№ 144
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:М. НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500078 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ против Решение № 252/ 19.11.2024 г. по гр.д. № 147/ 2024 г. по описа на ОС –
Габрово, с което застрахователят е осъден да заплати на М. Н. Г. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 16.05.2023 г., в размер на 39
000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение –
в размер на 2 733.20 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 24.10.2023
г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита постановеното решение за
неправилно и необосновано. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, а ценените били анализирани едностранчиво и в
полза на ищеца. Той неправилно приложил материалния закон – чл.52 ЗЗД, като
присъдил завишено обезщетение за неимуществени вреди, несъобразено с реално
претърпените от пострадалата вреди, икономическата обстановка в страната и
съдебната практика по сходни казуси. По отношение на обезщетението за
имуществени вреди съдът не съобразил доказателствата, установяващи, че
застрахованият водач изплатил на пострадалата сумата 2 110 лв. за разходите й за
лечение и медицински изделия. Освен това съдът игнорирал съществени счетоводни
разминавания в представените фактура и касови бонове, както и присъдил на ищцата
направените от нея разходи за снабдяване с медицински документи, необходими за
1
съдебното производство, които не подлежат на компенсиране по застраховката
„Гражданска отговорност“. По делото безспорно било установено от заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза, че застрахованият водач не е имал
изключителна вина за настъпилото ПТП, но съдът приел само 15 % съпричиняване,
вместо да отчете значителния принос на пострадалата, която не спазила изискванията
на чл.113 ЗДвП към пешеходците, защото видяла маневриращия автомобил, но
въпреки това се обърнала с гръб към него и продължила пресичането на платното за
движение на необозначено за това място, при ненужно удължаване на пътя и времето
за пресичане. Моли решението да бъде отменено или в условията на евентуалност да
бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. Н. Г. е депозирала отговор с
развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи за
ангажиране отговорността на застрахователя, за справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, за наличието на принос на пострадалата много
по-нисък от този на виновния водач, за дължимост на претендираното обезщетение за
имуществени вреди. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният
представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният
съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са
допуснати и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на
решението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: Ищцата Г. като
пешеходка е пострадала на 16.05.2023 г. около 16 часа в гр. Габрово при ПТП,
реализирано с лек автомобил, управляван от К. К.. Механизмът на ПТП е установен с
приетата по делото авто-техническа експертиза: Водачът на паркирания с задна част
към платното за движение автомобил „Ауди“ К. предприел движение на заден ход със
завой на дясно с цел излизане от паркинга. В този момент пешеходката Г., която била
започнала да пресича косо платното за движение, преценила, че траекторията й ще се
пресече с тази на лекия автомобил, променила посоката си на движение, при което
застанала с гръб към автомобила и увеличила скоростта си на движение. Въпреки това
2
траекториите им се пресекли по средата на улицата около осовата линия и се
осъществило съприкосновение между предната част на предна лява врата и лявото
външно огледало на автомобила и лявата страна на пешеходката, при което последната
се завъртяла по посока на часовниковата стрелка и паднала на земята. Вещото лице
посочва, че мястото на ПТП е междублоково пространство, в което е обособен паркинг
с паркоместа от двете страни на платното за движение, поради което няма тротоари
или банкети, като в близост няма пешеходна пътека. Съгласно заключението, базирано
и на записа от видеокамера, наличен по приложеното ДП и събран като веществено
доказателство по делото чрез възпроизвеждането му, водачът е имал видимост към
пешеходката през цялото време, още преди да започне маневрата, и е имал техническа
възможност за предотвратяване на ПТП, като не навлиза в полосата на движение на
пешеходката или предприеме спиране преди да я достигне. За пешеходката
видимостта също не е била ограничена и именно възприемането на движението на
автомобила е довело до решението й да промени траекторията си и да ускори
придвижването си. Експертът дава заключение, че от техническа гледна точка начинът
й на движение не допринася за настъпването на ПТП, но същевременно в съдебно
заседание не дава отговор на въпроса какъв е бил най-правилния – безопасен – начин
за пресичане в случая. Отговорил е принципно, че най-безопасно е пресичането
перпендикулярно. Към експертизата е изготвена скица, от която са видни траекториите
на движение на двамата участници в ПТП, разстоянията и мястото на осъществения
сблъсък. Отговорността на водача е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, валидна към
датата на ПТП. По отправена от пострадалата на 24.10.2023 г. извънсъдебна претенция
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12 000 лв., което не е спорно по делото.
