МОТИВИ по НЧХД № 139 / **18 г.
Обвинението против подсъдимия В. А. А., с постоянен
адрес:*** *** и с настоящ адрес ***, мах. „Г.” №**, общ.**, обл. ** е за
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за това, че на **.09.**18 г., около осем часа, в землището на с.**,
община **, след нанесен удар с тояга по главата, в дясната теменна област е
причинил на Х.Х.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в цепковидна рана с
неравни ръбове с дължина два см., довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Обвинението против подсъдимия А. се поддържа в съдебно
заседание от тъжителката Х.Х.С.,
съвместно с процесуалния ѝ представител адв. Р.Х., който счита, че по
категоричен начин е доказано извършването на деянието от подсъдимият, както и неговата вина.Моли съда да
признае подсъдимият за виновен и да му наложи присъда съобразно практиката на
РС – **.
Подсъдимият В. А. А. в съдебно заседание не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които сочи, че на **.09.**18
г. сутринта подкарал животните на паша, минал през реката и трябвало да се качи
нагоре, като ги карал отзад, а животните се връщали обратно. След това сочи, че
по принцип двамата със свидетеля А.Дги карали, но тази сутрин него го нямало, тъй
като рано сутринта бил отишъл до Момчилград и връщайки се оттам спрял на пътя понеже
видял какво става и дошъл при него и му викнал „Не вървят ли животните“. При
което сочи, че му отговорил, че не вървят, а свидетеля Д му казал: „Не вървят
защото горе хвърлят камъни по тях и ги връщат“. На следващо място сочи, че се качили
горе да попитат какво става, защо хвърлят камъни по животните, като свидетеля А.Двървял
преди него, а той малко след него, а Ф. и Х. стояли с тояги. После сочи, че
когато отишъл при тях, свидетеля Ф. С. блъскал свидетеля Д и му говорел нещо на
турски, но той не разбирал и като стигнал до тях Ф. го попитал „и ти ли си
дошъл да се биеш с мен“. След това сочи, че тогава свидетеля А.Дго хванал за ръката
и му казал давай да тръгваме, да се махаме оттук. Още в обясненията си сочи, че
когато се обърнали и тръгвали Ф. замахнал с тоягата и го ударил по гърба, като
не знаел кой иска да удари, него или свидетеля Д. Пак в обясненията си подсъдимия
сочи, че паднал на земята и когато станал, тръгнал към него и го попитал защо
го удря и тогава тази жена (посочва Х.) се намесила между двамата, започнала да
блъска подсъдимия А., защото си помислила сигурно, че бил тръгнал да го бие и в
това време Ф. посегнал пак и тогава вместо него ударил нея, като той посегнал
няколко пъти с тоягата. Не на последно място в обясненията си сочи, че нямал
нищо общо с тая работа понеже разправията била между тях и свидетеля А. Д,
който имал 100 крави, които гледал по програма, а те също имали крави, около 25
броя и в гората имали едно заградено място с една малка ограда и вътре имали две купи сено. Още по – нататък в обясненията си
сочи, че тъжителката и брат ѝ гонели техните крави защото уж влизали в
тяхното заградено място, а кравите си вървели сами, без тояги, понеже те не
носили тояги.
На следващо място пак в дадените пред съда обяснения
сочи, че бил свидетел на скарването, понеже свидетеля Д дошъл при него долу в
дерето и му викал „Хайде да се качим горе при тях и да ги предупредим и да ги
попитаме докога ще гонят животните“, като последния вървял по – бързо от него защото не бил
добре с белия дроб и по – бавно вървял. На
следващо място отново сочи, че като отишъл до тях, Ф. блъскал свидетеля А.Ди причината
била защото техните животни влизали в тяхното заградено място, като сестра му Х.
