Р Е
Ш Е Н
И Е
№
87
гр.Габрово,
13.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№83 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца "МВ Янтра" АД срещу Решение
№297/23.10.2018г. по гр.д.№2354 по описа за 2017г. на Габровски районен съд, с
което е отхвърлен предявения от ищеца иск да бъде прието за установено, че
ответната Община Габрово не е собственик на площ от около 700кв.м.,
представляваща част от терена на
предприятието, посочена в жълто на скица на поземлен имот №379/23.01.2012г.,
издадена от Началника на СГКК - гр.Габрово, включена в ПИ с идентификатор
14218.515.379, а по предходен план е част от дворище пл.№2563 от кв.373а по
плана на гр. Габрово за 1958г., за който Община Габрово представя АЧОС
№1116/07-12-2001г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 710лв. -
разноски по делото.
В жалбата
се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Общината не
можела да бъде собственик по силата на план с прекратено отчуждително действие.
От събраните поделото доказателства било установено, че за имота нямало
приложен дворищнорегулационен план, нито от 1987г., нито от 1916г. Имотът
никога не бил озеленяван и не е бил крайбрежна алея, а винаги бил служел за
осъществяване на промишлени дейности от предприятия, в конкретния случай от
ищеца и неговите праводатели. Съгласно §6, ал.2 ПР ЗУТ действащите към деня на
влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на
закона, като §8, ал.1 ПР ЗУТ предвижда, че след изтичане на сроковете по §6,
ал.2 и ал.4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява. Прекратяването на отчуждителното действие се отнася не само да
планове приети по ЗТСУ, а и за такива приети при действието и на предходните
закони. Следователно ако се приемело, че съгласно плановете от 1916г. се е
предвиждало общинско мероприятие - крайбрежна алея, то това отреждане било с
прекратено отчуждително действие и Общината не можела да черпи правата, като
твърди, че е собственик по силата на отпаднало правно основание.
Твърди се и
че Общината не можела да е собственик на имот, който не е частна държавна собственост.
Съдът правилно бил определил статута на процесния имот, като приел, че бил
реално в активите на дружеството с държавно имущество праводател на ищеца и че
съгласно §7, ал.1 ПЗР ЗМСМА с влизане в
лиса на ЗМСМА в собственост на общините преминават изброените държавни имоти, а
съгласно ал.2 не преминават в собственост на общините имуществата по ал.1,
които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско
дружество, фирма и предприятие, с държавно участие. Статута на имота на актив
на държавно предприятие определя и наличието на материално право на собственост
в полза на държавното предприятие, т.е. след като е на предприятието, то имота
не е на държавата и не е частен държавен имот, поради което Общината не може да
стане негов собственик.
Твърди се също
и че Общината никога не била осъществявала владение върху имота. Правилно първоинстанционният
съд бил приел, че имотът е бил във владение на ищцовото дружество и неговите
праводатели. Съдът неправилно приел, че е налице законосъобразен подробен
устройствен план от 1987г., който касае и спорния имот. Първоинистанционният
съд не бил взел предвид, че Заповед № РД-02-14-238/24.06.1987г. на Председателя
на КТСУ, с която са одобрени кадастрален, застроителен и регулационен план на
ЦГЧ е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл.75, ал.1, т.2, б.В ППЗТСУ заповедта
следвало да бъде подписана от Председателя на ИК на ОНС. Липсата на компетентен
издател на тази заповед определяла и статута й на нищожен административен акт,
който като такъв не можел да породи правно действие. Действително по силата на
чл.86 ЗС съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респ. Общинска собственост, но в случая тази разпоредба не била приложима, тъй като
имотът не бил собственост на Общината. Доказано било, че ищецът бил упражнявал
необезпокоявано владение върху имота повече от десет години. Моли съда да
отмени обожаваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск.
В
депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата се оспорва като
неоснователна. При проследяване на
плановете за имота от 1916г. до момента било видно, че собствеността му се е
променяла, като пред по-голямата част е била държавна. Не било потвърдено
твърдението на ищеца, че 110г. теренът бил за производствени нужди. Доказано
било, че праводателите на ищцовото дружество не били собственици на процесния
имот, това се установявали и от обстоятелството, че една през 2012г. със
заповед на Областен управител от актовите книги били отписани в полза на МВ
Янтра АД само сградите, построени в ПИ 2563 от кв.373 А по плана на гр.Габрово.
В претендирания от ищеца имот попадала частично единствено сградата описана в
т.4 в АДС №7564/20.01.1995г.- ел.зарядна за електрокари, която към настоящият
момент е отчуждена със Заповед на Кмета на Община Габрово и е премахната.
Фактът, че до момента на отчуждаване на сградата ищецът е бил неин собственик
не води до възможността същият да придобие имота под сградата по давност, а
само до възможността да го ползва с оглед нормалното ползване на сградата. По
делото не бил представен документ доказващ предоставянето за стопанисване и
управление на процесния имот на държавното предприятие. Ако към влизане в сила
на ЗМСМА предприятието е считало, че е собственик на процесния имот, то е щяло
да включи същия в активите си и да го заяви за издаване на документ за
собственост, а не да заяви само сгради. налице били предпоставките на §42 от ПЗР на
ЗИД ЗОС, за да настъпи вещно правното действие на посочената норма- имотът е
бил със статут на частна държавна собственост и е имал посочената в
разпоредбата предназначение, съгласно отреждането на действащия регулационен
план към датата на влизането й в сила. Твърди се, че Община Габрово е
собственик на имота по силата на закона, като владението на ищеца и неговите
праводатели не може да доведе до придобиване на имота по давност и поради забраната
по §1 от ЗД ЗС. Предвид наложения мораториум, обстоятелството, че земята е била
държавна собственост, а в последствие общинска е юридическа пречка за
придобиването й по давност. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и
да присъди юрисконсулстко възнаграждение.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Решение
№297/23.10.2018г. по гр.д.№2354 по описа за 2017г. на Габровски районен съд е обжалвано
изцяло.
