Решение по дело №2334/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 665
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20221320102334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Видин, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320102334 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, чрез
адвокат Виолета Герова САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22
против Г. А. С. с ЕГН ********** с адрес: ******, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от
ТЗ.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от дата 15.04.2019 г. сключен за мобилен номер ******* с избран
абонаментен план Тотал 26.99 лв. Абонатът се е възползвал от предоставената му
възможност и е взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y 5 2018 Dual Blue на
преференциална цена, заплатена на каса в брой. Стандартната цена на мобилното
устройство /в брой, без абонамент/ е 369.90 лева., а цената в брой с избраната от абоната
програма Тотал 26.99 е 149.99 лева. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума
в размер на 219.91 лева /т. 7 от Договора/. На дата 02.11.2019 г. абонатът е подписал
допълнително споразумение, съгласно което е избрал да ползва абонаментен план Тотал+ с
промо месечна цена – 35.99 лева за първоначалния срок на договора, като е уговорен
първоначален срок на договора за 24 месеца до 02.11.2021 г.
Договор за мобилни услуги от дата 09.07.2019 г. за ползване на мобилен номер ******** е
избран абонаментен план Интернет+ 16.99 лева и уговорен срок на действие за 24 месеца до
09.07.2021 г. абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно
устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, заплатена на каса в
брой. Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 149.99 лева, а
1
цената в брой с избраната от абоната програма Интернет+ 16.99 е 19.99 лева. Отстъпката,
която е получил ответникът възлиза на сума в размер на 130.00 лева /т. 7 от Договора/.
Договор за мобилни услуги от дата 31.01.2020 г. за ползване на мобилен номер ****** с
избран абонаментен план Тотал+ с промо месечен абонамент 13.99 лв. и уговорен
първоначален срок на договора за 24 месеца, до 31.01.2022 г.
Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ***.
Излага се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Поддържа се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 18.12.2019 г. до дата
17.05.2020 г. ищцовото дружество е издало:
- фактура № **********/18.01.2020 г. за отчетния период на потребление от 18.12.2019
г. - 17.01.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 36.33 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 02.02.2020г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/18.02.2020 г. за отчетния период на потребление от
18.01.2020 г. - 17.02.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 97.26 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 04.03.2020 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/18.04.2020 г. за отчетния период на потребление от
18.03.2020 г. - 17.04.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 2.99 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума е платима в срок 03.05.2020 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/18.05.2020 г. за отчетния период на потребление от 18.04.2020 г. –
17.05.2020 г., с дължима стойност за плащане в размер на 0.05 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума е платима в срок 02.06.2020 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 136.63
2
лв.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 136.63 лв., е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196. в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № **********/18.05.2020 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 509.13 лева.
Излага се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 09.03.2020 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок па действие на ползвания
абонамент.
Поддържа се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на договорните абонаменти, както следва:
Тотал+ за мобилен номер ******* до 02.11.2021 г., съгласно Допълнително споразумение от
дата 02.11.2019 г.
Интернет+ за мобилен номер ******** до 09.07.2021 г., съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 09.07.2019 г.
Тотал+ за мобилен номер ****** до 31.01.2022 г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 31.01.2020 г.
Посочва се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, съответно в т. III-2 от Допълнителното
споразумение, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребитЕ.те относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 372.50 лева е формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Излага се, че съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги, съответно т. III-2 от
Допълнителното споразумение в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него. същият е длъжен
да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (1) неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна
отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
3
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на
договора. Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита
на потребитЕ.те и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Поддържа се, че с оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно уговорените
правила с комисията за защита на потребитЕ.те и съгласно изричната клауза, съдържаща се и
в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 372.50 лв. е формирана, както следва:
45.37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 31.01.2020
г. за мобилен номер ******, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
където месечния абонамент е взет без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.48 лева, а разликата до
пълния размер представлява част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на
оставащия срок до края на договора.
114.76 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
09.07.2019 г. за мобилен номер ********, от които: 42.48 лв., представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси, където месечния абонамент е взет без ДДС, или 14.16 лв. х 3
= 42.48 лв., 72.28 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
HUAWEI Telenor 4G MiFi, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за
мобилни услуги от дата 09.07.2019 г.
