РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20201110212174 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Нели Василева, като разгледа докладваното от
съдия ЛОРА МИТАНКИНА н.а.х.д. № 12174 по описа на СРС за 2020 г. , за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от срещу наказателно постановление/НП/ № Р-
10-456/25.08.2020 г., издадено от заместник-председателя на КФН /КФН/,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 644, ал.
2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва
се нарушението да е извършено при условията на повторност. Преценява се
като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че едва
в НП, но не и в АУАН твърдяното нарушение е квалифицирано по по-тежкия
състав на чл. 644, ал. 2 КЗ. Според жалбоподателя АУАН следва да съдържа
пълното описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Счита се, че повторността е елемент от обективната страна на
1
състава на нарушението и предвид чл. 42, т. 4 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН
повторността следва да бъде описана в АУАН. Поддържа се, че неправилно е
определена датата на нарушението и че не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН.
Навежда се довод, че наложеното наказание не съответства на тежестта и
характера на нарушението. Счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на
деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната
санкция.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. Генова, която моли
за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Счита, че в хода
на административно-наказателното производство не е допуснато нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила, както и че нарушението е
безспорно доказано. Моли съда да има предвид, че застрахователят се е
произнесъл чак след намесата на КФН на 27.07.2020 г., а писмото, с което
комисията е изискала всички документи по преписката, е от 21.07.2020 г.
Обръща внимание на съда на огромното закъснение, на факта, че
нарушението е извършено при условията на повторност, поради което
административно-наказващият орган е наложил санкция в размер на 3000 лв.
Юрк. Генова моли за присъждане на юрисконсултско възражение. Представя
писмени бележки.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С вх. № 91-02-746/15.07.20г. в КФН е постъпила жалба от Ц И Д.
Жалбата съдържа оплакване срещу липсата на произнасяне по предявена
претенция № **********, заведена в ЗД.
По жалбата на Ц И Д от страна на КФН е извършена проверка, като с
писмо с изх. № 91-02-746/21.07.20г. от ЗД са изискани заверени копия от
всички документи по претенцията, както и писмено становище по случая.
Отговорът на застрахователя заедно с изисканите документи е постъпил в
2
КФН с писмо с вх. № 91-02-746/29.07.20г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на
09.12.2019г. пред ЗД е заведена претенция № ********** за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с причинени увреждания на лек
автомобил „Фиат” с рег. № №, собственост на Ц И Д. Пртенцията е
регистрирана под № ********** на основание сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективиран в застрахователна полица № BG. На датата на предявяване на
претенцията е извършен оглед на увредения автомобил и пред застрахователя
са представени писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера й.
На 10.01.2020г. е извършен допълнителен оглед и пред ЗД е представена
банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение.
С писмо с изх. № ОК-42453/21.01.20г. ЗД е уведомило увреденото лице,
че е определило щетата като тотална и съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди
изплащане на застрахователното обезщетение пред застрахователя следва да
бъдат представени документи, удостоверяващи прекратяването на
регистрацията на увредения лек автомобил.
С писмо с изх. № ОК-139569/09.03.2020г. ЗД е отговорило на подадено
на 06.03.2020г. от Ц И Д заявление, като е уведомило ползвателя на
застрахователната услуга за алтернативната възможност за изплащане на
обезщетение, за която не е необходимо прекратяване на регистрацията на
автомобила.
На 30.03.2020г. е сключено споразумение между ЗД и Ц И Д, с което
застрахователят се е ангажирал да изплати застрахователно обезщетение в
размер на 508.33 лева.
След предприетите от страна на КФН действия с писмо с изх. № 91-02-
764/21.07.20г. ЗД се е произнесло по претенцията на 27.07.2020г., като е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 508.33 лева по банковата
сметка на Ц И Д.
При така установените факти на 18.08.2020 г. св. Н.Н. съставил АУАН
3
№ Р-06-560/18.08.20г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН е връчен на упълномощен представител на
дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено от заместващ заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, атакуваното
наказателно постановление № Р-10-456/25.08.2020г., с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 496, ал. 2,
вр. ал. 1 КЗ.
Въз основа на заповед № з-157/28.07.2020 г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил
длъжностни лица, сред които и актосъставителят Н.Н., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и
актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения
по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Н.Н. и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по
реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати
4
съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е
описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
нарушената правна разпоредба по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН и НП са
издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден
извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. До извършване на проверката на
изложените в жалбата на Ц Д обстоятелства актосъставителят не би могъл да
прецени дали е осъществен състав на административно нарушение. Отговорът
на застрахователя по повод изисканото становище и документацията по
случая са постъпили в КФН на 29.07.2020г. Едва след 29.07.20г. е било
възможно формирането на преценка за наличието на основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя. АУАН е съставен на 18.08.2020г., т.е. в
3-месечния срок, чийто начален момент е откриването на нарушителя.
Производството е образувано и в пределите на удължения за нарушенията по
кодекса двугодишен срок, доколкото в случая нарушението е извършено на
10.03.2020г., а АУАН е съставен на 18.08.2020г.
Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че
се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН,
респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН
съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4
ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е повторно не е
елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да отрази в
АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в съвкупност
водят до извода, че е извършено административно нарушение, в случая по чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. Не е от компетенциите на актосъставителя, нито той
обективно има възможност да изследва дали в едногодишен срок преди
извършване на нарушението, което констатира с АУАН, по отношение на
нарушителя има влязло в сила наказателно постановление, с което е бил
наказан за същото по вид нарушение. Повторността като факт се изследва от
административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието,
тъй като същата има отношение не към самото нарушение, а към
индивидуализацията на наказанието.