За да
постанови решението си районният съд приел следното :
По Закона за Национализацията през 1947г. са
отчуждени два съседни имота - на братя К.и на братя А., които са предоставени
на ДМЗ „Янтра". Към момента на национализацията на тези два имота в сила е
бил планът на уличната регулация на гр.Габрово приет и утвърден в периода
1905-1910г. Дворищната регулация на квартали №№ 1, 2, 3, 4 и 5 (района където
попадат процесните имоти) е утвърдена преди 1916г. През годините дворищната
регулация няколкократно е променяна (1916г., 1924г., 1947г. и 1948г.). С НА
№15, том III, дело 490/23.6.1942г. братя К.придобиват имот : „който сега подробно се описва така: ВОДЕНИЦА,
ТЕПАВИЦА и други в гр. Габрово на ул. „Априловски булевард", с двор, общо
застроено и незастроено място 2561 квадратни метра, заедно с бент, вада и водна
сила, състояща се от ...".
При сравнение на графиката на предходните планове (периода 1905-1947г.) и плана
от 1958г. се вижда, че южната част от вадата, непосредствено след бента и самия
бент попадат в имота придобит чрез покупко-продажба от братя К., регистрирана с
НА №15, том III, дело 490/23.6.1942г. Към придобития първоначално имот е
добавено придаваемо по силата на плана за дворищна регулация място с площ
675кв.м. от страната към „Априловски булевард". Сделката е описана в НА
№26, том III,рег.№862,
дело 509/26.06.1942г., като общата площ на имота на братя К.става 3326кв.м.
Част от този имот (разположена източно от вадата и част от самата вада) по
силата на действащата в момента дворищна регулация е била придаваема към
парцели III- 44, IV- 44 и VII- 44 в кв.5. Вещите лица не са намерили данни за
прилагането на тази дворищна регулация.
Имота на братя А. е актуван с АДС
№2800/26.01.1964г. От представени по делото доказателства относно този имот е
видно, че братя А. не са били собственици на поземления имот - парцел VII-44, а само на построената в него двуетажна сграда-
трикотажна фабрика. Собственик на парцела бил С.Х.С.. В проучените документи не
са намерени данни за собствениците на парцели ІІІ-44 и IV-44 в кв.5, освен записа в разписния лист към първия
план на града, където за собственик към датата на неговото съставяне за
собственик на дворище пл. №44 е вписан С.М.. Към датата на съставяне на АДС за
национализираните имоти на братя К.и братя А., през 1964г. в сила е бил планът
на град Габрово от 1958г. В съставените документи имотите са индивидуализирани
по данни от този план, като попадащи в дворище пл. №2563 в кв.373а. Двете
сгради посочени в АДС №2799/26.01.1964г. са изобразени на плана от 1958г. Освен
тях там са отразени още три сгради, попадащи в частта от имота (дворище пл.
№2563), бивша собственост на братя К.. Сградите посочени в АДС
№2800/26.01.1964г., бивша собственост на братя А. също са отразени на плана от
1958г. Според двата акта общата площ на одържавените имоти на братя К.и братя А.
е 5551кв.м., а площта на дворище пл. №2563 по плана от 1958г. е 6124кв.м.
Реституцията на имота на братя К.е
направена при действието на кадастралния и регулационен план на гр. Габрово,
приети и одобрени през 1987г. В Заповед №1469/14.10.1992г. на кмета на Община
Габрово в т.1 е отписан като държавен имот състоящ се от триетажна
производствена сграда със застроена площ 918кв.м. и „дворно място представляващо дв. пл. №2563 в
кв.373а" без да е посочена
площта на реституираната част от него.
Реституция на имота на братя А., който
също е част от дворище пл. №2563 по плана от 1958г. не е извършвана.
По искане на ЕТД „Текстилмаш"-ООД
Габрово, Община Габрово издава АДС №7564/20.01.1995г. за пет сгради показани на
Генерален план. Под №4 в този АДС е вписана сградата, която попада в процесния
имот оцветен в жълто на скица №379/23.01.2012г., издадена от Началника на
СГКК-гр. Габрово.
През 1961г. в дворище пл. №2563 по
плана от 1958г., ДМЗ „Янтра" изгражда два жилищни блока. С решение
№178/1965г. на ИК на ГНС тези жилищни блокове са включени в жил.комплекс
„Априлов" без това да е отразено на регулационния план от 1958г. чрез
промяна на дворищната регулация.
По действащия към момента регулационен
план, одобрен със Заповед №РД-02-14-238/24.06.1987г., процесният имот оцветен
със жълто на скица №379/23.01.2012г. издадена от Началника на СГКК-гр. Габрово,
първоначално попада в УПИ III с
отреждане „За жилищно строителство” и УПИ IV-„3a озеленяване” в кв.186. През 2000г. със Заповед
№35/25 януари на Кмета на Община Габрово е одобрено частично изменение на ЗРП с
което се променя отреждането за УПИ IV от „За озеленяване" в „За
озеленяване и МВЕЦ". След влизане в сила на изменението, Община Габрово
издава АДС №1116/7.12.2001г. с който актува като частна общинска собственост
УПИ IV „За озеленяване и МВЕЦ" в кв.186. След влизане в сила на Заповед
№2176/05.10.2015г. на вр.и.д. Кмет на Община Габрово за одобряване на ПУП- ПР
за ЧИ на ЗРП (с този ПУП УПИ III и УПИ VI
се обединяват в УПИ III с
отреждане „За жилищно строителство и озеленяване") процесният имот изцяло попада в обхвата на новия
УПИ III „За жилищно строителство и озеленяване”. При огледа на процесния имот вещите
лица установили, че същият представлява част от производствена площадка,
частично асфалтирана с изградени бетонови подпорни стени, но без предвиденото
от плана озеленяване. Процесният имот, изобразен на скица №379/23.01.2012г.
издадена от Началника на СГКК-гр. Габрово (лист 10 от делото) е част от ПИ с
идентификатор 14218.515.252 по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед
№РД-18-64/23.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София. Посоченият
ПИ 14218.515.252 е с НТП „За друг производствен, складов обект" в
територия с трайно предназначение „урбанизирана", с площ 3933кв.м., при
съседи: ПИ 14218.518.589 (р. Янтра), ПИ 14218.515.251, ПИ 14218.515.284 и ПИ
14218.515.285. Съседният му ПИ 14218.515.285, общинска публична собственост на
Община Габрово е с НТП „Комплексно застрояване" в територия
„урбанизирана" с площ 12099кв.м. към датата на издаване на скица
№379/23.01.2012г.
Такова било фактическото положение в
района на процесния имот от датата на влизане в сила на КК и КР на гр.Габрово
до 13.09.2013г., когато със Заповед №КД-14-07-342 на Началника на СГКК- гр.
Габрово тя е променена в обхвата на ПИ 14218.515.252, 14218.515.285 и се
формира нов ПИ с идентификатор 14218.515.379. Именно в контура на новия ПИ
14218.515.379 е включен процесният, оцветен в жълто имот. Новият поземлен имот
14218.515.379 е с начин на ползване „Поземлен имот със смесен начин на трайно
ползване" с площ 1966кв.м., със собственик Община Габрово и вид на
собствеността „общинска частна". Промяната е станала въз основа на АДС
№1116/7.12.2001г. и АДС №1628/17.07.2012г. След промяната в КК и КР площта на
ПИ 14218.515.252 е 2913кв.м. Формираните след промяната два ПИ 14218.515.285 и
14218.515.379 са собственост на Община Габрово.
Процесната част, оцветена в жълто
попада в югоизточната част на ПИ 14218.515.252 преди промяната, а след нея в
северозадната част на новия ПИ 14218.515.379 е част от производствената
площадка, частично застроена със сграда с идентификатор 14218.515.379.24 (преди
14218.515.252.11) с площ 1019кв.м.
Към месец февруари 1992г. от
национализираните от братя К.сгради е съществувала единствено триетажна фабрична
сграда със ЗП 918кв.м. Същата е надстроена след национализацията с един етаж.
Новопостроените сгради в дворище пл. №2563 по плана от 1958г. са : авторемонтна
работилница-ЗП 165кв.м.; заваръчно към инструментален цех-ЗП 375кв.м.; ел.
зарядна станция за електрокари с битови помещения-ЗП 180кв.м. и склад за
авточасти-ЗП 72кв.м. Тези сгради са описани в АДС №7564/20.01.1995г.
От изброените по-горе сгради в парцел
IV по ЗРП на гр. Габрово от 1987г., попада единствено сграда- ел. зарядна
станция за електрокари с битови помещения със ЗП 180кв.м., контура на същата съвпада
с южната част на сградата национализирана от братя А., което навеждало на мисълта,
че сградата в сегашния си вид е или част от сграда на братя А., или е
построена, като са използвани основите на старата сграда. Вещите лица считат,
че процесният имот не може да съществува като самостоятелен такъв, тъй като до
него няма осигурен транспортен достъп.
Експертите са установили, че отчуждителни
мероприятия в обхвата на УПИ IV по плана от 1987г. са извършвани през 1961г. за
отреждането на терен за комплекс бул. „Априлов". Към тази дата процесният,
оцветен в жълто имот е бил държавна собственост. В проучените документи не се
намират данни за предаване на държавна собственост на Община Габрово. Правена е
оценка на сградата на братя А., която в този период е била стопанисвана от ДМЗ
„Янтра. Контурите на двата имота се припокриват частично в северозападната част
на УПИ IV в кв.186. Площта на съвпадащата част от двата имота е 633кв.м. Между
контура на имота актуван с АДС №2799/26.01.1964г. (включващ имота на братя К.)
и този на актувания с АОС №1116/07.12.2001г. няма припокриване.
Кадастрални
и регулационни планове за тази част от гр. Габрово има от 1910г. до настоящия
момент. Това са: кадастрален план изработен и приет в годините 1910-1916г., в
последствие допълван и актуализиран; регулационен план, план на уличната
регулация, дворищна регулации на кв. №№1, 2, 3, 4 и 5, кадастрален и
регулационен план от 1958г.; кадастрален и регулационен план приети и одобрени
през 1987г.; кадастрална карта и регистри (КК и КР) към нея приети през 2007г.
На плана създаден в периода
1910-1916г., който е бил в сила при издаването на нотариалните актове на братя К.имотът
им включвал дворища с пл. номера от 83 до 87 и частта от вадата между дв. 83 и
бента. Национализирания от братя К.имот през 1947г. е бил с площ 3326кв.м.
(3246кв.м. от графиката на плана от 1910-1916г.), изглеждал е така, както е
показан на комбинираните скици към експертизата и е бил разположен в северната
част на дворище пл. №2563 по плана на гр. Габрово от 1958г.
По плана за дворищна и улична регулация
от 1916г. част от имота на братя К.е отредена за крайбрежна зона (алея),
разположена между североизточната граница на УПИ ІІ- 82, 87 и предвидената по
този план корекция на река Янтра, изобразена на плана със синя линия. Ширината
на тази алея е от 4.5м до 6м. При влизането в сила на Закона за благоустрояване
на населените места /в сила от 31 май 1941г, отм. 1949г./ тя представлява терен
определен за обществено мероприятие съгласно разпоредбата на чл.56 и чл.108. Не
се намират данни за физическо заемане на част от имота на братя К.за
мероприятия по чл.56 и чл.108 от Закона за благоустрояване на населените места
/отм./- съставени административни протоколи съгласно чл.58 от същия.
Планът за улична и дворищна регулации
на кв. 1, 2, 3, 4 и 5 е приет при действието на Закон за благоустройството на
населените места в царство България, обнародван в ДВ бр. 60 от 1911г. По
описанието на имота, закупен от братя К.в НА №15 от 23.06.1942г. вещите лица
считат, че може да се направи заключение, че предвидената алея с плана за
улична и дворищна регулация от 1916г. не е била реализирана до този момент (23
юни 1942 год.), тъй като същата не фигурира в посочените граници на придобития
имот.
Установено е, че процесния имот никога
не е съществувал като самостоятелен такъв.
По плана от 1910-1916г. : югозападната му част попада в дворище с пл. № 44,
собственост на С.С., в което е построена сградата на братя А.; средната му част
е заета от вадата на братя К.; а източната граничи с р.Янтра;
По плана от 1958г. : югозападната част
на процесния имот попада в дворище с пл. №2563, от което е част и коригираната
вада на братя К.; югоизточната му част е заета от частта от същата вада, която
е разположена извън дворище пл. №2563 (между дв.2563 и бента на р. Янтра).
По кадастралния план от 1987г.
процесният имот попада изцяло в дворище с планоснимачен №5530, а по регулационния
план от същата година процесния имот първоначално е включен изцяло в контура на
УПИ IV отредено за озеленяване, а след промяната на плана той изцяло попада в
обхвата на УПИ III - отреждане „За жилищно строителство и озеленяване".
При влизането в сила на КК и КР на гр.
Габрово със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. процесния имот е бил част по ПИ с
идентификатор 14218.515.252. Със Заповед №КД-14-07-342/13.09.2013г. на
Началника на СГКК Габрово, по искане на Община Габрово са променени КК и КР на
гр. Габрово в обхвата на ПИ 14218.515.285 и ПИ 14218.515.252. При тази промяна
процесният имот с по-голямата си част попада в ПИ 14218.515.379, а с
останалата-в ПИ 14218.285.
В материалите по делото няма документи
за деактуване на частна държавна собственост в полза на Община Габрово преди
съставянето на АДС №1116/2001г. Процесният имот попада в северната част на ПИ
14218.515.379, който е формиран на основание АОС №1116/2001г. и който съвпада
изцяло с УПИ IV "За озеленяване и МВЕЦ" по регулационния план на гр.
Габрово от 1987г.
АОС №1628/2012г. не включва процесната
територия. В териториалния обхват на АДС №1628/2012г.-ПИ 14218.515.285, влиза
цялата южна част на УПИ ІІІ- „За озеленяване и МВЕЦ", а процесния имот
остава извън него, тъй като към датата на съставяне на АДС №1628-17.07.2012г.
той е бил в обхвата на ПИ 14218.515.252, който е променен със Заповед №
КД-14-07-342/13.09.2013г. на Началника на СГКК Габрово. Със Заповед
№944/10.05.2016г. на Кмета на Община Габрово във вр. с чл.21 от ЗОС и във връзка
с изграждане на обект: Благоустрояване на част от ЦГЧ на Габрово и
реконструкция на кръстовище „Шиваров мост” е отчуждена Сграда със застроена
площ от 176кв.м.- идентификатор 14218.515.252.24. По време на огледа, извършен
от вещите лица -16.02.2018г. сградата е била премахната и терена е засипан –без
самостоятелен подход и връзка с улица.
Съгласно законът, при
действието на който е утвърден плана от 1916г. - Законът за благоустройството
на населените места в Княжество /Царство/
България от 1905г., утвърденият по законовия ред регулационен план има
непосредствено вещно отчуждително действие, както относно недвижими имоти,
отредени с улично регулационния план за мероприятия на общината, държавата и
обществените учреждения, така и относно недвижимите имоти, придадени към
парцели на други лица по дворищнорегулациония план. Тези имоти се считат
отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащане
на обезщетение на собственика. (Такова непосредствено вещно отчуждително
действие на плановете са предвиждали всички благоустройствени закони в
исторически план, с изключение на ЗПИНМ след 06.07.1956г. и сега действащия ЗУТ).
Следователно предвидената в плана от 1916г. крайбрежна
зона (алея) е била собственост на Габровската община от 1916г., независимо, че
не е реализирана като мероприятие и терена не е заплатен и завзет, а в
гражданският оборот предмет на разпоредителни действия е можел да бъде само
парцел ІІ, поради което братя К.през 1942г. са закупили именно този имот- той е
описан и в нотариалният им акт. В последствие К.са закупили още части от парцел
ІІ, които са се придавали по регулация към него /от страна на сегашния булевард
Априлов/. Именно този имот им е национализиран
през 1947г. и той им е бил реституиран по силата на ЗВСВОНИ от февруари
1991г. На наследниците на братя К.е
реституиран парцел ІІ по плана от 1916г.,
защото той е национализирания през 194 г. имот, независимо от описанията
в АДС и актовете за деактуване по различни планове, тъй като реституцията
настъпва по закон и има за предмет действително отнетото имущество, доколкото
то съществува във вида, в който е отнето, а административните актове имат само
констативно, а не вещно действие, доколкото вярно посочват фактите. Съгласно
гореизложеното вадата, както и други площи извън границите на парцел ІІ не са
били собственост на братя К.и не са
реституирани на наследниците им. Габровската община губи правото си на собственост върху
крайбрежна зона (алея) по силата на Конституцията от 1947г., когато общинската
собственост като отделен вид е мълчаливо отменена- в чл. 6 са посочени
носителите на правото на собственост между които общините не фигурират.
Национализираният имот на К., заедно с
крайбрежната зона /алея/ са предадени държавното предприятие ДМЗ Янтра, за
което през 1965г. са издадени АДС, където имотите са описани съгласно
кадастралната основа на плана от 1958г. с редица неточности и без отчитане на
действителното правно положение относно вещното действие на плана от 1916г. и
на закона от 1947г. Същите грешки са допуснати и при деактуването през 1992г. с
цел реституция на наследниците на братя К., тъй като е възпроизведен АДС от 1965г.
За първи път след
приемането на новата Конституция от 1991г., която въвежда отделна собственост
на общините, ЗМСМА посочва кои са имуществата, които преминават в
собственост на общините и кои не преминават. Съгласно §7, ал.1 от ПЗР
на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА /на 17.09.1991г./ преминават в собственост
на общините изброените държавни имоти, а съгласно ал.2 не преминава в
собственост на общините имущество по ал.1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Процесният недвижим имот към 17.09.1991г. е
бил реално в активите на дружеството с държавно имущество - праводател на
ищеца. с
преходни и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за общинската собственост §42, е
налице ново законово основание общината да придобие собственост - Застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Към момента на влизане
в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС-1999г. в сила е регулационният план от
1987г., съгласно който претендирания имот попада в контура
на УПИ IV отреден за озеленяване - на скицата на л.93 от делото е
посочен с жълт цвят, като е повдигната червената линия, която е външната
граница на УПИ ІV за озеленяване, като претендирания имот почти изцяло попада в
него, а малка част, попада в съседния УПИ ІІІ за жилищно строителство. Налице е
предвиждане на действащия към момента на влизане в сила на закона, регулационен
план от 1987г. на процесния имот за обществено и благоустройствено мероприятие
на Община Габрово – озеленяване и жилищно строителство, поради което по силата
на закона - параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОС от 1999г. Община Габрово е придобила
собствеността върху УПИ IV отреден за озеленяване. По
това време е в действие ЗТСУ, съгласно който отрежданията на регулационния план
има непосредствено вещно отчуждително действие, а параграф 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС- 1999г. посочва, че собствеността на имотите с предвиждане за
благоустрояване по плана е на общините.
През 2000г. със Заповед № 35/25
януари на Кмета на Община Габрово е одобрено частично изменение на ЗРП с което
се променя отреждането за УПИ IV от „За озеленяване" в „За озеленяване и
МВЕЦ". Община Габрово издава АОС №1116/7.12.2001г. с който актува като
частна общинска собственост УПИ IV „За озеленяване и МВЕЦ" в кв.186,
именно на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС- 1999г.
В случая е
налице предвиждане на действащия към момента на влизане в сила на закона,
регулационен план от 1987г. на процесния имот за обществени и благоустройствени
мероприятия на Община Габрово – озеленяване и жилищно строителство, с оглед на
което е налице основание за актуването му като общински, поради което
първоинстанционният съд приел, че е изпълнен фактическия състав на
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. След 1999г. до настоящия момент Община Габрово не е
завзела УПИ IV „За озеленяване и МВЕЦ" в кв.186
и имотът безспорно е бил във владение на ищцовото дружество и неговите
праводатели, видно от показанията на свидетелите, но незавземането на имота не
се отразява на правото на собственост на Община Габрово. Владението на ищеца и
неговите праводатели не може да доведе до придобиване на имота по давност
поради забраната на §1 от Законът за допълнение на
Закона за собствеността, съгласно която давността за придобиване на държавни и
общински имоти не тече до 31 декември 2017г.
Ищецът е оспорил материалната доказателствена
сила на представения АОС №1116/7.12.2001г. с който се
актува като частна общинска собственост УПИ IV „За озеленяване и МВЕЦ" в
кв.186. именно на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС- 1999г. Съгласно чл.5,
ал.1 от ЗОС Общината установява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост.
