РЕШЕНИЕ
№ 4134
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330110648 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 271, ал. 1 от КТ по искова молба на “ИТД” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Съединение, ул. “Христо Ботев” № 22, представлявано
от ********* И.Д. чрез адв. С. срещу С. Ю. Г., ЕГН ********** с адрес град ******, бул.
****** № ***, ет. **, ап. *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 978,61
лв. получена без основание, с оглед прекратяване на трудово правоотношение между
страните, ведно със законната лихва върху претендиралата главница от датата на завеждане
на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение до
15.03.2021 г., когато със заповед на ищеца е прекратен трудовия договор на ответника. На
работника се дължи обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск — 154, 22 лв. и
1 ден болничен общо заболяване — 50, 40 лв. Общата сума е 182,95 лв., след удръжка ДДФЛ
и осигуровки. Вместо нея на работника погрешка е преведена на 16.04.2021 г. по банков път
сума от 1161, 56 лв. Разликата между двете суми е 978,61 лв. Липсва основание за нейното
получаване от работника-ответник по делото.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава прекратяването на
трудовото правооотношение на посочената дата, дължимост на обезщетения и получаване
на сумата от 1161,56 лв. Заявява, че не е знаел за постъпването по сметката му до
получаване на исковата молба. Заявява, че не носи вина за нейното получаване и не я дължи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
От представените писмени документи –заповед от 15.03.2021 г.; фиш за заплата от
02.06.2021 г.; платежно нареждане от 16.04.2021 г.; извлечение от банкова сметка от
19.04.2021 г. и заключение от 27.07.2022 г. по извършена ССЕ, е видно, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено от 15.03.2021 г. Основното трудово
възнаграждение на ответника е в размер от 1200 лв. За м. март 2021 г. е начислено
обезщетение за един ден болничен-50,40 лв. и за два дни неизползван отпуск-154,22 лв.
Размера на дължимото за изплащане обезщетение възлиза на 182,95 лв. Същото е изплатено
по банков път. На 16.04.2021 г. на ответника е преведена по банков път сума от 1161,56 лв.
за заплата за м. март 2021 г.
От представената нотариална покана от 29.04.2021 г. е видно, че до ответника е отправено
искане от ищеца за връщане на сума от 978,61 лв.-погрешно преведена по сметката му.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ответника е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, същото е
прекратено от 15.03.2021 г. и на Г. е изплатено по банков път възнаграждение за месец март
2021 г. в размер от 1161,56 лв.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване от страна на работодателя, че
работника е получил парична сума от 978,61 лв. без основание и недобросъвестно,
съобразно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ.
С оглед събраните по делото писмени доказателства сочещи, че дължимите за изплащане на
ответника суми за м. март 2021 г. касаят обезщетения за ползвани болнични и неизползван
платен годишен отпуск, във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, общо в
размер от 182,95 лв., което обстоятелство не се оспорва от него, съдът намира, че
изплатената на същия сума над дължимата от 182,95 лв. до преведената от 1161,56 лв. се
явява неоснователно получена от ответника. За да подлежи на връщане следва да се докаже
от страна на работодателя, че получаването е недобросъвестно. Съобразно ТР 79/от 1965 г.,
ОСГК освобождаването от връщане на неправилно получените суми се обуславя единствено
от субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите, т. е
дали е имал съзнание, че за него съществува право да ги получи независимо дали то е
грешно. С оглед ангажираните писмени доказателства сочещи, че ответника няма
отработени дни при работодателя през м. март 2021 г. и са му начислени само суми за
обезщетения и болничен, съдът намира, че неможе да се формира извод за възникнало в
съзнанието на ответника убеждение, че има право да получи платената му сума от 1161,56
лв. Следователно изплатената такава над дължащата се от 182,95 лв. се явява
недобросъвестно получена и следва да се възстанови на работодателя. Обстоятелството дали
той незабавно е разбрал за извършеното грешно плащане и кога точно е станало това,
каквото възражение се отправя от него, няма отношение към субективната му нагласа към
получената сума, а към момента на пораждане на задължението му за връщането й.
2
Доколкото в производството не се притендира обезщетение за забава от момента на
изплащане на сумата до момента на предявяване на иска същото няма отношение и към
спора.
По изложените съображения съдът намира, че иска за заплащане на сумата от 978,61 лв. е
основателен и същия следва да се уважи.
С оглед липсата на твърдения и доказателства за извършено плащане на притендираната
сума от ответника на ищеца съдът намира, че е нали основание за присъждане и на законна
лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представените
доказателства за сторени такива или 50 лв. за заплатена държавна такса, 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждеине.
На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ю. Г., ЕГН ********** с адрес град *****, бул. ******* № ***, ет. **,ап. ***
да заплати на“ИТД” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Съединение, ул. “Христо Ботев” № 22, представлявано от ********* И.Д. сумата от 978,61
лв.(деветстотин седемдесет и осем лева и 61 ст.) получена без основание, с оглед
прекратяване на трудово правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху
претендиралата главница от датата на завеждане на исковата молба28.06.2021 г. до
окончателно изплащане, както и сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв. за разноски по
заповедното производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
3