Решение по дело №865/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1535
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180700865
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1535

гр. Пловдив, 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на трети юли, през две хиляди и деветнадесетата година,  в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

при секретаря Б.К.,

като разгледа докладваното административно дело № 865 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.38 от Закона за висшето образование, във връзка с чл.145 от АПК.

Делото е образувано по жалба от Р.М.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника й адв. К., против Заповед № РД 05/51 от 06.03.2019 г., издадена от Председателя на Селскостопанска академия София, с която жалбоподателя Р.М. е отстранена от докторантура като задочен докторант по докторска програма „Зеленчукопроизводство“, професионално направление 6.1 „Растениевъдство“ към ИЗК Пловдив, до 20.06.2019 г.

В жалбата се излагат твърдения за нищожност на обжалваната заповед поради постановяването й при липса на мотиви, респективно за незаконосъобразност на акта на същото основание, като по същество се сочи, че жалбоподателят М. не е осъществила системни нарушения на задълженията си по учебния й план или по правилника на учебното заведение. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя М. адв.К.поддържа жалбата, като потвърждава искането си за отмяна на оспорваната заповед поради липсата на мотиви към същата, респективно поради липса на установени фактически основания за издаването й, като твърди наличието на възпрепятстване на жалбоподателя от страна на служители на ответника по жалбата да осъществи заложените в индивидуалния й план дейности по докторантурата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Председател на Селскостопанска академия гр. София, чрез процесуалния си представител адв.К., в писмен отговор по жалбата, в съдебно заседание, както и с представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспорената заповед е мотивирана, като мотивите са изложени в писмо от 07.03.2019 г. на Председателя на ССА, с което обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган, при наличие на правно основание за това и при установяване на фактическите основания за издаване на заповедта - неизпълнение на учебния план от страна на докторанта. Прави се искане за присъждане на разноски по приложен списък.

Окръжна прокуратура - Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приетите по делото писмени доказателства, както и събраните гласни такива, прие за установено следното:

Направеното с жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.38 от ЗВО. Жалбата е  депозирана от името на лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него, поради което и с наличие на правен интерес от обжалване.

 По същество, настоящият съдебен състав намери жалбата за основателна, макар и не по всички основания, посочени от жалбоподателя.

Установява се от фактическа страна, че след осъществена процедура по избор на докторанти в Институт по зеленчукови култури /ИЗК/ „Марица“ - Пловдив към Селскостопанска академия /ССА/ София, със Заповед от 29.01.2016 г. па Председателя на академията жалбоподателят Р.М. била зачислена в докторантура – редовна форма на обучение по докторска програма „Зеленчукопроизводство“, в професионално направление 6.1 „Растениевъдство“ към ИЗК „Марица“ Пловдив със срок на обучение три години, считано от 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. Със същата заповед за научен ръководител на М. била опредЕ.свидетелката доц. д-р Т.  - М. . Със заповед на Председателя на ССА от 18.05.2016 г. била допълнена първата заповед, като била опредЕ.и конкретна тема на дисертационния труд на докторанта. След зачисляването на жалбоподателя М. като докторант, за същата бил утвърден и приет от Научния съвет индивидуален учебен план за подготовка на докторант, съдържащ общ работен план, както и работен план за всяка от трите години на обучението й, като конкретно за последната от годините 2018 г. - 2019 г. били заложени срокове за изпълнение на дейности по експериментална работа по дисертацията, включваща съдови опити – септември 2018 г., оранжерийни опити – септември 2018 г. и агрохимични и микробиологични анализи със срок декември 2018 г. В частта от дейностите, съставляваща публикационна дейност и участие в конференции, симпозиуми и др. научни форуми, били включени подготовка на минимум две научни публикации за реферирани научни списания със срок ноември 2018 г. и участие в минимум 1 научен форум със срок ноември 2018 г. В частта по индивидуалния план за последната година, касаещ оформянето поетапно на дисертацията, били заложени срокове по отделните дейности - септември – октомври 2018 г., а в частта за окончателно оформяне на дисертацията, включваща и дейностите по вътрешна защита и защита пред научно жури, сроковете били определени в периода ноември 2018 г. до февруари 2019 г., когато следвало да приключи обучението. За първата година от обучението на докторанта М., с протокол № 2 от 02.03.2017 г. от събрание на отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ при ИЗК Марица, проведено съгласно чл.17 от ППЗРАСРБ, който отдел съставлява първично звено по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗРАСРБ, било прието решение за приемане на годишния отчет на докторанта и за атестацията му за 2016 г. с поставена оценка  „отличен 6“.

  По молба на докторанта М., във връзка с трудовата й заетост през втората година от обучението по докторантската програма, със  Заповед на Председателя на ССА от 14.11.2017 г. формата на обучение на докторанта М. била променена от редовна в задочна, като в тази връзка и за краен срок на обучението със същата заповед била опредЕ.датата 20.06.2019 г. Поради това и били одобрени и промени в индивидуалния й план, касателно работния план за третата година от обучението на докторанта 2018 г. - 2019 г., като същият бил актуализиран в частта, отнасяща се до сроковете на изпълнение на дейностите, които били удължени съобразно с удължения срок на докторантурата до юни 2019 г. Така, конкретно касателно експерименталната работа по дисертацията били отразени срокове за извършване опити, експерименти и анализи август 2018 г. – до декември 2018 г., заложено било посещение на курс по западен език със срок септември 2018 г., публикационна дейност и участие в научни форуми – срок януари 2019 г., поетапно оформяне на дисертацията – януари - март 2019 г. и окончателно оформяне със защита – април- юни 2019 г.

 За втората година от изпълнение на докторантурата отново с протокол № 2 от 27.02.2018 г. от заседание на Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ към ИЗК Марица, на което заседание присъствала и докторанта М., бил обсъден и приет годишен отчет на докторанта, ведно с тримесечен такъв за периода м.11.2017 г. до м.01.2018 г., както и решение за атестирането й с оценка „добър“. На това заседание било констатирано забавяне в работата на докторанта, заложена в индивидуалния й план, като било коментирано неизготвянето и неотчитането на агрохимичен анализ, срокът за който бил ноември 2018 г. и била отправена препоръка към докторанта да ускори работата по плана с оглед приключване на експерименталната му част. В изпълнение на същата докторанта М. следвало да продължи да изпълнява и анализира опити в лабораторията към ИЗК „Марица“. Предвид преминаването й в задочна форма на обучение през 2018 г., съгласно Правилника на ССА за развитието на академичния състав се предвиждало докторанта М. да се отчита вече на шест, а не на три месеца. В тази връзка следвало докторанта да отчете дейността си за периода от месец март до месец август 2018 г., като в края на месец август 2018 г. /27.08.2018 г./ научният й ръководител свидетелката Т. -М.  представила доклад до Директора на ИЗК Марица с уведомление, че все още не е получила отчет за периода от февруари – август 2018 г. В тази връзка с писмо от 05.09.2018 г. на М. било напомнено от Директора на ИЗК Марица, че следва да представи в Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ шестмесечен отчет, съгласно Правилника за прилагане на ЗРАРБ в ССА. Такъв отчет бил изготвен и представен от жалбоподателя М., като в същия тя изрично отразила, че дейностите, касаещи извършване на конкретни лабораторни опити, които съобразно с актуализирания й работен план били със срок септември 2018 г. не били извършени, предвид липсата на част от необходимите консумативи. Всъщност, заявка за такива под формата на доклад за поемане на финансово задължение от ИЗК Марица, М. била изготвила още през месец май, но в доклада не била отразила количествата и стойностите на необходимите й консумативи, поради което заявката не могла да била изпълнена. Представеният отчет за периода март-август 2018 г. бил разгледан на заседание на Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“, за което бил съставен протокол с № 5 от 18.09.2018 г. На заседанието била обсъдена липсата на изпълнение на лабораторните експерименти поради заявената липса на консумативи, като докторанта М. обяснила, че поради отсъствието на научния й ръководител и нейното собствено отсъствие поради заболяване и работата й, която била свързана с множество командировки, не се били уточнили количествата и цените на консумативите и поради това с оглед изпълнение на плана, тя записала курс по чужд език, който съгласно актуализирания план също бил със срок септември 2018 г. Обсъдени били възможностите за започване на съдови и оранжерийни опити, заложени в индивидуалния план с оглед наваксване на изоставането в изпълнение на плана, предвид заложените срокове септември 2018 г., като били изразени становища, че понеже докторантът е в задочна форма на обучение и не е на разположение в лабораторията предвид трудовата й ангажираност, това спъва работата й по изпълнение на задачите й по докторантурата. В обсъжданията проличало изостряне на отношенията между докторанта и научният му ръководител.  В крайна сметка, с решение на първичното звено бил приет шестмесечният отчет на докторанта М. и също така било взето решение да й бъде предоставена възможност да продължи с експериментите си за наваксване закъснението по плана. На 20.09.2018 г. докторанта М. депозирала в ИЗК Марица доклад за необходимите й консумативи, който вече бил изготвен в съответствие с изискванията за това с посочване на цени и количества и впоследствие консумативите били закупени и доставени в лабораторията. С оглед трудовата й заетост обаче, която била на пълен работен ден, докторанта М. не посещавала лабораторията всеки ден, а когато правела това, отивала основно сутрин рано преди началото на работното й време, като бързала да навакса закъснението, залагала опити и си тръгвала тогава, когато научният й ръководител идвал в лабораторията, което довело, от една страна, до липса на комуникация между тях и задълбочаване на напрежението в отношенията им, проличало още при обсъжданията на заседанието от 18.09.2018 г., а от друга, до некачествено изпълнение на задачите, предвид несъобразяване от докторанта с насоките, давани от научния ръководител и методиките за провеждане на опитите. Междувременно станало ясно и че М. е кандидатствала и спечелила през ноември 2018 г. конкурс за докторантура в Аграрен университет гр. Пловдив, което било прието от научният й ръководител доц. д-р Т.- М.  за некоректно поведение, доколкото същата се опасявала, че резултатите, които докторанта М. е получила в ИЗК Марица при опитите си биха могли да се използват за целите на другата докторантура, която била със сходен предмет на дисертацията. В крайна сметка, през месец ноември 2018 г. М. не била допускана вече до лабораторията, за да извършва опитите по програмата си, каквато възможност иначе й била предоставена преди това с решението на първичното звено, като в присъствието на свидетелката Е.М., й било обяснено от научният й ръководител, че се очаквал отговор на запитване до МОН относно възможността на докторанта да се обучава в две докторантски програми, предвид спечеленото място за докторант в Аграрния университет, поради което и същата не следва да работи в лабораторията, а за да не спира работата по плана й, следва във времето, в което не бива допускана в лабораторията, да подготви научните публикации, заложени в плана й. В доклад, изготвен  от научния ръководител на докторанта М. от 27.11.2018 г., адресиран до Директора на ИЗК Марица, доц. д-р Т.  - М.  заявила желание да не бъде повече научен ръководител на М., като посочила, че мотивите й за това са, че докторантът не изпълнява заложената работна програма, не се съобразява с насоките, които й дава научният ръководител и уронва престижа му. В доклада си научният ръководител Т.  -М.  изложила твърдения, че след приемане на отчета с протокола от 18.09.2018 г., през следващите отчетния период три месеца М. залагала лабораторни опити, посещавайки лабораторията за 1-2 часа сутрин, извън работното време на ИЗК, в рамките на няколко дни, като не се съобразявала с дадените от научния ръководител насоки и получените резултати не били с нужното качество.

