Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.08.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3663 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № І-46-127 от 24.11.2016 год., постановено
по гр.дело № 4752/2013 г. на СРС, І ГО, 46 състав, е отхвърлен, като
неоснователен предявения от Ц.Л.М. от гр.София, ЕГН **********, и Г.К.П. ***,
ЕГН **********, срещу С.С.А. от гр.София, ЕГН **********, иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК- да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно място,
съставляващо парцел ХІІ-37 от кв.15 по плана на гр.София, местност в.з.“
с.Бистрица- разширение“, целият с площ 645 кв.м., при граници и съседи: улица,
парцел ХІ-1549, общ имот и парцел ХІІІ-39, а по кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК- имот с
идентификатор 04234.6970.37 с площ 650 кв.м., при съседи: имоти 04234.6970.38,
04234.6988.75, 04234.6988.74, 04234.6970.3607 и 04234.6970.1549. С решението на
съда е прекратено, като недопустимо производството по предявения от Ц.Л.М. от
гр.София, ЕГН **********, и Г.К.П. ***, ЕГН **********, срещу С.С.А. от гр.София,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК- да бъде отменен
нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство № 14,
том ІІ, рег.№ 8691, дело № 202 от 06.04.2012 г. на нотариус Р.Д.с рег.№ 274. С
решението на съда са осъдени Ц.Л.М. от гр.София, ЕГН **********, и Г.К.П. ***,
ЕГН **********, да заплатят на С.С.А. от гр.София, ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 1500 лв.
Срещу решението на СРС, 46 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц.Л.М. и Г.К.П., подадена
чрез пълномощника адв. В.С., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за
собственост, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендират присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник С.С.А., чрез пълномощника си адв.М.Ц. оспорва жалбата, като неоснователна,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като
настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищците Ц.Л.М.
и Г.К.П. срещу С.С.А.,
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК./
чл.272 от ГПК/.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е предявения от ищците срещу ответника положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника С.С.А., че същите са
собственици на следния недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел ХІІ-37
от кв.15 по плана на гр.София, местност в.з.“ с.Бистрица- разширение“, целият с
площ 645 кв.м., при граници и съседи: улица, парцел ХІ-1549, общ имот и парцел
ХІІІ-39, а по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г.
на изпълнителния директор на АГКК- имот с идентификатор 04234.6970.37 с площ
650 кв.м., при съседи: имоти 04234.6970.38, 04234.6988.75, 04234.6988.74,
04234.6970.3607 и 04234.6970.1549., на основание договор за продажба на
недвижим имот от 19.01.2000 год., обективиран в нот.акт № 006, том І, рег.№
361, дело № 007 от 2000 год., както и евентуално на основание изтекла придобивна
давност. Съдът приема, че в настоящия случай, ищците са се позовали на повече от едно придобивно
основание при условията на евентуалност/ договор за продажба на недвижим имот и изтекла в тяхна полза придобивна давност/
по отношение на процесния недвижим имот. В случая, след като ищците са се
позовали на повече от едно придобивно основание при условията на евентуалност и
поддържат тези основания и пред въззивния съд, въззивната инстанция дължи
произнасяне по основанието, заявено като главно и ако приеме същото за
неосъществило се, и по основанието, наведено като евентуално. Произнасянето по
всяко едно от заявените основания следва да включва подвеждането на
установените факти към приложимата правна норма и при спазване на установените
в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. По
заявеното главно придобивно основание / договор за продажба/, съдът приема
следното:
Безспорно е по делото
обстоятелството, че на 19.01.2000 год. в гр.София е сключен договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 006, том І, рег.№ 361, дело № 007 от
2000 год., по силата на който В.Д.Б. е продала на Ц. Л.М., следния свой
собствен недвижим имот, а именно: дворно
място, съставляващо парцел ХІІ-37 от кв.15 по плана на гр.София, местност в.з.“
с.Бистрица- разширение“, целият с площ 645 кв.м., при съседи: улица, парцел
ХІ-1549, общ имот и парцел ХІІІ-39, за сумата от 1092,60 лв.