също била там, до него и имала тояга в ръцете си. Пак отново в обясненията си
сочи, че Х. не му е посягала, а Ф. го ударил и той паднал, като с тази жена
никога не бил общувал. След това твърди, че когато Ф. го ударил, той станал и
тръгнал към него да го попита защо го е ударил, но сестра му сигурно си е помислила,
че тръгвал срещу брат ѝ за да го бие и започнала да бута него и брат си. Подсъдимият
В. А. А. твърди, че Ф. имал в ръцете
си тояга, не пръчка и посегнал още няколко пъти и тогава ударил Х. по главата,
която била на няма и метър до него, с лице към подсъдимия, като удара бил от
страната на дясната ѝ ръка, но не бил сигурен, не бил обърнал внимание,
не знаел точно от коя страна я ударил, но
я ударил отзад. Все в своите обяснения подсъдимия А. твърди, че се пазил
да не го удари и не можал да види хубаво. Още в обясненията си твърди, че животните
пашували свободно, както и че Х. е идвала в къщата им, да гледа на втория етаж
кой спи, гледала под завивките кой спи, но не знаел какво я интересува и какво
прави вътре у тях. Също така в обясненията си твърди, че от две-три години вече
живеел в селото, но с тези хора, които са им съседи и ги дели един двор не
общувал, тъй като свидетеля Д имал разправия с тях. В обясненията си още
твърди, че в началото поздравявал Ф., но той като го видел, го псувал и вече не
го поздравявал. Твърди също, че в селото живеели шест - седем семейства и всички
гледали животни, като през лятото идвали повече хора и откакто бил в селото
свидетеля Д постоянно си имал проблеми с тези хора, като с другите хора
проблеми нямали, всички се уважавали. Освен това твърди, че свидетеля А.Димал
участъци за пашуване за кравите, които са по програма, но за Х. и брат ѝ
не знаел. По – нататък в обясненията си твърди, че не познавал района и не знаел
участъците, но от свидетеля Д знаел, че са тяхна собственост. Подсъдимият А. в
обясненията си сочи, че не знаел дали Х. е семейна и дали има деца, както и че никога
не бил разговарял с нея. Не на последно място в обясненията си твърди, че
когато извеждали кравите на паша не ползвали тояги, те си знаели пътя, вървяли
си сами, като същата сутрин не са използвали тояги, те си вървяли сами, само
вървял с тях докато минат всички нагоре и после ги оставял. Още по – нататък в
обясненията си твърди, че цялото село имало проблеми с тях, а свидетеля Д го
уважавали другите хората, помагал на всички. На следващо място пак в дадените
пред съда обяснения твърди, че имал малко дете и когато било на четири години Х.
била влезнала рано сутринта в къщата им, която имала двор и ограда с една тояга
и то така се било изплашило, че стигнали до психолог. Накрая в обясненията си
твърди, че и други хора от селото се оплаквали, че Х. влизала по къщите им и че
в тяхното семейство непрекъснато се биели братята, както и че полицаят му бил
съставил протокол за предупреждение, който го бил подписал.
Защитникът на подсъдимият,адв. Д.Г., също моли съда да
признае подзащитният му за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, тъй като счита, че не е доказано от обективна страна авторството на
деянието, начина и механизма, по който е възникнала вредата, както и наличието
на виновно поведение на от страна на неговия доверител. Ето защо счита, че
обвинението не е доказано,поради което пледира за оправдателна присъда. Претендира
и за деловодните разноски в процеса.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, във връзка с обясненията на подсъдимите, прие за
установено следното:
Подсъдимият В. А. А. е роден на *** *** ***, с постоянен
адрес:*** *** и с настоящ адрес ***, мах. „Г.” №**, общ.**, обл. **, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН **********.
Тъжителката Х.Х.С. и брат ѝ Ф. Х.С. се познавали
с подсъдимия В. А. А.,***, където последния живеел на съпружески начала със
свидетелката Х. А.ова Да в къщата на родителите ѝ. Всички семейства в
селото имали крави, но семейството на А.Димало най-много. Кравите се пускали
свободно да пашуват, без пастир и всеки сам си ги гледал, като ги пускали на
определени места, където нямало огради, а който имал градини си ги заграждал. Пострадалата
С. и брат ѝ имали спор със свидетеля А. А. Д, баща на свидетелката Х. А.ова
Да, относно неговите крави, понеже ги пускал свободно, без пастир и те влизали
в тяхно място, където имали струпани купи сено и яли от него, при което Д в
разговор с Ф. С. изразил готовност да му даде пет бали сено, ако са изяли една
бала, но при условие, че си оправи оградата, а последния му отвърнал, че не
иска сено, а да си гледа животните. От
своя страна Д имал претенции, че техните животни били влизали в двора им и че им
били изяли чушките.