Във връзка с недопускането й за работа в лабораторията докторанта М. адресирала доклади до Председателя на ССА и Директора на ИЗК Марица през декември 2018 г., а по-късно през януари 2019 г. и жалба до МОН, по която било изискано от Министерството извършване на проверка и излагане на становище от Директора на ИЗК Марица, каквато проверка била извършена от назначена за това комисия, приключила работата си с протокол от 15.02.2019 г. и доклад от 18.02.2019 г.  

Същевременно на 18.12.2018 г. било проведено поредно заседание на Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ при ИЗК Марица  Пловдив /Отдела/, като в дневния ред било включено обсъждането на отчети за изследователската дейност за 2018 г. В протокол № 8 от заседанието било записано, че за същото е уведомена докторанта М., но тя не присъствала, без да е посочила причини за това. В изказването на свидетелката Т. - М.  във връзка с отчетите тя заявила, че не може да отчете нищо по отношение на конкретна подзадача от проект, предвид факта, че същата била дисертационната тема на М., а последната не била работила в последната година от програмата си, като посещавала рядко лабораторията, не се съобразявала с указанията на научния си ръководител, поради което и опитите били некачествени и се нуждаели от повторно изпълнение. Във връзка с това било обсъдено положението на докторанта, като било проведено гласуване и отказът на доц. д-р Т.   да е научен ръководител на М. бил приет от Отдела. Като следващо решение било прието такова за отстраняване на докторанта от задочна докторантура поради системно неизпълнение на поставените й задачи и поради отказа на научния й ръководител, както и поради липса на желаещи да поемат научното й ръководство. За взетите решения ръководителят на отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ при ИЗК Марица в свой доклад от 19.12.2018 г. уведомил Директора на ИЗК, а  той от своя страна уведомил Председателят на ССА с доклад от същата дата. С протокол № 1 от 15.01.2019 г. от заседание на Отдела,  по предложение на доц. д-р Т.  било прието отстраняването на докторанта Р.М. да бъде до 20.06.2019 г., защото тогава изтичал срокът на докторантурата й, като отстраняването било прието да е поради системно неизпълнение на поставените й задачи. В доклад от 16.01.2019 г. от Директора на ИЗК Марица до Председателя на ССА било поискано решенията за приемане отказа на научния ръководител на докторанта М., както и отстраняването на М. от докторантура до 20.06.2019 г. да се разгледат на заседание на Научния съвет по зеленчукови, етеричномаслени, декоративни култури и тютюни. С протокол № 1 от 15.02.2019 г. на Научния съвет били докладвани докладите на Директора на ИЗК Марица до Председателя на ССА, както и доклада на доц.д-р Т.  до Директора на ИЗК, като било обсъдено оплакването на докторанта за недопускането му до лабораторията на ИЗК и било взето решение за отстраняване на докторанта М. от задочна докторантура в ИЗК Марица до 20.06.2019 г. Въз основа на приетото от Научния съвет на заседанието от 15.02.2019 г. решение била издадена и обжалваната заповед на Председателя на ССА от 06.03.2019 г. за отстраняване на М. от докторантура до 20.06.2019 г. В заповедта било посочено, че същата се издава на основание чл.3, ал.3, т.2 от ЗССА, чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, чл.38, ал.1, т.2 от Правилника за развитието на академичния състав в ССА и решението на Научния съвет по Зеленчукови етеричномаслени, декоративни култури и тютюни /Протокол № 1 от 15.02.2019 г./ В писмо, подписано от Председателя на ССА, адресирано до жалбоподателя М. с изх. № 94-13 от 07.03.2019 г., към което била приложена оспорваната заповед и което писмо било изготвено и във връзка с нейно оплакване, било посочено, че от документите, представени от Директора на ИЗК било видно неизпълнение на заложените задачи в учебния план по докторската програма, установено с протоколи от поредица от заседания на Отдела. М. била уведомена, че предложението за отстраняването й е разгледано от Научния съвет и е взето такова негово решение, поради което и на основание чл.74, ал.2 от ЗВО е издадена и оспорената заповед.

