РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Д. С. Д.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720103670 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен главен осъдителен иск с правно основание чл.59
ЗЗД във вр. с чл. 236, ал. 2 ЗЗД, към който обективно и кумулативно е съединен акцесорен
иск с правно основание вр. чл.86 ЗЗД по искова молба от Община Перник против Б. М. В.
ЕГН ********** гр.П. ул.С. Ш. бл.** Б ет.* ап.*с искане - ответната страна да бъде осъдена
да заплати на ищцовата страна: обща сума от 225.79 лв., от която сумата от 192,08 лева
главница, съставляваща сбор от неплатени вноски за наемоподобен доход за периода от
01.02.2021 г. до 31.03.2022 г. за ползване на имота находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **,
вх. *, ет.*, ап. ***, съставляващ жилище общинска собственост продължило след
прекратяване на Договор за наем № 119 Ж21374 от 02.05.2019 с Кмета на Община Перник с
месечна наемна цена от 13.72 лв. съгласно чл.3 от договора, както и такса битови отпадъци
1.28 лв. месечно или общо сумата от 17,92 лв. за процесния период и сумата от 15,79 лв.,
съставляваща законна лихва върху дължимите месечни вноски от датата на падежа на всяка
една от тях до 23.06.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-23.06.2022 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се посочва, че с Договор за наем № ********* от 02.05.2019 г. Община
Перник била предоставила под наем на Б. М. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.П., ул.С. Ш., бл.**, вх.*, ет. *, an.*, общинско жилище, находящо се в гр.П., ул.Ю.
Г., бл.**, вх.*, ет.*, ап.***. Съгласно чл.З от Договора, наемателят заплащал ежемесечен
наем в размер на 13,72 лв., дължим авансово до 15-то число на текущия месец за следващия,
както и такса битови отпадъци в размер на 1,28 лв. месечно /ТБО била изчислена след
предоставена справка от Дирекция „Местни данъци и таксиза дължимата сума за
календарна година, като годишния размер на сумата бил разделен на 12 месеца и така била
получена месечната дължима сума/. Договорът бил сключен за срок от 2 години и бил в сила
считано от 01.05.2019 г. Със Заповед № 644 от 20.05.2020 г. Договор за наем №19Ж21374 от
02.05.2019г. бил прекратен считано от 01.06.2020 г. поради неплащане на дължимите наемни
вноски и консумативи. На ответницата бил определен срок за доброволно освобождаване на
имота и заплащане на дължимите суми до 15.06.2020 г.
1
В определения в Заповед №644 от 20.05.2020г. срок жилището не било освободено
доброволно и срещу наемателката не била предприета процедура по изземване по реда на
чл.65 от ЗОС. Същата била продължила да обитава жилището при хипотезата на чл.236, ал.2
от ЗЗД от 01.06.2020 г. до 31.03.2022 г.
От месец февруари 2021 г. ответницата била преустановила заплащането на дължимите
суми за наемоподобен доход за ползване на общинското жилище и била дължала на Община
Перник следните суми, представляващи неплатени месечни вноски за наемоподобен доход,
ТБО и законна лихва върху всяка една от тях по месеци и в размери, както следва:
-месец февруари 2021 г., наемоподобен доход в размер на 13,72 лв. с падеж на плащане
15.02.2020 г. и законна лихва за периода 16.02.2020г. до 23.06.2022г. в размер на 1,87лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец март 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.03.2021 г. и законна лихва за периода 16.03.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 1,77лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец април 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.04.2021 г. и законна лихва за периода 16.04.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 1,65лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец май 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.05.2021г. и законна лихва за периода 16.05.2021г. до 23.06.2022г. в размер на 21,54лв. и
ТБО в размер на 1,28лв. -месец юни 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с
падеж на плащане 15.06.2021 г.. и законна лихва за периода 16.06.2021 г. до 23.06.2022г. в
размер на 1,42лв. и ТБО в размер на 1,28лв.
-месец юли 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане 15.07.2021
г. и законна лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 1,30лв. и ТБО в
размер на 1,28лв.
