№ 22177
гр. С., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110131219 по описа за 2022 година
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.
С Решение № 10142 от 14.06.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
извършването на делба между Д. В. Ф. и П. П. Ф. на следния съсобствен недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.165 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на поземления
имот: гр. С., АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.2040.164, 68134.2041.2037, 68134.2040.161, 68134.2040.166, при квоти: 1/2 идеална
част за Д. В. Ф. и 1/2 идеална част за П. П. Ф.. Делбата е допусната при отчитане на
запазеното пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на П. В. Ф. и С. С. Ф. върху
1/2 идеална част от процесния недвижим имот.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата ищецът Д. В. Ф., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А..
Процесуалният представител изразява становище, че изнасянето на имота на публична
продан бил единственият удачен начин за извършване на делбата. Освен това прави искане
по чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на съсобствения имот до окончателното
приключване на делбата съобразно дадените в заключението на съдебно-техническата
експертиза варианти. В хода на устните състезания моли съда да извърши делбата, като
изнесе имота на публична продан, както и да разпредели ползването му на основание чл.
344, ал. 2 ГПК. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по
1
чл. 80 ГПК.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата ответницата П. П. Ф., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.
Г.. Процесуалният представител изразява становище за липса на възможност за реално
поделяне на имота. Оспорва искането на ищеца за разпределяне на ползването по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК с оглед неограничения достъп на всяка от страните, включително на вещните
ползватели до имота, както и неприемливите варианти за реалното му разделяне, дадени от
вещото лице. В хода на устните състезания моли съда да извърши делбата чрез изнасяне на
съсобствения имот на публична продан поради неговата неподеляемост, както и да отхвърли
като неоснователно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК. Претендира направените по делото
разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Третите лица – помагачи П. В. Ф. и С. С. Ф., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Делбената маса, така както е опредЕ. с решението по допускане на делбата, включва
следния съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
68134.2040.165 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени
със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от
23.10.2019 г., адрес на поземления имот: гр. С., АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), номер по предходен план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 68134.2040.164, 68134.2041.2037, 68134.2040.161, 68134.2040.166.
По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на
решението в първата фаза на делбата.
Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната
пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието
от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата по отношение на
поделяемостта на имота. Същото е изготвено след запознаване с писмените доказателства
по делото, извършени оглед на място и подробни проучвания, изчисления и справки. От
заключението се установява, че нямало пълно припокриване на границите на имота по
действаща кадастрална карта и границите на УПИ по действащия регулационен план.
Разминавания били налични по всички граници на имота. Така вещото лице заключило, че
процесният имот бил с неуредени сметки по регулация. В действащия застроителен план
било предвидено застрояване на съсобствения имот с една жилищна сграда на калкан със
съседния имот и на два гаража в северния ъгъл на имота с директен излаз на ул.
„Симеоновско шосе“. При евентуално разделяне на имота на два реални дяла този
2
застроителен план нямало как да се реализира, поради което следвало да бъде предприета
процедура по неговото изменение. Вещото лице е предложило два варианта за реална
подялба на процесния имот. Поради недостатъчното му лице и невъзможност за равен излаз
на всеки от двата дяла към бул. „Симеоновско шосе“, в заключението е предложено
изграждането на улица-тупик за достъп до вътрешния дял с ширина 3,5 м., включена в
площта на южния дял на имота. Пазарната цена на съсобствения имот при използване на
метода на пазарните аналози към датата на изготвяне на заключението била изчислена от
вещото лице на 511305,23 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице в частта за
пазарната цена на имота е ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема.
В частта, в която вещото лице предлага два варианта за реална подялба на
съсобствения имот, заключението е изпратено за становище от главния архитект на
Столична община, район „Витоша“. Последният заявява, че процесният имот бил
неподеляем, тъй като не отговарял на условията на чл. 31, ал. 1 ЗУТ по отношение на
действащия план на застрояване. Предложеният от вещото лице вариант 1 бил неприложим,
тъй като засягал застрояване на съседен имот, който бил извън обхвата на производството
по делба. А вариант 2 бил неприложим, защото предложеният от вещото лице подход
(улица-тупик) преминавал през определените строителни петна за застрояване и също
излизал извън обхвата на делбата.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от
следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е
обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване
и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато
същият е жилище.
В настоящия случай никой от съделителите не е предявил претенции за възлагане на
съсобствения недвижим имот, поради което делбата не може да бъде извършена по реда на
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий,
доколкото делбената маса се състои само от един имот, който е неподеляем на квотите на
страните в съсобствеността. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно възприема
становището на главния архитект на Столична община, район „Витоша“, което е мотивирано
и съобразено с нормативните изисквания. Освен доводите на главния архитект, следва да
бъде посочено, че предложените от вещото лице варианти са неприложими поради
противоречие с разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ЗУТ (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.), която гласи:
3
„Когато при разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота
изходът към улица за новообразуваните от него имоти не може да се осигури при условията
на ал. 4, с проекта за изменение на подробния устройствен план се предвижда прокарване на
задънена улица в границите на разделяния и новообразуваните от него имоти. В тези случаи
общината придобива собствеността върху задънената улица с влизането в сила на плана“.
Т.е. площта на цялата улица-тупик ще стане общинска собственост и следва да бъде
приспадната от площта на двата нови дяла. Това допълнително ще намали възможността за
застрояване на новообразуваните имоти, която и без загубата на тази площ не съществува
поради противоречие с чл. 31, ал. 1 ЗУТ по отношение на действащия план на застрояване.
При тези данни следва да бъде прието, че процесният имот е неподеляем на квотите на
страните в съсобствеността.
По същата причина не е приложим и редът по чл. 353 ГПК, доколкото от допуснатия до
делба имот не може да бъде обособен достатъчен брой дялове, за да може всеки от
съделителите да получи реален дял. При тези обстоятелства и с оглед становището на
съделителите съдът счита, че съсобствеността следва да бъде прекратена чрез изнасяне на
процесния имот на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Този способ се явява
единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността върху имота, предмет на
делбата. Получената от проданта цена следва да бъде разпредЕ. от съдебния изпълнител
между съделителите съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти в
съсобствеността.
По отношение на искането на ищеца за разпределяне ползването на имота по чл. 344,
ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното
производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между
съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването
само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр.
д. № 1773/2014 г., ІV Г.О., ВКС).
Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на
чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ
„съразмерно с частта си“, така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. В тези норми е залегнало общото правило за недопускане на
4
неоснователно обогатяване. Привременната мярка се налага, когато имотите се ползват само
от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете в
съсобствеността. Следователно, разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата,
при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между
съделителите, и в този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и
хипотезата, при която за всички съделители има имот, но се налага и присъждане на
обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си. Целта на тази норма е да се осигури
ефективно и справедливо ползване на делбените имоти от всички съделители, докато трае
делбеното производство. Искането на съделителя може да бъде както за разпределение на
ползването, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от него.
Производството по чл. 344, ал. 2 ГПК не е исково, а е спорно производство за съдебна
администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването и
управлението на общата вещ. То приключва с решение на съда, заместващо липсващо
решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за
общата вещ. Този съдебен акт не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна
сила. Целта на привременните мерки, постановени по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, е да се
обезпечи ползването на делбените имоти съобразно правата на съделителите до
окончателното извършване на делбата, а в случай че такова ползване от всички съделители
не е възможно – да се определят сумите, които ползващият имота съделител следва да
заплаща на лишения от ползването му. Следователно, за да бъде уважено искане по чл. 344,
ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ само от един или няколко от
съсобствениците или установено ползване, което не съответства на дяловете в
съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно
ползването на общата вещ. Настоящият съдебен състав намира, че по делото няма нито
данни, нито твърдения който и да е от съсобствениците да ползва общия имот, още по-малко
– по начин, несъответстващ на дела му в съсобствеността. Напротив, от изслушаното в
първата фаза на делбата заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесният имот бил празен, незастроен, не се поддържал и не се обработвал. В него имало
няколко плодни дървета, бил обрасъл с бурени, дребни храсти, плевели и друга тревна
растителност. При входните врати имало израсли храсти, които обхванали и самите врати,
което показвало, че имотът не бил посещаван и използван от дълго време. Няма данни по
делото, опровергаващи констатациите на вещото лице. Липсват дори индиции за
недопускане или ограничаване достъпа на съсобственик до процесния имот. Следователно,
установените по делото обстоятелства категорично сочат, че не са нарушени правата на
никой от съделителите. Няма съсобственик, който да ползва процесния имот в нарушение на
дела си в съсобствеността. Поради липсата на една от кумулативно предвидените
предпоставки искането на ищеца за разпределяне на ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК следва
да бъде оставено без уважение.
По отношение на разноските:
5
Всяка от страните е поискала присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си.
Доколкото разноските за адвокатско възнаграждение и за депозит на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза в първата фаза на делбата, са извършени с оглед
нормалното развитие на делбеното производство и са били внесени от съделителите
съобразно делбените им квоти, то следва да останат за страните така, както са направени.
По отношение на депозита за вещо лице за изготвяне на съдебно-техническата
експертиза във втората фаза на делбата (за поделяемост на допуснатия до делба имот и за
неговата пазарна цена) и за заплатената от ищеца държавна такса в полза на Агенция по
вписванията за вписване на исковата молба следва да бъде посочено следното. Причината за
даденото в чл. 355, изр. 1 ГПК разрешение следва да се търси в характера на производството
за съдебна делба като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното
право на делба не само на ищеца, но и на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното
участие в процеса е задължително, като в първата инстанция всеки от съсобствениците има
едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на
съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват
всички съсобственици. Поради това законът предвижда, че разноските се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. Това правило се отнася до държавните такси,
които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата, както и до
съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на
съсобствеността, в т. ч. заплатените от страните възнаграждения за вещи лица за
поделяемостта и действителната стойност на имотите, заплатените такси за свидетели, за
снабдяване с писмени доказателства, за вписвания и др. (вж. Определение № 681 от
18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 406 от 17.09.2015 г. по
ч. гр. д. № 4031/2015 г., І Г.О., ВКС, Определение № 197 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3472/2017 г., І Г.О., ВКС).
В определението за насрочване на делото във втората фаза на делбата депозитът за
вещо лице е разпределен между страните съобразно квотите им в съсобствеността – 210 лева
за ищеца и 210 лева за ответницата. Поради неизпълнение на указанията от страна на П. Ф.,
целият депозит е бил внесен от ищеца. Следва да бъде посочено, че с единия превод дори са
надвнесени 100 лева от ищеца, които подлежат на възстановяване при подадена нарочна
молба с посочена банкова сметка. Заплащайки дължимата от ответницата част от
определения депозит за вещо лице, ищецът е направил разноски, надхвърлящи стойността на
неговия дял. В същото време ответницата е спестила дължими по делото разноски. Това
неоснователно обогатяване следва да бъде отстранено чрез осъждане на П. П. Ф. да заплати
на Д. В. Ф. припадащата й се част от възнаграждението на вещото лице в размер на 210
лева. Освен това ответницата следва да възстанови на ищеца и частта от таксата за вписване
на исковата молба, съответна на квотата й в съсобствеността, или сумата в размер на 10,50
лева.
На основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
6
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете.
Последната следва да бъде опредЕ. съгласно пазарната стойност на делбения имот,
изчислена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в размер на
511305,23 лева. Следователно, дължимата държавна такса се разпределя между
съделителите по следния начин: за Д. В. Ф. – 4 на сто върху 255652,61 лева или 10226,10
лева, и за П. П. Ф. – 4 на сто върху 255652,61 лева или 10226,10 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба
с Решение № 10142 от 14.06.2023 г., постановено по гр. д. № 31219 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор 68134.2040.165 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на поземления
имот: гр. С., АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.2040.164, 68134.2041.2037, 68134.2040.161, 68134.2040.166.
Получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите,
както следва: 1/2 част за Д. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС, и 1/2
част за П. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С., АДРЕС, по чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на съсобствения
недвижим имот до окончателното приключване на делбата.
ОСЪЖДА П. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС, да заплати на
Д. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС, сумата 220,50 (двеста и
двадесет лева и 50 ст.) лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице и такса за
вписване на исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Д. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.,
АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за настоящото
производство държавна такса в размер на 10226,10 (десет хиляди двеста двадесет и шест
лева и 10 ст.) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, П. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С., АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за настоящото
7
производство държавна такса в размер на 10226,10 (десет хиляди двеста двадесет и шест
лева и 10 ст.) лева.
Решението е постановено при участието на П. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
АДРЕС, партер, и С. С. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., АДРЕС, партер, като трети
лица-помагачи на страната на ищеца Д. В. Ф. по предявения от него иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта, с която искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 ГПК е
оставено без уважение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8