РЕШЕНИЕ
№ 1998
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104762 по описа за 2024 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. П. С., ЕГН **********, против ОУ„Любен
Каравелов“ – гр. Бургас, с Булстат: *********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Любен Каравелов“ № 69, със законен представител И.Б., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищцата следните суми: 2372, 12 лева – сборна главница, представляваща
неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., 267, 70 лева – мораторна лихва върху сборната главница за
периода от 14.09.2023 г. до 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 11.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г.
ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „****“, а след 01.08.2023
г. до настоящия момент ищцата е назначена като „***“ в ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна. Твърди се,
че ищцата е член на синдикална организация. Сочи се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г.
към колективния трудов договор (КТД) за система на училищното и предучилищното
образование № Д01-269/06.12.2022г. е бил променен чл. 27 от действащия КТД, по силата на
който от 01.01.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието,
като в чл. 27, ал. 3, т. 2 било записано, че „индивидуалните основни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
1
старите и новите минимални работни заплати или са по - високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 15 %“. На педагогическите специалисти договореното увеличение било
изплатено към заплатите за месец септември 2023 г. Съгласно Заповед № РД-10-
1746/11.09.2023г. на директора на ОУ „Любен Каравелов“ - гр. Бургас увеличението на
педагогическия персонал било в размер на 18 %. Вследствие на увеличението с 18 % и анекс
към вътрешните правила за работната заплата в ОУ Любен Каравелов било променено
основното възнаграждение за педагогически специалисти на длъжност „***“, като
възнаграждението на ищцата било променено от 1596 лв. на 1763 лв. На 13.09.2023г. ищцата
поискала писмено да й бъде изплатено дължимото увеличение, но с писмо с изх. № РД-15-
471/14.09.2023г. ответникът е отказал да го стори доброволно с мотив, че увеличението се
отнася само до лицата, които към момента на влизане в сила на анекса - 10.08.2023г., са в
трудови правоотношения със съответната образователна институция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище,
което оспорва предявените искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им и за
присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в периода от 01.01.2023 г.. до
31.07.2023г., вкл. ищцата е работила в ответното училище на длъжността „***“, както и че
със заповед № ЛС-02-1583/01.08.2023 г. същата е освободена от заеманата от нея длъжност.
Оспорва се правото на ищцата да получи претендираното увеличение на основната работна
заплата със задна дата. Отбелязва се, че към датата на подписване на Анекс ищцата е била
заето лице в системата на предучилищното и училищното образование и член на страна по
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование oт
06.12.2022 г., но не в ответното училище, а в друго такова – ОУ „Й.Й.“ - гр. Варна, поради
което предвидено с Анекса следва да бъде изплатено именно от ОУ „Й.Й..“ – гр. Варна в
качеството му на работодател на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ:
За уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да
се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът
да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на
задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му
дължим размер.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че
в процесния периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище
длъжността „****“; че основната работна заплата на ищцата е била в размер на 1596 лева; че
със заповед № ЛС-02-1583/01.08.2023 г. на Директора на ответното училище ищцата е била
2
освободена от заеманата от нея длъжност поради прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие; че на 01.08.2023 г. ищцата е сключила трудов договор
с ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна за длъжността „*** в група за целодневна организация на учебния
процес“. Следователно са налице първите две предпоставки за уважаване на предявения
главен иск, доколкото по делото се установява, че за процесния период страните са били в
трудово правоотношение и че ищцата е полагала труд за ответника.
Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка –
неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение
в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата
увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по
делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в
увеличен размер за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
От представеното удостоверение, издадено от Регионален синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“ – Бургас, се установява, че ищцата е била редовен синдикален член към
ответното училище за периода до 01.08.2023 г., а от представената служебна бележка,
издадена от Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ – Варна – че е била редовен
синдикален член към ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна и че продължава да членува в същата
синдикална организация и към момент.
Представен е по делото подписан Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между
представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като
синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на
организациите на работодателите – страни по договора.
Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения
колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от
договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена минимална основна
работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността „***”, каквато е и
ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че
осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение,
считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3,
т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към
3
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор
не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и
браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и
служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че
колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за
всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от
представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде
изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за
измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Разпоредбата на чл.
57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно
чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред
съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо
когото колективният трудов договор се прилага.
По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за
недействителност на представените Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. по чл. 51б КТ (КТД) и
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него (Анекса), поради което съдът приема, че договорът,
ведно с изменението му, обвързват страните по него. Установено по делото, че в процесния
период ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***” и е била член на
Синдиката на българските учители, поради което съдът намира, че ищцата има качеството
на служител, спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда до
това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати
на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение на тези
служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово
правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът
от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
4
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари
2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността
„***“ е предвидена сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
„Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Наредбата
е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с
чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с
министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите. Изменението на
КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните
основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят
постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент,
към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по
съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното
действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения
между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и
свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на
педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства,
които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото
увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.
Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното
приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го
изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да се отбележи, че забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на политически причини,
които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера
настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно по политически
причини, които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за държавния бюджет
за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани след началото на
бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., но
са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата 2024 г., както и
за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил приеман и
обнародван до началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с ДВ. бр. 100
от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са налице
5
основания за предявяване на претенции като процесната.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
Ирелевантно е обстоятелството дали за процесния период основната работна заплата
на ищцата е била по-висока от минималната. Съгласно ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Следователно предвиденото
увеличение е приложимо и по отношение на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението – 01.01.2023 г., са получавали работна заплата, по-висока от
минималната.
Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор на ищцата с ответното
училище е бил прекратен, считано от 01.08.2023г., тъй като исковият период е заявен от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди
подписването на Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически факт, който да
отнеме правото й да получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. Подобен извод не намира опора нито в закона, нито
в КТД с оглед придаденото от тях обратно действие на увеличението съобразно
гореизложеното тълкуване на релевантните законови и договорни разпоредби, както и
относно същността и функциите на института на фикцията на обратното действие.
Неоснователно е и възражението на ответното училище, че предвиденото с Анекса
увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата следва да бъде изплатено от настоящия
й работодател ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна. За процесния период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
именно ответното ОУ„Любен Каравелов“ – гр. Бургас е било работодател на ищцата и
именно за него тя е полагала труд. Поради това и ответното училище е носител на
задължението за заплащане на дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за
процесния период.
По изложените съображения съдът приема, че ищцата има право да получи от
ответното училище предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото й
възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., поради което
предявеният главен иск се явява доказан по основание.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 01.01.2023 г. основната работна
заплата на ищцата е била в размер на 1596 лева, че със заповед на директора на ответното
училище е определено конкретно увеличение на основните работни заплати на учителите в
6
ответното училище в размер на 18 %, както и че за исковия период от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г. трудовият стаж на ищцата е бил 22 години. Съобразно отработените от ищцата
дни на основание чл. 162 ГПК съдът определи, че дължимото увеличение на трудовото
възнаграждение на ищцата за процесния период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. възлиза
общо на 2372, 12 лева. Следователно главният иск се явява доказан в пълния му предявен
размер от 2372, 12 лева, поради което следва да бъде изцяло уважен.
По акцесорния иск:
За уважаване на предявения акцесорен иск следва да се установи освен наличието на
главен дълг съобразно горните изводи, така и изпадането на работодателя в забава.
Представено е по делото писмо от 14.09.2024 г., изходящо от ответното училище и
адресирано до ищцата, от съдържанието на което се установява, че на 13.09.2024 г. ищцата е
депозирала заявление до ответното училище за заплащане на дължимото увеличение на
трудовото й възнаграждение. Това заявление представлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, поради което следва да се приеме, че на 14.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението си за изплати на ищцата дължимото увеличение на работната
заплата за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че размерът на дължимото обезщетение за
забава върху главницата от 2372, 12 лева за периода на забава от 14.09.2023 г. до 09.07.2024 г.
възлиза на 267, 70 лева. Ето защо предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде допускано
предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, доколкото ответното
училище е държавно учреждение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от
144, 88 лева, представляваща дължимата държавна такса върху цената на предявените
искове, от чието внасяне ищцата е била освободена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата право на разноски съобразно направеното
искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за
сумата от 700 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Любен Каравелов“ – гр. Бургас, с Булстат:
*********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“ № 69, със законен
представител И.Б., да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, следните суми: 2372, 12 лева –
сборна главница, представляваща неизплатено увеличение на брутното трудово
7
възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., 267, 70 лева –
мораторна лихва върху сборната главница за периода от 14.09.2023 г. до 09.07.2024 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 11.07.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 700 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Основно училище „Любен Каравелов“ – гр. Бургас, с Булстат:
*********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“ № 69, със законен
представител И.Б., да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 144, 88 лева за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 02.10.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8