-месец август 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.08.2021 г. и законна лихва за периода 16.08.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 1,19лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец септември 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.09.2021 г. и законна лихва за периода 16.09.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 1,07лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец октомври 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.10.2021 г. и законна лихва за периода 16.10.2021г. до 23.06.2022г. в размер на 0,95лв. и
ГБО в размер на 1,28лв.
-месец ноември 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.11.2021 г. и законна лихва за периода 16.11.2021г. до 23.06.2022г. в размер на 0,84лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец декември 2021г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.12.2021 г. и законна лихва за периода 16.12.2021 г. до 23.06.2022г. в размер на 0,72лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец януари 2022г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв. с падеж на плащане
16.01.2022г. и законна лихва за периода 16.01.2022г. до
23.06.2022г. в размер на 0,61лв. и ТБО в размер на 1,28лв.
-месец февруари 2022г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.02.2022г. и законна лихва за периода 16.02.2022г. до 23.06.2022г. в размер на 0,48лв. и
ТБО в размер на 1,28лв.
-месец март 2022г., наемоподобен доход в размер на 13,72лв., с падеж на плащане
15.03.2022г. и законна лихва за периода 16.03.2022г. до
2
23.06.2022г. в размер на 0,38лв. и ТБО в размер на 1,28лв.
Дължимата от ответника сума за неплатени вноски за наемоподобен доход за периода от
01.02.2021 г. до 31.03.2022г. била в общ размер на 192,08лв., а дължимата лихва върху
главницата от датата на падежа на всяка една от дължимите и неплатени месечни вноски до
23.06.2022г. била в общ размер на 15,79лв., дължимата сума за ТБО за периода 01.02.2021г.
до 31.03.2021 г. е в общ размер на 17,92лв.
На ответницата са изпращани напомнителни писма, но същата не била заплатила дължимите
суми.
Моли съдът да осъди Б. М. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.С.
Ш., бл.**, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Община Перник сума в размер на 225,79лв., от която
сума в размер на 192,08лв. неплатени вноски за наемоподобен доход за периода 01.02.2021г.
до 31.03.2022г., сумата от 15,79 лв. законна лихва върху дължимите месечни вноски от
датата на падежа на всяка една от тях до 23.06.2022г. и 17,92 лв. дължима ТБО за периода
01.02.2021 г. до 31.03.2022г., както и законната лихва върху главницата от 192,08 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до датата на пълното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК изразява становище по
исковата претенция – чрез адв.Н Х. ПАК- особен представител. Оспорва изложените
твърденията в исковата молба, че за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г. ответницата
дължала сума в размер на 225,79 лв. на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 232
от ЗЗД, както и не била дължала посочените размери на помесечни главници в общ размер
на 192,08 лв. за всеки от месеците за същия период - неплатени вноски за наемоподобен
доход, както и сумата от 15,79 лв. - законна лихва върху тези месечни вноски от датата на
падежа за всяка от тях до 23.06.2022 г„ както и не била дължала сума от 17,92 лв. -
представляваща ТБО за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва
върху главницата от 192,08 лв., от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
От приложените към исковата молба писмени доказателства било видно, че договорът за
наем от 02.05.2019 г. сключен между Община Перник и Б. М. В. бил прекратен, считано от
01.06.2020 г. Нямало данни заповедта за прекратяване на наемното правоотношение да била
обжалвана или отменена по предвидения в закона ред. В заповед № 644/20.05.2020 г. на
Кмета на Община Перник бил определен срок до 15.06.2020 г. Б. М. В. - да освободи наетия
имот, като при неосвобождаване на имота -общинска собственост в определения срок -
следвало предприемане на процедура ПО изземване на имота по реда на чл. 65 от ЗОС.
