективната невъзможност за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт.

С оглед, на което е налице и отменителното основание на чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място от доказателствата се установи, че не са спазени нормите на чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.72 от ППЗСПЗЗ при формиране на масивите за ползване, както на кого да бъде предоставен съответния масив.

Съгласно чл.37в, ал.3, т.1 и 2 от ЗСПЗЗ когато не се постигне споразумение правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива. Площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б /т.н. бели петна/, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.

Или на всеки заявил участие следва да му се отредят масиви, чиято площ да е равна на тази, която има като собствена/арендована/наета земеделска земя. Допълнително на следва да се определи процент на участие, като същият да получи точно този процент от имотите по чл.37в, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ /бели петна/.

При образуване на масивите за ползване административният орган следва да се съобрази, че те трябва да са по смисъла на §2ж от ЗР на ЗСПЗЗ непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване, без значение дали се земеделската площ е обработваема или не.

Начина на трайно ползване е уреден в Класификатор на начина на трайно ползване на поземлените имоти, Приложение №2 към Закона за кадастъра и имотния регистър / за ниви, за трайни насаждения, за ливади, за мера, за строителство и пр./.

Или следва да се образуват масиви само за ниви, само за трайни насаждения и пр.

От заключението по допусната повторна съдебно техническа експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че не е спазен принципа на §2 ж за образуване на масивите.

Двата масива №71 по заповедта, който се дублират, масив №85, масив №151 не са ограничени от трайни елементи по КВС от всички страни  КВС.

Видно от заключението на вещото лице масив №115 по КВС е раздробен, и участва с някои свои части в масиви за ползване №71, 85, 151, 70.

Няма данни поради какви причини, останалите части от масив №115 са изключени от разпределение, като целта на закона е именно да бъде постигната една непрекъсната площ.

Както съдът посочи по – горе в мотивите си на разпределение подлежат всички земеделски земи, с начин на трайно ползване ниви, насаждения без тези, които попадат в изключенията.

От регистрите по делото и от заключението на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза се установява, че не е предмет на обжалваната заповед цялата площ, която подлежи на разпределение.

Видно от баланса на масивите по КВС на землището на гр. Долни чифлик за стопанската 2013/2014г. общата площ на земите за ползване е 12257 дка, от които 8836 заявени имоти, 3421 дка, бели петна. В регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ от ст.63 – 115 включително, на разпределение подлежат 12257 дка, това е констатирано и от вещото лице и посочено в изготвеното заключение по съдебно техническата експертиза /стр.790/.

От друга страна, по искане на жалбоподателя му е предоставено, копие от регистъра по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, съгласно, който декларираните и заявени площи са 10274 дка, 11645 дка са бели петна.

Т.е който и от двата документа, съдът да кредитира са налице неразпределени площи, което е в нарушение на нормите на чл.37в от ЗСПЗЗ.

От заключението на вещото лице съдът констатира, че не са разпределяни масивите на този участник, който има най – голям дял.

В масиви №134, №160, №161, №172 по КВС най – голям дял има жалбоподателя ПК „Сотир К.”. Въпреки това, образувания масив №17 по заповедта, включващ по – голямата част от масив №134 по КВС е предоставен за ползване на „Агро Стил 09” ООД, които не следва да участва, образуваният масив №213 от част от масив №161 и масив №172 по КВС е предоставен на „Мелница чифлика. Тези констатации на вещото лице са за и масиви №113, 114, 123, 126, 127 и 128 по КВС.

В масиви №115, 116, 117 и №182, най – голям дял има жалбоподателя „Агросим” ЕАД.

На следващо място вещото лице е констатирало, че жалбоподателите, както и заинтересованите лица са получили по – малко площ от разпределените им и е нарушена пропорцията.

По обжалваната заповед на „А.с.” ЕАД са му разпределени общо 48.300 дка, без площ на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, в заключението си вещото лице е определило, че следва да му се разпределят още 61.40 дка ниви, в това число и „бели петна”.

На заинтересованата страна „А.” ООД са разпределени общо 45.873, съгласно заключението е разпределена повече площ с 14.4 дка, нарушена пропорция.

На „Градина – 2000” ООД са разпределени 127.469 дка, като следва да им се разпределят още 115.80 дка, определени от вещото лице.

На „К и Д Б.” ООД са разпределени 285.848 дка, вещото лице е констатирало, че му е разпределено с 66.1 дка в повече, нарушена пропорция.

На ПК „Сотир К.” са разпределени 3696.724 дка, като съгласно заключението следва да му се разпределят още 2938.80 дка, ниви.

Тези констатации на вещото лице се отнасят и до В.М. / допълнително 3.6 дка/, В.В. /допълнително 1.4 дка/, Р.Р./ допълнително 42.10 дка/ и Т.П. /допълнително 37.6 дка/, като за част от заявилите участие лица „Алмуст инвест” ЕООЗ, ЗС „Напредък”, ЗС „Развитие”, „Ивмар Жекови” ООД, М. М., изобщо не са отредени масиви, което съдът разви подробно горе в мотивите си.

С оглед гореизложеното обжалваната заповед е  незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена изцяло  поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като при нарушено разпределение, при новото такова ще се образуват изцяло нови масиви за ползване с различни трайни граници и площ, които ще трябва да бъдат предоставени по начин съответстващ на критериите по чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ и то на различни ползватели.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяна на заповедта, преписката следва да бъде върната на административния орган за изготвяне на нова заповед за стопанската 2012/2013 с указания, че при изготвянето й следва да се имат предвид указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се включат всички земеделски площи, да се формират масиви за ползване и да се разпределят в съответствие с §2ж и чл.37в от ЗСПЗЗ, като на ПК „Сотир К.” се отреди допълнително площ от 2938.8 дка ниви, 135.2 градини, 9.4 дка орна земя, а на „Агро Сим” АД още 61.40 дка ниви.

По делото е направено искане за разноски от административния орган, от жалбоподателите и заинтересованите лица, поради което и на основание чл.143 от АПК.

На жалбоподателя „Агро Сим” АД следва да бъдат присъдени разноски от 1075.лв., а на жалбоподателя ПК „Сотир К.” разноски в размер на 1630лв. на основание чл. 143, ал.1 от АПК.

По възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, разгледано по същество се явява неоснователно.

Мимималният размер за адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. е 300.00лв., за всяко заседание след второ проведено се полагат още допълнително 100.00лв.

Делото е с фактическа и правна сложност, с голям обем доказателствен материал, проведени са повече от десет заседания, поради, което договорените адвокатски възнаграждения отговарят.

По искането за спиране на жалбоподателите направено в открито съдебно заседание на 16.07.2015г. на оспорваната заповед.

Съгласно нормата на чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Заповед №РД-13-17-111/30.09.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Варна е постановена по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона с оглед правилото на чл. 37в, ал. 6 ЗСПЗЗ, че обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й. Законодателят е отчел, че този вид административни актове регулират обществени отношения, свързани с важни обществени интереси, обуславящи предварителното им изпълнение.

Съдът намира, че заповедта се е изчерпала като действие във времево отношение, поради което и няма правни последици, които да бъдат спирани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 172 ал. 1 от АПК и чл. 173 ал. 2 от АПК.

          Воден от горното, съдът

 

                                                    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ПК „Сотир К.”, със седалище ***, представлявана от Л. К. Л. и „А.С.” ЕАД, със седалище ***, представлявано от В.М. за спиране на предварителното изпълнение на заповед №РД-13-17-111/30.09.2013г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Варна за разпределяне на масивите за ползване за стопанката 2013г./2014г. в землището на гр. Долни Чифлик, допуснато на основание чл.37в от ЗСПЗЗ на основание чл.166, ал.2 от АПК.

 

Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Варна.

 

ОТМЕНЯ заповед №РД-13-17-111/30.09.2013г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Варна, с която е разпределено ползването на масивите за стопанката 2013/2014г. в землището на гр. Долен Чифлик, ЕКАТТЕ 21912, общ. Долни Чифлик, обл. Варна по жалбата на ПК „Сотир К.”, със седалище ***, представлявана от Л. К. Л. и „А.С.” ЕАД, със седалище ***, представлявано от В.М..

 

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Областната дирекция „Земеделие” – гр. Варна за ново произнасяне на органа, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Областната дирекция „Земеделие” – гр. Варна, представлявана от директора М. А. М., с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ПК „Сотир К.”, със седалище ***, представлявана от Л. К. Л. сумата от 1630.00лв./хиляда шестстотин и тридесет лева/, представляваща сторени съдебни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.143, ал.1 от АПК.

 

ОСЪЖДА Областната дирекция „Земеделие” – гр. Варна, представлявана от директора М. А. М., с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.С.” ЕАД, със седалище ***, представлявано от В.М. сумата от 1075.00лв./хиляда седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.143, ал.1 от АПК.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез препис от съдебното решение.

 

          Решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/