Установеното от фактическа страна съдът извежда въз основа на  приетата административна преписка по издаване на оспорения административен акт и останалите приети писмени доказателства, както и съдържанието на разпитите на двете свидетелки, чиито показания съдът  като цяло кредитира, доколкото на практика не си противоречат по отношение на основните факти от значение за делото, както и доколкото са съответни и на писмените доказателства, като отчита при оценката им и известната заинтересованост на всяка от свидетелките от изхода на делото съответно на свидетелката М., предвид това, че е майка на жалбоподателя, а на свидетелката М. , тъй като работи в Института към ССА, където е провеждана докторантурата и е била съпричастна към процедурата по отстраняване на докторанта в качеството й на неин научен ръководител.         

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, като съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗССА издалият заповедта Председател е орган на управление на ССА, като същият, съгласно чл.3, ал.3, т.2 от ЗССА, ръководи и организира дейността на ССА, каквито правомощия са му вменени и съгласно приетия на основание чл.8 от ЗССА Устройствен правилник на селскостопанската академия. Съгласно чл.1, ал.3 от УПССА, академията е научна организация по смисъла на ЗРАСРБ. Съгласно приетия на основание чл.8, ал.1, т.1 от УПССА Правилник за развитието на академичния състав в ССА и по-специално чл.36, ал.3 от същия, в редакцията, в сила към момента на издаване на оспорената заповед, отстраняването на докторант се извършва със заповед от Председателя на ССА, който е ръководител на научната организация, по смисъла на ППЗРАСРБ. Впрочем, страните не спорят по компетентността на органа, издал оспорената заповед. Същата е издадена и в предвидената в закона форма, като изрично са посочени правните основания за издаването й, сред които чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, който гласи, че студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище, както и чл.38, ал.1, т.2 от Правилника за развитието на академичния състав в ССА, който гласи, че докторантът се отстранява за определен срок при неизпълнение на задълженията и изискванията на чл.37 от Правилника.

Спазена е била процедурата по посочения Правилник /чл.38, ал.3/ и заповедта на Председателя на ССА е била издадена след Решение на Научния съвет, обективирано в посочения в заповедта Протокол от 15.02.2019 г. Що се касае до изискуемия преди издаването на заповедта нарочен доклад от научния ръководител на докторанта, то, както се установява, действащ научен ръководител на практика не е имало към момента на изготвяне решението на научния съвет, респективно издаването на заповедта, предвид междувременното приемане отказа на същия да продължи научното ръководство и липсата на определен нов научен ръководител на докторанта, което иначе пак е задължение на Председателя на ССА, определящ със заповед научния ръководител, съгласно Глава ІІ, раздел І на ППЗРАСРБ.

В оспорения административен акт не са посочени редът и срокът за неговото обжалване, каквото е изискването на 59, ал.2, т.7 от АПК, но доколкото това не е довело до накърняване правата на адресата на акта, предвид своевременното и точно упражняване правото му на жалба, то непосочване на срок и орган, пред когото да се обжалва заповедта, не съставлява съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила.

 Що се касае до фактическите основания за издаването на оспорения административен акт, то такива практически в текста на заповедта не се съдържат, но е видно, че заповедта е основана на решение на Научния съвет по Зеленчукови, етеричномаслени, декоративни култури и тютюни /Протокол № 1 от 15.02.2019 г./. Във връзка с възражението на жалбоподателя относно липсата на /фактически основания/ мотиви за издаването на оспорената заповед, съдът намира за нужно да посочи, на първо място становището си, че евентуалната липса на такива би била основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, а не за обявяването му за нищожен, каквото искане е направено. Съгласно ТР № 16 /75 г., на  ОСГК на ВС, на което се позовава и ответната страна, допустимо е мотивите към административния акт, като задължителна част от неговото съдържание, изискването за което съставлява гаранция за неговата законосъобразност, да предхождат издаването на акта и да се съдържат  в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспорения административен акт, както и да бъдат изложени допълнително, след издаването на акта, стига да се постигнат целите, преследвани от законодателя с изискването за мотивиране на актовете, а именно да се доведе до знанието на заинтересованото лице какви са били съображенията на административния орган за издаването на акта.

 Съдът счита, че в конкретния случай се установява само частично и непълно мотивиране на оспорената заповед чрез посочените възможности за предварително и последващото му мотивиране. Така става ясно, че в протокол №1 от 15.02.2019 г., чиято дата съдът намира за достоверна, независимо от установяващата се поправка в заглавната част  на протокола на годината, предвид изричното отразяване датата на съставянето му и в края на протокола, както и неговият текст, отразяващ запознаване на присъстващите с доклад, който носи предходна дата 16.01.2019 г., е отразено именно решението на Научния съвет на висшето училище за отстраняването на докторанта М., като е налице посочване на мотиви за това при доклада по т.1 от заседанието – системно неизпълнение на поставените й задачи, отказ на научния й ръководител да продължат съвместна работа по дисертационния труд и липсата на желаещи да поемат научното ръководство. В писмото до жалбоподателя от 07.03.2019 г., подписано от Председателя на ССА и изпратено й заедно със заповедта за отстраняване също се съдържат фактически основания за издаването на заповедта, като изрично е конкретизирано неизпълнение на заложените задачи в учебния план на докторската програма, което се сочи, че е установено с протоколи от поредица от заседания на първичното звено –Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ при ИЗК Марица. В тази връзка и съдът намира, че на практика са посочени от органа, издал заповедта, конкретни фактически основания за издаване на оспорената заповед, относими към правните такива, посочени в заповедта, но същевременно счита, че с оглед характера на акта, така предложената на адресата му мотивировка се явява недостатъчна за това адресатът да научи конкретните факти, мотивирали органа да избере конкретната мярка, както и целта на прилагането й. В случая се установява известно смесване на хипотези, както и липса на пълно съответствие между посочените правни основания за издаване на заповедта и фактическите такива. Заповедта е издадена във връзка с чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, която, както се посочи вече, предвижда студент, докторант или специализант да се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. Сиреч, налице са предвидени две алтернативи на системно неизпълнение – неизпълнение на плана, или неизпълнение на правилниците на висшето училище. Предвид посочването и на чл.38, ал.1, т.2 от Правилника за развитието на академичния състав в ССА, който пък предвижда отстраняване при неизпълнение на задълженията и изискванията по чл.37 от същия правилник, би могло да се направи извод, че правните основания, заложени в заповедта, са относими към неизпълнение на правилниците на висшето училище. Същевременно обаче, с оглед посоченото в писмото от 7.03.2019 г. неизпълнение на задачи по учебния план, както и факта, че на практика чл.37, ал.1, т.1 от Правилника, към която разпоредба се препраща от чл.38 предвижда изрично задължение за докторанта да изпълнява в срок задачите, вложени в индивидуалния учебен план, то с оглед и на съдържанието на протокола от заседанието на Научния съвет от 15.02.2019 г. би могъл да се направи извод, че отстраняването на докторанта всъщност е било именно по повод системно неизпълнение на задължения по учебния план, макар в писмото от 07.03.2019 г. да не се споменава „системно“, което основание, предвидено и в чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, би следвало тогава да е обвързано с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от действащия Правилник, гласяща, че докторант се отстранява за определен срок при основанията на чл.74, ал.2 от ЗВО. Независимо от наличното смесване на правните основания за издаването на заповедта, в крайна сметка, разглеждайки съдържанието на протокола от 15.02.2019 г. и  писмото от 07.03.2019 г., на което се позовава и ответника, може да се заключи, че отстраняването е поради системно неизпълнение на индивидуалния план на докторанта. В тази насока и съдът възприема доводите на ответника, че във връзка с конкретните основания, поради които е постановено отстраняване на докторанта от докторантура, действително заповедта е мотивирана от документите, които се посочиха и се съдържат по преписката. Във връзка с посоченото по-горе недостатъчно според съда съдържание на мотивите, то доколкото отстраняването на докторант по чл.74, ал.2 от ЗВО има характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН /в този см. Решение № 10594/2014 г.,  Решение № 1540/2014 г., Решение № 6215/2016 г., Решение № 3869/2016 г. на ВАС и др./ и доколкото тази норма  предвижда отстраняване на докторанта в посочените в разпоредбата случаи, но за определен срок, след изтичането на който той може да продължи академичната дейност, респективно при наличие на последващи положителни предпоставки - да упражни правото си на защита, както и факта, че приложението на разпоредбата няма правопрекратяващ за докторанта ефект, то би следвало в съдържанието на мотивите да се съдържат и конкретни съображения относно срока на мярката. В случая не се установява каквито и да било мотиви относно срока на отстраняването да се съдържат в заповедта, респективно в документите по административната преписка. Налице е протокол от 15.01.2019 г. /л.36 от делото/, касаещ вземане решение от първичното звено за определяне срок на отстраняването на М. от докторантура, в който обаче, също не са изложени каквито и да било съображения за това защо срокът да е до 20.06.2019 г., когато фактически е краят на срока на обучението по докторската програма. Тази липса на мотиви относно срока на принудителната административна мярка в случая съдът определя именно като съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. И това е така, доколкото при определяне срок за приложение на принудителна административна мярка, органът действа в условията на оперативна самостоятелност, а тогава неизлагането на мотиви защо е избрал една конкретна възможност измежду различни такива законосъобразни възможности, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на акта / ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС/, тъй като води и до невъзможност за съда да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което пък е условие за законосъобразност на акта, предмет на проверка по чл.168, ал.1, вр. с чл.146, т.5 от АПК /в този см. Решение № 16177/2018 г., Решение № 7228/2018 г. на ВАС и др./. В случая, предвид факта, че и законът не предвижда минимален или максимален срок на отстраняването и това е логично предвид характера и целта на тази мярка, а именно да се повлияе лично дисциплиниращо на лицето, спрямо което се прилага, посочването на мотиви относно срока на отстраняване има своето конкретно значение и би следвало да е обвързано с конкретни мотиви.  В случая, без да е ясно по какви точно съображения издателят на заповедта е посочил период на действие на отстраняването до датата на приключване на докторантурата, а като се има предвид и че заповедта е издадена значителен период от време след предлагането на този краен момент на срока с протокола на първичното звено от 15.01.2019 г., когато обаче отстраняването така изчислено като период би било за пет месеца, но от датата на заповедта вече би било за по-малко от четири месеца, на практика засягането на правната сфера на адресата на заповедта с неизлагането на мотиви относно срока е особено съществено. И това е така и защото, както се посочи, приложението на нормата на чл.74, ал.2 от ЗВО няма предвиден в закона правопрекратяващ за докторанта ефект и както е посочвал многократно ВАС в решенията си, отстраняването има характера на преустановителна принудителна административна мярка, а с оглед нормата на чл.38, ал. 2 от Правилника за развитието на академичния състав в ССА, която сочи, че срокът на отстраняване не променя срока на докторантурата, то практически, при посоченото порцедиране, с изтичането срока на принудителната мярка по чл.74, ал.2 от ЗВО, ще е изтекъл и срокът на докторантурата. Сиреч, докторантът няма да може да продължи своята дейност като такъв, което фактически по своите последици се приравнява на отчисляване на докторанта, без обаче да са били налице основания за това. Изложената липса на мотиви относно срока на приложение на отстраняването в този смисъл, както се посочи, е пречка за проверка доколко органът, приложил мярката, се е съобразил с целта на същата, респективно целта на закона и в тази връзка дали не е налице превратно упражняване на власт. Посочената липса на мотиви според съда съставлява порок, който води до незаконосъобразност на целия оспорен акт като самостоятелно основание за отмяната му.