От договор за покупко- продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 70, том ІІ, рег.№ 10556, дело № 259 от
2012 год., се установява, че на 26.04.2012 год., в гр.София е бил сключен
процесния договор, по силата на който Р.Г.Т.и П.Г.Т., действащи чрез
пълномощника си С.С.А. са продали на С.С.А., следния свой съсобствен недвижим
имот, а именно: поземлен имот съставляващ съгласно скица № 23293/11.04.2012 г.,
поземлен имот с идентификатор 04234.6970.37, с адрес на поземления имот:
с.Бистрица, ул.“ *******, Столична община, район „ Панчарево“, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване за вилна
сграда, целия с площ от 650 кв.м., номер по предходен план: 37, 414 от квартал
15, парцел ХІІ, при съседи посочени в нот.акт, който имот е идентичен с ливада
с площ от 650 кв.м., представляваща имот № 37 от квартал 15, урегулиран за парцел
ХІІ, местност „ Милевото“, по плана на с.Бистрица, Столична Община, район „
Панчарево“, за сумата от 3100 лв.
С решение № 552А/14.07.2011 г. на
ОСЗ-Панчарево, влязло в законна сила на 29.07.2011 г. е било възстановено
правото на собственост на Йорданка Г.С.в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху ливада от 0,650 дка, находяща се в землището на
с.Бистрица, местност“ Милевото“, имот № 37, кв.15, урегулиран за парцел ХІІ
съгласно ПУП на в.з. „ Бистрица- разширение“, одобрен през 1991 г. Имотът е бил
възстановен по реда на чл.14, ал.1, т.1, вр. чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ след издаване
на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ и заповед по чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ на Кмета на р-н Панчарево, Столична община. В настоящия случай не се
спори, че праводателите на ответника С.С.А.-
Р.Г.Т.и П.Г.Т. са наследници по закон на Й.Г.С./ тяхна обща
наследодателка и майка/. Съдът приема за безспорно установено по делото и
обстоятелството, че придобития по силата на договор за продажба от ищците
недвижим имот, възстановената с решение от 14.07.2011 г. на ОСЗ- Панчарево ливада и придобитият от
ответника недвижим имот с идентификатор 04234.6970.37 са идентични.
В настоящия случай, с оглед
заявеното от ищците придобивно основание на правото на собственост – договор за
покупко- продажба, за да се уважи предявения от тях иск за собственост и
съгласно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, същите следва да установят по делото
настъпването на този правнорелевантен факт, от който извеждат правото си на
собственост върху процесния недвижим имот. Съдът приема, че защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване/ признаване/,
че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Това изисква доказване на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищците
придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства.
Съдът приема, че основните доводи изложени в
жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към
законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по
същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са
процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за
събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са
направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в
жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били
основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред
въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на
основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. Въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд при разглеждане на спора, с който е бил сезиран, не е допуснал процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на ищците по делото. С
оглед на което доводите на ищците за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната от тях
въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В настоящия случай не е
допуснато от първоинстанционният съд,
нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства
дават основание на съда да направи извод, че в хода на производството по делото
при доказателствена тежест за ищците, същите не са ангажирали доказателства, от
които да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че същите притежават
права по силата на договор за продажба, които могат да бъдат противопоставени
на ответника по делото. В случая ищците не твърдят, нито доказват тяхната
праводателка или нейните наследодатели да са били собственици на процесния
недвижим имот към момента на образуване на ТКЗС, респективно да са притежавали
реституционни права по реда на ЗСПЗЗ. В случая не се установява праводателката
на ищците да е била собственик на процесния недвижим имот. Не се твърди също
така, а и не се установява по делото обстоятелството, процесния недвижим имот
да е бил застроен при спазване на всички законови изисквания и следователно да
са съществували пречките по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за неговото възстановяване на
праводателите на ответника.
В настоящия случай, съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че към момента на сключване от ответника
на договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот/ 26.04.2012 г./,
праводателите на ответника С.С.А.- Р.Г.Т.и П.Г.Т. са били собственици на
процесния имот, на основание реституция по ЗСПЗЗ. Притежаваната от техните
наследодатели ливада е подлежала на възстановяване и е била възстановима в
стари реални граници до обема, посочен в
решението от 14.07.2011 г. на ОСЗ-Панчарево- 650 кв.м. От друга страна съдът
приема, че сключеният договор за продажба на недвижим имот от 19.01.2000 год.,
обективиран в нот.акт № 006, том І, рег.№ 361, дело № 007 от 2000 год., е непротивопоставим на ответника, респективно на
неговите праводатели и техните наследодатели, правоимащи по земеделска
реституция. Имотът до влизане в сила на ЗСПЗЗ не е бил застроен със законно
построена сграда, поради което не е налице пречка за възстановяването му по
смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ на праводателите на ответника. С оглед на това и заявеното от ищците право на собственост на
процесния недвижим имот, в качеството им на купувачи по договор за
покупко-продажба, не може да се
противопостави на правото на ответника, респективно на неговите праводатели в
полза на които е приключило реституционно производство с позитивно за тях
решение в качеството им на наследници по закон на Й.Г.С./
тяхна обща наследодателка и майка/.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по
силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега
ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните
земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници
и др./. Този вид
индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на
обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират
лицата като собственици, но само в
случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване.
Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещно- правно
действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към
момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните наследници.
Ако такова право на собственост не е съществувало към обобществяването, то и
решението по чл.14, ал.1 или ал.3 ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. В
тази връзка следва да се отбележи, че установеното в административното
производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл.11, ал.2 или чл.14,
ал.3 ЗСПЗЗ право на собственост към момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети лица,
които не са били страни в съответното производство, поради което и актът
за възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този
смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол както за
валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт,
в чието производство по издаване и обжалване не са били страни оспорващите го ищци-
ТР № 6/ 10.05.2006 г. на ОСГК- ВКС. В процесния случай при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че са били налице предпоставките
на ЗСПЗЗ за постановяване на реституционното решение на ОСЗ-Панчарево, в полза
на праводателите на ответника за възстановяване на собствеността върху
процесния спорен недвижим имот. От друга страна съдът приема, че процесното
решение от 14.07.2011 год. , издадено от ОСЗ-Панчарево е валиден индивидуален
административен акт, който е породил своите правни последици.
На следващо място, съдът приема, че
при положение, че ищците черпят права от придобивно основание, осъществило се след
коопериране на имота, същите не разполагат с възражението, че праводателите/
респективно техните наследодатели/ на ответника не са били собственици на имота
към момента на кооперирането му. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана
с Решение № 293 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр.дело № 43/2012 г., І
г.о., в което е прието, че не е допустимо страна по вещен иск, с предмет
реституирана земеделска земя, която черпи права от правопораждащ факт,
осъществил се след кооперирането на имота да оспорва правата на наследодателя
на реституираните собственици върху имота към момента на обобществяването му,
тъй като не заявява свои права върху него към този предходен момент.
Установяването на този факт би било релевантно само в случай на спор кому
принадлежи правото на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. В случая, ищците
не заявяват собственически права върху процесния имот към момента на
обобществяване на земеделската земя, поради което правилно първоинстанционният
съд не е изследвал фактът дали наследодателят на праводателите на ответника е
бил титуляр на правото на собственост върху имота към момента на неговото
масовизиране. В същия смисъл е константната практика на ВКС - Решение № 885/13.12.2010 г. по гр. дело №
1468/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 137/16.08.2011 г. по гр. дело №
1036/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 365/15.10.2010 г. по гр.
дело № 1493/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 329 от 27.04.2010г. по гр.дело №
927/2009г. на ВКС, І
ГО. Доколкото ищците не заявяват свои
права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, същите не
разполагат и с възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е
идентичен с притежавания преди масовизацията. В този смисъл са постановените
Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1385/2010 г., I г. о. и
Решение № 27 от 26.01.2011г. по гр.дело №1687/2009г. на ВКС, І г.о.
