Решение по дело №1042/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 160
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170701042
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

160

гр.Плевен, 23.03.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                               

            Председател: Даниела Дилова

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1042 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №260103 от 21.10.2020г. по НАХД №1538 по описа за 2020г. Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №35-0000406/08.07.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ –Плевен, с което на основание чл.96 ал.1 т.1 предл. последно от ЗАвПр на „Дари Комерс – НА“ ООД гр. Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева, за нарушение на чл.96 ал.1 т.1 предл. последно от ЗАвПр. Със същото решение Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Плевен е осъдена да заплати на „Дари Комерс – НА“ ООД гр. Плевен разноски в размер на 300лева, като за разликата до 600лева искането е оставено без уважение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че от приложените доказателства по административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на АУАН, категорично може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение, попадащо под нормата на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр, който е бил в сила по време на съставяне на АУАН. Посочва се, че за да отмени обжалваното НП, районният съд е констатирал, че нито в акта, нито в постановлението са посочени дата и място на извършване на нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като датата, посочена в АУАН и НП - 22.06.2020г. и мястото - гр. Плевен, ул. „Хан Кубрат“ № 1 се свързват със съставяне на АУАН и с извършената комплексна проверка, но същите по никакъв начин не индивидуализират деянието, в което се е изразило същинското нарушение. Твърди се, че в НП първо е посочена датата на съставяне на АУАН, а впоследствие в описателната част ясно и категорично е посочена датата на извършване на нарушението, а именно 22.02.2020г., която съвпада с началото на извършването на превоза, без водачът да е бил снабден със съответния нормативно изискуем документ. Посочва се, че на следващо място районният съд е констатирал пороци, относно описанието на нарушението в АУАН и НП относно изпълнителното деяние, и в какво се изразява същото в допускане или разпореждане на извършения превоз от страна на превозвача. Счита се, че в случая изпълнителното деяние попада под хипотезата на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр, включващо в себе си, както допускането, така и разпореждането на извършването на съответния превоз от съответното лице, така и непопречване на извършването на превоза, за което е санкционирано юридическото лице, като двете деяния в случая са кумулативно свързани и едното предхожда другото. В тази връзка се твърди, че както в АУАН, така и в наказателното постановление е описано и посочено деянието в обективен и субективен план на съответния работник, предхождащото го деяние на съответния ръководен орган, установена е правопораждащата връзка между двете, като в този смисъл са посочени обстоятелствата, относно извършеното-кое конкретно нарушение, с каква квалификация, на кой работник или служител от предприятието, и от какво е породено, с какво точно поведение действие или бездействие. Посочва се, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган в установените законови срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми от закона реквизити по ЗАНН. Сочи се, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. Сочи се, че има пълно съвпадение между установеното с АУАН нарушение и виновно нарушените разпоредби и административното нарушение, за което се налага наказание с наказателното постановление. Посочва се, че административнонаказващият орган е взел предвид степента на обществена опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като наложеното наказание е съразмерно с извършеното нарушение. Счита се, че конкретното деяние не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и се претендират разноски.

Във връзка с молба от „Дари Комерс – НА“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, с Определение №260001/06.01.2021г. по НАХД №1538/2020 по описа на Районен съд Плевен е изменено  Решение №260103 от 21.10.2020г, като РД „Автомобилна администрация“ – Плевен е осъдена да заплати на „Дари Комерс – НА“ ООД гр. Плевен сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600лева. Определението е неразделна част от обжалваното решение.

В  съдебно заседание касаторът Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Дари Комерс - НА“ ООД не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.К., която изразява становище, че към датата на издаване на НП - 08.07.2020г. деянието вече не представлява нарушение, тъй като е изключено от съдържанието на чл.96 от ЗАвтПр. Счита за приложима разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Дари Комерс – НА“ ООД за това, че на 22.06.2020г. около 13:45часа в гр.Плевен, ул.“Хан Кубрат“ №1 след извършена комплексна проверка на дружеството, притежаващо лиценз на Общността №0484, валиден до 31.12.2026г. за международен автомобилен превоз на пътници е установено, че превозвачът „Дари Комерс – НА“ ООД е допуснал и разпоредил извършването на превоз на пътници на 22.02.2020г. по редовна автобусна линия между държави членки /глава III от Регламент/ЕО/ №1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/ - Лисабон /Португалия/ - Разрешително №000411, валидно до 11.12.2022г. със собственият си автобус Мерцедес с рег***/кат.МЗ/ и водач И.П.П., като водачът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №0484 за описания автобус. Нарушението е квалифицирано по чл.96 ал.1 т.1 предл. последно от ЗАвтПр.

Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да отмени наказателното постановление обаче е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които водят до неговата отмяна. На първо място е счел, че нито в акта, нито в постановлението са посочени дата и място на извършване на нарушението, с което са допуснати нарушения на чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочил е, че датата 22.06.2020г. и мястото гр.Плевен, ул.“Хан Кубрат“ №1 се свързват с извършване на комплексната проверка, но не и с индивидуализация на извършеното деяние. Посочил е още, че в акта и НП са отразени две дати – на извършване на проверката и на извършване на превоза, но не и точната дата на осъществяване на нарушението. На следващо място е счел, че липсва пълно описание на нарушението, като не е ясно представляващият дружеството ли е допуснал или разпоредил или дружеството, в качеството на превозвач, е допуснало или разпоредило извършеното от водача. Посочил е още, че не е ясно в какво точно се състои изпълнителното деяние – дали се касае за допускане или за разпореждане. На тези процесуални основание районният съд е отменил наказателното постановление, без да разгледа спора по същество.

Решението е неправилно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. Вярно е, че са посочени две дати, като първата – 22.06.2020г. е датата на извършване на комплексната проверка, а мястото е гр.Плевен, ул.“Хан Кубрат“ №1, но втората – 22.02.2020г. е именно датата на извършване на нарушението, която съвпада с началото на извършването на превоза, без водачът да е снабден със съответния нормативно изискуем документ - заверено копие на притежавания от превозвача лиценз на Общността №0484 за управлявания от него автобус с рег.№ ЕН3862КС. Неправилен е и изводът на районния съд за липса на пълно описание на извършеното нарушение, респ. неяснота в какво се изразява изпълнителното деяние – допуснал или разпоредил. В конкретния случай се касае за бездействие от страна на дружеството-превозвач, изразяващо се в допустителство да се извърши действие от други физически лица. Отговорността на дружеството е реализирана за извършване на един превоз по маршрут „Бургас-Лисабон, без водачът да е снабден със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №0484 за управлявания от него автобус. Т.е. субекта на нарушението е самото дружество, а не неговия управител, който има качеството работодател по отношение водача, който е извършил превоза в нарушение на законовите изисквания. Ето защо изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство са неправилни и решението следва да бъде отменено.

Тъй като изрично в касираното решение районният съд е посочил, че спорът не е разгледан по същество, следва при липса на извършени процесуални нарушения, делото да се върне на районния съд за ново разглеждане и произнасяне дружеството- превозвач извършил ли е вмененото му нарушение по ЗАвтПр.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260103 от 21.10.2020 г., постановено по НАХД № 1538 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд Плевен при съобразяване с мотивите в настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.