Отделно от посоченото, по същество, с оглед на установените от доказателствата факти по делото, съдът е на становище и че в случая, не са били налице всички законови предпоставки по чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО за приложение на мярката отстраняване на докторанта за определен срок. За да се приложи по силата на закона посочената мярка, е необходимо установяването на системност в поведението на докторанта. Безспорно е приетото в правната теория и съдебната практика положение, че системно означава поне три пъти. В случая, според съда, по надлежния ред е било установено неизпълнение на задължения по индивидуалния план на докторанта М., което се сочи като основание за отстраняването й, но само двукратно. Същото е обективирано в протоколите на отдела - от 27.02.2018 г., когато е приет отчета за втората година, но е констатирано неизпълнение на агрохимичен анализ, със срок за изпълнение по работния план за втората година ноември 2017 г., както и в протокол от 18.09.2018 г., с който е констатирано отразеното и в шестмесечния отчет за първото шестмесечие на третата година от обучението неизпълнение на лабораторни и съдови опити, срокът на които дейности по актуализирания план изтичал през септември, а те не били започнати, както и неяснотите относно курса по западен език, за който нямало представен сертификат. Впрочем, това констатираното в двата протокола положение не е било оспорено и е било признато и от докторанта в отчета й, както и при разискванията на двете посочени заседания и именно в тази връзка й били отправени препоръки и й била предоставена възможност от Отдела да продължи работата си с оглед наваксване допуснатото изоставане в плана.  В протокола от 18.12.2018 г., който също е бил обект на коментар в доклад на Директора на ИЗК, а докладите са именно сред документите, отразени в писмото от 07.03.2019 г., от които се сочи, че се установявало неизпълнение на задачите по програмата на докторанта, са залегнали констатации за неизпълнение на задължение на докторанта да отчете дейността си за годината /2018 г./. Не става ясно обаче, какъв отчет е изискван от докторанта, като се има предвид, че същата вече е била представила шестмесечен отчет до месец август 2018 г., а съгласно актуализирания работен план за третата година от обучението срокът на дейността по изготвяне на периодични отчети не е бил изтекъл, доколкото е определен като февруари 2019 г. Няма доказателства по преписката от докторанта да е бил изискван различен отчет от предвидените в Правилника за развитието на академичния състав на ССА, съответно ППЗРАСРБ, нито извънреден такъв, който да бъде депозиран за заседанието от 18.12.2018 г., а както се посочи, срокът за отчитане на докторанта към тази дата по нейния план не е бил изтекъл. Поради това и не се установява по необходимия категоричен начин наличието на такова неизпълнение на плана касателно задачата изготвяне на периодични отчети. На въпросното заседание от 18.12.2018 г. е поставен и въпросът относно това, че докторантът М. не е представила публикации, но и това не може да бъде определено като валидна констатация относно неизпълнение на индивидуалния й план към посочения момент, доколкото макар да не са били представени публикации, съгласно актуализирания работен план, срокът за изпълнение и на тази задача все още не е бил изтекъл, тъй като е бил определен като януари 2019 г. Следователно и доколкото съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Правилника за развитието на академичния състав в ССА /Правилника/, към който препраща цитирания в заповедта за отстраняване чл.38 от Правилника, задължение на докторанта е да изпълнява в срок възложените в индивидуалния му учебен план задачи,  което на практика е относимо и към текста на чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, то при липса на установено неизпълнение в рамките на предвидения в плана срок, а единствено при изложени опасения, че предвид формата на обучение и отношението му към работата докторантът нямало да успее да завърши задачите си в срок, не може да се счете, че е била налице надлежна констатация за трето по ред по време неизпълнение на плана, за да се приеме, че е налице системност в поведението на докторанта, съответно, че са изпълнени основанията по чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО – системно неизпълнение на задълженията по учебен план, което се сочи да е основанието за отстраняване на докторанта в писмото, съдържащо мотивите на Председателя на ССА към оспорваната заповед. Това е и основанието, което е коментирано при вземане на решение за отстраняване от Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“ на 18.12.2018 г., където е отразено, че докторантът се отстранява именно поради системно неизпълнение на поставените й задачи.  Вярно е, че и в протокола от 18.12.2018 г., въз основа на доклада на научния ръководител от 27.11.2018 г., както и в протокола на Научния съвет от 15.02.2019 г. е обсъждано оплакването на доц. д-р Т.  –М.  относно това, че докторантът не се съобразява с насоките на научния си ръководител. Това обстоятелство, за което свидетелства и пред съда М. , само по себе си съставлява нарушение на Правилника, тъй като съгласно чл.37, ал.1, т.3 от същия докторантите следва да изпълняват указанията на научния си ръководител. Неизпълнението на изискванията на Правилника обаче, както се посочи е отделно основание за отстраняване и не се сочи текстово в мотивите към заповедта, а и по отношение на него принципно следва да е установена също системност в поведението, но подобни констатации не са налице. Изложените в съдебно заседание от свидетелката Т.  - М.   сведения относно това, че докторантът не е посетила научен форум, не е било предмет на обсъждане в нито един от протоколите, а и към момента на провеждане на заседанията, на които са изготвени тези протоколи, срокът и по отношение на тази задача не е бил изтекъл все още, нито при издаването на оспорената заповед това обстоятелство е било отделно преценявано. Соченото некачествено изпълнение на опитите от страна на докторанта също не може да се определи като неизпълнение на плана й, доколкото в същия е заложено извършването на опити, а качеството на същите би имало отношение към извеждането на материала за дисертацията на докторанта, съответно качествата на същата и оттам успешната, или неуспешната й защита.   