Тези актове нямат правопораждащ (конститутивен) ефект, а само констативно
(декларативно) действие, с което се обективира правото на собственост на
общината върху конкретния имот. Актът не е материалноправно основание за
съществуването на това право. Всеки правен субект, който претендира, че е
собственик на имот, по отношение на който има издаден АОС, може по общия исков
ред да поиска от съда установяване на това свое право. Съдът приел, че е
осъществен фактическия състав за придобиване правото на собственост върху имота
от Ответника Община Габрово.
По
отношение възражението на жалбоподателя относно валидността на Заповед
с №РД-02-14-238/24.06.1987г. на Председателя на КТСУ, с която е одобрен
кадастралния, застроителния и регулационния планове на Централна градска част-
гр.ГАБРОВО съдът е приел, че същата е валиден административен акт, като издаден
от компетентен орган, в рамките на компетентността му и в предвидената в закона
форма. Заповедта е публикувана в Държавен вестник на 04.09.1987г., брой 69, стр.15.,
т.225 чрез Общински народен съвет –гр.Габрово, на осн. чл.82,ал.2 от ППЗТСУ,
като се посочва, че планът съставлява значителна част от населеното място в
граници: от изток -кв.Тлъчници,кв.Радичевец и лесопарк-Градище, от юг-Шиваров
мост, от запад -Студентско градче, кв.Шенини,з-д „Добри Карталов” и
кв.Борово-Велчевци, от север- северна промишлена зона и кв.Голо Бърдо-Младост.
Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на
обжалване. Поради изложеното районният съд приел, че не може да се приеме, че
в заповедта с № РД-02-14-238/24.06.1987г.
на Председателя на КТСУ, въз основа на която ответника черпи права има толкова
тежък порок, който да води до нищожност на административния акт.
Въз основа на горните изводи първонистанционният съд приел,
че предявеният иск е неоснователен.
Предвид събраните
по делото доказателства въззивният съд намира следното :
По Закона за Национализацията през 1947г. са
отчуждени два съседни имота - на братя К.и на братя А., които са предоставени за
ползване на ДМЗ „Янтра".
Към момента на национализацията на тези
два имота, в сила е бил планът на уличната регулация на гр.Габрово приет и
утвърден в периода 1905-1910г. Дворищната регулация на квартали №№ 1, 2, 3, 4 и
5 (района където попадат процесните имоти, към момента на национализацията) е
утвърдена преди 1916г. и в последствие е променяна неколкократно.
По плана от 1905г.-1916г. на кв.5 от
гр.Габрово е предвидена крайбрежна алея между корекцията на р.Янтра и южната
регулационна линия на парцели ІІІ-44, ІV-44 и VІІ-44
През 1942г. братя К.придобиват следния имот,
по описание в нотариалния акт : „който сега подробно се описва така: ВОДЕНИЦА,
ТЕПАВИЦА и други в гр. Габрово на ул. „Априловски булевард", с двор, общо
застроено и незастроено място 2561 квадратни метра, заедно с бент, вада и водна
сила, състояща се от ...".
При сравнение на графиката на предходните планове (периода 1905-1947г.) и плана
от 1958г. се вижда, че южната част от вадата, непосредствено след бента и самия
бент попадат в имота придобит чрез покупко-продажба от братя К.. Към придобития
първоначално имот е добавено придаваемо по силата на плана за дворищна
регулация място с площ 675кв.м. от страната към „Априловски булевард".
Част от този имот (разположена източно от вадата и част от самата вада) по
силата на действащата в момента дворищна регулация е била придаваема към
парцели III- 44, IV- 44 и VII- 44 в кв.5. Вещите лица не са намерили данни за
прилагането на тази дворищна регулация. Имота е актуван с АДС
№2799/26.01.1964г.
Имота на братя А. е актуван с АДС
№2800/26.01.1964г. От представени по делото доказателства относно този имот е
видно, че братя А. не са били собственици на поземления имот - парцел VII-44, а само на построената в него двуетажна сграда-
трикотажна фабрика. Собственик на парцела бил С.Х.С.. В проучените документи не
са намерени данни за собствениците на парцели ІІІ-44 и IV-44 в кв.5, освен записа в разписния лист към първия
план на града, където за собственик към дата на неговото съставяне за
собственик на дворище пл. №44 е вписан С.М..
Към 1964г. - датата на съставяне на АДС
за национализираните имоти на братя К.и братя А. в сила е бил планът на град
Габрово от 1958г. В съставените документи имотите са индивидуализирани по данни
от този план, като попадащи в дворище пл. №2563 в кв.373а. Двете сгради
посочени в АДС №2799/26.01.1964г. са изобразени на плана от 1958г. Освен тях
там са отразени още три сгради, попадащи в частта от имота (дворище пл. №2563),
бивша собственост на братя К., построени след национализацията, по данни в АДС.
Сградите посочени в АДС №2800/26.01.1964г., бивша собственост на братя А. също
са отразени на плана от 1958г. Според двата акта общата площ на одържавените
имоти на братя К.и братя А. е 5551кв.м., а площта на дворище пл. №2563 по плана
от 1958г. е 6124кв.м.
