Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

29.09

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

92

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.А.Ч. от ***, против Решение № 43/24.09.2020 г., постановено по АНД № 84/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 14/22.06.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Н.А.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. I от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно.

Излага съображения, че посещението й на процесната спортна площадка в *** било краткотрайно и поради незнание за съществуващата забрана за ползването й. В тази връзка сочи, че на съоръжението нямало поставени уведомителни табели, информиращи забраната за посещение. Сочи, че не била запозната с въведените противоепидемични мерки и нямала съзнанието, че нарушава заповед на министъра на здравеопазването.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 43/24.09.2020 г., постановено по АНД № 84/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14/22.06.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали и е осъдена да заплати разноски в размер на 80 лв.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – директор на ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 14/22.06.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Н.А.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. I от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването. Със съдебния акт е осъдена жалбоподателката да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. I от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването. Съдът е приел, че от изложените в АУАН и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е извършено то и каква е неговата правна квалификация, като в случая не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. Посочил е, че по отношение на процесното нарушение не са налице основанията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Н.А.Ч. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място не са налице допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довело до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Изрично в процесното НП № 14/22.06.2020 г., при посочване на правната квалификация на нарушението, е отразено: „чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т. I, под. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването“. Релевантната т. I, под. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., регламентираща забраната за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, е действаща към момента на извършване на нарушението – 03.04.2020 г., респ. посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на територията на Република България –  чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и при словесното описание на административното нарушение.

От събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, се установява, че на датата на нарушението – 03.04.2020 г., Н.Ч., с още четири лица са посетили спортна площадка, намираща се в ***, където са били възприети от служители на РУ – Крумовград да използват същата по предназначение. Без значение е обстоятелството, че достъпът до процесното открито обществено място е бил свободен. Изложените в жалбата твърдения за липса на знание от страна на А., че е налице въведена забрана за посещение са ирелевантни за процеса и се преценяват от съда като защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност.

Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Релевантната редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, както и вида и размера на санкцията за неспазване на горното задължение, не се явява по-благоприятна, от приложената спрямо нарушителя. В конкретния случай се касае за административнонаказателна отговорност, която е предвидена в нормативен акт – Закона за здравето, в действаща разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и понастоящем.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото, осъщественото процесуално представителство и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Н.А.Ч. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/24.09.2020 г., постановено по АНД № 84/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.