Следователно, не се доказва от приложените писмени доказателства и от гласните такива изискуемото от закона наличие на системност в поведението на докторанта. Напротив, доказват се твърденията на докторанта, изложени в писмените й оплаквания, че на практика същата в периода ноември 2018 г. - януари 2019 г., когато е искала, не е била допускана до лабораторията на ИЗК „Марица“ и то, след като през септември 2018 г. в нейно присъствие е било взето решение в отдела „Технологии в зеленчукопроизводството“ да й бъде предоставена възможност да навакса установеното закъснение по изпълнение на задачите в частта им относно лабораторните и съдовите опити. Освен от показанията на свидетелката Ел.М., както и отчасти косвено от тези на свидетелката Т.  - М. , това обстоятелство по недопускането на докторанта се установява изключително ясно и от съдържанието на протокола от 15.02.2019 г. от заседанието на Научния съвет, в който е отразено като обяснение на недопускането й, че докторантката всъщност настоявала да работи, но това било, след като вече бил постъпил доклад от научния й ръководител и взето решение за отстраняване от Отдел „Технологии“. Съвършено ясно става и от протокола от заседание на комисията, назначена с оглед извършване проверка по жалбата на докторанта до МОН отново от 15.02.2019 г., но съставен в отделно административно производство, че М. не била допускана до работа в лаборатория, доколкото, както е посочено в протокола, било логично да не бъде допускана до експериментална работа, която би следвало да е приключила до август 2018 г. и при условие, че е спечелила конкурс за друга редовна докторантура, а по този въпрос предстояло вземане на решение на три различни нива – отдел, дирекционен съвет, научен съвет. Очевидно е от изложеното, че независимо от наличното решение да се предостави възможност на докторанта да извърши опити, с които да навакса закъснението в плана си, взето в нейно присъствие, то, когато вече става известно, че М. е спечелила конкурс за друга докторантура със сходен предмет, което предизвика сериозни опасения за използване резултатите от опитите по докторантската й програма от ССА в друго висше училище /научна организация/, достъпът й до лабораторията действително е бил препятстван. При това положение и неясно остава  търсеното отчитане на дейности, свързани с лабораторни опити, през декември 2018 г., което се твърди в показанията на свидетелката Т.  - М.  да е било възложено изрично на М. от ръководителя на отдела, но за което няма писмени доказателства, при невъзможност от изпълнение на опити поради липса на достъп до лабораторията, а и при наличен отказ на научния ръководител от ръководство на докторанта, предпоставило допълнително забавяне в изпълнение на задачите, включително и по отношение на работи по плана, които все още са били в срока си за изпълнение, като например агрохимични и микробиологични анализи със срок декември 2018 г. Допълнителното забавяне в изпълнение дейностите по плана касателно извършването на опити произтекло в периода ноември 2018 г. – януари 2019 г. не може поради тази причина да бъде отчитано като такова, което да е по вина на докторанта и да произтича от нейното поведение, доколкото в този период тя е била обективно препятствана да продължи лабораторната си работа. Отделен е въпросът за това дали докторантът с отношението си към работата и описаната от свидетелите честота на посещение на лабораторията би имал възможност действително да изпълни задачите, за които му е било предоставено време да навакса и да ги отчете. Предположенията, че това нямало да се случи обаче, колкото й да е голяма и очевидна вероятността за това, не биха могли да са изходна база за направата на извод, че М. не изпълнява индивидуалния си план, докато не се констатира реално неизпълнение в срока и то по вина на докторанта, като в тази насока недоброто качество на изпълнение не може автоматично да се приравни на неизпълнение на плана, а както се каза ще е основание за недобра оценка на работата.    

