№ 328
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500364 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Велинград е сезиран с искова молба,подадена от М. М. М., с ЕГН ********** и
А. М. М. с ЕГН **********, с адрес: с.К., общ-Велинград, ул. „С.“ № 1 против М. М.ов Е., с
ЕГН ********** и Ф. Р. Е., с ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.Велинград, ул. „С.“ № 13,
На основание чл. 218 от ГПК ,като трето лице –помагач на страната на ищците е
конституирана Община Велинград , с административен адрес гр. Велинград , бул. „Хан
Аспарух“ № 35.
С Решение № 260026/ 29.04.2022г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. №
1255/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен, като неоснователен.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения
иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се потвърди .
1
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част
. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността
на съдебното решение.
Въззивната инстанция счита ,че предявения иск е процесуално недопустим поради
липсата неа правен интерес от предявяването му .
От съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК . С този иск се
иска да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че те не са собственици на
имота, описан в исковата молба .
Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този
вид искова защита са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело, въз
основа на обосновани твърдения ,наведени в исковата молба , като при оспорването им
ищеца следва да докаже фактите, от които те произтичат.Посочено е съща така,че
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи
служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че
ищеца няма правен интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се
произнася по основателността на претенцията- дали ответника притежава или не
претендираното от него и отричаното от ищеца право.
В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за
собственост , а именно:
1/ Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се
оспорва от противната страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същи имот.
2/ Защита на фактическо състояние, когато владението е смутено , но не е отнето, преди
да са изтекли 6 месеца от установяването му, от лице , което неоснователно претендира
2
,че е собственик.
3/ Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция , ако отрече претендираните от ответника права .
Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в
ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено още и следното :
1/ Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на
исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика
от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало,
ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда;
2/ При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които
то е могло да се породи;
3/Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора;
4/ При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да
било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да
доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено.
5/Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Съобразявайки разрешенията , които са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на
ВКС относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск , въззивната инстанция счита ,че ищеца няма правен интерес от
предявяване на този вид искова защита .
В исковата молба ищците твърдят ,че когато са закупили втория етаж от построената в
3
дворното място масивна двуетажна търговска сграда( нот. акт № 46/06. 03. 2001г. ) са поискали
от продавача РПК „Чепинска долина“ да закупят и ½ ид.част от дворното място, върху което
е построена сградата . Посочено е ,че не са могли да закупят идеална част от дворното място
, тъй като към този момент дворното място е било общинска собственост.
През 2009г. РПК се е снабдила с нот. акт върху дворното място по обстоятелствена
проверка,въз основа на придобивна давност( нот. акт № 31/ 2009г. ) .
Същата година РПК е продала на ответниците първия етаж от търговската сграда ,ведно с
дворното място,върху което е построена сградата , което дворно място по действащия КРП
на с. К. представлява УПИ І- 348 в кв. 14 с площ от 840 кв.м. ( нот. акт № 83/2009г. ).
В исковата молба ищците твърдят ,че ответниците не са собственици на дворното място ,
тъй като към момента на продажбата,продавача РПК не е бил собственик на дворното
място . Твърдят,че към този момент дворното място е било публична общинска
собственост и РПК не е могла да го придобие по давност ( чл. 86 от ЗС) .
Това е така , тъй като :
1/ Претенцията на ищците не е за наличие на притежавано от тях вещно право върху
недвижим имот , различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Претенцията на ищците е за
материално право, което е идентично с това на ответниците ,върху един и същи обект;
2/ В исковата молба ищците по никакъв начин не са обосновали правния си интерес , а
именно – наличието на свое защитимо право , което е засегнато от правния спор;
3/ Не е налице нито една от хипотезите , посочени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на
ВКС , обуславящи правния интерес на ищците от предявяване на отрицателен
установителен иск против ответниците , а именно :
-Ищците не заявяват самостоятелни правя върху УПИ І- 348 в кв. 14 с площ от 840 кв.м.
Няма конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот . В
исковата молба ищците не твърдят ,че са собственици на процесното дворно място ;
-Ищците не защитават фактическо състояние –владение, което е смутено ,но не е отнето
от лице, което неоснователно претендира,че е собственик;
-Ищците нямат възможност да придобият имота на оригинерно основание ( по давност) или
по реституция , ако отрекат претендираните от ответника права, тъй като никога не са
владели процесното дворно място ,нито пък то им е възстановено по реституция .
В исковата молба няма твърдения,нито има събрани доказателства за това ,че ищците,след
като са закупили втория етаж от търговската сграда са владели самостоятелно процесното
дворно място . Напротив в исковата молба се твърди ,че процесното дворно място до
продажбата му през 2009г. е влядяно от РПК , а след това от ответниците по иска. Това
обстоятелство е установено и по делото . По делото е установено ,че РПК е установило
владение върху имота от 1971г. , когато активите на кооперация „Наркооп“ са преминали
4
към РПК „Чепинска долина „. Владението е продължило до м. 08.2009г. , когато имота е
продаден на ответника М. М. Е..
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се обезсили решението на
районния съд, като процесуално недопустимо и да се прекрати производството по делото
.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал. 3 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260026/ 29.04.2022г. на районен съд Велинград , постановено по
гр. д. № 1255/2019г. по описа на същия съд, с което предявените субективно съединени
искове са отхвърлени, като неоснователни, поради ПРОЦЕСУАЛНА
НЕДОПУСТИМОСТ на исковете .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото .
Решението на въззивната инстанция е постановено при участието на Община Велинград,
като трето лице-помагач на страната на ищците.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5