РЕШЕНИЕ № 261192
/ 3.12.2021г.
гр. Перник, 03.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01922 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на М.С.С. срещу С.А.П., с която се иска осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 23 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- трайни болки и
страдания, претърпени от причинена на ищеца по хулигански подбуди средна
телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл,
изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст, довело до затруднение в
дъвченето, изпълващо признаците на трайно общо разстройство на здравето,
временно опасно за живота, настъпили в резултат на извършено от ответника на
09.09.2019 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което ответникът е признат за
виновен със споразумение, одобрено с протоколно определение от 21.02.2020 г. по
нохд № 268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането 09.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 09.09.2019 г. в гр. Перник на игрище,
намиращо се в кв. „Драгановец“, докато ищецът М.С.С. играел футбол, ответникът С.А.П.,
с когото не се познавали, се приближил до ищеца, хванал го за рамото, завъртял
го към себе си и му нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта. В резултат на
удара ищецът паднал на земята, при което ответникът опитал да го изрита в
главата, но ищецът успял да се отдръпне. След това ответникът излязъл от терена
и се скрил, а ищецът се обадил на баща си и бил закаран до МБАЛ „Р.Ангелова“,
но там го насочили към УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, където бил приет за лечение на 10.09.2019 г. с двустранна
фактура на долната челюст с дислокация в областта на ъгъла вляво и в зоната на
зъби 43 и 44 вдясно. Посочва се, че в болницата била извършена имобилизация на
долната челюст на ищеца чрез стандартни шини и интрамаксиларна фиксация с
гумени ластици. При изследванията и на контролния преглед се видяла дислокация
в областта на ъгъла на долната челюст вляво, зад седми молар и нарушение на
целостта на мандибуларния канал, както и се установила вероятност за трайно
прекъсване на съдово-нервния сноп на долната челюст, на което се дължало и
изтръпването на долната челюст.
Ищецът твърди, че е получил нервен срив от
претърпените увреждания, бил с оставен под наблюдение в болницата до 13.09.2019
г., след което е бил изписан за домашен стационар. В първата седмица е
поддържал висока температура от болката и шинирането. Навежда доводи, че след
поставянето на шините не е можел да говори, което е нарушило комуникацията му с
близки и приятели. Сочи, че не е можел и да дъвчи и да се храни нормално и е
консумирал само течни храни, от което е отслабнал 8 кг до свалянето на шините
на 20.12.2019 г.
На 20.12.2019 г. ищецът твърди, че е постъпил отново
в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за свалянето на шините, при което се е
констатирало, че опасността от развитие на възпалителен процес и остеомиелит е
отминала, но е останало леко изместване и изтръпване на долната челюст и му е
било предписано лечение и рехабилитация. Имал е пристъпи на главоболие,
световъртеж, шум в ушите, изпотяване, като продължавал да има изтръпване и
изместване в долната челюст, престанал е да спортува и е изпитвал страх, че
отново ще бъде нападнат. Твърди, че лечението му е продължило 9 месеца, от
които от 10.09.2019 г. до 20.12.2019 г. е бил с поставени шини, след 20.12.2019
г. още 20 дни е възстановявал дъвкателните си способности, а общият
възстановителен процес и болничен отпуск е продължил до 05.07.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.А.П. е подал
отговор на исковата молба /наименуван възражение и жалба/, в който посочва, че
му е непосилно да заплати сумата от 23000 лева, тъй като е лишен от свобода и
доходите, които получава като общ работник в столовата са в размер на 120 лева
и много под минималната работна заплата. Твърди, че здравословното му състояние
е влошено, за което представя епикризи.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника адв. С.В. оспорва исковата молба като неоснователна. Намира
претендираната сума за завишена и моли съдът да определи обезщетението за
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С окончателно протоколно определение от 21.02.2020
г., постановено по приложеното към настоящото дело нохд 268/2020 г. по описа на
РС-Перник,
е одобрено споразумение за решаване на делото,
постигнато между адвокат Е.Т.,
в качеството на защитник на обвиняемия С.А.П., и прокурора, с което С.А.П.
се e признал за
виновен в това, че на 09.09.2019 г. в гр. Перник, на игрище, намиращо се в
кв.“Драгановец“, причинил /чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
долночелюстен ъгъл/ средна телесна повреда на М.С.С., изразяваща се в
двустранно счупване на долна челюст, довело до затруднение на дъвченето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди и е извършено повторно, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /Споразумение
по НОХД № 17083/2015 г. по описа на Районен съд-София, влязло в сила на
08.10.2015 год./ - престъпление по чл.131, ал.1, т.7 и т.12, пр.1-во, вр.
чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, за което на основание чл. чл.131,
ал.1, т.7 и т.12, пр.1-во, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.
54, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК e определено и обвиняемият се е съгласил да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.2 б.“б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим.
От
представените по делото писмени доказателства- 2 бр. епикризи, издадени от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, заверено копие от медицинска книжка за разрешения отпуск
поради временна неработоспособност и извлечение от електронен регистър на
болничните листове, се установява, че ищецът М.С.
е постъпил в УМБАЛ „Александровска“
ЕАД на 10.09.2019 г. с диагноза счупване
на долна челюст, двустранна фрактура на долната челюст с дислокация в областта
на ъгъла вляво и в зоната на зъби 42 и 43 вдясно. След изписването му на 13.09.2019
г. ищецът е бил в отпуск за продължаване на лечението му до 05.07.2020 г., за
което са му издадени болнични листове от ЛКК.
Видно
от издадено удостоверение № 140192101416791/13.04.2021 г. и приложена към него
справка от НАП трудовото правоотношение на ищеца М.С. с „ЕФ ЕФ Груп България“ ЕООД е било прекратено на
08.07.2020 г. От служебна бележка, издадена на 08.04.2021 г. от Агенция по
заетостта, се установява, че ищецът е бил регистриран като безработен в
Дирекция „Бюро по труда“-Перник за периода от 16.07.2020 г. до 10.03.2021 г.
От
показанията на св. Д.С.С.- брат на ищеца, които съдът цени при спазване на
изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, имайки предвид
неговата възможна заинтеросованост, се установява, че след случая, за който се
води настоящото дело, ищецът се е прибрал у дома в много тежко състояние,
постоянно е лежал, виело му се е свят, не е можел да се храни, вдигал е
температура. Ищецът е приемал само течни храни, супи, които майка му пасирала.
Не е можел да говори, пишел е на листче какво трябва да се купи. Носил е шините
повече от 2-3 месеца. Първите седмици след инцидента ищецът изобщо не е излизал
навън, а след това, когато е започнал да излиза, е бил много уплашен и
притеснен, не е ходел да спортува. Сега ищецът според свидетеля е доста
по-добре.
От
показанията на св. К.К.С.- майка на ищеца, които съдът цени при спазване на
изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, имайки предвид
нейната възможна заинтеросованост, се установява, че на 10.09.2019 г.- деня
след нападението над него, ищецът е постъпил в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където му е
направен скенер и се е наложило шиниране на долна челюст. След изписването от
болницата лечението на ищеца е продължило у дома му. Той е бил много отпаднал,
уплашен, притеснен, не е можел да говори. Приемал е сокове, вода, пасирани
супи, които св. С.е прецеждала през цедка и марля, за да може ищецът да се
храни. От уплаха ищецът не е искал да излиза навън, вдигал е температура поради
емоционална възбуда. Възстановителният му период е продължил около 3-4 месеца,
като постепенно са започнали да разхлабват захапката му и са махали през един
зъб ластиците, които са държали шината. Едва след третия месец ищецът е
започнал да говори през стиснати зъби. Започнал е постепенно да се захравна,
тъй като не е можел да дъвчи. Ищецът е продължил да има проблем поради
разминаване между долната челюст и горната. Преди инцидента е спортувал
активно, а след него не е искал да чуе за спорт. Трудовото му правоотношение е
било прекратено поради прекалено дългия му болничен, който е продължил до
лятото на следващата година.
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и се подкрепят от другия събран по делото доказателствен
материал.
По делото е прието заключението на изслушаната съдебномедицинска
експертиза, от която се установява, че в следствие на нанесения от ответника на
09.09.2019 г. удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл, ищецът е получил следните увреждания- двустранно
счупване на долната челюст в левия долночелюстен ъгъл и в областта между втори
и трети долни зъби вдясно с разместване на костните фрагменти, разкъсване на
венечната лигавица в областта на втори и трети долни зъби вдясно с травматично
разклащане втора степен на същите. По своята медикобиологична характеристика
двустранното счупване е реализирало самостоятелния квалифициращ признак
счупване на челюст, което е довело до затруднение на дъвченето през оздравителния
период. На 10.09.2019 г. ищецът е постъпил за лечение в УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, където съгласно оперативен протокол № 390/11 от
11.09.2019 г. под локална анестезия са му поставени стандартни метални шини с
ластици (Е.,В.) на ГЧ (от зъб 16 ди 26) и ДЧ (от зъб 35 до зъб 46). Шините са
фиксирани за зъбите с телени лигатури. Оклузията е възстановена, като е
осъществена еластична междучелюстна фиксация с гумени пръстени. На 20.12.2019
г. ищецът отново е постъпил в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където съгласно
оперативен протокол № 572/46 от 20.12.2019 г. е извършена нова оперативна
интервенция за отстраняване на стандартните назъбно-венечни шини от горната и
от долната челюст, а устната кухина е почистена с кислородна вода.
От експертизата се устани още, че през периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания, като първите 20 дни след първата оперативна
интервенция и 10 дни след втората оперативна интервенция болките са били с
по-интензивен характер. Вещото лице се е позовало на приложената документация
по делото, за да определи, че възстановителният период при ищеца е продължил
около 5 месеца. При прегледа, извършен на 19.12.2019 г. е установено зарастване
на счупванията на долната челюст, като счупването в левия долночелюстен ъгъл е
зараснало с разместване от 3-4 мм. Възстановена е захапката на ищеца и не се
очакват значителни промени в здравето на ищеца в бъдеще по отношение на
процесното увреждане.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че поради това,
че на ищеца не е било проведено оперативно лечение е останало разместване,
което е за сметка на раздвижването, а не на дъвченето. Зъбите се срещат, има
съответствие между долна и горна челюст, но ищецът има проблем с непълното
отваряне на устата. Според вещото лице оздравителният процес не би могъл да се
скъси при оперативно лечение, тъй като има един необходим период за зарастване
на челюстта, но при операция би могло да се избегне разместването.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Фактическият
състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна отговорност включва
наличието на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда
/имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като останалите
елементи от фактическия състав подлежат на доказване от претендиращия
обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В чл. 383, ал. 1
НПК е предвидено, че одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. По силата на тези разпоредби,
одобреното от съда с определение от
21.02.2020 г. по нохд 268/2020 г. по описа на РС-Перник, споразумение за
решаване на делото, постигнато между адвокат Е.Т., в качеството на
защитник на обвиняемия С.А.П.,
и прокурора, с което С.А.П., има
задължителна сила по отношение на настоящия спор относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо въз основа на това споразумение настоящият
съдебен състав приема за безспорно доказани три от предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД- деянието, неговата противоправност
и вината на ответника С.А.П., който е извършил престъпление
по чл.131, ал.1, т.7 и т.12, пр.1-во, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1
от НК- на
09.09.2019 г. в гр. Перник,
на игрище,
намиращо се в кв. “Драгановец“, е
причинил /чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл/
средна телесна повреда на М.С.С., изразяваща се в двустранно счупване на долна
челюст, довело до затруднение на дъвченето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди и е извършено повторно, след като ответникът е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.
При съвкупен анализ на събраните по делото се доказаха и
конкретно причинените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди
на ищеца, както и причинната връзка между тях и деликта, поради което е
осъществен фактическият състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, по силата на чл.
45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася
болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
С оглед характера на получените от ищеца травматични увреждания,
както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 20 000 лева справедливо
ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. При определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите и възрастта на
пострадалия от 31 години към датата на деликта. Деянието е извършено по хулигански
подбуди, без ищецът по някакъв начин да е провокирал ответника да го удари с
юмрук в челюстта. Причинена му е средна телесна повреда- двустранно счупване на
долната челюст в левия долночелюстен ъгъл и в областта между втори и трети
долни зъби вдясно с разместване на костните фрагменти, разкъсване на венечната
лигавица в областта на втори и трети долни зъби вдясно с травматично разклащане
втора степен на същите. Преди процесния деликт ищецът е спортувал активно,
водел е социален живот и е работел по трудово правоотношение, но е бил
възпрепятстван да работи за възстановителния период от около 5 месеца.