С оглед изложената липса на установено системно неизпълнение на индивидуалния план на докторанта, а именно поне три пъти в рамките на разглеждания период от началото на докторантурата до издаването на процесната заповед и при установено само двукратно такова неизпълнение, което не е било и оспорено от докторанта, не са били налице фактическите основания по чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО за издаване на оспорената заповед, което не е било отчетено от Председателя на ССА.

Предвид това, както и посочената по-горе липса на изложени мотиви, касаещи срока на отстраняването на докторанта от докторантурата и невъзможност да се прецени в тази връзка дали е съобразена целта на закона, съдът счете, че следва да уважи жалбата.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя принципно се дължи възстановяване на разноските. Установява се, че такива са направени за държавна такса от 10 лева. Жалбоподателят М. е била представлявана от адвокат, като е приложен договор за правна защита и съдействие с посочено като уговорено възнаграждение 600 лв. с ДДС, вносимо по посочена банкова сметка. *** № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито обаче по делото до приключване на последното съдебно заседание не са били представени. Поради това и разноски за адвокат не следва да се присъждат.

 

По изложените мотиви и Съдът

 

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Р.М.М. с ЕГН ********** ***, Заповед № РД 05 - 51 от 06.03.2019 г., издадена от Председателя на Селскостопанска академия София, с която Р.М.М. е отстранена от докторантура като задочен докторант по докторска програма „Зеленчукопроизводство“, професионално направление 6.1 „Растениевъдство“ към ИЗК Пловдив, до 20.06.2019 г.

 

ОСЪЖДА Селскостопанска академия София, гр. София, ул.“Суходолска“ № 30 да заплати на Р.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски за заплатена държавна такса по делото.

                            

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: