Решение по дело №290/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 33/22.03.2011 г., постановено по гр.д. № 416 по описа за 2010 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил молбата на С. А. С. от Г., У. - 1, вх., ап. за установяване допусната грешка в акт за раждане № 40/15.02.1958 г., относно датата на раждане от 13.02.1958 г. на 13.02.1957 г., като се допусне да се извърши промяна в същия, на основание чл.38, ал.4 от ЗГР, като неоснователна и недоказана.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. А. С., който чрез своя процесуален представител го обжалва като постановено в нарушение на закона и необосновано. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че въззивникът бил роден на 13.02.1957 г., а не на 13.02.1958 г., както било записано в акта за раждане, като във всички издадени документи – свидетелство за образование, военна книжка и др., се водел с година на раждане 1957 г. Този факт се потвърждавал от гласните доказателства, като свидетелят С.А.А. твърдял, че имал брат с една година по-малък от въззивника и бил роден през 1958 г., като влязъл в казармата през 1977 г., а С. С. влязъл в казармата една година преди него през 1976 г. Свидетелят Н.М твърдял, че имал брат, роден пред 1957 г. и те двамата заедно тръгнали на училище, като учили заедно до завършване на основното образование. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови решение, с което да установи факта, че С. А. С. е роден на 13.02.1957 г., като се извърши поправка на датата му за раждане от 13.02.1958 г. на 13.02.1957 г. и препис от решението да се изпрати на Община Кирково и Община Момчилград за отразяване на промяната в акта за раждане и регистрите на населението.

Въззиваемата страна Община Момчилград, представлявана от процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Община Кирково, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от О. П. намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Предявена е молба за допускане на поправка в акт за раждане с правно основание чл.547, във вр. с чл.542 и сл. от ГПК, във вр. с чл.38, ал.4, във вр. с чл.73 от ЗГР. Молителят С. А. С. твърди в молбата си, че в акта му за раждане неправилно била отразена годината на раждане 1958 г., вместо 1957 г., когато бил роден. Заинтересованите страни Община Кирково и Община Момчилград не вземат становище по молбата.

От събраните по делото доказателства не се установява, че въззивника С. А. С. е роден на 13.02.1957 г. Така, видно от представеното заверено копие от акт за раждане № С.А.К (С. А. С.) е роден на 13.02.1958 г., като този запис е отразен на две места с думи и с цифри. В акта е отразено също, че обявител е бащата А.М.К., а раждането и полът на детето са удостоверени от служебна бележка от пълномощника на с.Д.. Т.е., не са налице данни, от които може да се направи извод, че посочената дата на раждане е невярна, или че при съставянето на акта за раждане е допусната грешка. Всички последващи документи, издадени въз основа на акта за раждане следва да отразяват пълно и точно данните в акта и при грешка или неточност следва да бъде зачетена формалната доказателствена сила именно на акта за раждане. В тази връзка е неоснователно твърдението на процесуалния представител на въззивника, че по-късно издадените документи установяват действителната дата на раждане на молителя. Посочването на друга рождена дата в цитираните документи, различна от тази вписана в акта за раждане, е неправилно доколкото последващите документи се издават именно въз основа на акта за раждане и следва да бъдат съобразени с него, а не обратното.

Що се отнася до показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел С.А.А., то същите са нелогични и съдът не ги приема. Така, този свидетел твърди, че имал брат, който бил роден през 1958 г. и бил с една година по-малък от въззивника. Твърди също, че неговия брат влязъл в казармата през 1977 г., а С. С. една година преди него през 1976 г. В случай, че във всички документи, с изключение на акта за раждане, е отразена рождена дата на въззивника - 13.02.1958 г., то съвсем логично е да същият да е влязъл в казарма с набор 1958 г. през 1976 г., когато е бил на 18 години. Ако С. С. е бил роден през 1957 г., както твърди свидетелят С.А., то той би следвало да влезе в казарма с набор 1957 г. на 18 години през 1975 г., а не през 1976 г. Впрочем, в представената военна книжка е отразено, че С. С. е роден на 13.02.1957 г., поради което следва да се направи извод, че същият е влязъл в казарма през 1975 г., когато е бил на 18 години, а не през 1976 г., поради което показанията на този свидетел са нелогични и съдът не ги приема.

Показанията на свидетеля Н.А.М не установят обстоятелствот¯, че молителят е роден през 1957 г. Така, този свидетел също твърди, че имал брат, който бил роден през 1957 г., а въззивникът бил негов връстник и заедно завършили осми клас в с.Д.. Това твърдение кореспондира с представеното свидетелство за завършено основно образование № 157/05.05.1994 г., където също е отразено, че С. А. е роден през 1957 г., но не може да опровергае съдържанието на официалния документ – акта за раждане на С. С.. Очевидно при издаването на удостоверение за раждане на въззивника е посочена година на раждане, различна от отразената в акта за раждане, но такова удостоверение не е представено по делото, поради което молбата е и недоказана.

Ето защо не е налице невярно отразено обстоятелство или грешка в акта за раждане на въззивника, а решението на Момчилградския районен съд е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на Община Момчилград следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски да адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/22.03.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 416 по описа за 2010 г. на същия съд.

ОСЪЖДА С. А. С. от Г., У., вх., ап., с ЕГН * да заплати на Община Момчилград направените пред въззивната инстанция разноски да адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.