По делото не се установи причинно-следствена връзка между
деликта и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и оставането му
без работа след това, доколкото се доказа, че ищецът се е възстановил от
претърпените увреждания след 5-месечен период от време, а трудовият му договор
е прекратен на 08.07.2020 г.- близо 9 месеца след датата на инкриминираното
деяние.
Съдът взе предвид, че ищецът е търпял значителни болки и
страдания, които са били с по-интензивен характер първите 20 дни след първата
оперативна интервенция и 10 дни след втората оперативна интервенция болките.
Взе предвид, че ищецът не е можел да отваря устата си, да говори и да се храни
с твърди храни за период от около 3 месеца, докато е носил шини, като още близо
2 месеца се е захранвал. При определяне на обезщетението съдът отчете
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и преживения от
ищеца стрес и уплаха, нежеланието да излиза от дома си и да спортува, това, че
е вдигал
температура поради емоционална възбуда. Съдът
отчете и обстоятелството, че счупването в левия долночелюстен ъгъл е зараснало
с разместване от 3-4 мм., което е трайно и пречи на пълното отваряне на устата
на ищеца, като ищецът е преминал оперативно лечение и не се установи да му е
била предложена операция, която да е отказал и да има някаква вина за
останалото разместване, нито по категоричен начин, че установи, че такава
неуточнена по вид операция би могла категорично да предотврати разместването.
Според съда така определеният размер на обезщетението
съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен
да овъзмезди ищеца за неблагоприятните последици, настъпили за него в резултат
на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се
съобрази с практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение преценката на
неимуществените вреди. Съдът намира, че посоченият размер не е прекомерен,
както твърди ответникът, тъй като съобразно изложените в съдебната практика
критерии се налага изводът, че обезщетение в размер на 20 000 лева би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания. Размерът на
обезщетението е съобразен и с лимита на застрахователното обезщетение, както и
с обществено икономическите условия в страната.
Претенцията за заплащане на обезщетение за разликата над 20 000
лева до целия предявен размер от 23 000 лева или за сумата от 3000 лева се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на главния иск по чл. 45 ЗЗД,
основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането. Аргументите в тази
насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на
непозволеното увреждане. Поради това на ищеца следва да бъде присъдена законната
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането- 09.09.2019 г. до окончателното му изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважените
искове разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1043,48 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, ответникът следва
да се осъди да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата в размер на 800
лева държавна такса и 150 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А.П.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на М.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45,
ал. 1
ЗЗД сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
трайни болки и страдания, претърпени от причинена по хулигански подбуди средна
телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл,
изразяваща се в двустранно счупване
на долната челюст в левия долночелюстен ъгъл и в областта между втори и трети
долни зъби вдясно с разместване на костните фрагменти, разкъсване на венечната
лигавица в областта на втори и трети долни зъби вдясно с травматично разклащане
втора степен на същите, довело до затрудено дъвчене,
настъпили в резултат на извършено на 09.09.2019 г. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК,
за което С.А.П.
е признат за виновен със споразумение, одобрено с протоколно определение от
21.02.2020 г. по нохд № 268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-
09.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.А.П., с ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, до целия предявен размер от 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
трайни болки и страдания, претърпени от причинена по хулигански подбуди средна
телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл,
изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст, довело до затруднение в
дъвченето, настъпили в резултат на извършено на 09.09.2019 г. престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 НК, за което С.А.П.
е признат за виновен със споразумение, одобрено с протоколно определение от
21.02.2020 г. по нохд № 268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-
09.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С.А.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на
М.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1043,48/хиляда четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваша
направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.П., с ЕГН: **********,***, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд сумата от 800/осемстотин/ лева държавна такса и
150/сто и петдесет/ лева за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: