ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 22.06.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание понеделник, 22 юни
2020 г., в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 55 / 2020 по описа на ОС -
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: И.В.А., чрез адв. Б.В. със съдебен адрес:***,
кантора
ПРОТИВ: Решение № 1730 от 12.11.2019 г.
постановено по гр. дело № 2616 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва частично, в частта с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над присъдената сумата от 4000,00 лв. до
претендираните 12000,00 лв., като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства.
Решението се обжалва и в частта за
разноските.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че по делото се установявало безспорно, че на 12.06.2015г. И. ***, пред входа на бившата
служба ПБЗН, се спънала в необезопасена тротоарна шахта и паднала по очи, при
което получила травма на дясната длан и се наложило да бъде откарана в МБАЛ
Рахила Ангелова АД - гр. Перник, където на място и след направени снимки,
изследвания и обстоен преглед, се установило, че има „спираловидна фрактура на
третата метакарпална кост на дясната длан“, поради което се наложило в травматологичното
отделение на болницата да бъде извършено поставяне на гипсова имобилизация за
срок от 60 /шестдесет/ дни, след екстензия, в следствие на което увреждане й се
наложило да проведе дълго и сложно лечение, изтърпявайки множество болки,
страдания и дискомфорт. Практически се било наложило да проведе лечение за
повече от 18 месеца, като и към днешна дата имала дефицит на захвата на горния
десен крайник. Но първоинстанционният съд неправилно определил размера на
обезщетението, който не кореспондирал със справедливостта, продължителността,
трайността и интензитета на телесното увреждане, присъдения размер от
4 000.00 лв., бил крайно недостатъчен за да овъзмезди причинените на
жалбоподателката неимуществени вреди.
Въвежда се и
претенция за осъждане на ответника да заплати на въззивника изцяло сторените
разноски в първата инстанция, моли се да бъде отменено решението с което ищцата
била осъдена да заплати на ответника сумата от 200.00 лв., разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил съобразен характера на уврежданията, периода на
възстановяване, липсата на трайни увреждания в причинно-следствена връзка от
претърпения инцидент. Неоснователна била претенцията за заплащане на адвокатски
хонорар в пълен размер съответстващ на исковата претенция. Моли за присъждане
на неправени пред въззивна инстанция разноски в размер на 450.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило
е и становище по съществото на спора от конституираното трето лице – помагач
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – София, което е извън срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 I чл.. 261 от
ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.07.2020 г.
от 10.20 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед
усложнената епидемиологична обстановка да се извърши по телефон или електронен
адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че
явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на
делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за
насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За
удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия
ред.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.