Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260624
10.05.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №755/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№66, чрез пълномощника му
адв. В. Б., против
Решение №261528 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. №3868/2020г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХV
гр.с., с което е било
признато за незаконно и отменено
уволнението на К. А. Х., ЕГН **********, извършено със Заповед №38/31.01.2020г.
на изпълнителния директор на
УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, с която трудовото правоотношение е било
прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ, и К. А. Х., ЕГН **********, е била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „***“
в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на исковете.
Ответната страна
по въззивната жалба- К.
А. Х., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Р. Д.,
оспорва същата и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
с които
ищцата К. А. Х. иска признаването за незаконно и отмяната
на уволнението й, извършено със
Заповед №38/31.01.2020г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, с
която трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ, и възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност „лекар специализант по съдебна
медицина“ в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД. С
обжалваното решение съдът
е приел, че
уволнението на ищцата,
извършено поради изтичане
на уговорения срок
на трудовия й договор,
е незаконно, тъй като
тя е работила
по безсрочен трудов договор.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, като въззивният
съд като инстанция
по същество се произнесе
по съществуващия между страните
материалноправен спор.
От фактическа
страна по делото липсва спор,
а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 07.10.2015г. между страните е бил сключен трудов
договор, по силата
на който ищцата К. А. Х. е била
назначена на длъжност “***” в
Отделението *** на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД със срок за изпитване
от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. С
допълнително споразумение към
трудовия й договор
от 03.06.2016г. ищцата е била преназначена на длъжност
„***“, като
в т.4 от договора
е посочено, че същият е
безсрочен, в т.5- че
е със срок за изпитване
до датата на придобиване на права
на специалист, но не по-
късно от
една година от допускането на
специализанта до държавен изпит, а в „т.6
Други“- че срокът
на договора е до датата
на придобиване на права на специалист, но не по- късно от
една година от допускането на
специализанта до държавен изпит. Няма спор
между страните, а
и от приложеното удостоверение се установява,
че ищцата е
положила успешно държавен
изпит за
специалност „***“ през декемврийската сесия
на 2019г., като
са й признати
права на специалист от 01.01.2020г.
С оспорената в настоящото производство Заповед №38/31.01.2020г. на изпълнителния
директор на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ- поради изтичане
на уговорения срок,
считано от 01.02.2020г.
Заповедта е била връчена на ищцата на
12.02.2020г., като няма
спор, че до
11.02.2020г. същата е
продължавала да изпълнява
задълженията си по
трудовото правоотношение в
Отделението по съдебна медицина.
Съгласно формираната
трайна съдебна практика в решението
си по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
съдът се произнася само по въведените
от ищеца доводи за незаконност
на уволнението. С предявения иск за признаване
на уволнението за незаконно
ищецът отрича потестативното право
на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, поради което
той трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното право на работодателя, а ответникът- всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не
може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в
този смисъл Решение №64
от 22.04.2019г. на ВКС
по гр. д. № 1414/2018г., III г.о./. С исковата молба
ищцата е изложила
доводи, че уволнението
й е незаконно, тъй
като по силата на сключеното допълнително
споразумение от 03.06.2016г. е работила по
безсрочен, а не по
срочен трудов договор. Тези доводи не
се споделят от настоящия състав на съда. Допълнителното споразумение
от 03.06.2016г. действително
съдържа противоречиви клаузи
/т.4, т.5 и т.6. Други/
относно характера на
правоотношението между страните,
което възниква от сключването му.
Предвид горното същото
следва да бъде тълкувано съгласно
разпоредбата на чл.20
от ЗЗД, като
се търси действителната обща воля
на страните при отчитане на връзката между отделните
уговорки и всяка
се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта му, обичаите
в практиката и добросъвестността. По
делото няма спор,
че първоначално
между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение със
срок за изпитване за
длъжността „***“, по
което срокът за изпитване
е изтекъл. Допълнителното споразумение е
било сключено по молба
на ищцата, с която тя е поискала трансформиране на трудовия
й договор в договор
за лекар- специализант за
придобиване на специалност
„***“ в Отделението по
съдебна медицина на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.1 от Наредба №1
от 22.01.2015г. за
придобиване на специалност в
системата на здравеопазването обучението
за придобиване на специалност
се осъществява въз основа
на сключен срочен трудов
договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ
с база
за обучение по съответната
специалност на длъжност
за специализант, който е със
срок до
изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен
план, но не по- късно
от срока по чл.12, ал.3- успешното
полагане на държавния
изпит за специалността. От
приложените по делото писмени доказателства е
видно, а и по
това няма спор между страните, че допълнителното споразумение
от 03.06.2016г. съставлява
договорът за обучението на ищцата
за придобиване на специалността „***“,
който е сключен
с ответното дружество като база за
обучение. Предвид горното и с оглед
на цитираната нормативна
разпоредба, регламентираща вида
на правоотношението между базата
за обучение и
специализанта при придобиване
на специалност, то следва да
се приеме, че с допълнителното споразумение
между страните е възникнало
срочно трудово
правоотношение, както е
посочено в т.6 Други- със
срок до придобиване на права
на специалист. Клаузите на т.4
и т.5 от
същото, според които трудовият
договор е безсрочен
и е уговорен срок за
изпитване, не могат
да породят правни последици, тъй като
същите противоречат както на
изричната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.1 от наредбата,
така и на характера
и естеството на
правоотношението при придобиване
на специалност, което
винаги е за определен
в нормативен акт срок и не
може да
съществува безсрочно. По
така изложените съображения
и доколкото по делото се
установява, че ищцата
е положила успешно
държавния си изпит за
придобиване на специалност и е придобила такава, считано
от 01.01.2020г., то към
датата на издаване и връчване
на оспорената заповед
са настъпили основанията за
прекратяване на срочния
й трудов договор
за лекар специализант,
поради което и
прекратяването на същия, не е незаконно
на посоченото в исковата
молба основание. Обстоятелството, че в
заповедта е посочено,
че трудовия договор
се прекратява от 01.02.2020г.,
а до датата
на връчване на оспорената
заповед- 12.02.2020г. ищцата е
продължавала да изпълнява
трудовите си задължения
не се отразява на законността на
уволнението. Съгласно разпоредбата
на чл.335, ал.2, т.3 от КТ
трудовият й договор се прекратява от момента
на връчване на писменото изявление
за прекратяването му, което в случая
е станало на 12.02.2020г.
В исковата молба не са
изложени изрично доводи, че
срочното трудово правоотношение между
страните е трансформирано в
безсрочно по реда
на чл.69, ал.1 от КТ,
но доколкото има твърдения, че ищцата е
продължила да работи
и след посочената в
заповедта дата-
01.02.2020г., от която работодателят е приел,
че следва да прекрати
трудовия й договор,
до датата на връчването й-
12.02.2020г., то следва да
се обсъди и
приложението на посочената разпоредба.
От събраните по делото
доказателства действително се
установява, че ищцата
е придобила права на
специалист от 01.01.2020г.,
когато е настъпило
основанието за прекратяване на
срочния й трудов договор,
както и че тя
е работила в Отделението по
съдебна медицина на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД
до 12.02.2020г., когато й е
връчена заповедта за
прекратяване на трудовия
договор. Според настоящия
състав на съда с оглед
особеностите на случая обаче
не може да се
приеме, че срочният
трудов договор на
ищцата се е превърнал в
такъв за неопределено време. Срочният
й трудов договор е за лекар
специализант с цел придобиване на специалност и
същият предвид предмета си
и цитираната по- горе
нормативна уредба не
може да съществува
като безсрочен след приключване на
специализацията. Това обстоятелство
е било известно
и на самата
ищца, тъй като
на 03.02.2020г., т.е.
на следващия ден издаването
на удостоверението за придобитата от нея
специалност, тя е поискала
от изпълнителния директор на ответното дружество преназначаване на
длъжност „***“ в Отделението
по съдебна медицина /л.34
от първоинстанционното дело/.
Предвид горното няма
основание да се приеме, че е
налице хипотезата на
чл.69, ал.1 от КТ.
По така изложените съображения
настоящият състав на
съда намира, че
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна и за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Претенцията на ищцата за
възстановяване на длъжността
„***“ е неоснователна
и предвид обстоятелството, че същата
не е уволнена от
посочената длъжност, а от
длъжността „***“, която
е заеманата от нея
длъжност преди уволнението
и на която тя не
би могла
да бъде възстановена предвид
придобиването на специалност. Ето
защо обжалваното решение
за уважаване на исковете следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови
ново решение за
отхвърлянето им.
С оглед неоснователността на исковете ищцата
следва да бъде
осъдена да заплати ответното дружество
направените по делото разноски
за двете инстанции- 1225 лв.- адвокатско възнаграждение за
първата инстанция и
50 лв.- държавна
такса и 600
лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция или
общо сумата от 1875
лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№261528 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. №3868/2020г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХV
гр.с., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Х., ЕГН **********, против УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№66, искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ,
за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено
със Заповед №38/31.01.2020г. на изпълнителния
директор на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, с която
трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ, и
за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в Отделението **** на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД.
ОСЪЖДА К. А. Х.,
ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№66, сумата от 1875
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.