На следващо място по заявеното от
ищците при условията на евентуалност придобивно основание- изтекла в тяхна
полза придобивна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2
от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането на
тази разпоредба в сила. При тълкуване на текста в практиката на ВКС се приема,
че преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност
върху имота не може да започне да тече. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила /22.11.1997 год./, и то при положение, че реституционното
производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е
приключило окончателно.Това означава, че придобивната давност върху имоти,
които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г., а ако
възстановяването на собствеността настъпи след тази дата, началният срок на
давността е от момента на възстановяването.
В
закона няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след
прекъсването и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В практиката на ВКС е възприето
разбирането, че това може да е и кратката петгодишна давност – в този смисъл
решения №627/05.10.2010 г. по гр.дело №1623/09 г. на ВКС, І г.о. и
№547/12.01.11г. по гр.дело №660/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящият въззивен
състав споделя това разбиране. То изхожда от идеята, че при липса на специална
уредба се прилагат общите правила на ЗС и по-специално на чл.70 от ЗС. Когато
приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от
несобственик /най-често от ползвател, който не е имал право да изкупи земята по
реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но също и от лице, чиито права са отпаднали
по силата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/, но без да знае това, владението му е
добросъвестно, ако е основано на валидна сделка. Това владение може да доведе
до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от
ЗС.
По настоящото дело е установено, че
собствеността на праводателите на ответника
върху спорния имот е възстановена с решение на ОСЗ-Панчарево от 14.07.2011 г., което има конститутивно
действие. Ищците очевидно са получили
владението на имота през 2000 г. по силата на договор за продажба на недвижим
имот от 19.01.2000 год., оформен с нотариален акт. Създава се положение, при
което ищците владеят имота на годно правно основание – договор за продажба на
недвижим имот от 19.01.2000 год., оформен с нотариален акт, без да знаят, че
техният праводател не е собственик. Владението им е добросъвестно съгласно
чл.70, ал.1 от ЗС и те могат да придобият имота с кратката петгодишна давност.
Давността се прекъсва с чл.2, ал.5 от ЗВСОНИ, но след 22.11.1997 г. започва да
тече нова давност. В настоящия случай, съдът приема, че придобивна давност в
полза на ищците би могла да започне да тече най- рано от 14.07.2011 год., а
именно от момента, когато собствеността на праводателите на ответника върху спорния имот е възстановена с решение
на ОСЗ-Панчарево. От този момент- 14.07.2011 г. до датата на предявяване на
иска за собственост -06.02.2013 г., не е изтекъл необходимият петгодишен срок по чл.79, ал.2 от ЗС за придобиване от
ищците на собствеността по давност. С оглед на което, ищците не са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот по давност, поради което заявеното
от тях при условията на евентуалност придобивно основание- изтекла в тяхна
полза придобивна давност се явява неоснователно.
В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав
следва да бъде отнесено във вреда на ищците, които съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължат установяване на фактите, които твърдят, че са се осъществили и които обосновават исковата им
претенция. В случая ищците не са доказали по делото правото си на собственост
по отношение на процесния недвижим имот на заявените придобивни основания. С
оглед на обстоятелството, че в настоящия случай ищците не са доказали при
условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост по отношение
на процесния недвижим имот, предявения установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, подлежи на отхвърляне. В тази връзка предявения от ищците срещу
ответника, установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователен и недоказан, и
като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции изводи, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
С оглед
изхода на спора на въззивниците-ищци не се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник С.С.А. следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 лв., съгласно договор
за правна защита и съдействие от 27.01.2017
г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-46-127 от 24.11.2016 год., постановено по
гр.дело № 4752/2013 г. на
СРС, І Г.О., 46 състав.
ОСЪЖДА Ц.Л.М., с ЕГН **********,
и Г.К.П., с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на С.С.А., с ЕГН **********,***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1500 лв. / хиляда и петстотин
лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ адвокатско
възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.