Реституцията на имота на братя К.е извършена
при действието на кадастралния и регулационен план на гр. Габрово, приети и
одобрени през 1987г. В Заповед №1469/14.10.1992г. на кмета на Община Габрово в
т.1 е отписан като държавен имот състоящ се от триетажна производствена сграда
със застроена площ 918кв.м. и „дворно място представляващо дв. пл. №2563 в
кв.373а" без да е посочена
площта на реституираната част от него.
Реституция на имота на братя А., който
също е част от дворище пл. №2563 по плана от 1958г. не е извършвана.
Вещите лица изготвили технически
заключения по делото са категорични, че имота актуван с АДС №2799/26.01.1964г.
не съвпада с имота по АОС №1116/07.12.2001г. Налице е съвпадение на част от
имота по АДС №2800/26.01.1964г. и тя е с площ от 710кв.м.
По искане на ЕТД „Текстилмаш"-ООД
Габрово, Община Габрово издава АДС №7564/20.01.1995г. за пет сгради показани на
Генерален план. Под №4 в този АДС е вписана сградата, която попада в процесния
имот оцветен в жълто на скица №379/23.01.2012г., издадена от Началника на
СГКК-гр. Габрово.
По плана от 1910-1916г. югозападната част на
процесния имот попада в дворище с пл. №44, собственост на С.С., в което е
построена сградата на братя А.; средната му част е заета от вадата на братя К.;
а източната граничи с р.Янтра;
По
плана от 1958г. югозападната му част попада в дворище с пл. №2563, от което е
част и коригираната вада на братя К.; югоизточната му част е заета от частта от
същата вада, която е разположена извън дворище пл. №2563 (между дв.2563 и бента
на р. Янтра).
По
кадастралния план от 1987г. процесният имот попада изцяло в дворище с
планоснимачен №5530, а по регулационния план от същата година процесния имот
първоначално е включен изцяло в контура на УПИ IV отредено "за озеленяване",
а след промяната на плана той изцяло попада в обхвата на УПИ III - отреждане
„За жилищно строителство и озеленяване".
Национализираният
имот на К., заедно с крайбрежната зона /алея/ и имота, в който са били сградите
на братя А. са предадени за ползване (както е посочено в АДС) на държавното
предприятие ДМЗ Янтра, за което през 1965г. са издадени АДС, където имотите са
описани съгласно кадастралната основа на плана от 1958г.
Въззивният съд намира, че
съобразно чл.13, ал.1, изр.първо от Законът за благоустройството
на населените места в Княжество /Царство/ България от 1905г. (отм.) уличните
регулации влизат в сила от деня на утвърждаването им. Утвърденият по законовия
ред регулационен план има непосредствено вещно отчуждително действие, както
относно недвижими имоти, отредени с улично регулационния план за мероприятия на
общината, така и на държавата и обществените учреждения Тези имоти се считат
отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащане
на обезщетение на собственика. Това разрешение се е приемало и от съдебната
практика - Решение №18/1918г. на Общото събрание на Върховния административен
съд.
Следователно предвидената в плана от 1916г. крайбрежна зона (алея) е била собственост на Габровската
община от 1916г., независимо, че не е реализирана като мероприятие и няма данни
терена да е заплатен и завзет. Поради това в гражданският оборот предмет на
разпоредителни действия е можел да бъде само парцел ІІ, поради което и братя К.през
1942г. са закупили именно този имот- парцел№ІІ и той е описан и в нотариалният
им акт. В последствие К.са закупили още части от парцел ІІ, които са се
придавали по регулация към него / от страна на сегашния булевард Априлов/.
Именно този имот -парцел ІІ им е национализиран
през 1947г. и той им е бил реституиран по силата на ЗВСВОНИ от февруари
1991г., т.е. на наследниците на братя К.е реституиран парцел ІІ по
плана от 1916г., защото той е
национализирания през 1947г. имот, независимо от описанията в АДС и актовете за
деактуване по различни планове, тъй като реституцията настъпва по закон и има
за предмет действително отнетото имущество, доколкото то съществува във вида, в
който е отнето, а административните актове имат само констативно, а не вещно
действие, доколкото вярно посочват фактите. Съгласно гореизложеното вадата,
както и други площи извън границите на парцел ІІ не са били собственост на
братя К.и не са реституирани на наследниците им.
По силата на Конституцията от 1947г.
Общината е изгубила правото си на собственост върху крайбрежна зона (алея). По
този начин имотът е преминал в собственост на държавата.
Имота, включващ имотите на братя К.и
братя А., видно от представените АДС от 1964г. е бил предоставен за ползване на
ДМЗ Янтра. Собствеността обаче е продължила да е на Държавата, а не на
предприятието.
Конституцията
от 1991г. отново въвежда собственост на общините. В ЗМСМА е посочено кои имоти
преминават в собственост на общините и кои не.
Съгласно
§7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА (на 17.09.1991г.)
преминават в собственост на общините изброените държавни имоти, а съгласно ал.2
не преминава в собственост на общините
имущество по ал.1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество.
Неправилен е извода на
първоинстанционния съд, че към 17.09.1991г. процесния имот е бил включен в
активите на дружеството с държавно имущество - праводател на ищеца. Този имот
само му е бил предоставен за ползване, но не е бил включен в активите му. Доказателства
за подобно включване не са представени, а освен това в изготвената от
дружеството праводател на ищеца справка за недвижимата собственост на "Текстилмаш"
ООД (л.91 и л.92 от гр.д.№1284/2016г. на РС Габрово) процесният имот не е
посочен като собствен на "Текстилмаш" ООД, т.е. праводателят на ищеца
не е считал, че в активите му се включва имота претендиран от ищеца. По тази
причина през 1995г. по инициатива на "Текстилмаш" ООД е съставен АДС №7564/20.01.1995г. за пет сгради показани на
Генерален план на лист 126 от делото, които в последствие през 2012г. са
отписани като държавна собственост. Под
№4 в този АДС е вписана сградата, която попада в процесния имот оцветен в жълто
на скица №379/23.01.2012г., издадена от Началника на СГКК-гр. Габрово, която към настоящият момент
е отчуждена и е съборена. Изрично е отбелязано, че терена върху който са
изградени постройките е реституиран (само имота на братя К.). Следователно към
момента на влизане в сила на ЗМСМА процесния терен не е бил част от имуществото
на праводателя на ищеца, а е имал характера на държавна собственост.
с § 42
от ПЗР към ЗИДЗОС, е налице ново законово основание общината да придобие
собственост - застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Към
момента на влизане в сила на параграф 42
от ПЗР на ЗИДЗОС-1999г. е действал регулационният план от 1987г., съгласно
който претендирания имот попада в контура на УПИ IV
отреден за озеленяване.
Жалбоподателят е направил възражение
относно валидността на Заповед №РД-02-14-238/24.06.1987г. на Председателя на
КТСУ, с която са одобрени кадастралния, застроителния и регулационния планове
на ЦГЧ на гр.Габрово.
Съгласно чл.17,
ал.2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
основния гражданскоправен спор. Гражданският съд няма правомощието да
прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт –
в този смисъл и практиката по чл.274, ал.3, т.1 ГПК – определение
№195/26.03.13г. по ч.гр.д.№1346/2013г. на ІV г.о. и Решение №230/31.01.2014г.
по гр.д.№2252/2013г. на Іг.о. Такова правомощие има само административният съд,
в процедура по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на
АПК.
Съгласно
чл.75, ал.1, т.2, б.”в” ППЗТСУ /отм./, заповедта за одобряване на плановете е
следвало да бъде подписана от председателя на ИК на ОНС, съответно –
председателя на ИК на ОбНС, при който е съставен съвет за териториално и
селищно устройство или от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Вместо това в случая заповедта е подписана от Председателя на
Комисията по ТСУ към Министерски съвет. Следователно заповедта е издадена от
некомпетентен орган, поради което на осн. чл.17 ГПК съдът я намира за
незаконосъобразна.
Въпреки
незаконосъобразността на Заповед №РД-02-14-238/24.06.1987г.
на Председателя на КТСУ, съдът счита, че тъй като към момента на приемане на
ЗМСМА процесния имот е имал характера на частна държавна собственост и
значителна част от него по уличната регулация от 1916г. е била предвидена за
изграждане на крайбрежна алея, то същият на основание §7,
ал.1 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС(ДВ бр.36/2006г.)
е станал общинска собственост ex lege и Община Габров е издала АОС
№1116/7.12.2001г. с който актува като частна общинска собственост, а в последствие
и АЧОС №1628/17.07.2012г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че по силата на разпоредбата на §6, ал.2 във
вр. с като §8, ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като прекратяването
на отчуждителното действие се отнася не само да планове приети по ЗТСУ, а и за
такива приети при действието и на предходните закони, поради което предвид
неприлагането на плана от 1916г. неговото отчуждително действие е отпаднало.
Действително
с изтичане на сроковете по §8, ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите
в сила, но неприложени дворищно
регулационни планове се прекратява. В настоящият случай крайбрежната алея
предвидена по плана от 1916г. и попадаща в процесния имот е предвидена не по
силата на дворищно регулационен план, а по улично регулационен план и
следователно разпоредбата на §8 ПР ЗУТ в случая е неприложима.
Следва да се отбележи и
че по делото, от показанията на свидетелите, е установено, че след 1999г. до
настоящия момент Община Габрово не била завзела УПИ IV „За озеленяване и МВЕЦ" в кв.186 и имотът безспорно е бил във
владение на ищцовото дружество и неговите праводатели, но незавземането на
имота не се отразява на правото на собственост на Община Габрово. Владението на
ищеца и неговите праводатели не може да доведе до придобиване на имота по
давност поради забраната на §1 от Законът за допълнение на Закона за
собствеността, съгласно която давността за
придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември
2022г.
За пълнота на
изложението съдът счита, че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.200 ЗУТ, съобразно която реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. В
настоящият случай, както установяват вещите лица претендираната част от ПИ с
идентификатор 14218.515.379 не е възможно да се обособи в самостоятелен обект,
тъй като липсва достъп до улица, поради което дори и да не беше спряла
давността имота не може да се придобие по давност.
Предвид
изложеното по-горе въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна. тъй
като е налице съвпадение на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение като краен резултат е правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Съобразно
направеното искане и оставянето без уважение на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответната Община Габрово сумата от 120лв.-
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
гореизложеното, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №297/23.10.2018г. по гр.д.№2354 по описа за 2017г. на Габровски районен
съд.
ОСЪЖДА „МВ ЯНТРА" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,
ул."Неофит Рилски" №10 да
заплати на Община Габрово,
с адрес: гр.Габрово, пл."Възраждане" №3 сумата от 120лв.(сто и
двадесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението до
страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :