№ 18410
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110109515 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЖ. З.“ АД срещу ЗАД „А.
Б.“ АД с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Ищецът твърди, че на 27.10.2017 г., в гр. Ш., на ул. „П.“, е настъпило събитие –
ПТП между застрахованото при него по застраховка „Каско” МПС „Киа Рио“ с рег. №
СВ **** ВС, и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н **** АК, осъществено в срока на
застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило
по вина на водача на застрахования при ответника автомобил – Л. И. Л., както и че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при ищеца
автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил обезщетение в размер на 1150,64 лв. и е извършил
ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че ответното дружество било
поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в отговор на което е извършено
плащане на сумата от 590,32 лв., като непогасена останала разликата от 575,32 лв. Въз
основа на гореизложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 575,32
лв., представляваща разликата между регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 27.10.2017 г., и доброволно възстановената от ответника сума,
включваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 176,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
1
от 21.02.2020 г. до 20.02.2022 г.
Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не
съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са
завишени. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 590,32 лв. Навежда възражение за съпричиняване.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие;
реализиране на ПТП на 27.10.2017 г. със сочените в исковата молба участници и място,
изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по
процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер – 1150,64 лв.;
извънсъдебно погасяване от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в
размер на 590,32 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Не се спори, а и се установява от приложената по делото регресна претенция, че
същата е получена от ответника не по-късно от 18.06.2018 г., за която дата страните не
спорят, че е извършено частично плащане, като отбелязване за това има и върху
представената регресна покана (л. 9).
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка
между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 19),
настъпило на 27.10.2017 г. около 12.00 ч. (в срока на застрахователното покритие),
подписан от Л. И. Л., като водач на МПС „Опел Астра“ с рег. № Н **** АК, и К. Д. С.,
като водач на „Киа Рио“ с рег. № СВ **** ВС. В него е начертана скица на ПТП и са
отразени увреждания по МПС „Киа Рио“ с рег. № СВ **** ВС – увреждания по броня,
калник, фар. От протокола се установява, че процесното ПТП е настъпило, докато лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н **** АК е бил в паркирано състояние в дясната
част на пътната лента, а „Киа Рио“ с рег. № СВ **** ВС се е движел по улицата. В
протокола не са отбелязани други обстоятелства около настъпване на събитието.
В анкетна карта за установяване на обстоятелства, при които е настъпило пътно-
транспортното произшествие, попълнена от К. Д. С., като водач на „Киа Рио“ с рег. №
СВ **** ВС, е отразено обстоятелството, че водачът на паркирания на улицата
автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н **** АК отворил вратата и ударил движещия се по
улицата автомобил.
2
Протоколът за ПТП, както и анкетната карта, представляват частни
свидетелстващи документи, чието доказателствено значение се преценява с оглед
останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че отразяват
непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети незаинтересовани
от изхода на делото лица.
От приложено по делото писмо от Община Ш. (л. 93) се установява, че
максимално допустимата скорост за движение по ул. „П.“ в гр. Ш. за превозни средства
от категория В е 50 км./ч.
Въз основа на данните в протокола за ПТП експертът е дал следното заключение
относно механизма за ПТП: същото е настъпило на 27.10.2017 г. около 12.00 ч., като
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н **** АК е паркиран на ул. „П.“ № 37, където
водачът отваря вратата си и реализира ПТПс преминаващия в същия момент от лявата
му страна лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № СВ **** ВС.
Според заключението на вещото лице всички вреди по автомобил „Киа Рио“ с
рег. № СВ **** ВС (предна броня, преден десен калник и десен фар) са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на същия,
изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 2145,49 лв., а обичайните
ликвидационни разноски – от 15 до 25 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
Съгласно показанията на св. Л., водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н
**** АК, той е бил спрял на подхода пред гаража на негов познат, като автомобилът
само частично е бил разположен върху пътното платно. Твърди, че отворил вратата, за
да си каже нещо с негов познат, като вратата не била отворена напълно, а само
частично. Ударът е настъпил при отваряне на вратата. Времето било слънчево, с ясна
видимост. Свидетелят твърди, че на улицата паркирането не е забранено. Твърди, че е
проверявал широчината на лентата за движение, като същата била поне 5 метра.
Неговият автомобил бил с габаритна широчина около 175 – 180 см. Твърди още, че
преди да отвори вратата, е погледнал в огледалото, но не е видял движещ се по улицата
автомобил. Сочи също, че при отваряне на вратата, не бил стъпил върху платното.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
3
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване, като на изследване
подлежи и релевираното възражение за съпричиняване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
4
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 2145,49 лв., към която
сума следва да се прибавят и 15 лв. като стойност на обичайните ликвидационни
разноски.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане на сумата от 1150,64 лв. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право
да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв. представлява обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП. поради което общият размер, за която
възниква ликвидационното вземане, възлиза на сумата от 1165,64 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 1165,64 лв.
По възражението за съпричиняване:
Предвид доказване на иска по основание, на разглеждане подлежи релевираното
от ответника възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
В случая съдът намира, че поведението на водача на „Киа Рио“ с рег. № СВ ****
ВС – К. Д. С., за което данни се черпят от показанията на сл. Л., също е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Противоправността на действията се изразява в
несъобразяване с правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
5
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.) и чл.
179, ал. 2 ЗДвП, повеляваща спазване на подходяща дистанция. Съдът кредитира
показанията на св. Л. като добросъвестни, обективни, достоверни и непротиворечиви,
поради което дава вяра на същите в частта, в която свидетелят сочи, че частично
автомобилът му е бил разположен на тротоара – на подхода към гаража, и частично
върху платното за движение. Последното е достатъчно широко, за да позволи
свободното преминаване на два автомобила, съответно и движението на един при
наличие на друг паркиран. При условие, че последният не е бил разположен изцяло
върху платното за движение и с оглед твърдението на свидетеля Л., че вратата на
автомобила не е била изцяло отворена, се обуславя извод за съпричастност на
пострадалата към увреждане на управлявания от нея автомобил. При тези констатации
съдът определя приноса на водача на увредения автомобил на 50 %, съответно за
основателност на регресната претенция за сумата от 582,82 лв. (1/2 от възникналото
регресно право в общ размер от 1165,64 лв. съобразно извършеното плащане, в която
сума е включена и сумата за обичайни ликвидационни разноски). С плащането на
сумата от 590,32 лв. ответникът е реализирал изцяло отговорността си, поради което
искът за сумата от 575,32 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и неоснователността
на главния иск, на отхвърляне подлежи и обусловения.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане на 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 200 лв.
депозит за САТЕ, 480 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение и 30 лв. депозит
за свидетел. Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 715 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЖ. З.“ АД, ЕИК ********* срещу „А. Б.“ АД,
ЕИК ********* искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 575,32 лв., представляваща разликата между регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 27.10.2017 г., и доброволно възстановената от ответника
сума, включваща ликвидационни разноски, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
6
сумата от 176,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г.
до 20.02.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЖ. З.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „А. Б.“ АД, ЕИК ********* сумата от 715 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7