ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД,ЕИК ********* против
разпореждане от 25.08.2021г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от 25.08.2021г.,постановено по ч. гр.д.№ 13550/21г. по описа на
Районен съд- Пловдив в частта, с което се отхвърля заявление вх.№ 47234/20.08.21г.против
М. Б. Б.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,за сумите в общ размер на 756,52лв.неустойки,
начислени поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.
В частната жалба се твърди,че обжалваното разпореждане е неправилно,иска се
същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС–Пловдив е образувано по заявление с вх.№ 47234/20.08.21г
на „А1 България“ ЕАД – гр. София,ЕИК-********* за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в общ размер на 1079,69лв.по договор № М6115029 от 17.09.18г.,включващ
следните суми: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за
периода от 26.10.18г.до 06.05.19г.на обща стойност 300,17лв.,неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане на обща стойност 23лв.и неустойки в общ размер на
756,52лв.,включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
услугите на срочен абонамент,неустойка за невърнато оборудване по ценова листа,както и
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги.
В обстоятелствената част на заявлението е уточнено,че неустойките са дължими
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл.54.12 от ОУ.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта,с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумите в общ размер на 756,52лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната,тъй като съответните клаузи от договора (чл.8 от договора и чл.14 от
ОУ)са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП или има вероятност за това.Съдът не е
изложил конкретни мотиви защо е намерил цитираните клаузи за неравноправни.
1
Настоящият състав на съда,след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство,съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане,намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен,преди да издаде заповедта,служебно да извърши проверка на основание
чл.411,ал.2 от ГПК,както за редовността на заявлението, така и за съответствие на клаузите
в договора със закона и добрите нрави, и относно наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП.Съгласно чл. 143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,сключван с
потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя,а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда намира,че в конкретния случай
съществува обоснована вероятност вземанията за неустойка да се основават на
неравноправни клаузи.
Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в 3
месечни такси за услугите по договора,съдът намира, независимо от уговорения максимален
размер на същата,а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,че начина по който се
формира същата, остава неясен за потребителя.В процесния договор и представените
приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата
стандартна месечна абонаментна такса,без начислени отстъпки,които потребителят би
дължал към момента на прекратяване на договора,от която такса следва да се формира
размера на неустойката.Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е
формирана.
Същото се отнася и за неустойката за невърнато оборудване,тъй като не е посочено в
договора,при уговаряне на задължението,как е определена стойността на оборудването,като
липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването,съгласно
действащия ценоразпис на оператора и към кой момент.Не е уточнен начина,по който са
формирани размерите на претенциите,включително тези за неустойка за дадена отстъпка от
цената на услуги,поради което и не е налице редовно заявление,доколкото същото не
отговаря на изискванията за съдържание на искова молба,по смисъла на чл.410,ал.2 от
ГПК,във вр. с чл.127,ал.1,т.4 от ГПК.
В разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗП е предвидено,че клаузите на договорите,предлагани на
потребителите,трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14,Van Hove , се приема, че „изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език,следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза,
както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Некоректно в частната жалба
в случая се цитира решение на СЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/17, MEO – Servicos de
Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira,въз основа на което се
прави извод,че в договорите между телекомуникационен оператор и потребителите му, е
възможно да се предвижда,че ако по искане или по вина на клиентите,продуктите и
услугите бъдат дезактивирани преди изтичането на договорения минимален срок на
обвързаност,операторът има право на обезщетение,съответстващо на договорения размер на
една месечна абонаментна вноска,умножен по разликата между предвидения в договора
2
минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите не са били
предоставяни,която сума се определя като неустойка съгласно правото на ЕС и се дължи за
неспазването на минималния срок на обвързаност.Посоченото от жалбоподателя решение на
СЕС е постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност,като със същото СЕС приема, че чл.2,§ 1,б. „в“ от Директивата
трябва да се тълкува в смисъл,че предварително определената сума,получавана от
икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов
клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата,която операторът е щял да получи през останалата част на
посочения срок,ако договорът не беше прекратен–обстоятелство,което запитващата
юрисдикция трябва да провери,следва да се приеме за възнаграждение за извършена
възмездно доставка на услуги,което поради това подлежи на облагане с този данък.Съдът
приема също по т.2,че за квалификацията на сумата, предварително определена в договора
за предоставяне на услуги,която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на
договора,не са решаващи фактът,че целта на тази предварително определена сума е да бъдат
възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през
минималния срок и да бъдат поправени вредите,претърпени от оператора вследствие на
неспазването на посочения срок,а фактът,че търговският представител получава по-високо
възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок на
обвързаност,отколкото за сключването на договори без такъв срок,както и фактът,че по
националното право посочената сума се квалифицира като неустойка.
Отделно от това действително е налице вероятност неустойките при прекратяване на
договора в размер на три стандартни месечни абонамента, както и неустойката за невърнато
оборудване в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на
оператора и обезщетението за обработка на просрочени задължения да са необосновано
високи,тъй като не са съобразени с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял и евентуално да са неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗД.
Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната
страна при предсрочно прекратяване на договора,като същите не следва да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е
свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,още повече,че в конкретния
случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор месечни такси,
а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по-висок размер.При това
положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,който сам
преценява кога и дали да прекрати договора при неизпълнение,като при прекратяване на
договора при три и по-малко месеца от изтичане на срока му,ще има право да получи от
потребителя обезщетение,надвишаващо сумата,която би получил при изпълнение на
договора,което е в противоречие с добрите нрави.
Ето защо съдът намира,че правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за
така посочените суми.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено,а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.08.2021г.,инкорпорирано в заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 25.08.2021г.,постановено по ч. гр.д.№
13550/21г.по описа на Районен съд-Пловдив в частта,с което се отхвърля заявление вх.№
47234/20.08.21г.против М. Б. Б.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,за сумите в общ размер на
756,52лв.неустойки,начислени поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4