Решение по дело №232/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№  260015

 

13.07.2020 г. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 11 юни през две хиляди и деветнадесета  година  в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка

Членове: Антон Игнатов

Антония Атанасова-Алексова

 

при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Игнатов възз. гр. дело № 232 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 7/28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 547/2019 г. по описа на Районен съд- Радомир, е отхвърлен предявения от Ю.Н.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ЖК „М. д.“ ул. „Р. П. – К.“ № *, следните суми: 1000,00 лева - главница и 224,91 лева - лихва върху главницата за периода, от 02.08.2012 г., до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № DK 12-03062 от 02.08.2012 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 26.10.2016 г. по ч. гр. д. № 729/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир, и за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 20178560400864/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – района на Софийски градски съд.

С решението е осъден Ю.Н.И., да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 150 лева – направени разноски по делото.

 Ю.Н.И. чрез своя процесуален представител адв.Т.П. ***, е обжалвал в срок решението като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за извършено плащане по кредита, както и това, че е погасителна давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е подала отговор по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.

Ищецът Ю.Н.И. е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1000,00 лева - главница и 224,91 лева - лихва върху главницата за периода, от 02.08.2012 г., до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № DK 12-03062 от 02.08.2012 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 26.10.2016 г. по ч. гр. д. № 729/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир, и за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 20178560400864/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – района на Софийски градски съд. Същият претендира извършено плащане, като се позовава на вносна бележка от 21.02.2014 г. Твърди, че не е получавал никакви документи и по никакъв начин не е информиран за горепосочените парични претенции на ответното дружество, както и такива от страна на „Сибанк“ ЕАД - цедент по посочения в изпълнителният лист договор за цесия между ответника и банката, понастоящем „ОББ“ АД - неин правоприемник, след осъществено сливане. По делото са приложени изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 729/2016 г. по описа на РС – Радомир, покана за доброволно изпълнение и съобщение за налагане на запор върху вземания от 16.11.2017 г. Въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 729/2016 г. по описа на РС – Радомир, срещу ищеца Ю.Н.И., издаден по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е образувано изп. дело № 20178560400864/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – района на Софийски градски съд, за следните суми: главница в размер на 1000,00 лева; лихва за периода от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г. в размер на 224,91 лева; законна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 12.07.2017 г. в размер на 91,94 лева; дължима държавна такса в размер на 25,00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 470,00 лева; присъединени публични държавни вземания в размер на 61,80 лева и такси и разноски по Тарифата за ЧСИ – 218,82 лева.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответника адв.П. В. от САК е изразил становище, че оспорва изцяло исковата претенция.

Районният съд е приел, че е компетентен да разгледа делото, както и, че искът е допустим.

По отношение на основателността на исковата претенция е установил следното: От разпита на свидетелката В. И., която е съпруга на ищеца, се установява, че заедно с ищеца са посетили на 21.02.2014 г. клон на „Сибанк“ ЕАД в гр. Р., в който съпругът ù е внесъл сумата от 1100,00 лева за погасяване на задължения по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт. По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице В. П., според която се установява, че „Сибанк“ ЕАД е предоставила кредит на Ю.Н.И. по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт № DK 12-03062/02.08.2012 г., при договорен размер на кредита от 1000,00 лева, за срок от 12 месеца от датата на сключване на договора, като кредитът е усвоен от кредитополучателя. Вещото лице е констатирало, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.09.2014 г. вземанията на банката по договора за кредит са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като непогасените задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.08.2016 г., са в размер на 1224,91 лева, от които 1000,00 лева – непогасена главница и 224,91 лева – лихва по договора за кредит. Непогасените задължения към датата на цесията са в размер на 1225,00 лева, от които 1000,00 лева главница и 225,00 лева – договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г. Според вещото лице, с внесената на 21.02.2014 г. сума от 1100,00 лева са погасени задбалансови просрочени лихви по друг кредит на кредитополучателя Ю.Н.И., а именно договор за кредит РК12-03293, тъй като според правилата на банката, при наличие на средства по разплащателната сметка на кредитополучателя приоритетно се погасяват кредитни задължения с най-дълъг период на просрочие. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице посочва, че кредитополучателят е дал съгласието си задълженията му по договора за кредит да се погасяват от преведената сума за заплата и това погасяване ставало автоматично от електронната система.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че сумата по кредита не е платена, като твърдяното плащане е отишло по друг договор за кредит, а именно- РК12-03293, което е довело до отхвърляне на исковата претенция.

