РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.09.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, наказателно
отделение,
25 състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Таня
Георгиева, в присъствието на
прокурора Елка
Ваклинова, като разгледа
докладваното от съдия Захариева
ЧНД № 1536 по описа на съда за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на
чл.465,ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 НПК
В Софийски градски съд е постъпило чрез
Министерството на правосъдието на Република България искане от Генералната прокуратура на Руската
Федерация, подписана от Началника на Главно управление за международно-правно
сътрудничество за
признаване
на присъда на Ломоносовския районен съд на гр.Архангелск от 14.06.2016г. по
отношение на руския гражданин Д.А.П., роден на *** и конфискуване на
принадлежащия му недвижим имот, разположен в Република Българи я с адрес гр.
Созопол, област Бургас, местност „Герени“, комплекс „**********с площ от 73.78
км.м със стойност 2 562 423,5 рубли, върху парцел № 67800-1-251, УПИ I-251, с
обща стойност 65 000 евро, с цел
осигуряване изпълнение на назначеното допълнително наказание във вид на
глоба в размер на 7 000 000 рубли върху арестуваното имущество.
Към искането са
приложени копие от присъдата на
Ломоносовския районен съд от 14.06.2016г. ведно с превод на български
език, копие от въззивното определение на
съдебната колегия за наказателни дела на Архангелския областен съд от
11.08.2016г.
Производството е разгледано в отсъствието на засегнатото
лице Д. А.П., тъй като съгласно справка СДВР лицето няма издадена виза, адресна
регистрация или подадено заявление за разрешаване на пребиваването му в
Република България.
В съдебно заседание представителят на СГП намира, че искането за конфискация на
имот в полза на Руската Федерация следва да бъде уважено.
Становището на служебния
защитник на П. е също за уважаване на искането, като основателно.
Софийски
градски съд, след като съобрази
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
С присъда от 14.06.2016г. на
Ломоносовски районен съд на гр.Архенгелск, изменена с Въззивно определение от
11.08.2016г. на съдебната колегия по
наказателни дела на Архангелскияя областен съд, руският гражданин Д.П. е
признат за виновен за извършени престъпления, предвидени в ч.6 на чл.290
/получаване на рушвет,3 престъпления/, буква „а“ на ч.5 от чл.290 / получаване
на рушвет/, букви „а“ и „б“ на чл.290
/получаване на рушвет/, ч3 от ч.30, ч.4 от чл.159 /мошеничество/ от
Наказателния кодекс на Руската Федерация / НК на РФ/
Въз основа на ч.3 от
чл.69 на НК от РФ по начин на частично сумиране на наказанията по съвкупност на
престъпленията на П. е осъден на наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, с
„лишаване от право да заема длъжности от държавна служба, свързани с
осъществяването на функции представител на властта“, за срок от две години и
шест месеца, с глоба в размер на 7 000000 / седем милиона/ рубли с изтърпяване
на присъдата в поправителна колония при строг режим.
Съгласно мотивите към
присъдата в периода от 02.02.2009г. до 01.10.2014г. П., в качеството му на
зам.началник и началник на отдели от оперативно-издирвателната
част на криминалната милиция по линия за борба с икономически престъпления при
Управление на вътрешните работи за Архангелска област, действайки в състав на
организирана група, лично е получил за
незаконни действия или бездействия в полза на подкуподателя като рушвети
парични средства в размер на 8 380 000 рубли, представляващи особено големи размери.
От приложените присъдата
и въззиното определение се установява, че наказанието „лишаване от свобода“,
руският гражданин П. е започнал да търпи
на 14.06.2016г., като е зачетено времето, през което същият е бил
задържан , считано от 01.10. 2014г до 10. 09.2015г.
Допълнителното наказание
„глоба“ е постановено да се изпълни самостоятелно, като е наложено изпълнение
върху арестуваното имущество , както следва :
Парична сума в размер на
30 000 рубли и 820 евро, принадлежащи на П. и изети по време на обиск
Недвижим имот в Република
България, гр. Созопол, област Бургас, местност „Герени“, комплекс „**********апартамент
16 с площ 73,78 кв.м. със стойност 2 562 423,5 рубли , върху палец №
67800.1.251, УПИ I-251 с обща стойност 65 000евро.
Автомобил марка „Нисан“ с
ДК №****** с година на производство 2013г.
Автомобил марка „Тойота“
с ДК № М******с година на производство 2014г.
По делото се установява, че по постъпила молба за правна
помощ № 201-127-14 от 05.03.2015г. на Следствено управление на Архангелска
област и Ненецки автономен окръг при Следствения комитет на Руската Федерация,
изпратена с писмо № 82/2-2473-15 от 17.04.2015г. на Генералната прокуратура на
Руската Федерация, въз основа на
Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и
Договора между СССР и НРБ за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела е поискано от компетентните съдебни власти на Република България налагане
на възбрана на недвижим имот, собственост на Д.П.. С Определение от 18.06.2015г
по нчд № 2416/2015г. по описа на СГС, НО, 3 състав е наложена възбрана върху
апартамент № **********ет.3, находящ се гр. Созопол, местност „Герени“, комплекс
„Созополистайл клуб“, собственост на Д.П., като обезпечителна мярка във връзка
с предвидено наказания „глоба“ за престъпление, за което срещу П. е водено
наказателно производство.
Настоящото производство е образувано по молба за правна
помощна Генералната прокуратура на Руската Федерация, съгласно съдържанието на
която се иска признаване на присъда на
Ломоносовския районен съд, постановена спрямо руския гражданин Д.А.П. и
конфискуване в полза на Руската Федерация на недвижим имот, разположен в Република
България, с адрес гр. Созопол, област Бургас, местност „Герени“, комплекс „**********с
площ от 73.78 км.м със стойност 2 562 423,5 рубли, върху парцел № 67800-1-251,
УПИ I-251, с обща стойност 65 000 евро, с цел
осигуряване изпълнение на назначеното допълнително наказание във вид на
глоба в размер на 7 000 000 рубли върху арестуваното имущество.
При това положение
настоящият съдебен състав намира, че с така отправената молба се иска
признаване на присъда, постановена от съда в Руската Федерация, предвид което е
проведено производство по реда на чл.465 от НК.
Искане за признаване на присъда
на съда в Руската Федерация, отговаря на условията, посочени в разпоредбата на чл.465,ал.1 и ал.2 НПК, тъй като същото е постъпило по
установения ред и към него са приложени от
компетентните органи на молещата държава съответната присъда и въззивно определение, постановени в резултат на наказателно
производство
По същество на искането се
установява, че спрямо руския гражданин Д.П. е постановена осъдителна присъда,
съгласно която са наложени наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години
и четири месеца, „лишаване от право да заема длъжности от държавна служба,
свързани с осъществяването на функции представител на властта“ за срок от две
години и шест месеца и глоба в размер на 7 000000 / седем милиона/ рубли, с
изтърпяване на присъдата в поправителна колония при строг режим.
Условията на признаване на присъдата, постановена от
чуждестранен съд са изрично посочени в разпоредбата на чл .463 от НПК, а основанията за отказ в чл .464 от НПК..
Съгласно чл.463 от НК, за да бъде призната от българския съд
присъдата, постановена от чуждестранен съд, която е влязла в сила, е необходимо
да са налице всички предвидени в закона предпоставки, а именно деянието, за
което е направено искането да е престъпление по българския закон, деецът да е
наказателноотговорно лице, присъдата да е постановена в съответствие с
принципите на Конвенцията за защитата на правата на човека и основните свободи,
деецът да не е осъден за престъпление, което се счита да политическо или за
свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление, по отношение
на същото лице за същото престъпление България да не е признала присъда на друг
чуждестранен съд и присъдата да не противоречи на основните принципи на
българското наказателно и наказателно - процесуално право.
От материалите по делото и изложените
факти в мотивите към присъда на Ломоносовския районен съд –гр. Архангелск, се установява,
че Д.П. е осъден за извършени престъпления по ч.6 на чл.290 /
получаване на рушвет,3 престъпления/, буква „а“ на ч.5 от чл.290 / получаване
на рушвет/, букви „а“ и „б“ на на чл.290 /получаване на рушвет/, ч3 от ч.30,
ч.4 от чл.159 /мошеничество/ от НК на РФ.
Деянията,
за които П. е
признат за виновен съставлява престъпление и по българския НК по смисъла по чл 302,ал.1,т.1,т.2 и т.4 вр. чл.301,ал.1 вр. чл.26, ал.1
вр.чл.20,ал.20,ал.2 вр. ал.1 от НК и
същото е наказуемо с "Лишаване от свобода" за срок от три до десет години, „глоба“ до двадесет хиляди лева и
лишаване от право по чл.37,ал.1 т.6 и т.7 от НК. Именно предвидените в
българския наказателен кодекс наказания, измежду които „глоба“ за посоченото
престъпление е било и основанието въз основа на което е наложена възбрана на
недвижимия имот в гр. Созопол, собственост на П..
От съдържанието на молбата за правна помощ е видно, че
наказанията, наложени на П. лишаване от свобода и лишаване от права се
изпълняват на територията на Руската Федерация, предвид че същият е руски
гражданин и е с местонахождение в страната. Установява се също така, че по
отношение на наказанието „глоба“ в молещата държава е било насочено изпълнение
към два леки автомобила и сума пари в рубли и евро. При тези обстоятелства остава
единствено необходимостта от признаването на присъда с оглед изпълнение на
наказанието „глоба“ до пълния му размер. Същевременно следва да бъде посочено,
че размера на глобата съгласно българското законодателство следва да бъде
редуциран до максималния предвиден в разпоредбата на чл.302,ал.1вр. чл.301,
ал.1 от НК размер, а именно 20 000лв, с равностойност 937 501,26 рубли.
Предвид, че са налице данни, че насочване на изпълнението „глоба“ в Руската
Федерация е предприето спрямо конкретно имущество, то в случая не може да бъде
преценено искането насочено към недвижимия имот в България, собственост на П. пропорционално
ли е на нуждите за изпълнение на наказанието глоба.
Действително в молбата за правна помощ е поискана
конфискация на имуществото на П. в Република България, доколкото обаче, в
българския наказателен закон конфискация не е предвидена за съответното
престъпление, за което е осъден руския гражданин, то в тази си част искането
следва да бъде отхвърлено, така както е посочено в чл.18, т.4, б.“а“ от
Конвенцията на ОНН срещу корупцията .
От съдържанието на молбата на Генералната прокуратура е видно , че руските компетентни власти искат
конфискация в полза на Руската Федерация на посочения имот на основания
Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване и конфискация на
доходи от престъпна дейност и относно финансирането на тероризма. Това искане
обаче, е гражданскоправна последица от присъда на наказателен съд за изрично
посочени в закона престъпления. Т.е. същите не са елемент от присъдата, а са
вторични такива, затова за удовлетворяване на тези претенции е предвидено
същите да разглеждат по гражданско правен ред.
В заключение, по отношение искането за признаване на
присъдата на Ломоносовския районен съд – гр.Архангелск, настоящият състав
намира, че с оглед изпълнението на съдебния акт спрямо руския гражданин Д.А.П.
на територията на Руската Федерация, не са налице основания и необходимостта от
признаването й. Искането за конфискация в полза на Руската Федерация на
недвижимо имущество, с наложена възбрана съгласно определение на български съд
с правно основание обезпечаване на глоба, е недопустимо. В случай, че молещата държава иска изпълнение на
наказанието „глоба“ да бъде признато и изпълнено от български съд, то това е
възможно с признаване на присъдата, като размерът на глоба ще бъде редуциран
съгласно предвиденото в българския наказателен кодекс за съответното престъпление
и ще бъде престъпено към издаване на изпълнителен лист, като получения размер
на глоба ще постъпи в бюджета на Република България. В случай, обаче, че компетентните
власти на молещата страна искат конфискация на имуществото в полза на Руската
Федерация на основание Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране,
издирване и конфискация на доходи от престъпна дейност и относно финансирането
на тероризма, то следва ясно да заявят тази си претенция, с оглед разглеждане
на молбата им в производство по съответните закони от граждански съд.
Въпросите обаче, свързани с признаване на присъдата, постановена
от Ломоносовския районен съд – гр.Архангелск,
обсъдени по -горе дават основания на настоящият съдебен
състав да приеме,
че в случая замолената държава Република България
не е в състояние да изпълни наказанията и същевременно
молещата държава сама може да изпълни наказанието, последица от което е отказ за приемане на присъдата.
Този свои извод съдът прави с оглед безспорно установеното по
делото, че Д.А.
П. е руския гражданин, живеещ на територията на Руската Федерация по отношение, на
който е започнало изпълнение на наказанията, наложени с присъдата, която се
иска да бъде призната от българския съд. Същевременно с отказа да се признае
присъдата, не се преклудира правота на компетентните органи на молещата държава
да иска конфискация съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране,
издирване и конфискация на доходи от престъпна дейност и относно финансирането
на тероризма от 16.05.2005г
.
При изложените съображения и на основание чл. 465,ал.4 НПК, Софийски градски съд ,
Наказателно отделение, 25 състав
Р Е Ш И:
Оставя без уважение
искането на
Генералната прокуратура на
Руската
Федерация за признаване на присъда на
Ломоносовски районен съд – Архангелск от 14.06.2016г, постановена срещу руския гражданин Д. А. п. ,роден на ***г..
Решението подлежи на
обжалване и протест пред Софийскии Апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на
страните / СГП и защитата/.
След влизане в сила на
решението заверен препис да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България за препращане на компетентните органи на Руската Федерация – Генерална прокуратура .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.