На **.09.**18
г. сутринта свидетелката Х.Ю.Ю.отново видяла Ф. и Х., които както и в предходните две-три
сутрини вървели бързо и носели въже, брадва и тояги и тя тогава ги попитала
къде отиват, при което и отговорили, че отиват да пазят купите сено защото
влизали крави и го изяждали.
Същата сутрин подсъдимият В. А. А. подкарал животните
на паша, минал през реката и тръгнал да се качва нагоре, като ги карал отзад, а
животните се връщали обратно. Обичайно двамата със свидетеля А.Дги изкарвали на
паша, но тази сутрин него го нямало, тъй като същата сутрин в 6, ** ч. тръгнал
за Момчилград за да закара на ваксинация при ветеринарен доктор свое куче. Към
осем часа сутринта тъжителката Х.Х.С. и брат ѝ Ф. Х.С., които пристигнали
в местността „Аладжъюрук“ където било складирано окосеното от Ф. сено, започнали
да връщат назад кравите на Д. Връщайки се от Момчилград свидетеля Д спрял на
пътя, понеже видял какво става, дошъл при подсъдимия А. и го попитал дали вървят
животните и той му отговорил, че не вървят, при което той му казал, че не
вървят понеже отгоре хвърлят камъни по тях и ги връщат. Те тръгнали нагоре да попитат
какво става, като свидетеля А.Двървял преди подсъдимия А., а той след него на
около 50 – 60 м. Възникнал спор, при който Ф. С. бутал свидетеля А.Ди му говорел
на турски език „юру, юру“, което означавало „бягай, бягай“ и като видял
подсъдимия го попитал „и ти ли си дошъл да се биеш с мен“. Тогава свидетелят А.Дхванал
за ръката подсъдимия и му казал да тръгват и да се махат оттам. Когато се
обърнали и тръгнали Ф. замахнал с тоягата и ударил по гърба подсъдимия, той паднал
на земята и когато станал, тръгнал към него и го попитал защо го удря. Виждайки
това, пострадалата Х. се намесила и застанала между двамата, с цел да предпази
брат си. В същото време Ф. посегнал пак с тоягата и я ударил, но тъй като очевидно
не е искал да я удря, се опитал да спре удара си, но не успял, а само ѝ нанесъл по – слаб
удар в дясната теменно - тилна област на главата.
След това Х.Х.С. и брат ѝ Ф. Х.С. отишли в с.Токачка, при личния лекар на пострадалата д
- р П.. Той я прегледал и констатирал, че на лявата ръка имала кръвонасядане с
охлузване, както и на главата от лявата страна, не в тилната част, а отстрани с
лек оток и понеже нямало разкъсно-контузна рана, а само охлузване с
кръвонасядане не се наложило да прави превръзки и почистване, при което само
ѝ указал да отиде на преглед при съдебен лекар. След това Х.Х.С. и брат
ѝ Ф. Х.С. *** на преглед при съдебен лекар, който ѝ издал СМУ №
242/ **.09.**18 г. Същият ден подсъдимият В. А. А., също бил откаран от
свидетелката Х. А.ова Да в гр.** на преглед
при съдебен лекар, който му издал СМУ № 243 / **.09.**18 г. Впоследствие
на 26 .09. **18 г. на подсъдимия А., на тъжителката Х.Х.С. и свидетелите А. А. Д
и Ф. Х.С. били съставени протоколи за предупреждение.
Видно от приетото като доказателство по делото
съдебномедицинско удостоверение № 242/ **.09.**18 г.:
- на Х.Х.С. е
било причинено: разкъсно – контузна рана на главата с неравни ръбове и дължина
2 см. в дясната теменно – тилна област. Описаното увреждане е получено при
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да е възникнало по
време и начин, съобщен от освидетелствуваната. Било е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;
От приетото като доказателство по делото
съдебномедицинско удостоверение № 243/ **.09.**18 г.:
- на В. А. А. е
било причинено: кръвонасядане на гърба в областта на външния ъгъл на лявата
лопатка, косо разположено ивицовидно синкаво – мораво - червено с размери 8/1
см. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е
възможно да е възникнало по време и начин, съобщен от освидетелствувания. Било
е причинено болка и страдание.
Видно от приетото в съдебно заседание заключение по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 87/**18
г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М. се установява, че на тъжителката Х.Х.С. е
било причинено : разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на
главата.
Описаното увреждане е
получено при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин
е възможно да е възникнало така, както е съобщила пострадалата.
Било е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
Предвид на това, че главата на пострадалата към
момента на удара е възможно да се е намирала в най-различна позиция, е възможно
ударът да е бил нанесен от човек, намиращ се както пред пострадалата, така и
зад нея.
Не е възможно да се определи конкретния предмет, с
който е причинена разкъсно-контузната рана, нито неговия размер.
В заключението още експерта сочи, че от специалната съдебномедицинска литература е
известно, че разкъсно-контузна рана се причинява от удар със сила около **
кг/см. Съпоставено, че ръката на
нормално развит човек /мъж/ може да нанесе удар с ръка със сила около 70
кг/см. /А.В.Капустин, 1999; A.M.Nahum, J.W.Melvin.**02/, дава основание да се твърди,
че раната е причинена от действието на малка сила.
Възстановителния период от увреждането на Х.Х.С. е с
продължителност около две седмици.
От приетото в
съдебно заседание заключение по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 88 / **18 г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М. се
установява, че на подсъдимия В. А. А. е било причинено: ивицовидно
синкаво-мораво-червено кръвонасядане на гърба с размери 8/1 см.
Описаното увреждане е получено при действието на твърд
тъп предмет с удължена цилиндрична форма и по време и начин е възможно да е
възникнало така, както е съобщил освидетелствуваният А..
Било е причинено болка и страдание.
Не е възможно да се определи конкретния предмет, с
който е причинено увреждането на В.А., както и неговите точни размери. Формата,
размерите и локализацията на увреждането говорят за това, че ивицовидното
кръвонасядане на гърба е възникнало при удар с предмет с удължена цилиндрична
форма, което се подкрепя и от показанията на А. и свидетеля Д.
Напълно е възможно телесните увреждания на тъжителя и
подсъдимия да са възникнали при действието на един и същ предмет.
Възстановителния период от увреждането на В.А. е бил с
продължителност около десет дни.
Видно от заверено копие на лист за преглед на пациент
в КДБ/СО № 032282 / **.09.**18 г. по описа на МБАЛ „Ат. Дафовски“ гр. **, се
установява, че е издаден на Х.Х.С.,
която е постъпила на ** .09. **19 г. в 12, 10 ч. и е напуснала в 12 ,30 ч. на
същата дата с основна диагноза – травма на главата неуточнена, като в
анамнезата е отразено, че е била ударена от друго лице по главата и се оплаква
от болки, без загуба на съзнание, като е било установено обективното ѝ
състояние и е била назначена терапия.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р- 13 457 / 27 .09. **18 г. се установява,
че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. **18 г. е бил
предупреден свидетеля А. А. Д да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо пострадалата Х.Х.С. и брат ѝ Ф. Х.С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р - 13 458 / 27 .09. **18 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. **18 г. е
била предупредена пострадалата Х.Х.С. свидетеля А. А. Д да не отправя обидни
думи, заплахи и цинични изрази спрямо подсъдимия В. А. А. и свидетеля А. А. Д.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р - 13 459 / 27 .09. **18 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. **18 г. е
бил предупреден подсъдимия В. А. А. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо пострадалата Х.Х.С. и брат ѝ Ф. С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р- 13 460 / 27 .09. **18 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. **18 г. е
бил предупреден свидетеля Ф. Х.С. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо подсъдимия В. А. А. и свидетеля А. А. Д.
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло
от обясненията на подсъдимия В. А. А., от показанията на свидетелите А. А. Д, Х.Ю.Ю.и
Х. А.ова Да, както и отчасти от показанията на свидетеля С.П.П. и Ф. Х.С., за обстоятелствата, които
са възприели лично, изцяло от заключение по назначената по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 87 / **18 г., изготвено от
експерта д-р Н.Д.М., от заключение по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 88 / **18 г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М.,
заверено копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 032282 / **.09.**18 г.