5
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
административно нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ въвежда тримесечен срок за
произнасяне, считано от завеждане на щетата. В процесния случай
претенцията е заведена на 09.12.2019г. С оглед на това и този срок изтича на
09.03.2020г. Дата 09.03.2020г. е последният ден, в който застрахователят е
могъл да осъществи произнасяне по щетата, без да наруши нормативните
изисквания. Следователно застрахователят е извършил нарушение на
10.03.2020г. и правилно е определена датата на извършване на
административното нарушение. Правната квалификация в АУАН и НП
кореспондира с извършеното нарушение. Отношението на чл. 496, ал. 1 към
чл. 108, ал. 1 КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в
случай че те уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се
проявило и дерогиращото действие на специалната норма. Между чл. 108, ал.
1 КЗ, приложима към сроковете за произнасяне по всички застрахователни
претенции, и чл. 496, ал. 1 КЗ не е налице противоречие. Последната правна
норма представлява гаранция за защита правата на потребителите на
застрахователни услуги, тъй като въвежда краен пределен срок, в рамките на
който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.
Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за
претенции по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обратно - разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ се прилага при
уреждане на претенции по всички видове застраховки. Поради това и по
предявена претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на авомобилистите застрахователят следва да се произнесе в 15-дневен срок
от представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, но не по-късно от три
месеца от завеждане на претенцията. По тази причина двете разпоредби са
допълващи, като чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ не съдържа правила, които да
дерогират общите такива на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Застрахователят е длъжен в тримесечен срок от завеждане на всяка
претенция по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
окончателно да се произнесе по нея по един от алтернативно предвидените в
чл. 496, ал. 2 КЗ начини - като определи и изплати обезщетение или
6
мотивирано откаже плащане. В конкретния случай видно от приобщените по
делото писмени доказателства произнасянето по претенцията е настъпило
далеч отвъд рамките на тримесечния срок.
За застрахователя, считано от 09.12.2019г., но не по-късно от
09.03.2020г. включително, се е породило задължение да се произнесе по
претенцията по един от двата законоустановени начина. Застрахователят е
изплатил обезщетение на 27.07.2020г. извън рамките на законоустановения
тримесечен срок от завеждане на претенцията.
Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 496, ал. 2,
вр. ал. 1 КЗ от страна на застрахователя е правнорелевантният факт,
пораждащ неговата отговорност и основание за налагането на имуществена
санкция.
Извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 496, ал. 2,
вр. ал. 1 КЗ е формално и съставът е осъществен с непроизнасянето на
застрахователя в тримесечен срок от завеждане на претенцията. В случая на
10.03.2020 г. застрахователното дружество е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение.
Съставът на нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ е един и в закона не
са регламентирани по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал.
2 КЗ е санкционна, като същата предвижда по-високи размери на
административното наказание, когато нарушението е повторно. С
наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е
наложено административно наказание за основния състав на нарушението, за
което е съставен АУАН, като имуществената санкция е съобразена с
обстоятелството, че нарушението е повторно. В съответствие с разбирането,
че повторността не е елемент от фактическия състав на нарушението, а е
обстоятелство, имащо значение за индивидуализация на наказанието, именно
в санкционната част на КЗ в административнонаказателните му разпоредби,
са предвидени по-високи наказания глоба и имуществена санкция при
повторност на нарушението. Следва да се изтъкне, че видът и размерът на
наказанието според чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното
постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа
7
данни за извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като
смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена
санкция в размер над минималния законоустановен размер, а именно –
имуществена санкция в размер от 3000 лева. В случая се касае именно за
повторно извършено нарушение, като аргументите на жалбоподателя в
жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т. 51
от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. В случая от приобщените по делото
доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-
956/10.10.18г., влязло в сила на 06.04.2019г., с което ЗД е наказано за същото
по вид нарушение.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН. Непроизнасянето в срок по предявена
претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице, независимо дали
се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран
отказ от изплащането му. Забавеното изплащане лишава застрахования от
възможността да ползва полагащата му се сума, за да възстанови
претърпените вреди, а от друга страна да обжалва по съдебен ред размера на
изплатеното обезщетение или мотивирания отказ за изплащането му.
Процесното нарушение разкрива типичната за този вид нарушение степен на
обществена опасност. Крайният срок за произнасяне по щетата е бил
09.03.2020г., а застрахователят се е произнесъл едва на 27.07.2020г. – повече
от четири месеца закъснение. За отбелязване е и обстоятелството, че
обезщетението е изплатено едва след като КФН е образувала проверка по
случая. Отделно от това се касае за нарушение, извършено повторно, което
обстоятелство дефинитивно изключва възможността нарушението да се
8
приеме за маловажно.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер над
законоустановения минимален размер по чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ,
а именно – 3000 лева. Размерът на санкцията е съобразен с обществената
опасност на нарушението, със закъснението от над четири месеца от
пределния срок за произнасяне по претенцията, с оглед на което обосновано
на нарушителя е наложен размер на санкцията над минималния, като съдът
намира, че размерът на имуществената санкция не следва да бъде намаляван.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
КФН следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя ЗД да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление Р-10-456/25.08.2020 г.,
издадено от заместващ заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на ЗД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ
за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД да заплати в полза на К ф н юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10