РЕШЕНИЕ
№ 13421
гр. ****** 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110108419 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „З.Д.Б.И.“ АД, с която срещу К. Ю.
Л., е предявен иск с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 1618,26 лева,
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя
застрахователно обезщетение по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите на за вредите,
причинени от ответника с включени ликвидационни разноски в размер на сумата 25
лева, който с поведението си като водач на лек автомобил „******“, рег. № ******
станал причина за настъпване на ПТП на ****** г. в гр. ****** на бул. „******.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на
автомобил „******“, рег. № ****** поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост предприел маневра изпреварване и за да избегне челен удар с друго
МПС се блъснал с попътно движещото се МПС „******“, рег. № ******. Водачът Л.
напуснал мястото на произшествието, като се твърди виновно да се е отклонил от
проверка за алкохол, която да бъде извършена от контролните органи. В резултат от
произшествието на другото МПС са били нанесени щети. Увреденият автомобил
„******“ е бил застрахован по застраховка „К. на МПС“ при друг застраховател, който
изплатил обезщетение за причинените вреди в размер на 1578,26 лева, след което
ищецът извънсъдебно изплатил на застрахователя по имуществената застраховка
обезщетение с разноски в размер на 15 лева или сума в размер на 1593,26 лева. Сочи,
че се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника, който след реализиране на
произшествието напуснал същото и не изчакал пристигането на контролните органи за
изясняване на случая. Поддържа, че в случая посещението на мястото на събитието е
било задължително по закон, тъй като от една страна имало пострадали лица, а от
друга – липсвало съгласие между участниците поведението на кой от тях е причина за
1
настъпване на произшествието. По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал
изменение на предявения иск по основание при твърдения на ищеца, че ответникът
виновно се е отклонил от мястото на произшествието, за да не му бъде извършена
проверка дали е управлявал МПС под въздействие на алкохол. Моли за уважаване на
исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез адв. В., е подал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, тъй като счита, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му. Сочи, че с оглед датата на настъпване на събитието (****** г.),
приложими са разпоредбите на КЗ (отм.). С оглед съдържанието на разпоредбата на
чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ (отм.), счита, че в случая не е налице нито една от визираните
хипотези, с оглед което и ищецът не се е суброгирал в правата на застрахователя по
имуществената застраховка срещу ответника. Отрича да са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника, да е управлявал процесното МПС, респ. да
се е отклонил виновно от проверка за алкохол. Счита, че не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ищеца да е налице и това основание да претендира
заплатената като обезщетение сума за настъпилите в резултат от процесното ПТП
вреди. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно
настъпването на произшествието и да е имало пострадали лица при същото. Оспорва
вредите по другото превозно средство да се намират в причинна връзка със събитието.
Оспорва иска и като завишен по размер. Оспорва и изплащането на застрахователното
обезщетение. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, която счита, че
започва да тече от 01.03.2016 г. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото като доказателство е приет протокол за ПТП №******/****** г.,
съставен на посочената дата около 22:50 ч., относно настъпило на същата дата около
22:00 ч. ****** на бил. „******” с посока на движение от бул. „******“ към „******“,
като МПС с рег. № ****** е напуснало мястото на ПТП, след като е ударило попътно
движещото се МПС с рег. № ******, управлявано от Г. В..
Във връзка с процесното произшествие е съставена докладна записка от Д. Ч.,
съгласно която собственикът на л.а. с рег. № ****** Х. Б. е заявила, че лекият
автомобил се управлява само то внук К. Л., който се явил пред контролните органи,
но отрекъл да е управлявал автомобила.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение на 03.05.2016 г. на
ответника във връзка с процесното произшествие.
Ответникът е подал възражение срещу акта.
Въз основа на акта за установяване на нарушение е издадено наказателно
постановление № ****** г., за това че на ****** г. ответникът е управлявал л.а.
„******“, рег. № ****** по бул. „******” от ул. „******“ към бул. „******“,
собственост на К. Б. и поради несъобразена скорост с пътната настилка и състоянието
на пътя, реализира ПТП с попътно движещия се л.а. „******“ с рег. № ******, след
което водачът не уведомява компетентната служба на МВР. Наложени са му
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за период
от три месеца.
С решение от ****** г. по НАХД № ****** г. на СРС, НО, 5 състав,
наказателното постановление е потвърдено. Не са налице данни същото да е
обжалвано, с оглед което и съдът приема, че е влязло в сила.
2
Увреденият в резултат на произшествието автомобил „******“ е бил застрахован
по договор за застраховка „К.“ на МПС, сключен с „З.А.Д.А.Б.“ АД.
Била е образувана застрахователна претенция по щета № ****** г., като
застрахователят по застраховката „К.“ е изплатил обезщетение в размер на 1578,26
лева на ******г. с период на валидност ******г. – ******г.
Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Г.О.“ за автомобила
„******“ с рег. № ******, по предявена регресна претенция, е изплатил на 01.10.2020
г. сума в размер на заявената.
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана на ******г., като същата е била
върната на подателя поради обстоятелството, че не е била потърсена от получателя.
Няма данни по отношение на водача на лекия автомобил „******“ да са били
предприети действия по издирването му с цел извършване на проверка за употреба на
алкохол. В преписката не се съдържат материали за издаването на талон за кръвна
проба на водача.
В настоящото производство като свидетел е разпитан водачът на другия
автомобил, участвал в произшествието Г. В.. Спомня си настъпилото произшествие
през 2015 г. на бул. „******” ******. Управлявал автомобил „******“. Било късно
вечерта, когато малък автомобил „******“, тъмно син, го изпреварил, като използвал
лентата за насрещно движение и включвайки се в активната лява лента за движение
направо, в която се намирал и свидетеля, причинил вреди по управлявания от В.
автомобил. Свидетелят карал след него, като едновременно позвънил на тел. 112, от
където оператор го посъветвал да спре да го преследва. На място пристигнали екипи
на „П.П.“ и на „Спешна помощ“. Уврежданията по автомобила на свидетеля били
отпред вляво – броня и калник. Свидетелят не е видял водача на другия автомобил.
Автомобилът бил възстановен в съответствие с условията на застраховка „К.“, като е
бил отремонтиран в сервиз.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 274, ал. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В случая приложима е нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) с оглед
обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието, във връзка с което
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, действащ е бил застрахователния
договор по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, сключен при действието на
отменения КЗ.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца по същия е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че 1. вредите по лекия автомобил марка
„******“ са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение;
2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между
ответника и ищеца по договор за застраховка "Г.О. на автомобилистите"; 3. размера на
причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното
обезщетение на застрахователя по застраховка „К.“ на МПС; 4. че след настъпване на
застрахователното събитие ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
която да бъде извършена от страна на контролните органи.
3
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил
дълга си към ищеца.
В конкретния случай ищецът извежда субективното си притезателно право въз
основа на твърдения, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие, като се е отклонил виновно от проверка за алкохол.
Тази предпоставка на предявения иск следва да бъде установена в хода на исковото
производство при условията на пълно и главно доказване.
По въпроса за приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. посл. КЗ е формирана
трайна и непротоворечива съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия
състав, материализирана в решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на ВКС, II
ТО, решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г. на ВКС, I ТО и др. Същата продължава да е
валидна и при действието на новия КЗ – напр. Решение № 53 от 24.07.2020 г. на ВКС
по т. д. № 881/2019 г., II т. о., ТК и др. Даденото правно разрешение на въпроса е, че
само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение
за отклонение от проверка за алкохол, като само при наличие на данни за предприети
мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно
се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. посл. КЗ за регресна отговорност на застрахования.
В разглеждания случай въз основа на всички доказателства по делото – писмени
и гласни, съдът не може да приеме, че е установено ответникът виновно да се е
отклонил от проверка за употреба на алкохол. Не са налице данни компетентните
органи да са предприели издирвателни дейности за установяване на лицето и
извършване спрямо него на проверка дали е управлявал МПС под въздействие на
алкохол, за да се приеме, че ответникът виновно се е отклонил от такава проверка. Не
се установява водачът, чиято Г.О. е била застрахована при ответника, с поведението си
да е възбудил съмнение, че е употребил алкохол у другия водач, не се установява също
да е бил издаден талон за кръвна проба, доколкото ако такъв талон е бил издаден,
вторият екземпляр от него би следвало да се намира по административната преписка,
която е била съставена за пътнотранспортното произшествие.
Ето защо и при съвкупния анализ на материалите по делото, съдът намира, че не
е установено по надлежен ред ответникът виновно да се е отклонил от проверка за
употреба на алкохол. Следователно и не е установено за ищеца да е възникнало
регресно вземане на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. посл. КЗ (отм.) да претендира
от ответника заплатеното по договора за застраховка "Г.О." на застрахователя по
имуществена застраховка „К. на МПС“ на заявеното в исковата молба основание.
За пълнота на изложението и доколкото в исковата молба се съдържат твърдения
и че основанието на предявения иск е поведение на ответника, изразяващо се в
напускане на мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, съдът намира за необходимо да посочи, че за разлика от
нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) не са
предвиждали такова основание за възникване на регресна отговорност за виновния
водач, застрахован по застраховка „Г.О.“.
Съгласно Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК,
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента
на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното
събитие по риска "Г.О." на автомобилистите. Приложимият закон по отношение на
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Г.О." на
4
автомобилистите спрямо виновния застрахован водач, когато застрахователният
договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие
/ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ и плащането на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при
действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е Кодексът за застраховане, в сила от
01.01.2016 г. Следователно и предвид датата на настъпване на произшествието,
приложими са разпоредбите на чл. 274 КЗ (отм.), а не тези на сега действащия КЗ.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Другите
доводи за неоснователност на предявения иск, изтъкнати от страна на ответника в хода
на производството, не следва да бъдат обсъждани.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
само ответникът. Последният е представляван в производството от договорен
представител, комуто е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. С
исковата молба е заявено в условията на евентуалност възражение за прекомерност на
тези разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази невисоката
фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане, цената на
предявения иск, икономическите условия в страната и не на последно място Наредбата
за възнаграждения за адвокатската работа, намалява до размера от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление: гр.
****** бул. „******“ № ******, иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. посл.
КЗ (отм.) срещу К. Ю. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****** пл. „******“
№ ******, за сумата 1618,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка "Г.О.", за който е
издадена застрахователна полица № ****** г. в срока на действие на който на ******
г. в гр. ****** на бул. „******” е настъпило ПТП, при което са били причинени вреди
на собственика на лек автомобил марка “******“, рег. № ******.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление: гр. ****** бул.
„******“ № ****** да заплати на К. Ю. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
****** пл. „******“ №******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните на посочените адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5