212.37 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
02.11.2019 г. за мобилен номер *******, от които: 111.45 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където месечния абонамент е взет без ДДС, или 33.32 лв. х 3 =
99.96 лв., а разликата до пълния размер представлява част от предоставените на абоната
отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 100.92 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел 11, т.1 от Допълнителното
споразумение от дата 02.11.2019 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2519/2021 г. по описа на Районен съд -
Видин, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата в размер на 136.63 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
4
**********/18.01.2020 г., **********/18.02.2020 г., **********/18.04.2020 г.,
**********/18.05.2020 г. за периода от 18.12.2019 г. до 17.05.2020 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
сумата в размер на 372.50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от които: 45.37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 31.01.2020 г. за мобилен номер ******; 114.76 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.07.2019 г. за мобилен номер
******** и 212.37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 02.11.2019 г. за мобилен номер *******.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения на
ответника особен представител, в който се оспорват изцяло предявените искове. Сочи се, че
представените от ищеца фактури по никакъв начин не могат да бъдат доказателство, че
сумите по тях не са заплатени от ответника. Оспорва се като неравноправна клаузата в
сключените между страните договори относно размера на неустойката.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-счетоводна
експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2519/2021 г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът са сключили следните договори: Договор за мобилни услуги от
15.04.2019 г. за ползване на мобилен номер ******* с избран абонаментен план. Абонатът се
е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно устройство на
преференциална цена, заплатена в брой. На 02.11.2019 г. е сключено допълнително
споразумение, избран е нов абонаментен план и е уговорен срок до 02.11.2021 г. На
09.07.2019 г. е сключен договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер
********, получил е и мобилно устройство на преференциална цена. На 31.01.2020 г. е
сключен договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер ******, избран е
абонаментен план със срок до 31.01.2022 г.
Представени са фактури № **********/18.01.2020 г.; № **********/18.02.2020 г.; фактура №
**********/18.04.2020 г., които задължения на длъжника са обединени във фактура №
**********/18.05.2020 г. за клиентски номер ***.
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за абонаментните
планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури приложения за
предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребитЕ.те на мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при ищеца.
5
Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват внесени
плащания, направени през периода за който се издава фактурата, ако има такива, както се
отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
За исковият период по издадените фактури от 18.12.2019 г. до 18.05.2020 г. според приетото
по делото заключение, направените плащания от ответника са в общ размер от 145.46 лв.,
внесени по дати, както следва: на 02.02.2020 г. – внесени 65.76 лева – платено старо
задължение към 17.12.2019 г., на 02.02.2020 г. – внесени 72.81 лева – платена фактура №
**********/18.12.2019 г. и на 17.06.2020 г. – внесени 6.89 лева – платени частично.
За ползваните от абоната услуги за процесния период от 18.12.2019 г. до 18.05.2020 г.,
ищецът е издал на ответника следните данъчни фактури, неплатени към момента :
За клиентски номер *** с фиксирани номера са издадени следните фактури:
Към 17.12.2019 г. неплатеният остатък от предходен период е 65.76 лева.
Фактура № **********/18.12.2019 г. на стойност с ДДС в размер на 72.81 лева за период от
18.11.2019 г. до 17.12.2019 г.
Фактурата е описана на ред 860885 в Дневника за продажби по ДДС м.12.2019 г. при ищеца.
На 02.02.2020 г. е преведена от ответника сумата от 65.76 лева. На 02.02.2020 г. е преведена
от ответника сумата от 72.81 лева.
Фактура № **********/18.01.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 61.48 лева за период от
18.12.2020 г. до 17.01.2020 г. от които: за месечни такси, разговори 48.74 лева и 9.75 лева
ДДС, 2.99 лева застраховки чл. 47/.
Фактурата е описана на ред 863158 в Дневника за продажби по ДДС м.01.2020 г. при ищеца.
Срок за плащане на сумата е 02.02.2020 г., към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към момента фактурата не е платена при
ищеца.
Фактура № **********/18.02.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 97.26 лева за период от
18.01.2020 г. до 17.02.2020 г. от които: месечни такси, разговори – 78.56 лева, 15.71 лева
ДДС, 2.99 лева застраховка. Срок за плащане на сумата е 20.06.2021 г., към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактурата е описана на ред 755028 в Дневника за продажби по ДДС м.02.2020 г. при ищеца.
Към момента фактурата не е платена при ищеца.
Фактура КИ № **********/18.03.2020 год. на стойност с ДДС в размер на -18.26 лева.
Фактурата е описана на ред 860086 в Дневника за продажби по ДДС за м.03.2020 г. при
ищеца.
Фактура № **********/18.04.2020 г. на стойност с ДДС в размер на 2.99 лева. Фактурата е
за начислени 2.99 лева застраховки чл. 47 и не се описва в Дневника по ДДС. Към момента
фактурата не е платена при ищеца.
Фактура № **********/18.05.2020 год. на стойност с ДДС в размер на – 372.55 лева.
Фактурата е за начислени 0.05 лева ДО и 372.50 лева неустойки предсрочно прекратяване на
6
Договори за услуги. Към момента фактурата не е платена при ищеца.
Вещото лице в заключението си е посочило и как са формирани претендираните неустойки,
а именно същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси.
Според заключението, общият размер на главницата по издадените на ответника фактури от
18.12.2019 г. до 18.05.2020 г. за отчетен период от 18.11.2019 г. до 18.05.2020 г. е 654.59 лева.
Направените плащания по издадените фактури от ответника са в размер на 145.46 лева.
Неплатената стойност от ответника по издадените фактури за периода към 31.12.2022 г. е
509.13 лева.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се суми,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, незаплатени лизингови вноски и
неустойка за предсрочно погасяване на договорни абонаменти, са в претендираните от
ищеца размери в исковата молба.
От приложеното ч.гр.д. № 2519/2021 г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е издал
заповед № 815 от 13.12.2021 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на
509.13 лева, от която: 136.63 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потреблние на мобилни услуги, 372.50 ева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за мобилни
услуги за ползване на мобилен номер +359********* от 15.04.2019 г. със сключено към него
допълнително споразумение от дата 02.11.2019 г., По договор за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер ******** от дата 09.07.2019 г. и По договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер ****** от дата 31.01.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия,
като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор
„Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от
ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези
суми от ответника не са ангажирани.
По отношение възражението на ответника за липса на доказателствена стойност на
фактурите:
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен
7
договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, като: Решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; Решение
№ 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т. о.; Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г.,II т.
о.; Решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.; № 109 от 7.09.2011г. по т. д. №
465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т. о.; Решение № 46/27.03.2009г. по
т. д.№ 546/2008г.,II т. о.; Решение № 71/22.06.2009г. по т. д. № 11/2009г.; Решение №
62/25.06.2009г. по т.д. № 546/2008г.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т.
о.; Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т. о.,ТК; Решение № 20 от
25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т. о.,ТК; Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС
по т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК; Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2334/2013г.,
II т. о.,ТК; Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г.,IIт.о.,ТК и др. В
цитираните решения еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Изрично в Решение №
42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в Решение № 92/2011г. по т.д. № 478/2010г. на
ВКС,II т.о., е прието, че дори издадената фактура да е останала неподписана за "получател"
от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. Видно от експертизата на вещото лице е че, всички посочени фактури са
осчетоводени от ищеца и са описани в Дневника за продажби по ДДС, с оглед на което
съдът намира, че възражението на ответника досежно липсата на доказателсвена стойност
на фактурите е неоснователно.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилни устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на
лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена
допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена
форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този
текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
8
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответникът да е върнал дадените на лизинг мобилни
устройства. Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите
се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът е изпаднал
в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към
мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в
размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да заплаща
в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда правото на
кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да начисли
неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените неустойки
са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответникът дължи и претендираната неустойка.
Възражението на особения представител на ответника, че клаузата досежно неустойката е
неравноправна е несъстоятелно по следните съображения:
За процесния период на потребление 18.12.2019 г. до 17.05.2020 г. абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на стойност 136.63 лева, което е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл. 75,
във връзка с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, „Йеттел“ е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника. Предвид постигната Спогодба между „Йеттел“ и
КЗП относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, в т. 11, стр. 2 от всеки от индивидуалните договори за
услуги, е уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди
изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната,
като същият ще дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартнтие месечни
абонаменти, взети без ДДС.
Съгласно т. 11 от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
9
задълженията му по договора или приложения/ документи, свързани с него, същият е
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в случай, че е
предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и
възстановявоне на част о стойността наползваните отстъпки, съответстващи на оставащия
срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена устройството /в брой и без абонамент/ съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, какъвто съответства
на оставащия срок на договора.
Изхождайки от правния характер на договора за мобилни услуги, а именно, че същият
представлява двустранен договор, при който и за двете страни въникват, както права, така и
задължения, следва да се съобрази, че абонатът не е изпълнил своите и следва да бъде
санкциониран. Неустоечната клауза в договора е уговорена събразно постигнатата Спогодба
между „Йеттел“ ЕАД и КЗП, като е съобразена изцяло с предписанията на Комисията.
Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че претендираните суми противоречат
на изискването за равнопоставеност.
В настоящия случай ответникът е сключил Договор за мобилни услуги с оператора, като се е
съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу задължението на
последния да му предостави достъп до мобилната мрежа. Абонатът е подписал договор с
конкретен оператор, при условията, уговорени в договора. При сключване на договора, на
абоната са предоставени преференциални условия, за да получи мобилно устройство, като
същият е получил възможността да веме мобилно устройство на цена, по-ниска от
пазарната, от която възможност длъжникът се е възползвал. Предвид сключените 24-
месечни абонаменти, абонатът е получил мобилните устройства на цена, кято е много по-
ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази обигацията за две
години. Следва да се има предвид, че абонатът е имал свободата да сключи безсрочен
абонамент, както и да вземе предплатена СИМ карта, щом като не е искал да се обвърже с
договор за 24 месеца, но тогава не би получил отстъпките и условията, които следват от
срочния абонамент. Устройствата са предоставени по повод и поради това, че ответникът е
избрал „Йеттел България“ ЕАД за доставчик на мобилни услуги. При положение, че
абонатът е променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за
закупуване на устройства на специални, по-ниски цени.
Ищецът е ангажирал мобилен номер за срок от 24 месеца, т.е. загубил е възможността да го
предостави на друг клиент, предоставил е мобилно устройство на абоната с отстъпка, не е
10
получил изпълнение по договора за мобилни услуги, и същевременно е получил единствено
промоционалната цена на устройството, която е определена с оглед условието договорът да
се изпълнява за уговорения срок. В случая съдът намира, че не се касае за неоснователно
обогатяване на ищеца, а дори следвада се приеме, че са налице загуби за последния. Именно
това е причината да се уговори неустойката на мобилно устройство, за да получи страната
престация, ако не равна, то поне приблизителна до това, което тя е дала по договора.
Предвид гореизложеното ответникът следва да понесе отговорността си за неизпълнението
на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в настоящото
производство в общ размер на 785.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса, 150.00
лева – разноски за вещо лице, 250.00 лева – разноски за особен представител и 360.00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение/.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ
размер от 205.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. А. С. с ЕГН ********** с адрес: ******, че
дължи на „Йеттел България“ ЕАД – София /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* следните
суми:
сумата в размер на 136.63 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
**********/18.01.2020 г., **********/18.02.2020 г., **********/18.04.2020 г.,
**********/18.05.2020 г. за периода от 18.12.2019 г. до 17.05.2020 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда
– 07.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата по издадена Заповед № 815 от
13.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2519/2021 г. по описа на РС – Видин и
сумата в размер на 372.50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от които: 45.37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 31.01.2020 г. за мобилен номер ******; 114.76 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.07.2019 г. за мобилен номер
******** и 212.37 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
11
дата 02.11.2019 г. за мобилен номер *******.
ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН ********** с адрес: ****** да заплати на „Йеттел България“
ЕАД – София /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК
*********/, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото производство в в
размер на 785.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса, 150.00 лева – разноски за вещо
лице, 250.00 лева – разноски за особен представител и 360.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН ********** с адрес: ****** да заплати на „Йеттел България“
ЕАД - София/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК
*********/, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер от 205.00 лева /25.00
лева за платена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение/ - разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 2519/2021 г. по описа на РС - Видин.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила се приложи препис по ч.гр.д. №
2519/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12