Присъда по дело №3738/2020 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 101/27.06.2022 г. по НОХД № 3738/2020 г. по описа на
Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура -
Б. против подсъдимия Д. П. Д. , ЕГН **********, с обвинение за това, че в неустановен
период на 2014 г. до 29.01.2015 г., в Р. К. и в гр. Б., Р. Б., с цел да набави за себе си и за
представляваното от него юридическо лице, упоменато по - долу, имотна облага, възбудил и
поддържал у Х. Н. , канадски гражданин, роден на ... г., в гр. Б., Л., заблуждение, че след
закупуването чрез „познати“ лица от централата на „К. Т.“ в гр. П., Р. Б., на 960 мастербокса
цигари „Корсери Кинг“ с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща
стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в гр. Б., Ч. г., чрез
представляваната от него фирма „О. е. з. е. и.“ /О. L. E. I./, със седалище и адрес на
управление в С., У. D. 19801 1220 Н. М. С. ап. 806 У., за което му представил и проформа
фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Р. К. на името на вписаното във
фактурата като получател, представлявано от Н. дружество „В. с.“ /“W. S.“ LTD/, c адрес на
управление: в гр. Л., Р. К., „..., за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски
долара, по банкова сметка IBAN ..., регистрирана на името на „О. Е. З. Е. и.“, получен във
финансов център в гр. Б., Р. Б., офис „Б.“ на „Т. б. Д” АД, причинил на Н. имотна вреда в
големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс
на деня за долар 1.72853 лев, на сумата от 43 360 лв. - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да
не се провежда разпит на вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните експертни заключения от досъдебното
производство. Одобреното от съда по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие обхваща
вещите лица Д. Т., по оценъчната експертиза, и К. К. по почерковата експертиза.
Пред съда непосредствено бяха разпитани свидетелите Я. М., Б. К. и Д. С., както и
подсъдимият Д. Д..
Подсъдимият Д. депозира обяснения, в които заяви, че не е извършил престъплението
в което е обвинен и че в никакъв случай това не е било умишлена злоупотреба от негова
страна. По повод на техните отношения издал запис на заповед в полза на св. Н., тъй като
сделката не се осъществила дълго време. Нямал достъп до сметките си, но при разговори със
св. Н. му заявил, че ще направи всичко възможно да му върне парите. Виждали са се няколко
пъти след издаване на записа на заповед, познавали се от много години и никога до сега не
са имали проблеми. Подсъдимият посочва, че никога не се е опитвал да заблуди или измами
св. Н., но по независещи от подсъдимия причини сделката не се осъществила. Фирмата О.
имала средства, но били предмет на други сделки и ако парите били използвани за
погасяване на задължението към св. Н., то щял да ощети други хора.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Акцентира върху показанията на св. Н. и св. М., като не
следвало да се кредитират обясненията на подсъдимия Д., че имал намерение да възстанови
сумата. Следвало да се отчетат показанията и на представителя на фирмата - св. Б. К., който
посочил, че не са имали подобни практики и че не познава св. Н. и подс. Д.. Последният
изначално нямал намерение да се задължава по въпросната сделка и техните отношения не
можело да се квалифицират като гражданскоправни. Прави се искане за осъждане на
подсъдимия, като при определяне на наказанието следвало да се вземе предвид голямата
сума и да му се наложи наказание към минимума. Ако се приеме, че подсъдимият е
1

реабилитиран да се наложи наказание от 2 години лишаване от свобода с 4 години
изпитателен срок, а ако не е реабилитиран да му се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия посочва, че действително в случая има една огромна
липса на парични средства, която е преминала от св. Н. към подсъдимия по повод на техните
отношения за закупуването на цигари и доставката им в друга държава. От доказателствата
се установявало едно неизпълнение на гражданска сделка, като тук липсвала специалната
цел - че няма да изпълни изначално договореното, като получава парите за да измами
другия. Застъпва се, че подсъдимият и св. Н. са имали дългогодишни отношения като
познати и бизнес партньори. От показанията на свидетеля Б. К. се установявало, че
търговският екип бил между 8-10 човека, и с кого точно е разговарял подсъдимият
свидетелят няма информация, като всеки служител от неговия екип водел преговори.
Подсъдимият е имал желание да възстанови сумата, но не е могъл да изпълни задължението
си, като в случая била издадена запис на заповед. Моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Подсъдимият също моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. П. Д. е роден на ... г., в гр. Б., обл. Р., с адрес в гр. Б., ж.к. ...,
български гражданин, с висше образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. П. Д. и св. Х. Н. се познавали от много години - от 1992 г. - 1993 г.
Свидетелят Н. се занимавал с търговия на цигари и бил представител на „Б. А. Т.“ в Б. През
1998 г. свидетелят Н. напуснал страната ни и се установил да живее в Р. К., като
преустановил контактите си с подсъдимия Д. за дълъг период от време. През 2008 - 2009 г.
се срещнали в Л.. През 2012 г. или 2013 г. подсъдимият Д.Д. и св. Н. се срещнали отново в
К. В неустановен период през 2014 г. св. Н. се свързал по телефона с подс. Д. и му обяснил,
че възнамерява да купува цигари с марката „Кинг“ и „Корсер“, тъй като бил намерил пазар
за тях, като имал приятел, който пребивавал в Ч. г. и проявявал интерес към марките „Кинг“
и „Корсер“ от българския пазар. Посочените марки цигари се произвеждали във фабриката
на „К. Т.“ в гр. П.. Свидетелят Н. поискал от подс. Д. да му закупи цигари и да му ги
продаде в Ч. г., а той от своя страна на приятеля си. Подсъдимият Д. се съгласил да му
съдейства за закупуването на цигари от гр. П. и след това да ги транспортира до гр. Б. в Ч. г..
Подсъдимият Д. оформил и изпратил на св. Н. Фактура № 1109/12.12.2014 г. за цигари с
марката „THE KING“ 960 мастербокса на цена по 118 щ.д., на обща стойност 113 280 щ.д., в
която посочил банковата сметка (IBAN BG 68 DEMI 9240 1100 0811 84) на фирмата си “О. е.
з. е. и.“, С.. На 29.01.2015 г., по сметка на „О. Е. З. Е. и.“, подсъдимият Д. получил от св. Н.
сумата от 25 085 щатски долара, в гр. Б., „Т. б. Д” АД. След получаване на парите, същите
били изтеглени в брой от подсъдимия Д.. Той обаче не можал да реализира покупката и
транспортирането на цигарите, въпреки водените преговори с представители на
производителя, дистрибутора и превозвача. Поради което свидетелят Н. си потърсил парите
и се свързал за съдействие с адв. Я. М. от БАК, на когото споделил, че не може да се свърже
с подсъдимия по телефона, като същият не му бил отговарял. Свидетелят М. се свързал с
подсъдимия в края на месец април 2015 г., като същият го уверил, че ще върне сумата до
няколко дни. Сумата обаче не била върната от подсъдимия и той престанал да отговаря и на
телефоните обаждания на св. М.. На 11.08.2015 г. подсъдимият, в качеството си на
управител на „Орион ел зет ентърпрайзис“, издал в полза на св. Н. запис на заповед за
сумата от 25000 щ.д., която заповед била предадена на св. Н..
От изготвената на ДП оценъчна експертиза /л. 11 от т. 4 от ДП/ се установява, че
2

левовата равностойност към 29.01.2015 г. на 25085 щатски долара е 43360.18 лева.
От изготвената на ДП почеркова експертиза /л. 76 - 82 от т. 4 от ДП/ се установява, че
копието на подпис в графа “SELLER”, от копие на документ с наименование “P. I.” peг. №
1109 от 12.12.2014 г. вероятно е копие на подпис, положен от Д.Д.; подписите за
„Наредител“ и „Получил сумата“ върху 4 броя „теглене на каса“, предоставени от „Т. б. Д”
клон Б. с № 45693604/29.01.2015 г. за 21900 щ.д.(24), 45687177/29.01.2015 г. за 2000 щ.д.
(27), 46527160/20.02.2015 г. за 550 щ.д. (28), 46346540/16.02.2015 г. за 500 щ.д. (29), и 1 брой
„Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от 29.01.2015 г. за 21900 щ.д. (25),
са положени от Д.Д. /л. 76-82 от том 4 от ДП/.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: от показанията на св. Я. М.
/л. 217-219 от делото/, Б. К. /л. 219-221 от делото/, Д. С. /л. 221-222 от делото/, Х. Н. /л. 284-
285 от т. 1 от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 10 от НПК/, както и от обясненията на
подсъдимия Д. /л. 272-273, л. 421 от делото/; от писмените доказателства - справка за
съдимост /л. 27 от делото/, бюлетини за съдимост /л. 57-62 от делото/, препис от
изпълнително дело *********/2010 г. на ТД на НАП-Б. /л. 163-191 от делото/, запис на
заповед /л. 270-271 от делото/, проформа фактура /л. 18 от т. 1 от ДП/, писмо, образци от
подписа, искане за откриване на сметка, договори за разплащателна сметка, декларация-
съгласие, копие на лична карта, удостоверение за регистрация, решение, заявление за
регистрация за ел.банкиране /л. 22-65 от т. 1 от ДП/, писмо и приложени към него банкови
документи /л. 70-77 от т. 1 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 105 от т. 1 от ДП/,
документи на л. 123 - 133 от т. 1 от ДП, писмо /л. 373 от делото/, документи /л. 16 - 72, л. 77-
80, л. 82-83, л. 85-86, л. 93-100, л. 102-105, л. 112, л. 137-142, л. 144-154, л. 163-166, л. 169-
188, л. 237-238, л. 240-245, л. 247-248, л. 266-273, л. 285, л. 296 от т. 2 от ДП/, документи /л.
51, л. 66-70, л. 81-94, л. 97-104 от т. 3 от ДП/, документи /л. 20-29, л. 35-45 от т. 4 от ДП/,
документи /л. 3-4, л. 27-32, л. 38-40, л. 50-55 от т. 5 от ДП/; както и от експертизите по
делото, прочетени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от
НПК - оценъчна /л. 11 от т. 4 от ДП/ и почеркова /л. 76 - 82 от т. 4 от ДП/.
При анализа на доказателствения материал съдът намира да отбележи следното:
От показанията на св. М. и св. Н. се установява, че действително между св. Н. и
подсъдимия е имало договорка, подсъдимият да осигури цигарите и да ги достави в Ч. г.. За
целта св. Наеми превел по посочената от подсъдимия банкова сметка аванс от 25 085 щатски
долара. След което обаче имало проблем със сделката за цигарите, като подсъдимият така и
не ги доставил. Това се потвърждава и от подсъдимия, като самият той не отрича тези
обстоятелства. Видно от обясненията му обаче поради неосъществяване на сделката и
изминалият период от време подсъдимият съставил запис на заповед за сумата от 25 хиляди
долара и го предоставил на св. Н., като за себе си запазил копие на документа. Поводът да
бъде издаден запис на заповед бил, че подсъдимият нямал достъп до сметките на фирмата
си, въпреки, че имал средства по тях. Нещо повече, издаденият запис бил преведен и на
английски език, за да може св. Н. да разбере за какво става въпрос.
От показанията на св. К. се установи, че не познава подсъдимия, но това от своя
страна не изключва тезата на подс. Д., че по повод на въпросната сделка е търсил контакт с
„К. Т.“ в гр. П.. На първо място е възможно св. К. да няма спомен за събитията, предвид
изминалия период от време и множеството контакти, които е имал по повод дейността на
дружеството, което е представлявал. От друга страна, стана ясно, че дружеството „К. Т.“ е
имало търговски отдел, включващ около 10 оперативни търговци, които сключвали сделките
и отговаряли за различни региони по света, и действително е възможно запитванията и
преговорите за закупуване на цигари да се водят с някои от тези служители, без да има
знание от изпълнителния директор, тъй като в крайна сметка не се е стигнало и до реално
3

закупуване на цигари. В потвърждение на това е и обстоятелството, че действително, видно
от писмото и приложените към него договор и приложение 1 на л. 34-45 от т. 4 от ДП,
считано от юли 2013 г., търговското дружество „КТ И.“ /К. Т. И., К. Т. ЕАД/ е било в
договорни отношения с дружеството “H. C. I.”, и са реализирали продажби на цигари,
включително и с марките „THE KING“ и „СORSET“, в Ч. г., с доставка в град Б.. Които
факти се потвърждават и от обясненията на подсъдимия, за възможна доставка на цигарите
от гр. П., Б., до гр. Б., Ч. г., с участието на двете дружества.
От показанията на св. Д. С. стана ясно, че не познава подсъдимия Д., но също така се
установи, че е имало запитване по телефона за транспорт на цигари за Ч. г., а и свидетелят
посочи, че са имали практика да осъществяват транспорт до Ч. г.. Това се потвърждава и от
казаното от подсъдимия, че търсил транспорт за цигарите.
Според настоящият съдебен състав разпитаните по делото свидетели - Я. М., Б. К. и
Д. С., правдиво споделят възприетите от тях събития, като показанията им са логични. Съдът
кредитира и показанията на св. Н., предвид на това, че се подкрепят и от другите писмени
доказателствени материали - движение по сметка /л. 71 от т. 1 от ДП/, документи за теглене
от каса /л. 72-73, л. 76-77 от т. 1 от ДП/ и т. н.
Съдът кредитира и приложеният по делото запис на заповед, като няма никакви
основания да се съмнява в представения частен диспозитивен документ, поради което и е
годно писмено доказателство, което настоящият състав кредитира.Това доказателство
допълнително подкрепя тезата на подсъдимият, че е нямал никакво намерение изначално да
не изпълнява поетите договорки със св. Н.. Именно поради финансова невъзможност,
същият е издал този документ в полза на св. Н..
Съдът кредитира и останалите по делото писмени доказателства, доколкото не са
оспорени от страните и кореспондират с другите кредитирани вече доказателства.
Съдът също така кредитира заключенията на изготвените по делото оценъчна и
почеркова експертизи. Същите са изготвени от компетентни лица и са отговорили точно,
пълно и ясно на поставените въпроси.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, включително и че не е имал
измамливи намерения по отношение на уговорките със св. Н.. Неотклонно в теорията и
практиката се приема, че обясненията имат двойствена природа - на доказателствено
средство и на основни средство за упражняване на правото да защита. Обясненията
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, като не са ангажирани
доказателства, които да ги оборват, поради което и съдът им дава вяра.
Накрая съдът следва да отбележи, че като цяло по делото няма спор относно
фактическата обстановка, а относно правното значение на описаните обстоятелства и това
дали осъществят наказателен състав на измама по НК или е налице само неизпълнение на
едно облигационно отношение /международна търговска сделка/.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. С обвинителния акт се очертава предмета на доказване, като в хода на
съдебното следствие по безспорен начин следва да се установят всички елементи от състава
на престъплението.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени
доказателства, съдебният състав прие, че така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия
за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, се явява
недоказано.
За да е осъществен престъпният състав по чл. 209, ал. 1 от НК, от обективна страна,
подсъдимият трябва с активни действия да е създал и/или затвърдил невярна представа у
физическо лице, с цел да набави облага за себе си или за другиго. Но има и един важен
4

субективен момент - при сключване на самата сделка деецът трябва още в самото начало да
не желае постигането на правомерния резултат, като целта му е само да получи имотната
облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на
незначителна стойност. За състава на престъплението измама деецът влиза в облигационни
отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез
които да въведе в пострадалото лице заблуждение и по този начин да го мотивира към
имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание /Решение №
433/04.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 902/2015 г. на III н.о., Решение № 329/12.10.2015 г. на
ВКС по н. д.. № 1105/2015 г. на III н.о., Решение № 337/14.10.2015 г. на ВКС, н. д. № 716
/2015 г., I н.о./.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че в случая
изначално подсъдимият е действал с решение да измами св. Н.. Страните са били в
дългогодишни търговски взаимоотношения, работили са съвместно в сферата на търговията
с тютюневи изделия, познавали са се много добре, контактували са освен по телефона, но и с
множество лични срещи през годините, както в Б., така и в чужбина, включително и са си
предавали пари /видно от показанията на св. Н. подсъдимият му е давал пари за да ги
предаде на друг човек - Н./л. 285 от т. 1 от ДП/. В конкретния случай така са се стекли
обстоятелствата, че не се е стигнало до реализиране на сделката и като последица от това и
до неизпълнение на договорката между тях от страна на подсъдимия, както и невръщане на
парите от последния. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства
подсъдимият е имал намерение и възможност, към момента на договорката, да изпълни
поетите ангажименти към св. Н. - имал е нужният опит в търговията с цигари, съответните
контакти с производители и доставчици, разполагал е с нужната информация за пазарите,
имал е и финансов ресурс за водене на преговори, както и регистрирано търговско
дружество в чужбина с налична банкова сметка в България. И въпреки водените преговори
от страна на подсъдимия за покупката и доставката на цигарите, сделката не се е
осъществила, като за това обстоятелство е бил известен и св. Н.. Не следва да се пренебрегва
и факта, че пръв към подсъдимият се е обърнал св. Н. и именно той му е поискал съдействие
за осигуряване и доставяне на въпросния конкретен вид цигари. Тоест самият свидетел Н.
изначално е знаел, че подсъдимият не само може да закупи цигарите, но и да организира
доставката им в друга държава, както и че има регистрирано търговско дружество „O. L. E.
I.“. Подсъдимият е изпратил и проформа фактура от 12.12.2014 г., с конкретно посочена
марка и количество цигари /960 мастербокса цигари „THE KING“/, на стойност 113280
щатски долара /л. 18 от ДП/, като видно от същата за купувач е посочено търговското
дружество „W. S.“ - К. По делото няма данни сметката на търговско дружество „O. L. E. I.“
да е открита за конкретния превод, и след изтегляне на парите да е закрита, а видно от
писмото на „Т. б. Д“ АД /л. 22 от ДП/, тя е открита в „Т. б. Д“ АД още през 2012 г., т.е. много
преди договорката между страните. И не само това, за намеренията на подсъдимия сочи и
неговото последващо поведение, а именно издаването на запис на заповед в полза на св. Н.,
за обезпечаване на паричното му вземане. От показанията на св. Н. /л. 285 от ДП/ става ясно,
че подсъдимият му е заявил, че планираната от тях сделка няма да може да се реализира по
някаква лична причина и че в крайна сметка следва да му върне парите, повод за което е
било и издаването на записа. Според съда, само по себе си обстоятелството, че подсъдимият
е прекъснал след това контактите със св. Н., респ. с неговия адвокат, не може да води до
несъмнен извод за наличие на измамливо намерение от страна на подсъдимия в
наказателноправен смисъл. Това е така, тъй като неотзоваването на телефонните обаждания
може да се дължи на различни причини /лични, във връзка или не със сделката и прочие/, но
следва да се отбележи, че това не е чужда и неприсъща реакция на човек, който дължи на
някого пари, при невъзможност да му ги върне, да се опитва да избягва личен контакт с него.
Това обаче не означава непременно, че намерението му е било да не се задължава изначално
по направената договорка. Горното води до извода, че в случая е налице неизпълнение в
5

търговските взаимоотношения между двете страни и техните дружества - „O. L. E. I.“, С., и
„W. S.“, К., с представители подсъдимият и св. Н., без обаче това да означава, че
подсъдимият е осъществил престъпление измама.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия Д. за невиновен и го оправда по
така повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 209, ал. 1 НК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
По делото няма приложени веществени доказателства.
Писмените доказателства - документи, следва да останат приложени по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	101
Дата:	27 юни 2022 г.
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20202120203738
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 септември 2020 г.

Присъда по дело №3738/2020 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите