№ 22230
гр. София, 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110151729 по описа за 2022 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Р. С.
Г. и С. С. Г. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
всеки от ответниците да заплати по 1/2 част от общия размер на дължимите
суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр.
София, ****, аб. № 175678, а именно:
1/ Р. С. Г. – 638.21 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 175678; 152.95 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 05.09.2022 г.; 6.13 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г.; както и
сумата от 1.51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /26.09.2022 г./ до
окончателното плащане.
2/ С. С. Г. - 638.21 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 175678; 152.95 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 05.09.2022 г.; 6.13 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г.; както и
1
сумата от 1.51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на депозиране на исковата молба /26.09.2022 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит по наследство/, не са осъществили
насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена,
обективирана в представените по делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Р. С. Г., чрез
назначения по делото особен представил адв. П., е депозирал отговор на
исковата молба, в който сочи, че исковете са допустими и частично
основателни. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моля за отхвърляне
на предявените искове в погасената им по давност част.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С. С. Г. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
2
облигационно право на ползване.
Не е спорно между страните, а и се установява се от събраните по
делото писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот, е придобит
от двамата ответници по наследство /при квоти от ½ ид.ч./ от починалите им
преди началото на исковия период родители.
През месец 07.2020 г. ответниците са се разпоредили с имоти чрез
договор за покупко продажба, поради което съдът намира, че в рамките на
целия исков период /05.2019 – 04.2020 г./ същите са били негови собственици.
В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците се
явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, в процесната
сграда няма техническа възможност за извършване на дялово разпределение в
този му вид, поради наличие на еднотръбна система, поради което
разпределението на топлинната енергия между етажните собственици е
осъществявано от самото топлофикационно дружество в съответствие с
нормативната уредба,
Установява, се че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Не се оспорва от ответниците, че начислените при ищеца количества
потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределението е извършено при спазване
нормативната уредба.
По размера на претенциите:
Спрямо ответника С. С. Г.:
3
Видно от приетата по делото СТЕ експертиза, реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от
1285.43 лева - т.е. повече от претендирания от ищеца размер на обща
главница /1276.42 лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният по отношение от
ответника С. Г. иск за сумата от 638.21 лева лева, цена на топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. - 04.2020 г., се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана от ищеца в процесния период.
Съобразно заключението по допуснатите експертизи, цената на тази услуга
възлиза общо на сумата от 14.78 лева – т.е. повече от претендираните от
ищеца 12.26 лева. С оглед на което, предявеният иск за сумата от 6.13 лева се
явява изцяло основателен.
Доколкото, съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а
вземанията към двамата ответници са претендирани от ищеца при условията
на разделна отговорност, съдът не може да вземе предвид направено
възражение за изтекла погасителна давност, заявено от другия ответник в
производството.
Спрямо ответника Р. С. Г.:
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
4
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 26.09.2022 г., следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2019 г. до м.07.2019 г.
/чийто падеж настъпва на 15.09.2020 г./ са погасени по давност.
Непогасени по давност остават вземанията на ищеца за периода
м.08.2019 г. до м. 04.2020 г. на обща стойност от 1129.28 лева, т.е. искът
спрямо ответника Р. Г. за заплащане на ½ от топлинната енергия в имота
следва да се уважи до размер на сумата от 614.64 лева, а за горницата до
пълния размер на претенцията – да се отхвърли като неоснователен.
Следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата
дялово разпределение, доколкото по делото, от ангажираните писмени
доказателства и изготвената експертиза, се установява, че услугата е
извършвана от ищеца в процесния период. Съобразно заключението по
допуснатите експертизи, цената на тази услуга възлиза общо на сумата от
14.78 лева – т.е. повече от претендираните от ищеца 12.26 лева. С оглед на
което, предявеният иск за сумата от 6.13 лева се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху общата претендирана от ищеца главница възлиза на сумата от
255.65 лева.
Тоест, дължимата от ответника С. Г. сума, равняваща се на ½ от това
задължение, съгласно соченото от ищеца, възлиза на 127.83 лева. До този
размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата над него до
пълно претендирания размер претенцията подлежи на отхвърляне.
Дължимата от ответника Р. Г. ½ част от сума, при съобразяване с
погасената по давност част от главницата, възлиза на 123.10 лева. До този
размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата над него до
пълно претендирания размер претенцията подлежи на отхвърляне.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по исковете си срещу
двамата ответници за заплатена държавна такса в размер на 63.90 лв, 600 лева
- депозит за СТЕ и ССчЕ, както и е претендирал разноски за юрисконсултско
6
възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева – общо 763.90 лева.
Разноските за възнаграждение за особен представител, сторени от
ищеца по отношение на Р. Г. в размер на 400 лева следва да бъдат възложени
единствено е негова тежест.
Така, съразмерно с уважената част от исковете срещу него,
ответникът С. Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 370.49
лева.
Съразмерно на уважената част от исковете срещу него, ответникът Р.
Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 727.21 лева.
От страна от ответниците не са претендирани разноски, поради което
такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите от: 614.64 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 175678; 123.10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г.; 6.13 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.07.2020 г.; ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/26.09.2022 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Р. С. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за:
- горницата над уважения размер от 614.64 лева до претендирания
такъв от 638.21 лева /т.е. за сумата от 23.57 лева/ - на цена за потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. №
175678, дължима за периода от м.05.2019 г.-м.07.2019 г. вкл. – като погасен
по давност;
- горницата над уважения размер от 123.10 лв. до пълно
претендирания такъв от 152.95 лева /т.е. за сумата от 29.85 лева/,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г. – като
неоснователен;
- сумата от 1.51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г. – като
7
неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите от: 638.21 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 175678; 127.83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г.; 6.13 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.07.2020 г.; ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/26.09.2022 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу С. С. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за:
- горницата над уважения размер от 127.83 лв. до пълно
претендирания такъв от 152.95 лева /т.е. за сумата от 25.12 лева/,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г. – като
неоснователен;
- сумата от 1.51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. С. Г., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
727.21 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от исковете
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Г., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
370.49 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8