Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 111
гр. Монтана,
12.02.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на осми февруари през две хиляди и тринадесета година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Момчил Таралански
при
секретаря А.Л. и с участието на прокурора Камелия Цветкова, като разгледа
докладваното от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 43
по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение на Районен съд – Монтана от 05.12.2012
г. по АНД № 40 578/2012 г. по описа на съда, с което е отменено наказателно
постановление № 848/26.09.2012 г. на Директора на Регионална дирекция по горите
– Берковица. Със същото е наложена глоба на Г.Н.К. в размер на 300 лева.
Жалбоподателят Директорът на Регионална дирекция по
горите – Берковица, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, обжалва
решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди наказателното
постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на първата
съдебна инстанция поради нарушаване на закона – неприлагане на приложимия закон.
Ответникът по касационната жалба Г.Н.К., чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда
да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда в представената
писмена защита и допълнителни доводи и съображения.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи за правилно прилагане на нормата на закона от състава на
Районен съд – Монтана, с оглед на допуснатите на фазата на
административно-наказателното производство нарушения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на
Районен съд – Монтана е приел, че на фазата на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
които са опорочили изцяло проведената административно-наказателна процедура,
при което, като е приел, че административно-наказващия орган незаконосъобразно
е издал наказателно постановление, е отменил същото.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с
жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН. Като споделя изцяло крайния резултат от проведеното съдебно
производство по контрол на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, касационният състав намира за необходимо да изложи и съответните
допълващи и коригиращи решението на въззивния съд мотиви.
Въззивният съд е анализирал събраните по делото
доказателства, като въз основа на този анализ е изложил мотиви относно
релевантните за административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
факти и обстоятелства, а именно наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, които са опорочили административно-наказателното
производство и са довели до постановяване на незаконосъобразен акт. За такова
съществено нарушение, обаче, съдът е приел липсата в наказателното
постановление на дата на нарушението, с което била нарушена разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Действително в наказателното постановление не е
изрично отразена датата на извършване на нарушението, но в АУАН е посочена
същата – 22.06. – 03.07.2012 г. (л.5 по АНД № 40 578/2012 г.). По този
начин не би могло да се поддържа, че това нарушение е съществено, доколкото още
в акта, инициирал производството – АУАН, административно-привлеченото лице е
уведомено за времевия интервал, при което с това не е нарушено правото му на
защита.
Не така стои въпроса, обаче, и въззивния съд не е
отбелязал това обстоятелство в мотивите на решението си, с нарушението на чл.42,
т.5 от ЗАНН, респективно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в
наказателното постановление са отбелязани законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно. Настоящият състав не споделя разбирането на актосъставителя и
наказващия орган, че отразените в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) е действителната материално-правна
разпоредба, която е била нарушена. Нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е чиста санкционната
норма т.е. тази, която при неизпълнение на определена материално-правна норма,
регламентираща правилото за поведение на лицето, упражняващо частна лесовъдска
практика, се прилага. За да се приложи тази санкционна норма, следва да е
налице определена хипотеза и диспозиция, които не са осъществени т.е. не са
спазени, но не може санкционната норма (в конкретния случай, доколкото в същата
не са заложени, както в нормите от особената част на НК или в някои норми от
специалните административни закони хипотезата и диспозицията) да е нарушена.
Следвало е както актосъставителят, така и наказващият орган да конкретизират
точно тази материално-правна норма (съдържаща се в ЗГ или подзаконов нормативен
акт по прилагането му), която е предписвала на лицето, упражняващо частна
лесовъдска практика, определено правило за поведение, което той е нарушил. На
нито един стадий на административно-наказателното производство, дори и на
фазата на съдебния контрол, на административно-наказаното лице не е указано за
кое нарушение е санкциониран. Това нарушение е особено съществено, защото е
нарушило правото на защита на административно-привлеченото и впоследствие
административно-наказано лице. Административно-наказващият орган поради това е
постановил незаконосъобразно наказателно постановление, а първоинстанционния
съд като е отменил същото, е постановил правилно като краен резултат съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила. Въз основа на изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решението на Районен съд – Монтана от 05.12.2012 г. по АНД № 40 578/2012
г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление № 848/26.09.2012
г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.