по описа на МБАЛ „Ат. Дафовски“ гр. **, издаден на Х.Х.С.. Посочените писмени
доказателства са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира, че в случая следва напълно да кредитира
обясненията на подсъдимия В. А. А., които освен средство за защита са и
доказателствено средство. Като такова същите следва да бъдат ценени, след като
се подкрепят от доказателствата по делото. В случая подсъдимия сочи, че
действително същия ден е тръгнал сам да изкарва на паша кравите на свидетеля А.
Д. Но понеже те се връщали обратно и свидетеля А. Д, който в същото време
се връщал от Момчилград видял, че
тъжителката и брат ѝ ги връщат, отишъл при подсъдимия А. и го попитал
дали вървят животните и той му отговорил, че не вървят, при което той му казал,
че не вървят понеже отгоре хвърлят камъни по тях и ги връщат. Тогава двамата
тръгнали нагоре да попитат какво става, като свидетеля А.Двървял напред, а на
около 50 – 60 м след него вървял подсъдимия. Когато свидетеля Д се срещнал очи
в очи със свидетеля Ф. С. възникнал спор помежду им, при който последния бутал
свидетеля А.Ди му говорел на турски език „юру, юру“, което означавало „бягай,
бягай“, а като видял подсъдимия го попитал дали идва да се бие с него. Виждайки
това, свидетелят А.Дхванал за ръката подсъдимия и му казал да тръгват и да се
махат оттам, но като се обърнали и тръгнали Ф. замахнал с тоягата, която държал
и ударил по гърба подсъдимия, който паднал на земята и когато станал, тръгнал
към него и го попитал защо го удря. В същото време сестра му Х. се намесила и
застанала между двамата, с цел да предпази брат си, който пък отново посегнал да
нанесе удар с тоягата и я ударил, но тъй като очевидно не е искал да
я удря, се опитал да спре удара си, но не успял, а само ѝ нанесъл по – слаб удар в дясната
теменно-тилна област на главата.
Тези му обяснения се подкрепят изцяло от показанията
на свидетеля А. Д, който потвърждава гореизложеното. Подкрепят се и от
заключението на вещото лице по СМУ № 242/ **.09.**18 г. и по СМУ № 243 / **.09.**18
г., от приетите в съдебно заседание заключение по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 87 / **18 г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М.,
както и от заключение по назначената по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 88 / **18 г., изготвено от експерта д - р Н.Д.М. и от разпита
му в съдебно заседание, от които се установява, че на тъжителката Х.Х.С. е било
причинено: разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата, като описаното увреждане е получено при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, а на подсъдимия В. А. А.
е било причинено: ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане на гърба с
размери 8/1 см., което е получено при действието на твърд тъп предмет с
удължена цилиндрична форма и по време и начин е възможно да е възникнало така,
както е съобщил освидетелствуваният А., като не се изключва в никакъв случай
възможността, вероятността и двете наранявания, и при двамата да са нанесени от един и същ предмет, т.е. от
тояга.
В тази връзка се опровергава твърдението на частната тъжителка
в тъжбата, че А. започнал да се кара на брат ѝ и отишъл до нeгo и го ударил, при което той залитнал
назад и поради това, че било стръмно брат ѝ щял да падне надолу. Опровергава се и твърдението
ѝ, че в това време дошъл и В. който също се насочил към брат ѝ и тя
решила да предпази брат си и да му помогне да не го бият и когато се обърнала
да го предпази подсъдимия В.А. я ударил с тояга по главата, почувствала силна
болка, при което същите престанали и си тръгнали. Още се опровергават и
твърденията ѝ в тъжбата, че от удара по главата започнала да ѝ тече
кръв, имало рана и се наложило веднага да отидат на лекар, който я прегледал и ѝ
оказал първа помощ, докато в показанията на свидетеля П., в частта им, в която
съдът ги кредитира, той изрично сочи, че на главата на тъжителката нямало
разкъсване, а лек оток и затова не се наложило да прави превръзки и почистване.