Ответницата не била ползвала през описания в исковата молба период недвижим имот -
общинска собственост, поради което и не била дължала претендираното от ищеца
обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД. Макар и не по предвидения формален ред
жилището било освободено от същата. Ако се било установило обаче, че жилището не било
освободено за исковия период от ответницата, то същото не било по нейна вина, а се
дължало на неизпълнение на предвидените в ЗОС и Наредбата разпоредби за изземване на
недвижими имоти - общинска собственост от наематели с прекратени договорни
правоотношения. Поради това ищецът не могъл да претендира права и заплащане на
обезщетение от ответницата, тъй като тези права се били претендирали въз основа на негово
собствено противоправно поведение. След прекратяване на договора за наем - ищецът
Община Перник в качеството си на собственик на отдадения под наем недвижим имот
разполагала с правомощията и правните възможности по ЗОС и Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община
Перник, а именно: „ Съгласно Чл. 34. (1) Изземването на общински жилища, които се
владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта
от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на община Перник (по образец,
съгласно Приложение № 8). (2) Заповедта за изземване се издава въз основа на констативен
акт. В акта се посочват данни за: собствеността, физическото или юридическото лице, което
3
владее или държи жилището, основанието за това, предложението на кмета на община
Перник (в определените от тази Наредба случаи), заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение или писмото, с което кметът на общината е задължил самонастанените
лица в определен срок доброволно да освободят жилището, и за неизпълнението на това
задължение. (3) Заповедта за изземване се съобщава на адресатите по реда на ГПК. (4)
Заповедта за изземване се изпълнява по административен ред със съдействието на
полицията. (5) Заповедта за изземване подлежи на обжалване пред Административен съд
Перник по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът
разпореди друго. (6) При принудително изземване на общинско жилище в отсъствие на
обитателите му. служителите изготвят и протокол-опис в два екземпляра на завареното
имущество, който се подписва от съставителя, представител на полицията и двама
свидетели. Единият екземпляр от протокол-описа е предназначен за адресатите на заповедта.
(7) Кмета на общината определя подходящи помещения за съхранението на вещите и
осигурява транспортирането им. Вещите се съхраняват за срок до един месец, след което
общинската администрация не носи отговорност за тях. Разходите за съхранение и
транспортиране са за сметка на лицата. (8) След изтичане на срока по ал. 7 вещите се
продават чрез публичен търг с явно наддаване. От набраните средства се покриват разходите
по транспортирането и съхраняването на вещите, неплатен наем и други задължения към
общината.”
От ищеца не се било твърдяло изпълнение на предвидените в Наредбата изисквания и
задължения на собственика - Община Перник за изземване на имота съобразно цитираните
по-горе разпоредби, а фактически се твърдяло наличие на наемоподобно правоотношение
при неспазване разпоредбите на същата Наредба за настаняване в имот - общинска
собственост, след прекратено наемно правоотношение.
Не били налице обстоятелства, които да водят до ангажиране отговорността на ответницата,
тъй като същата за исковия период не била ползвала недвижимия имот - което
обстоятелство се било установявало безспорно от изпращаните до адреса на ул. „Ю. Г.” бл.
** вх. * ап. *** съобщения и уведомления, както и от регистрирания от ответницата
постоянен и настоящ адрес на ул. „С. Ш.".
Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми на основание чл. 59 и 86 и във
връзка с чл. 232 от ЗЗД. Действително - до момента на прекратяване на наемното
правоотношение наемателят дължи на основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта, но след прекратяване на наемното
правоотношение - отношенията следвало да се уреждат въз основа разпоредбите на
специалните закони и Наредби, а именно: съобразно цитираните по-горе изисквания за
изземване на недвижимите имоти по Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. Недопустимо било
собственикът на имот, общинска собственост - а именно ищецът Община Перник - да
претендира обезщетение, равняващо се „неплатени вноски за наемоподобен доход” за един
твърде продължителен период от време от предходен наемател, с когото наемните
правоотношения са прекратени. Изземването на жилището по предвидения от закона ред
било правомощие, но и задължение на Община Перник и неупражняването му водило до
превратно упражняване на власт и управление на недвижими имоти - общинска собственост
в противоречие със законовите изисквания. Оспорва исковете изцяло по основание и по
размер, както и всички изложени в исковата молба фактически твърдения от ищеца, въз
основа на които се претендират исковите суми.
Счита, че исковата претенция, заявена с исковата молба с подробно описание на вземанията,
претендирани от ищеца били изцяло неоснователни - като главница, изтекла лихва, както и
сумите за ТБО, поради което и моли да бъдат отхвърлени с решението по делото.
Не били налице изложени от ищеца и предвидени от закона обстоятелства, които да водят до
дължимост от страна на ответницата на сумите за ТБО за период, след прекратяване на
наемното правоотношение, поради което и тази претенция била неоснователна и моли да
4
бъде отхвърлена като такава.
В откритото по делото съдебно заседание с оглед становището на страните е изменена
правната квалификация на иска и е приета правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД по
отношение на главния иск и чл. 86 ЗЗД по отношение на акцесорния иск. Съдът е указал на
ищеца, че следва да докаже обогатяването от страна на ответницата в размер на дължимата
наемна цена за процесния период. На второ място следва да докаже своето обедняване,
което също е в размер на дължимата наемна цена за процесния период и връзката между
обогатяването и обедняването, които следва да бъдат доказани, както и че същите
произтичат от една и съща група факти относими към ползването на имота от стана на
ответницата, след прекратяване на нейното правоотношение по договор за наем. Съдът е
отделил като безспорно между страните обстоятелството, че размерът на наемната цена на
процесното жилище за 1 месец, се равнява на 13,72 лв. за процесният период от 01.02.2021г.
до 31.03.2022 г.
След анализа на представените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 644 от 20.05.2020 г. на кмета на Община Перник, издадена на основание чл.
44, ал. 2 ЗМСМА е било прекратено наемното правоотношение с ответницата възникнало по
Договор за наем № *******/02.05.2019 г. по силата на което на ответницата е било
предоставено ползването под наем на общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. „Ю. Г.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, считано от 01.06.2020 г. На адреса на ответницата на 04.06.2020 г.
е било залепено уведомление по чл. 18а, ал. 9 във вр. с чл. 18а, ал. 8 от АПК, на което 7
дневния срок е изтекъл на 11.06.2020 г. без да бъде получено от ответницата и на основание
чл. 18а, ал. 9 АПК се е считало за редовно връчено. Ответницата с писмо от 13.10.2021 г. е
била уведомена, че на основание чл. 236 ЗЗД дължи наем за периода от 02.2021 г. до 10.2021
г. и такса битови отпадъци, тъй като е била продължила да ползва наетото жилище и й е бил
предоставен пет дневен срок да заплати търсените от нея суми. Писмото, обаче е останало
непотърсено видно от приложеното по делото известие за доставяне.
Видно от представения по делото Договор за наем № ********/02.05.2019 г. по силата на
същия на ответницата е предоставено ползването под наем на общинско жилище, находящо
се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх.*, ет. *, ап. *** срещу заплащането на наемна цена в
размер на 13,72 лв. и заплащането на дължимата такса смет, които са били платими
ежемесечно до 15-то число на текущия месец за следващия. Срокът на договора е бил две
години, считано от 01.05.2019 г. Договорът за наем е бил съставен на основание Заповед №
609 от 11.04.2019 г. за настаняване, от която е видно, че ответницата и членовете на нейното
домакинство са били настанени в общинско жилище поради остър социален проблем-
бездомно лице, което не притежава годно за обитаване жилище на територията на Община
Перник.
Видно от представената по делото Заповед № 313 от 04.03.2022 г. на кмета на Община
Перник е било наредено на 24.03.2022 г. да се изземе процесното жилище общинска
собственост от фактическата власт на ответницата, тъй като същата в указания й срок не е
доброволно освободила имота и не е предала ключовете от жилището. Била е назначена
комисия, която да изпълни изземването на жилището. Съгласно приложения протокол-опис
на недвижим имот от 24.03.2022 г. изземването е било отложено поради влошено
здравословно състояние на членовете на домакинството на ответницата. Този протокол е
бил съставен в присъствието на ответницата и е бил подписан от същата.
Видно от представената по делото Заповед № 1756 от 05.10.2022 г. на кмета на Община
Перник е било наредено на 20.10.2022 г. да бъде иззет процесния имот общинска
собственост от фактическата власт на ответницата, тъй като същата в указания й срок не е
доброволно освободила имота и не е предала ключовете от жилището. Видно от
5
констативния протокол приложен към заповедта от 06.10.2022 г. на същата дата е било
залепено уведомление на входната врата на процесното жилище.
Съгласно приложения протокол-опис на недвижимия имот от 20.10.2022 г. общинското
жилище е било иззето от ответницата по реда на чл. 34 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник.
Същият е бил съставен при отсъствието на обитателите на жилището в присъствието на
двама свидетели и един служител на полицията.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявен главен осъдителен иск с правно основание чл.59
ЗЗД във вр. с чл. 236, ал. 2 ЗЗД, към който обективно и кумулативно е съединен акцесорен
иск с правно основание вр. чл.86 ЗЗД
Правната квалификация на предявения иск, според изложеното в исковата молба е чл.59,
ал.1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на неоснователно обогатяване,
възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно
основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и
да извлича ползи от него. При наличие на посочените по-горе предпоставка на общия текст
на чл. 59 ЗЗД, обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката стойност от двете
стойности – на обогатяването и на обедняването. Това означава, че за обогатилото се лице
възниква задължение да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя
не надхвърля по размер стойността на обедняването.В случая ползването на имот без
правно основание, води от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със
спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с това и с
обедняване на ищеца-собственик, който е пропуснал да реализира ползи от имота,
например, чрез отдаването му под наем на трети лица. В този случай обедняването на ищеца
е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния
пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника
пазарна наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил
предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем. В този
смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822
от 2009 г., III г.о., Решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г., I т.о., Решение №
1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., I г.о. и др. Фактическият състав, при който
възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - обогатяване, обедняване и липса на основание за обогатяването.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от
ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити
срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба намира
приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по
този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика . По
тези въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. За да
бъде уважен така предявеният иск, на първо място ищецът следва да установи
принадлежността на правото си на собственост на твърдяното от него придобивно
основание. В настоящия случай, ищецът твърди, че жилището е общинска собственост, като
това обстоятелство не се оспорва от ответната страна като владението му е предадено на
ответницата на основание договор за наем на общинско жилище и издадена настанителна
заповед, но същият бил прекратен, като считано от датата на влизане в сила на заповедта за
прекратяване, ответницата е продължила ползването без основание и за процесния период
между страните не е налице влязло в сила решение за осъждане на ответницата да му
заплати обезщетение за пропуснатата възможност да ползва имота и да го отдава под наем, а
от друга страна –тя се е обогатила спестявайки средства за наем, които би платила за
6
ползването на имота.
В случая наемното правоотношение с предмет общинско жилище може да възникне и
съответно да се прекрати, само по реда и при условията, предвидени в разпоредбите на
специалния по отношение на ЗЗД закон, а именно Закона за общинската собственост
(ЗОС). В този смисъл Решение № 1240 от 30.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 5630/2007г. V г.о.
В случая съдът намира, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение, основано на сключен между тях Договор за наем № ******** от
02.05.2019г., подписан от тях, като действието на договора е от 11.04.2019 г., датата на
издаването на заповед за настаняване. Договорът е прекратен на основание чл.7, т. 7.2 от
него (кореспондиращ с чл.46 от ЗОС) със Заповед № 644 от 20.05.2020 г. на Кмета, като
същата е връчена по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепването й на входната врата на
имота на 11.06.2020 г. Настоящият съдебен състав счита, че ефектът от прекратяване на
процесния договор за наем е настъпил на 15.06.2020 г., която дата със Заповед № 644 от
20.05.2020 г. на Кмета на Общината се определя за краен срок за доброволно опразване на
процесното жилище от семейството на ответницата. В настоящия случай не е налице
хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК, за да се налага да има произнасяне по валидността на
административния акт. Или съдът намира, че периодът на действие на договора между
страните е от 11.04.2019 г. до 15.06.2020 г., като липсват доказателства да са съществували
валидни отношения между страните за процесния период от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г.
Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда сметка. Също така
следва да се отбележи, че възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД не е обусловено от отправяне на покана до неоснователно обогатилото се
лице за възстановяване на равностойността на неоснователното обогатяване. За ищеца -
собственик не съществува друг път за защита срещу последиците на неоснователното
обогатяване, освен този по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, от което следва, че искът е допустим и
основателен. Относно размера на вземането и задължението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, следва
да се има предвид, че обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с което се е
обогатил, но до размер на обедняването. В разглеждания случай, обедняването на ищците е
тъждествено по размер с обогатяването на ответника и се съизмерява със средния пазарен
наем, който ищецът - собственик е могъл да получи при отдаване на собствения си имот за
ползване чрез договор за наем, но е пропуснал да го получи поради неоснователното му
ползване от ответника, респективно с наема, който ответникът е следвало да плати на ищеца
срещу ползването, но го е спестил, тъй като не е съществувало наемно или сервитутно
правоотношение помежду им.
Досежно размерът на обезщетението, съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че размерът на наемната цена на процесното жилище за 1 месец, се равнява
на 13,72 лв. за процесният период от 01.02.2021г. до 31.03.2022 г. Обстоятелството дали
ответницата реално е живяла в имота, е ирелевантно.
Важното в случая е, че ответницата не е върнала владението на имота считано от
прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако
наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение за вреди за периода до връщането на вещта, в размер на средния пазарен наем
за подобни обекти, но не по-малко от уговорената наемна цена – в този смисъл
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
765/2009 г., III г. о.; Решение № 230 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6874/2013 г., IV г. о.
След като наемното правоотношение е било прекратено в тежест на ответника е възникнало
задължение да плаща обезщетение за неоснователното ползване на имота. От събраните по
делото доказателства не установява изпълнение на задължението на наемателя за връщане
на вещта в по-ранен момент преди процесния период , тъй като вещта е била върната на
20.10.2022 г., съгласно представения протокол-опис. С оглед на изложеното, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал се установява, че през процесния период
7
наемателят е използвал имота въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което се
дължи обезщетение за ползването. По отношение на определяне на размера на дължимото
обезщетение настоящият състав намира, че същото се явява в размер на средния пазарен
наем, като обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. Страните не
спорят, че размерът на наемната цена на процесното жилище за 1 месец, се равнява на 13,72
лв. за процесният период от 01.02.2021г. до 31.03.2022 г.
По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, настоящият състав намира следното. Общата хипотеза
за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице-
несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на
правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността
собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно
основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца
произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД обхваща елементите:
1. / ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. / ответникът да ползва фактически имота без
наличие на правно основание за това и 3. / размера на вредата, изчислена на база сумата, с
която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му
право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти. При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в хода на съдебното
производство е доказан основният правопораждащ факт в хипотезата на предявен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че ищеца е собственик процесния недвижим имот. По
делото страните не спорят, че ищецът е собственик на недвижим имот.
На следващо място по делото се установи, че за исковия период ищецът е бил лишен от
възможността да ползва собствения си недвижим имот поради поведението на ответника,
които го е ползвал през исковия период от време без правно основание за това. По делото от
представените доказателства се установява, че през процесния период ответникът е ползвал
общинското жилище, което е видно от представения протокол-опис от 24.03.2022 г.
подписан от представител на ищеца и ответницата, който е съставен във връзка с предаване
на владението на процесното жилище от ответницата на ищеца, в който същата се
задължава да предаде владението върху имота и да освободи процесното жилище до
01.04.2022 г.
В настоящата хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, когато собствения
на ищеца апартамент се ползва неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно
задължение /обезщетение при неоснователно обогатяване/, за настъпване на изискуемостта
на което законът не изисква отправяне на покана от кредитора и обезщетението се дължи от
датата на неоснователното владение върху вещта. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
ползващият без основание дължи обезщетение от момента и за всеки ден, в който чрез
посочените действия се обогатява неоснователно за сметка на собственика. Поканата за
връщане на вещта няма отношение към изискуемостта на обезщетението. В случаите, когато
собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва - той
реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги.
С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това
не е станало /в този смисъл Решение № 721 от 03.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 410/2009 г.
IV г.о., Решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 532/2010 г. III г.о., Решение №
403 от 18.10.2011 на ВКС по гр.д. № 758/2010 г. IV г.о./. Имуществото му не се е увеличило,
само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, без то да притежава
правно основание, т. е. което неправомерно е ползвало чуждата вещ. В процесния случай от
едни и същи факти- ползването без правно основание от несобственика- ответник на
8
собствения на ищеца недвижим имот, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го
отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия
имот за процесния период.
По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД същия следва да бъде уважен.
Вземането при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД е изискуемо от деня на получаването
на престацията, тъй като неоснователността на преминаване на блага съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент - ППВС № 1/79 г. По делото е безспорно
установено обстоятелството, че Е. Б. С. владее имота през процесния период и на чл. 162 от
ГПК настоящият състав намира, че размерът на обезщетение за забава за плащане на
главницата от 192,08 лв. за периода от 15.02.2021 г. до 23.06.2022 г., възлиза в размер на
26,30 лв., като доколкото с исковата молба се претендира сумата от 15,79 лв., то предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер. Съгласно диспозитивната правна норма на чл.
232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща всички разходи, свързани с
ползването на вещта, като диспозицията на тази разпоредба не е била изменена по съгласие
на страните. В чл. 3, вр. чл. 5.3 от Договора е уредено задължението на наемателя за
заплащане на наемна цена – 13,72 лв. месечно, както и такса „смет“, платими до 15-то число
на текущия месец за следващия.
Следователно, след като наемателя продължава да ползва вещта и след прекратяване
на наемното правоотношение същият продължава да дължи и насрещната парична
престация да заплаща такса „Битови отпадъци“. Със спестяването на същата такса
ответницата се обогатява неоснователно за сметка обедняването на ищеца, който не
получава тази дължима от нея престация и обогатяването и обедняването произтичат от
един и същи факт, а именно ползването от страна на ответницата на жилище и след
прекратяване на наемното правоотношение.
По изложените съображения, искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума от 192,08 лева,
представляваща обезщетение за ползването без основание на общинското жилище след
прекратяване на наемното правоотношение равняваща се на сбора от неплатените вноски за
наемоподобен доход в периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г., на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 23.06.2022 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15,79 лв., съставляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.02.2021 г. до 23.06.2022 г. и както и да бъде
осъдена да заплати и сумата от 17, 92 лв., съставляваща такса „Битови отпадъци“ за периода
от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски, като
ищецът претендира сумите от 50 лв. държавна такса, сумата от 250 лв. депозит за особен
представител и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, Пернишки районен съд,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН: ********** гр.П. ул.С. Ш. бл.** *, ет.*, ап.* по предявените
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Община
Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А обща сума от
225.79 лв., от която сумата от 192,08 лева, съставлява главница, представляваща сбор от
неплатени вноски за наемоподобен доход за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г. за
ползване на имота находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, съставляващ
жилище общинска собственост продължило след прекратяване на Договор за наем № 119
Ж21374 от 02.05.2019 с Кмета на Община Перник с месечна наемна цена от 13.72 лв.
съгласно чл.3 от договора, както и такса битови отпадъци 1.28 лв. месечно или общо сумата
от 17,92 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2022 г.и сумата от 15,79 лв., съставляваща
законна лихва върху дължимите месечни вноски от датата на падежа на всяка една от тях
начиная от 15.02.2021 г. до 23.06.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-23.06.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН: ********** гр.П. ул.С. ш. бл.** *, ет.*, ап.* да заплати на Община
Перник на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ПОС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10