Р Е Ш Е Н И Е № 1802
гр. Бургас, 27.07.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав,
в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1889 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, предявени от Л.Д.З., с ЕГН: **********,***, против
“БМФ Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, бул.““ № .
Ищецът твърди, че е работил по
безсрочен трудов договор в ответното дружест-во на длъжност “кранист” в бригада
“Бургас Изток 2“ в Пристанищен терминал “Б, Изток 2“. Твърди и че със Заповед №
9 от 20.01.2020г. на изп. директор
му е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” и трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от
21.01.2020г. /датата на връчването й/. Излага съображения, че същото е
незаконосъобразно, тъй като: са изтек-ли повече от 2 месеца от узнаването на
работодателя за процесните деяния – в наруше-ние на чл.194, ал.1
от КТ; заповедта не е мотивирана – съдържанието й е неясно и не посочва
конкретни законови основания за всяко едно от вменените нарушения; не са му
искани обяснения от компетентните за това длъжностни лица – в нарушение на
чл.192, ал.1 от КТ; налице е несъответствие между сочените фактически
основания, причинно-следствената връзка и вредоносен резултат, който да е
следствие на неизпълнение на трудовите му задължения; неясно е какви са вменените
му във вина ”други нарушения на трудовата дисциплина“; тежестта на наказанието
е определена неправилно и неко-ректно; проявени са субективизъм и дискриминация
спрямо него от работодателя. Моли Съда да постанови решение, с което да отмени наложеното
му дисциплинарно нака-зание, както и да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете – излага съображения, че уволнението на ищеца е
законосъобразно и моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и
от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил
по трудово правоотношение в ответното дружество като “кранист” в бригада “Бургас Изток 2“ в Пристанищен терминал “Бургас Изток
2“, по безсрочен трудов договор № 231/31.03.2008г., с последващи изменения.
Със Заповед № 9/20.01.2020г. на изп. директор на “БМФ Порт Бургас“ ЕАД, връ-чена на ищеца на
21.01.2020г., на основание чл.188, т.3 от КТ, на последния е наложено
дисциплинарно наказание ”Уволнение”, тъй като въз основа на
докладна записка от 19. 11.2019г. на Д. В. – оперативен ръководител на Пристанищен
терминал “Бур-гас Изток 2“ и след направена проверка в системата за
контролно-пропусквателния ре-жим на Пристанището, е било установено, че за периода от 04.10.2019г. до 18.11.2019г. З. е допуснал общо 117 часа самоотлъчка/отсъствие
от работа – закъснявал е или е напускал преждевременно работното си място,
както и за шест пълни смени /явявал се е средно за по 45 минути/, описани
подробно в съответна таблица. Посочено е и че с те-зи си действия работникът е допуснал
нарушения на трудовата дисциплина – по чл.187, т.1, пр.1 и пр.2 и чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, както следва: ”закъснение, преждевремен-но напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време”, ”три
закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец,
всяко от които не по-малко от 1 час” и ”системни нарушения на трудовата
дисципли-на”, съответно – по т.2.1, т.2.3, т.2.4 и т.2.17, пр.4 от Раздел II, вр. с т.2 от Раздел IV на Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството. На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено.
Възраженията на ищеца за допуснати нарушения
в хода на процедурата по дис-циплинарното му уволнение са неоснователни.
Процесната заповед за налагане на
дисциплинарното наказание и прекратяване-то на трудовото правоотношение е
мотивирана. Изложени са ясно фактическите и прав-ните основания за издаването й
– в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.
Неоснователни са твърденията в исковата
молба, че заповедта е издадена в нару-шение на чл.194, ал.1 от КТ, тъй
като към момента на връчването й – на 21.01.2020г., са били изтекли повече от
два месеца от откриването на евентуалните нарушения на тру-довата дисциплина.
Субектът на дисциплинарната власт – изпълнителният директор на дружеството е
узнал горните обстоятелства на 19.11.2019г., когато е бил изготвен до-кладът от
Великов, тъй като прекият ръководител на З. /началник смяната/ Петко Д.
е прикривал самоотлъчките му, за което също е бил наказан с дисциплинарно
уволнение. Впоследствие ищецът е бил в отпуск от 13 до 15.12.2019г., поради
временна нетрудоспособност, и от 30.12.2019г. до 17.01.2020г. – в платен
годишен отпуск, за кое-то време срокът по чл.194, ал.1 от КТ, съобразно ал.3 от
същата разпоредба, не е текъл.
Неоснователни са и възраженията на ищеца, че работодателят не е искал обясне-ния по случая от него. По делото
е представено искане от Калоян Калоянов – главен ди-ректор на дружеството,
упълномощен изрично за това от изпълнителния директор Бо-рис Балев, връчено на З.
и разписано в два екземпляра на 29.11.2019г., когато и по-следният е дал писмени
такива, във връзка с вмененото му във вина нарушение на тру-довата дисциплина,
а именно – че поради липсата на работа си е тръгвал без знанието на
ръководителя на смяната. При негова доказателствена тежест, съобразно чл.193,
ал.3 от ГПК, ищецът не е установил твърдението си, че не е положил лично подписите
в те-зи документи. Голословни и недоказани са и твърденията му, че обясненията
не са да-дени във връзка с дисциплинарното производство. Не се сочи от страната
и не се уста-новява по делото те да са били искани, респективно – депозирани,
по друг повод и/или пред друго лице. Предвид това, обстоятелството кога точно е
бил поставен входящ но-мер на дружеството върху дадените от З. на 29.11.2019г.
писмени обяснения е без каквото и да било значение – те са били взети предвид
при налагане на дисциплинарно-то наказание, а той е разполагало и с
възможността да ги допълни в хода на съдебното производство.
Най-накрая, изложените в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание обстоятелства, относно вмененото във вина
на ищеца дисциплинарно нарушение, без-спорно се установяват от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна експертиза. Със Заповед № 478/28.12.2018г. на главния директор на “БМФ
Порт Бургас“ ЕАД е определено работното време за заема-ната от З. длъжност –
”кранист” в бригада “Бургас Изток 2“ в Пристанищен терми-нал “Бургас
Изток 2“, а именно – двусменен, четиригрупов режим на работа – с дневна смяна:
от 08.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 20.00 часа, и нощна смяна: от
20.00 часа до 01.00 часа и 02.00 часа до 08.00 часа, при сумирано отчитане по
чл.142, ал.2 от КТ. Според изготвяните в предприятието графици, работниците са
полагали труд, както следва – дневна смяна, нощна смяна и два дни почивка.
Оспорването от ищеца на пред-ставените по делото от ответника такива отново е
голословно и недоказано. Не се уста-новява нещо по-различно, а напротив – видно
и от заключението по ССЕ, З. се е явявал на работното си място, спорадично, в
съответните дни – общо 110.50 часа, вмес-то установените по график 288 часа за
24-те работни смени /дневни и нощни/ за перио-да от 04.10.2019г. до
18.11.2019г., т. е. констатирани са 177.5 часа самоотлъчка /неявя-ване на
работа, закъснение и/или преждевременно напускане на работното място/. Тук следва
да се посочи, че с оглед специалния режим за допуск до Пристанището – чеки-рането
на магнитните карти на работниците при влизане и излизане е задължително,
престоят на ищеца на територията му е надлежно установен и документиран от
вещото лице, а за твърденията в исковата молба, за полаган труд извън терминала,
липсват как-вито и да било доказателства. За допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина Зла-тев признава и в обясненията си, дадени по реда на чл.193, ал.1
от КТ и обсъдени по-го-ре.
При това положение, настоящия
съдебен състав, намира, че по делото безспорно се установи, че Л.З. е извършил
вмененото му във вина дисциплинарно нару-шение – по чл.187, т.1, пр.1 и пр.2 и
чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, вр. с т.2.1, т.2.3, т.2.4 и т.2.17, пр.4
от Раздел II, вр. с т.2
от Раздел IV на
Правилника за вътрешния трудов ред на “БМФ
Порт Бургас“ ЕАД, надлежно индивидуализирано в Заповед № 9/20.01.2020г.
на изп. директор на дружеството.
С оглед тежестта на дисциплинарното нарушение, като са взети предвид настъпилите за дружеството щети – времето на самоотлъчките е било отчитано като отрабо-тено от прекия ръководител на ищеца и последният е получавал съответно трудово въз-награждение без реално да е полагал труд, правилно и законосъобразно работодателят е наложил на работника най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, респектив-но е прекратил трудовото правоотношение с него, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Доводите на З., че след като на колегите му, допуснали аналогични нарушения на трудовата дисциплина, са били наложени по-леки дисциплинарни наказания, се касае за проявени от наказващия орган спрямо него субективизъм и дискриминация, не могат да бъдат споделени, тъй като видно от представените по делото заповеди, досеж-но тези лица, е, че времето на самоотлъчките им е значително по-малко от това на ище-ца.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед вида на исковете – трудови, фактическата и правната
сложност на дело-то, както и броя на проведените съдебни заседания, платеното
от ответника адвокатско възнаграждение от 1 300 лв. се явява прекомерно и следва
да бъде намалено на 650 лв., съобразно възражението на ищцовата страна и на
основание чл.78, ал.5 от ГПК. З. следва да бъде осъден да заплати на
дружеството и сумата от 120 лв. деловодни разнос-ки за възнаграждение на вещото
лице.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Д.З., ЕГН: **********,***, искове – за признаване за незаконно уволнението
му, извършено на основание чл.330,
ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3, чл.187, т.1, пр.1 и пр.2 и чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, вр. с т.2.1, т.2.3, т.2.4 и т.2.17, пр.4 от
Раздел II,
вр. с т.2 от Раздел IV на Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, със Заповед № 9/20. 01.2020г. на изп. директор на работодателя “БМФ
Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, бул.““ № , как-то и
за възстановяването му на заеманата преди това длъжност – “кранист” в бригада
“Бургас Изток 2“ в Пристанищен терминал “Бургас Изток 2“, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Д.З. да заплати на “БМФ
Порт Бургас“ ЕАД
су-мите 120 лв. – разноски по делото
и 650 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му на
страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.