Видът и механизмът на получаване на травмите от Г. е описан в заключението
на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза. Експертът е категоричен,
че лекият автомобил не е прегазил левия крайник на ищцата, защото от медицинска
гледна точка липсват данни за премазване, а в случая счупването на глезена е резултат
от едновременно усукване около надлъжната ос и огъване на лявата подбедрица при
завъртане и падане наляво върху земята. Като най-вероятна причина за падането
посочва съприкосновение между лявата ръка на пешеходката с лявото странично
огледало на автомобила. По делото не е спорно и това се установява и от показанията
на св. Й. Г. – съпруг на ищцата и св. К. К.а – майка на деликвента, че разходите за
извършване на операция на пострадалата – около 2 000 лв. – са заплатени от
последния. Приети са фактури с касови бонове за сумата 52.20 лв. – заплатена
потребителска такса във връзка с престоя на ищцата в болницата и за сумата 125 лв. –
стойността на закупена ортеза. Установено е, че Г. е провела рехабилитация в
Медицински център гр. Павел баня за времето от 20.08. до 03.09.2023 г. и от 06.09. до
3
07.09.2023 г., за което е направила разходи в размер на 2 511 лв. Разходът е доказан от
приетите по делото две фактури с приложени към тях касови бонове.
Същата фактическа обстановка е възприета от ОС – Габрово, който въз основа
на нея е формирал правни изводи за основателност на предявения от Г. иск по чл.432
ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Този извод изцяло
се споделя от настоящата инстанция, която на основание чл.272 ГПК, препраща към
изложените от първоинстанционния съд мотиви. Тезата на застрахователя, че в случая
се касае до случайно деяние, се опровергава от събраните доказателства. От
заключението на авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, се установява противоправно поведение на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество водач на МПС. Същият е допуснал нарушение на чл.40,
ал.1 и ал.2 ЗДвП, които разпоредби го задължават преди да започне движение назад да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Доказана е и вината
на деликвента – той обективно е бил в състояние да възприеме пешеходката и нейното
придвижване, както и да предотврати настъпването на ПТП. Вследствие на
противоправното поведение на водача са причинени вреди на ищцата и при наличието
на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да
заплати застрахователно обезщетение. Пред въззивния съд спорът е концентриран
върху справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед степента на засягане на
телесния интегритет и личния и социален живот на пострадалата и до обема на
приноса на същата за настъпване на вредоносния резултат вследствие допуснато
нарушение на правилата на чл.113 ЗДвП. Наличието на принос не се спори от ищцата.
По иска за неимуществени вреди: За да определи справедливия размер на
обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдът в настоящия казус отчете следните
обстоятелства:
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП ищцата Г. – на 57 г. към датата на инцидента – е
получила счупване с разместване на фрагментите на външния и вътрешен глезен на
лявата подбедрица с изкълчване в лявата глезенна става, както и травми на меки
тъкани: кръвонасядане по външния глезен на десния крак, малко повърхностно
охлузване на лявото коляно, леко кръвонасядане по горната външно-странична
повърхност на лявото бедро и леко кръвонасядане и повърхностно охлузване на левия
4
лакет. Травмите на меките тъкани по своята характеристика представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период от около 2
седмици. Сериозната травма е счупването на глезена, придружено с изкълчване на
лявата глезенна става, което е наложило провеждането на оперативно лечение с
поставяне на метална остеосинтеза, а впоследствие и повторна операция на 31.10.2023
г. за отстраняване на импланта, свързано е с интензивни болки особено през първия
месец след инцидента и след операциите, със значителни ограничения в битов и
социален аспект. Във връзка с тази травма пострадалата е провела болнично лечение
10 дни и продължително лечение в домашни условия, за което е ползвала отпуск
поради временна нетрудоспособност общо 51 дни и полагащия й се годишен отпуск.
Това травматично увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок от около 5 месеца, през който период Г. не е можела да се
придвижва самостоятелно и е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Крайникът е бил обездвижен с ортеза, като ищцата се придвижвала с помощта на две
патерици, а впоследствие с канадка. Установено е, че при започване на учебната
година, т.е. 4 месеца след инцидента, ищцата, която е учител, се е върнала на работа.
Към него момент съгласно показанията на съпруга й тя е продължавала да изпитва
значителни болки и ограничения, ползвала канадката за придвижване и се надявала с
отстраняването на импланта състоянието на глезена да се подобри. Вещото лице
посочва, че консолидацията на фрактурата е била в обичайния срок без настъпили
усложнения, оздравителният процес е протекъл в рамките на обичайното при такъв
тип увреждане времетраене около 5-6 месеца, проведената рехабилитация също е била
извършена в обичайните срокове. Във връзка с информацията от справка на РЗОК за
предхождащо ПТП заболяване на опорно-двигателната система при ищцата –
теносиновит /възпаление на сухожилията и сухожилните влагалища/ в съдебно
заседание заявява, че наличието му би имало отношение към оздравителния период и
болковата симптоматика, само ако касае конкретната става, а в случая от справката не
може да се установи за кой крайник става въпрос. Обяснява, че най-често
теносиновитите са професионални увреждания в областта на лакетни и китковите
стави и ставите на пръстите, както и че може да е констатирано изолирано възпаление,
което подлежи на лечение. По делото е безспорно установено, че при ищцата са
налице остатъчни проблеми в глезенната става и нарушения в движението й. Вещото
лице описва състоянието на глезена към момента на прегледа, извършен на 08.08.2024
г. за нуждите на експертизата – по вътрешната и външната повърхност на лявата
глезенна става има следи от оперативни цикатрикси, нарушена е анатомичната форма
на лявата глезенна става спрямо тази на дясната, като ходилото на левия крак
изместено леко навън, кожата в тази област и на стъпалото е студена, ливидна
/бледосинкава или сивосинкава/ и леко оточна, има намалена кожна чувствителност
спрямо десния долен крайник, наблюдава се пълна липса на движение на стъпалото
5
нагоре и намалена плантарна флексия до 20 градуса при норма 45 градуса. Ищцата е
съобщила за усещане за стягане в лявата глезенна става. Според експерта предвид
изминалия период по-голям от една година след произшествието не може да се очаква
подобрение на състоянието на лявата глезенна става, което безспорно влошава
качеството на живот на Г. – тя има накуцваща походка, не може да стои клекнала,
затруднява се при изкачване на стълби.
Съдът отчита, че освен чисто физическите болки, страдания и дискомфорт,
инцидентът се отразил и на психическото състояние на ищцата, за което свидетелстват
св. Бояджиев и съпругът й – тя дълго време не можела да спи, изпитвала страх при
пресичане на улица и се налагало съпругът й да я хваща за ръка като малко дете,
живеела с чувството, че никога няма да се възстанови. След посещението при
психиатър и предписанато й медикаментозно лечение, продължило 5-6 месеца,
състоянието й се подобрило.
За определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и ценовата
конюнктура в страната и съдебната практика, които участват при формирането на
обществения критерий за справедливост. Обезщетението цели да поправи вредите, а
не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия.
Ориентир за икономическата обстановка са освен лимитите на застрахователно
покритие по чл.492 КЗ, които не са променяни през последните 8 години, също и
минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в
страната към второто тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – около 1 900 лв. По дела
със сходни травматични увреждания, настъпили през 2023 г., с проведено оперативно
лечение съдът е определял обезщетения в рамките между 30 000 лв. и 70 000 лв., като
по-високите обезщетения са присъждани при пострадали с множество травми, при
настъпили усложнения или остатъчни последици, при възрастни хора с по-затегнато
протичане на възстановителния период, при засегната в по-голяма степен лична сфера
е напр. поради специфично използване на увредения крайник с оглед професионална и
трудова реализация.
При съобразяване на всички тези обстоятелства – естеството на получената от
ищцата травма на глезена и свързаните с нея оперативно лечение, провеждана
рехабилитация, болки и страдания в продължителен времеви период, психическата
травма от инцидента и от състоянието на крайника й, остатъчните последици –
настъпилото трайно увреждане на крайника, рефлектиращо върху качеството й на
живот при отчитане на факта, че към момента на инцидента тя е в активна възраст,
икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни казуси,
настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 60 000 лв. съответства на
принципа за справедливост, при което оплакванията на жалбоподателя срещу така
определения от първоинстанционния съд размер са неоснователни.
6
По иска за имуществени вреди: Неоснователно е оплакването на
застрахователя, че ОС – Габрово е достигнал до неправилен извод за дължимостта на
обезщетение за претендираните от Г. имуществени вреди, като е игнорирал
доказателствата, установяващи, че застрахованият водач й е изплатил сумата 2 110 лв.
за разходите й за лечение и медицински изделия. По делото е безспорно, че
деликвентът е заплатил разходите на ищцата единствено за извършената й операция, а
с исковата молба такива разходи не се претендират – търси се възстановяване на
разходите за проведена последваща рехабилитация в Медицински център гр. Павел
баня – в размер на 2 511 лв., за заплатена потребителска такса за болничен престой – в
размер на 52.20 лв., за закупена ортеза – в размер на 125 лв. – общо тези разходи
възлизат на сумата 2 688.20 лв., както и такса за издаване на удостоверение за
нанесена телесна повреда – в размер на 45 лв. Факт е, че ищцата е провела активна
рехабилитация в специализирано лечебно заведение за възстановяване на опорно-
двигателния апарат и съгласно заключението на вещото лице лекар тя е била
необходима за възстановяването на увредения крайник. Застрахователят дължи
обезщетение за направените разходи във връзка с лечението на ищцата, които
представляват претърпяна от нея имуществена загуба в пряко-причинно-следствена
връзка с травмата от процесното ПТП – сумата 2 688.20 лв. Застрахователят не дължи
възстановяване на разхода за снабдяване с медицинско удостоверение, който е
направен за нуждите на процеса на доказване на претърпените вреди и съответно не е
пряко свързан с ПТП.
Окончателните размери на дължимите на Г. обезщетения е обусловен от обема
на нейния принос за съпричиняване на вредоносния резултат. По делото не е
спорно, че тя е релевирала поведение, с което е допринесла за настъпване на
процесното ПТП, а именно, извършила е пресичане на пътното платно косо, по
диагонал, при което като пешеходец е нарушила вмененото й с чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1
и т.2 ЗДвП задължение при пресичане на платното за движение да съобрази
движението на приближаващото се ППС и да не удължава ненужно пътя и времето за
пресичане. ВТАС намира за неоснователно становището на застрахователя, че нейният
принос следва да се приеме за равен на този на виновния водач. Безспорно е
установено, че както за деликвента, така и за пешеходката видимостта не е била
ограничена. Г. е имала видимост към предприелия маневрата лек автомобил, тя го е
възприела в процеса на пресичането, поради което и е реагирала с промяна на
посоката и ускоряване на движението си. Пешеходците обаче са много по-уязвими
участници в движението и за водачите на ППС съществува задължение да бъдат
внимателни и предпазливи спрямо тях – чл.116 ЗДвП. Те имат много по-висока
отговорност за осигуряване безопасността на движението. Водачът К. категорично не е
действал с дължимото внимание и предпазливост. Същевременно съдът счита за
основателно оплакването, че определеният от ОС – Габрово обем на съпричиняване –
7
15 % – е занижен. Следва да бъде взето предвид, че мястото на инцидента
представлява обособено като паркинг междублоково пространство, а не улица с
тротоари за пешеходци. Преминаването покрай паркиралите множество и от двете
страни на улицата автомобили, каквито се установява, че са били налични и към
момента на ПТП, несъмнено изисква по-голямо внимание и предпазливост, тъй като
възможността всяка една да предприеме потегляне съставлява повишена опасност за
пешеходците. В тази обстановка е било още по-необходимо ищцата да пресече
перпендикулярно, вместо което тя се е движила по диагонал и по този начин е