Още повече, че в тях сочи, че нараняванията били на лявата ръка, предмишницата
в горната част и на главата от лявата страна, не в тилната част, а отстрани,
както и че разкъсно-контузна рана нямало, само охлузване с кръвонасядане. Все в
тази връзка още сочи, че според него те били причинени от някакъв тъп предмет,
дърво, пръчка, с цилиндрична форма и по-дебела от два см., като на тилната
област не бил видял да има рана. Пак в тази връзка сочи, че не бил отразявал в
амбулаторен дневник, нямал такъв, работел с програма със здравната каса, в
която ако издавал документ тогава вписвал само, но за съдебен лекар не се
издавал документ.
Не подкрепят обвинителната теза и твърденията в
тъжбата показанията на свидетелката Х.Ю. Ю., която в тях сочи, че имала **
крави, които също са влизали при сеното на тъжителката и брат ѝ, защото
то не било добре оградено. В тази връзка сочи, че всички хора в селото имали
крави, които се пускали свободно да пашуват, без пастир и всеки сам си ги
гледал, като ги пускали на определени места, където нямало огради, а който имал
градини си ги заграждал. Пак в показанията си сочи, че на **.09.**18 г.
сутринта видяла Ф. и Х. да носят въже, брадва и тояги, като по този начин опровергава
показанията на свидетеля Ф. С., в които сочи, че само той е бил с пръчка, а
подсъдимия А. и свидетеля Д били с големи тояги. С оглед на заключението по СМУ
№ 242/ **.09.**18 г., в което е отразено, че тъжителката е прегледана в 12 часа
на същия ден и установена само от съдебния лекар една разкъсно-контузна рана в
дясната теменно-тилна област на главата с неравни ръбове и дължина два см., което е потвърдено и
от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 87/**18 г., като е направено допълнително уточнение в нея, че раната е причинена от действието на малка
сила.
Съдът взема предвид и това,
че разпитаните по делото свидетели А. А. Д и Ф. Х.С. са очевидци и имат преки
впечатления на това, как се е развил инцидента между страните. Свидетелят Ф. Х.С.
възпроизвежда част от приетата от съда фактическа обстановка, като в останалата
им част показанията му защитават обвинителната теза на пострадалата, която е
негова сестра, но с оглед на обстоятелството, че са изолирани и не се подкрепят
от другите доказателства по делото, съдът не ги кредитира в тази им част. В
тази връзка съдът взема предвид и това, че липсват доказателства, освен
неговите показания и твърденията в тъжбата, които безспорно да доказват, че
подсъдимия и свидетеля Д са били с големи тояги или дори само подсъдимия е бил
с друг твърд тъп или тъпо-ръбест предмет. Напротив налице са показанията на
свидетелката Х.Ю. Ю., които подкрепят показанията на свидетеля Д, както и
обясненията на подсъдимия А., от които се установява, че Ф. Х.С. и сестра му са
били с тояги. Освен това от своя страна в показанията си свидетеля С. не отрича
факта, че е бил с пръчка, определена като тояга от свидетелката Х.Ю., а и с
оглед силата на удара, механизма на причиняване на телесната повреда на сестра
му, по начина по който е описан в тъжбата се опровергава.
Между съществуващите
доказателства е необходимо да съществува такава обективна връзка, която да не
поставя под съмнение наличието на всички елементи от състава на престъплението
от обективна страна, а направеният въз основа на съвкупната им оценка извод да
е единствено възможният и да не поражда никакви съмнения. В съответствие с
горните мотиви и на основание НПК, съдът призна
подсъдимия В. А. А. за невиновен в извършването на престъплението по чл.130, ал.1
от НК, за което му
е повдигнато обвинение и изцяло го оправда.
С оглед този
изход на делото, следва Х.Х.С. да бъде осъдена да заплати на В. А. А.
направените по делото разноски в размер на 1113, 37 (хиляда сто и тринадесет
лева и тридесет и седем стотинки), от които
адвокатски възнаграждения за процесуален представител в размер на 800
лева, възнаграждения за експерт и призоваване на свидетели – 313, 37 лева
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: