Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград,18.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на единадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №238 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №004319 от 21.04.2020
година на Началник отдел „Контрол и Правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което С.В.С.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.139,ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/
е наложено на основание чл.179,ал.3 вр. с
чл.139,ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят С.В.С. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същият
за неправилен и незаконо-съобразен.Твърди,че не е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение за което е санкциониран,тъй като
управляваното от него МПС,собственост на дружество било закупено от около месец
и за което МПС имало заплатен винетен стикер ,който бил в срока за валидност
към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение,но
рег.номера на лекият автомобил бил сменен от РК 7991ВН с РВ8315КХ,поради
промяна в регистрацията 11дни след закупуването на автомобила и 11дни преди
съставянето на АУАН-а. По изложените доводи моли съда за отмяна на обжалваният акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично и подържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва,че
два дни след съставянето на АУАН бил подал заявление до АНО,с който го уведомил
относно промяната на номерата за заплатения винетен стикер,като ангажира
доказателства в тази насока,поради което счита,че неправилно АНО е издал
обжалваното НП без да извърши проверка относно дали действително за процесното
МПС не е имало действащ заплатен винетен стикер.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - Началник отдел „Контрол и Правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
обжалванато НП като правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура – Свиленград,редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите
писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на А.А.С. и Т.Д.И.
се установява, че на 06.11.2019г. около 14,20
часа на ГКПП”Капитан Петко войвода” в посока Р.Гърция ,който път се намира на
път II-88
/гр.Любимец-гр.Свиленград/,който път е от републиканската пътна мрежа и бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа, жалбоподателят управлявал МПС пътно
превозно средство- лек автомобил,марка Нисан,модел Кашкай с рег.№ РВ8315КХ.
Двамата
свидетели ,служители към АНО спрели за проверка лекият автомобил , управляван от
жалбоподателя.
В процеса на
проверката свидетелите установили
посредством справка в електронната система за събиране на пътни такси от
контролното устройство с идентификатор №
МСU 021,че за посоченото ППС не била заплатена винетна такса,съгласно
чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата,поради което приели ,че същият не е изпълнил
задълженията си по чл.139,ал.6 от ЗДвП.
За така извършената
електронна справка,свидетелите извършили
разпечатка,която е приложена към АНПр.
Жалбоподателят
обяснил на двамата свидетели,че бил закупил МПС,за което имало заплатен винетен
стикер,който бил валиден,поради което не бил купил ел.винетка за него,като им представил
договора за покупко продажба,от който двамата свидетели установили предишният
номер на автомобила и извършили справка,при която установили,че действително е
налице валиден винетен стикер,но доколкото не било подадено заявление до АПИ
при промяната на номерата в 3 дневен срок,същите му обяснили,че ще му съставят
АУАН,тъй като не приемали ,че има действащ винетен стикер.
За така
констатираното нарушение в присъствието на жалбоподателя бил съставен,предявен
и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №004319/06.11.2019г.В
самият акт жалбоподателя не е вписал
възражение по него.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на Акта
е издадено обжалваното НП №004319 от
21.04.2020 година на Началник отдел „Контрол и Правоприлагане” в Национално
тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което С.В.С.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.139,ал.6 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ е наложено на основание чл.179,ал.3 вр. с чл.139,ал.6 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/административно наказание “ГЛОБА”,в
размер на 300 лв.
НП е редовно връчено на 23.04.2020г.,като жалбата
е входирана в регистратурата на АНО на 29.04.2020г. ,поради което същата се
явява допустима.
Приложена
е Заповед №ЧР-НТУ-33/23.01.2019г. на Вр.И.Д. Председател на управителния съвет
на Агенция Пътна инфраструктура,съгласно която
Г.А.Т.е преназначен на длъжността
-началник отдел „Контрол и правоприлагане” при Национално ТОЛ управление към
А”ПИ”,считано от 24.01.2019г.
Съгласно Заповед РД-11-1423 от 02.12.2019г.
на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” за упълномощаване на Г.А.Т.-началник отдел „Контрол
и правоприлагане” при Национално ТОЛ управление към А”ПИ”да издава НП по
констатирани нарушения по чл.179,ал.3-3в от ЗДвП и параграф 21б,ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗДвП и т.н..