увеличила риска за своята безопасност. Тя е възприела движението на автомобила,
управляван от деликвента, при което обективно е имала възможност и е била длъжна
да предвиди, че ще бъде застигната от него, но е счела, че ще успее да избегне
съприкосновението с него чрез промяна на посоката на движение по пътното платно. С
оглед изложеното настоящата инстанция приема, че допуснатото от страна на
пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е 20 , при което определените на
ищцата обезщетения следва да бъдат редуцирани с този процент. Следва да се
отбележи, че първоинстанционният съд, приемайки съпричиняване на вредите в
размер на 15 %, неправилно е намалил само обезщетението за неимуществени вреди,
но не и това за имуществени вреди. Приносът следва да бъде отчетен за двата вида
вреди. Окончателните размери на обезщетенията са както следва – 48 000 лв. за
неимуществените вреди и 2 150.56 лв. за имуществените вреди. От обезщетението за
неимуществените вреди следва да бъде приспаднато доброволно изплатеното от
застрахователя обезщетение 12 000 лв., при което дължимата сума остава 36 000 лв.
Обезщетенията са дължими със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до
окончателното изплащане. Решението на ОС – Габрово следва да бъде отменено по
иска за неимуществени вреди за разликата над 36 000 лв. до присъдения размер 39 000
лв., а по иска за имуществени вреди за разликата над 2 150.56 лв. до присъдения
размер 2 733.20 лв. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, което съдът
определя в размер на 100 лв., както и сумата 71.65 лв. – разноски за заплатена
държавна такса за въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
Независимо от частичното уважаване на въззивната жалба и намаляване на
присъдените обезщетения, адвокатското възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
на адв. Р. Д. от АК – Габрово за процесуално представителство пред ОС – Габрово не
следва да се редуцира, защото присъденото такова в размер на 3 989 лв. незначително
надвишава дължимото, съразмерно на уважените искове, което възлиза на 3 839 лв. и
при съобразяване и на фактическата и правна сложност на спора и извършените
процесуални действия. За защита на М. Н. Г. пред въззивния съд на адв. Д. следва да
8
се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Съдът определя същото на сумата 1 800 лв., като взе предвид, че производството пред
ВТАС не се отличава с фактическа и правна сложност, не са ангажирани нови
доказателства, проведено е едно съдебно заседание, по наведените от жалбоподателя
оплаквания е заето становище и са развити съображения още в първоинстанционното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 252/ 19.11.2024 г. по гр.д. № 147/ 2024 г. по описа на ОС
– Габрово в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на
М. Н. Г. сумата над 36 000 лв. до присъдения размер 39 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, получени при ПТП на 16.05.2023 г. и сумата над
2 150.56 лв. до присъдения размер 2 733.20 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на М. Н. Г. разноски, съразмерно на уважената
част от иска, над 1 977 лв. до присъдената сума 2 180 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Г. с ЕГН ********* против ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1, иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
получени при ПТП на 16.05.2023 г. за разликата над 36 000 /тридесет и шест хиляди/
лв. до присъдения размер 39 000 лв. и иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди от същото ПТП за разликата над 2 150.56 лв. /две хиляди сто и петдесет лв. и
56 ст./ до присъдения размер 2 733.20 лв., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователни в тези им части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/ 19.11.2024 г. по гр.д. № 147/ 2024 г. по описа
на ОС – Габрово в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Н. Г. с ЕГН ********* да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1, сумата 71.65 лв. /седемдесет и един лв. и 65 ст./ – разноски за
заплатена държавна такса за въззивното производство, съразмерно на уважената част
от жалбата и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на адв. Р. Д. от
Адвокатска колегия – Габрово, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за
процесуално представителство на М. Н. Г. пред ВТАС, съразмерно на уважената част
9
от исковите претенции, в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10