Р Е
Ш Е Н И Е
№ 143
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 257 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.М.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, пл. ***, бл. 10,, вх. Б, ет. 2, ап. 11 против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-3796-0000032 от 21.07.2023 година,
издадена от А.И.А. – командир отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“ от Закона за движение по пътищата, а именно „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушение. По същество посочва, че административният орган не е доказал
предпоставките, изискуеми се по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита, че
неоснователно от гл.т. на събраните доказателства в рамките на развилото се
пред административния орган производство е направен извод, че е налице
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди, че
издадената заповед не е съобразена с целта на закона и е издадена при
неспазване на принципите за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. С тези
доводи иска от съда да отмени оспорената заповед да прилагане на принудителна
административна марка като незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата
да бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – А.И.А. – командир отделение при Второ Районно управление към ОДМВР
Перник, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 563789 от 21.07.2023 година, съставен от А.И.А. –
командир отделение при ОДМВР Перник, РУ 02 Перник в присъствието на свидетеля Н.М.Т.е
установено, че Р.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. *** 10, вх. Б, ет. 2,
ап. 11 на 21.07.2023 година в 23:00 часа, в с. Р., ул. *** с посока на движение
от ул. *** към ул. ***
управлява лек автомобил *** с рег. № РК***ВР, като на около 50 метра след
кръстовището с ул. *** водачът отказва проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0419 в 23:05. Издаден е талон за изследване № 102605. При
извършената проверка жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство втора част. Актосъставителят е квалифицирал
извършеното деяние като виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. от ЗДвП и
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 21.07.2023
година, който го е подписал с възражение /лист 15/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-3796-000032 от 21.07.2023 година, издадена от А.И.А. –
командир отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 31.07.2023 година /лист 3/.
С приложената към делото административна преписка е
представен талон за изследване № 102605 /лист 14/, ксерокопие на СУМПС № *********,
контролен талон към СУМПС № ********** /лист 17/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-3796-000032
от 21.07.2023 година, издадена от А.И.А.- командир на отделение при ОДМВР
Перник, РУ 02 Перник е връчена на жалбоподателя на 31.07.2023 година. Жалбата
срещу заповедта е депозирана в Административен съд – Перник на 02.08.2023
година. С оглед на това се счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, насочено е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който
е жалбоподателят, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, б. „а“, т. 6
и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от А.И.А. – командир отделение
при ОДМВР Перник, РУ 02 Перник в производство по прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на тази разпоредба се прави извод, че
принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата могат да
бъдат прилагани само с мотивирана заповед, издадена от ръководителите на съответните
областни дирекции на Министерство на вътрешните работи, а именно от страна на
техните директори, а в алтернатива законодателят е дал възможност на последните
да прехвърлят това си правомощие на изрично оправомощени, т.е. определени от
тяхна страна длъжностни лица.
В настоящият случай ответникът по жалбата въпреки
многократните указания на настоящият съдебен състав не е представил надлежни
писмени доказателства, от които да е видно дали към датата на издаване на
оспорената ЗППАМ № 23-3796-000033 от 21.07.2023 година издателят на същата е
притежавал материална компетентност за това.
С оглед на горното следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от материално некомпетентен за това
административен орган.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е от такова естество,
че обуславя нейната нищожност на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото съдебни разноски, предвид което ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 010 /хиляда
и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи запратена по делото
държавна такса, за което е представена разписка № ОВ60208230008916 от
02.08.2023 /лист 6/ и 1 000 /хиляда/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2023 година /лист
5, гръб/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-3796-000032
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 21.07.2023 година, издадена от А.И.А. –
командир отделение към ОДМВР Перник, РУ 02 Перник, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Р.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ***, бл. 10,
вх. Б, ет. 2, ап. 11 е приложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. Перник, ул. Самоков
№1 да заплати на Р.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ***, бл. 10, вх. Б,
ет. 2, ап. 11 съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: /п/