Налична е и Заповед №РД-11-1520
/20.12.2019г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна
инфраструктура”, с която допълва Заповед РД-11-1423 от 02.12.2019г.,като
уточнява че във всички случаи на отстътвие на Г.А.Т.,възложените му
правомощия следва да се изпълняват от Н.Н.Н.-директор
на Национално тол управление,а при негово отсъствие от М.И.П.-началник сектор
на Правно административно обслужване ,отдел Администрация и финанси.
Видно от Заповед НТУ/РД-11-10 от 04.06.2019г.
на председателя на УС на А”ПИ” се
установява поименно служителите /в случая актосъставителя Т.Д.И.,вписан под
№112/,които да извършват контролни проверки на превозните средства и при
констатирани нарушения по чл.139,ал.5 и ал.6 и чл.100,ал.4,т.1 от ЗДвП да
съставят АУАН по ЗДвП.
Видно от Договор за покупко-продажба
на Моторно превозно средство, се установява,че Адвокатско дружество „С. и Ц. на
14.10.2019г. за закупили лек автомобил марка Нисан Кашкай с подробно посочен
рама и двигател с рег.№РК 7991ВН,като
същият е пререгистриран в служба КАТ Пловдив на 25.10.2019год. и респективно рег.номер на автомобила е сменен
с №РВ8315КХ.
В
съдебно заседание жалбоподателят представи и бе прието като доказателство по
делото входящ номер на подадено заявление за промяна на регистрационен номер на
лек автомобил /РК 7991ВН/ за който има действащ винетен стикер към датата на
установяване на адм.нарушение с нов рег.номер на МПС ,а именно РВ 8315КВ от страна на адвокатско дружество С.
и Царев /вх.№53-00-2513 от 08.11.2019г./,което обстоятелство не се оспорва от
страна на процесуалният представител на АНО.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – А.А.С. и Т.Д.И..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
А.А.С. и Т.Д.И. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика
по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на АПИ, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията и на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние посочено в АУАН и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е
в срок и от надлежното лице.
Преценена
по същество, съдът намира същата за основателна.
Административнонаказателната
отговорност на С.В.С. е ангажирана
на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 300 лв.
От фактическа
страна обвинението срещу С.В.С. е
мотивирано с управление лек автомобил марка- Нисан,модел Кашкай с рег.№
РВ8315КХ, с обща техническа максимална маса до 3. 5 т по път път II-88
/гр.Любимец-гр.Свиленград/ в посока Гърция, включен в обхвата на платената републиканска
мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса.
По делото няма
спор, че мястото на извършване на нарушението път II-88 попада в обхвата на
платената пътна мрежа и че управляваният от С.В.С. автомобил е от
категорията, за която съгласно чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата се
заплаща винетна такса.
От събраните по
делото писмени доказателства безспорно е установено също, че лек автомобил марка-
Нисан,модел Кашкай с рег.№ РВ8315КХ е
закупен от Адвокатско дружество „С. и Ц.” с предходен рег. №РК 7991ВН и за
автомобила с този регистрационен номер по електронен път е заплатена винетна
такса валидна към датата на установяване на административното
нарушение/съгласно показанията на двамата свидетели ,които са проверили
предишния номер на лекият автомобил и са установили,че за него има действаща
заплатен винетка/, но промяната в регистрацията е заявена пред АПИ на 08.11.2019
г.
Спорният въпрос е
дали при несвоевременно подаване на заявление до АПИ за промяна в
регистрационния номер на пътно превозно средство по реда на чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
за което е била заплатена винетна такса, се осъществява съставът на чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗП, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му.
А видно от
разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 от ЗП / ДВ, бр. 105 от 2018
г, в сила от 01.01.2019 г. /, електронната винетка, издадена срещу платената
винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на
собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за
срока, за който е издадена.
Тъй като
издадената електронна винетка се отразява в електронната система за издадените
електронни винетки, поддържана от Агенция "Пътна инфраструктура", по
регистрационен номер на превозното средство, за прилагане на чл. 10а, ал. 6 от ЗП е необходимо да се
изпълни процедурата по чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
Тя предвижда при
промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство собственикът или
ползвателят в срок до 3 работни дни да заяви тази промяна в централното
управление или в областните управления на АПИ или по електронен път, като
съответните длъжностни лица отразяват новите данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство в електронната система за издадените
електронни винетки след справка в Националния регистър на пътните превозни средства
в срок до два работни дни от получаването на съответното заявление.
Предвиденият ред с оглед начина на формулировката му не съставлява задължение
за правните субекти.
От съвкупния
анализ на цитираните правни норми следва извод, че след като промяната в
регистрационния номер не е заявена преди извършване на проверка, за контролните
органи няма възможност да се убедят, че за конкретен автомобил с конкретен
регистрационен номер/новият рег номер/ е заплатена винетна такса.
В техните
правомощия не е предвидено да изискват и проверяват документи за извършени
сделки с автомобила и да сравняват регистрационни номера, за които има издадени
винетки. Те извършват проверки само в електронната система.
Затова при липса
на отразяване в тази система на регистрационния номер на проверявания автомобил
се приема, правилно е съставен АУАН.
Действително, още
преди съставяне на акта за установяване на административно
нарушение,жалбоподателят е възразил,като е посочил предишният номер на
автомобила има валидна винетка и свидетелите са извършили проверка в
електроната система по посочения номер и са установили,че действително има
действаща валидна ел.винетка,но тъй като след промяна на регистрацията в КАТ и
смяна на регистрационният номер на автомобила в предвидения три дневен срок
,същият не е подал заявление до АПИ и респективно същото не е отразено в
системата им са му съставили АУАН.
Но от
доказателствата по делото ,а и страните не спорят по този факт, се установява
от приетото по делото доказателство-входящ номер на подадено заявление с
вх.№53-00-2513 от 08.11.2019г за промяна на регистрационен номер на лек
автомобил /РК 7991ВН/ за който има действащ винетен стикер към датата на
установяване на адм.нарушение с нов рег.номер на МПС ,а именно РВ 8315КВ от страна на адвокатско дружество С.
и Ц. ,че собственика на процесното МПС е
подал заявление до АПИ още на 08.11.2019г./два дни след съставяне на АУАН/, т.
е. преди издаване на НП на 21.04.2020г..
Това
обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от наказващия орган, който е
длъжен преди издаване на НП да се убеди с оглед приложимата нормативната уредба
от ЗП, че за конкретното пътно превозно средство няма заплатена винетна такса
като извърши проверка в електронната система за издадените електронни винетки.
Към датата на издаване на НП заявлението й за промяна на регистрационния номер
е следвало да бъде отразено, съответно би се установило наличието на заплатена
такса по предходния номер, която е валидна за управлявания от нея автомобил,поради
което същото се явява несъставомерно.
Следователно по съществото на спора настоящият
съдебен състав приема,че не е безспорно доказано от обективна и субективна
страна вмененото нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП,
респективно, че законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,доколкото в
действителност е било налице валиден и действащ винетен ел.стикер за процесният
автомобил.
За пълнота на
съдебният акт ,според процесуалният представител на АНО, адм.наказателната
отговорност на жалбоподателят следва да се ангажира,тъй като същият в три
дневния срок не заявил пред АПИ промяна
на рег.номер на автомобила ,касателно валидната винетка ,но този довод не се
споделя от съда,тъй като е ангажирана неговата отговорност,че управлява
МПС-Нисан Кашкай по републиканската пътна мрежа
включена в обхвата на платена
пътна мрежа ,без да има заплатена такава,а не за неспазване на срока
предвиден в чл.5,ал.4 от Наредбата,което безспорно същият е пропуснал.
По изложените по горе доводи ,съдът намира
обжалваното НП за неправилно,поради което следва да се отмени
Относно
разноските по делото
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение/въпреки представения списък на разноските в размер на
120лева.
С оглед изхода на
делото искането на АНО за присъждане на разноски по делото се явява
неоснователно,а от страна на жалбоподателят не се претендират разноски,поради
което съдът не се произнася в тази част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №004319 от 21.04.2020 година на
Началник отдел „Контрол и Правоприлагане” в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което С.В.С. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.139,ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено на
основание чл.179,ал.3 вр. с чл.139,ал.6
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Пътна инфраструктура”,
за осъждане на С.В.С. с ЕГН **********
*** да й заплати 120лева – юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................