Решението на районния съд е недопустимо.

Видно е от приложеното частно гражданско дело № 729/2016 год. на РС-Радомир, че със заповед № 695/16.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410  ГПК е разпоредено длъжникът Ю.Н.И. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, следните суми: 1000,00 лева - главница и 224,91 лева - лихва върху главницата за периода, от 02.08.2012 г., до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № DK 12-03062 от 02.08.2012 г.

До длъжника е изпратено съобщение с приложено копие от издадената заповед за изпълнение, което е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице - връчител на съобщения при РС- Радомир, че след три посещения на адреса в продължение на един месец лицето не е открито. Съобразно нормата на чл.47, ал.1 ГПК, съобщението с приложеното копие от издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника чрез залепване на уведомление на адреса.

С разпореждане от 26.10.2016 г. по ч.гр.дело  № 729/2016 г. по описа на РС- Радомир съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, че в указания двуседмичен срок по чл.414 ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 26.10.2016 г.

Видно е от приложените покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и съобщение за налагане на запор върху парични вземания, въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 864/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие СГС.

В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е отразено, че задължението на длъжника възлиза на 2 092.47 лв., от които: 1000 лв.- главница, 91.94 лв.- лихва, 25 лв.- разноски по заповедното производство, 470 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 61.80 лв.- присъединени публични държавни вземания, вр. чл.458 ГПК, 218.82 лв.- такси и разноски по тарифата към ЧСИ.

Според твърдението в исковата молба, уведомлението е получено от длъжника на 24.06.2019 г. Именно от дата 24.06.2019 г. за същия е възникнало правото да подаде възражение по чл.423 ГПК.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд,ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания:1)заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. Б.;3)длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства,или 4)длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могъл да преодолее.

В исковата си молба ищецът се позовава на това, че не е получавал никакви документи по заповедното производство и в този смисъл е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение поради това,че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения.

Съгласно чл.423 ГПК, длъжникът следва да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.Твърдението на ищеца е, че е узнал за заповедта с връченото на 24.06.2016 г. уведомление от съдебния изпълнител, като от тази дата е започнал да тече едномесечния срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, но такова не е подадено.

Предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 ГПК и именно това обстоятелство обуславя неговата недопустимост, тъй като, когато вземането на кредитора се основава на издадено в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство законодателят е предвидил специален ред за защита правата на длъжника.

Този специален ред изключва исковата защита по чл.124, ал.1 ГПК.

След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът може да осигури вземането чрез формалното възражение по чл.414 ГПК.

Ако пропусне срока за възражение по чл.414 ГПК длъжникът може да подаде пред въззивния съд при условията и сроковете на чл.423, ал.1 ГПК.

Ако длъжникът не подаде възражение заповедта за изпълнение влиза в сила- арг. чл.416 ГПК.

С влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти, обстоятелства и писмени доказателства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.

Това обстоятелство преклудира възможността на ищеца да оспорва вземането по общия исков ред- чл.124, ал.1 ГПК.

В заключение, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, като бъде прекратено производството по делото.

На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв.- направени разноски на фазата на първоинстанционното производство.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. 1-во от ГПК, Пернишкият окръжен съд:

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 7/28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 547/2019 г. по описа на Районен съд- Радомир, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Ю.Н.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ЖК „М. д.“ ул. „Р. П. – К.“ № *, следните суми: 1000,00 лева - главница и 224,91 лева - лихва върху главницата за периода, от 02.08.2012 г., до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № DK 12-03062 от 02.08.2012 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 26.10.2016 г. по ч. гр. д. № 729/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир, и за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 20178560400864/2017 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – района на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото. 

ОСЪЖДА Ю.Н.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ЖК „М. д.а“ ул. „Р. П. – К.“ № *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ - направени разноски по делото на първа инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание.

 

 

 

Председател :                          Членове: