Разпореждане по дело №142/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП- Б. против разпореждане № 3321 от 23.04.2013г., постановено по НОХД № 765/2013г. по описа на РС- Б.. Твърди се от прокурора, че атакуваното разпореждане на съда е неправилно и незаконосъобразно, като неколкократното връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик за процесуални нарушения, сочело на предубеденост на последния. В протеста се развиват подробни съображения за липсата на непълноти в обвинителния акт, върнат от съда, поради което се иска отмяна на атакуваното разпореждане на БлРС.

След като се запозна с частния протест, атакуваното разпореждане и материалите по досъдебно производство № 1100/2011г. по описа на РУП-Б., окръжният съд установи следното:

В РС- Б. е внесен обвинителен акт срещу Г. Д. Н. и И. Р. К., и двамата от Б. за престъпление по чл.152,ал.3,т.1,пр.1, във връзка с ал.1,т.2,пр.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. Обвинителният акт е внесен за трети път в съда, след като с предходни разпореждания и респ.-определение от с.з. БлРС е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълноти в обвинителния акт /съзряно от съда противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на същия/. Така, хронологично: с разпореждане от 31.05.2012г. по нохд № 983/12г. на БлРС, потвърдено с определение № 602/28.06.2012г. по вчнхд № 303/12г. на БлОС, е върнат ОА за процесуални нарушения, накърняващи съществено правата на подсъдимите; след отстраняване на констатираните пропуски на 31.08.2012г. в съда е внесен нов ОА, по който е образувано нохд № 1667/12г. на БлРС, върнат отново на прокурора от докладчика с разпореждане от 21.09.2012г., отменено от БлОС с определение от 25.10.2012г. по внчхд № 481/12г. с указания за продължаване на съдопроизводствените действия; в първото по цитираното дело с.з. БлРС е върнал за пореден път делото на прокурора с определение от 26.02.2013г. по съображения за непълноти в ОА; тъй като прокурорът преценил, че това определение на БлРС ревизира определението на въззивната инстанция от 25.10.2012г., на 16.04.2013г. внесъл същия обвинителен акт, който РС е върнал за пореден път с атакуваното разпореждане. В мотивите на разпореждането си съдията е преценил, че са налице неясноти и непълноти в ОА в описанието на основен квалифициращ елемент и реквизит на твърдяното престъпление /начин на извършването му/, което съществено накърнявало правото на защита на обвиняемите. Посочено е от първостепенния съд, че от фактологията в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно по какъв начин обв.К. е реализирал използването на сила с тези конкретни действия, визирани за него в диспозитива на ОА, както и че едва там /в диспозитива на ОА/ се въвежда фактическо твърдение за съучастие, като съизвършителство от двамата обвиняеми. По-нататък в разпореждането докладчикът се е произнесъл по искания му от прокурора отвод, по който въпрос въззивната инстанция не следва и не може да вземе отношение в това производство и с настоящия си акт.

В законоустановения срок представителят на РП- Б. е депозирал настоящия протест срещу разпореждането на РС- Б., копия от който са изпратени на обвиняемите и пострадалата и същите не са направили възражения в срока за това.

Така постъпилия в ОС-Б. частен протест настоящият съдебен състав намира за допустим, а по същество – и за основателен поради следните съображения:

Както се посочи и по-горе с атакуваното разпореждане районният съд е прекратил за четвърти път и върнал за трети този обвинителен акт на прокурора по съображения за непълноти в същия и респ.противоречия между обстоятелствена част и диспозитив, при все че още след първото връщане на този обвинителен акт по протест на прокурора ОС-Б. е имал повод да се произнесе и върне делото на БлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Несъмнено е, че актовете на по-горния съд и съответно-дадените с тях указания са задължителни за по-долустоящия съд. Формално, РС се е съобразил с цитираното определение № 905/25.10.2012г. на БлОС, като е насрочил публично с.з. за 26.02.2013г. В същото обаче, преди да е даден ход на делото, евентуално-конституирана пострадалата като частен обвинител и граждански ищец, за да се разбере и нейното становище като страна по обвинението и респ.- преди да бъде прочетен обвинителния акт, съдебният състав е изслушал подсъдимите и защитниците им и след заявленията им, че не разбират в какво са обвинени, отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на същите противоречия в ОА, коментирани и в отмененото разпореждане на съдията-докладчик. Некоректно в това определение е „тълкуван” цитирания акт на въззивната инстанция по ВЧНХД № 491/12г. в насока, че и БлОС бил приел в определението си подобно на районния съдия, че липсват фактически обстоятелства в обстоятелствената част на ОА относно начина на извършване на престъплението на обв.К.. Напротив, окръжният съд е приел, че в обстоятелствената част на ОА следва да са посочени всички квалифициращи престъплението обстоятелства, което е сторено от прокурора, поради и което именно е указал на РС да продължи съдопроизводствените действия. Необходимото съдържание на обвинителния акт е посочено в нормата на чл.246 НПК, като ТР № 2/2002г. на ВКС указва на съдилищата кога допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, съответно- в кои случаи непълнотите в обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Безспорно е, че обвиняемият, злоупотребявайки с правото си на защита, може да заяви, че не разбира рамката на обвинението, дори и същото да е прецизно. В компетенциите на съда е обаче да прецени дали в обстоятелствената част на ОА се съдържат всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. Веднъж вече ОС се е произнесъл по въпроса, като е посочил, че внесения двукратно /идентичен/ обвинителен акт отговоря на тези изисквания, в който смисъл е отменил разпореждането в противна насока на РС-Б., с което последният не се е съобразил. Действително, в правомощията на съда е да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора при условията и по реда на чл.288 НПК, но систематичното място на тази разпоредба предполага съдебният състав поне да е дал ход на съдебното следствие, прочел обвинителния акт и извършил определени процесуално-следствени действия. Затова и в случая, се създава впечатление само за формално съобразяване с отменителното разпореждане на БлОС, още повече, че съдебното определение по чл.288 НПК е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав на БлОС намира за необходимо да посочи и следното: престъплението по чл.152 НК е двуактно, като достатъчно единият от обвиняемите да е осъществил насилието и всеки от тях да е участвал в половия акт, осъществен без съгласие на пострадалата, за да се приеме, че същото е осъществено при съучастие. Това съучастие в случая /при изнасилването/ е квалифицирано от законодателя като по-тежко наказуемо престъпление по смисъла на чл.152,ал.3,т.1 НК, като ВКС в различни свои решения е приел, че тази квалификация може да бъде и „във връзка с чл.20,ал.2 НК”. Съучастническата дейност обаче при такова двуактно престъпление –независимо от степента на участие на всеки от извършителите в него- предпоставя, че всички подсъдими в еднаква степен носят наказателна отговорност за деянието. Т.е. дори и само единият от обвиняемите да е употребил сила, за да сломи съпротивата на жертвата и след това двамата подред да се съвкупили с нея, то и за двамата обвинението следва да е идентично /така и Р. № 146/22.03.2011г. на 3 н.о./. Или, правилно в диспозитива на обв.акт е посочено, че е употребено и от двамата обвиняеми насилие- поради ДВУАКТНОСТТА на посоченото престъпление –изнасилване, макар и такова да има упражнено само от обв.Н., като дори не е необходимо в диспозитива детайлно да се посочва в какво се е изразило това насилие /хващане, блъскане, дърпане и пр./, респ.- да се отграничат насилствените действия на всеки от участниците в деянието /ако има такива, реализирани и от двамата/. В казуса, обвинението спрямо К. не е за това, че е подпомогнал обв.Н. в осъществяване на престъплението по чл.152 НК, за да има необходимост от такова разграничаване на действията им в диспозитива на ОА, нито пък се касае за съучастие към престъпление, което не е двуактно, за да се налага описание поотделно на поведението на всеки от дейците в самото деяние. Нещо повече- в случая, как /като е блъснал главата й, като я е скубал, като я е ударил и пр./ обв.К. е „заставил” пострадалата да му прави фелацио е дори ирелеватно, тъй като се касае за блудствени действия, които се обемат /включват/ в състава на по-тежкото престъпление – изнасилването /след като са последвани от осъществяване на полов акт без съгласие на св.Н./. От описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че този обвиняем е присъствал при соченото за упражнено насилие /късане на бикините на пострадалата/ от другия обвиняем- Н., поради което е имал съзнание за липсата на доброволност от страна на св.Б.Н. в съвкуплението. Дали това е така е въпрос по съществото на делото и след събиране на всички релевантни доказателства. Въззивният съд напълно споделя изразеното от прокурора в протеста, че –с оглед характера, начина и мястото на осъществяване на престъплението и с оглед интелектуалните възможности и психическото състояние на основния свидетел- Б. Н., както и съобразно останалите събрани на ДП доказателства- „описаната в обстоятелствената част на ОА фактическа обстановка в максимална степен описва времето, мястото, механизма на извършване на деянието и конкретното участие на обвиняемите лица в него”, както и че описването на детайли и подробности, излизащи извън рамките на доказателствата по делото, би било самоцелно, а в повечето случаи- и невъзможно, иначе би се стигнало до изопачаване на същите /доказателствата, а и на фактите/.

Поради изложеното въззивната инстанция счита за незаконосъобразен изводът на БлРС за допуснато от прокурора процесуално нарушение, което съществено ограничава процесуалните права на обвиняемия К., респ.- и на обв.Н., поради наличие на противоречия между обстоятелствен част и диспозитив на ОА, респ.- непълноти и неясноти в същия. А процедирането „на инат” независимо от прокурора или от съда винаги е в ущърб на подсъдимия/ите и пострадалия/ите.

Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3 НПК, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 3321 от 23.04.2013г., постановено по НОХД № 765 по описа на Районен съд- Б. за 2013г., с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на РП- Б..

ВРЪЩА делото на РС- Б. за продължаване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.- протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: