№ 495
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600883 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 22 във връзка с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М.Х., в качеството му на
защитник на подсъдимия В. А., срещу определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 99-ти състав от 14.12.2022 година, постановено по
НОХД № 7871/2022 година.
В жалбата са изложени доводи, че определението на съда е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа се, че в обвинителния акт не се съдържат
ясни и конкретни факти за механизма на извършване на инкриминираното
деяние. Претендира се противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт.
Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на
защитника на подсъдимия.
Софийски градски съд, като съобрази изложените доводи и сам
служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на
определението, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производство пред СРС е образувано по внесен от СРП обвинителен
акт против В. А. А. с обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК.
С обжалваното определение съдът е приел, че обвинителния акт
отговаря на изискванията на закона, тъй като в него са посочени ясно, пълно
и точно всички онези обстоятелства, очертаващи обективните и субективни
признаци на инкриминираното деяние, в това число относно механизма на
неговото осъществяване. В този смисъл съдът е заключил, че не е било
нарушено правото на защита на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва
1
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По силата на чл.246 от
НПК в обвинителния акт прокурорът следва да посочи времето, мястото и
начина на извършеното деяние. В конкретния казус правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия. Въззивната съдебна инстанция намира, че при изготвянето на
обвинителния акт не е допуснат порок, тъй като в обстоятелствена част и
диспозитива на обвинителния акт прокурорът е посочил достатъчно ясно и
недвусмислено престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото
и начина на осъществяването му. В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът е описал, че подсъдимият В. А. е нанесъл удари с ръце в
лицето на К.Д., вследствие на които се е стигнало до причиняването на
инкриминираната телесна повреда. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира, че обвинението е ясно и конкретизирано, поради и което правото на
подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен не е
ограничено. Не са налице и претендираните неясноти и противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В
обстоятелствената част, л.2, абз. 3, а така също и в диспозитива еднозначно и
непротиворечиво е отбелязано, че се касае до „нанасянето на удари с ръце в
областта на главата на К.Д.“. Единичното и изолирано посочване в
обвинителния акт, на стр.1, че ударите са нанесени с ръка, вместо с ръце, не
променя изводите на съда в тази насока и това е така, тъй като обвинителния
акт винаги следва да се тълкува в неговото единство, съобразно всички
изложени в обстоятелствената част факти и формулиран диспозитив, а не
изолирано или откъслечно. В случая липсва подобно противоречие, което да
налага неразбиране на обвинението или неяснота в механизма на причиняване
на престъплението.
Във връзка с изложеното настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.249 ал.З от НПК Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2022 година по НОХД №
7871/2022 година по описа на СРС, НО, 99 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3