Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.2. и сл ГПК. С решение № .../17.06.2015г. по гр.д.№ .../2015г. Районен съд П. е осъдил "Е. П." ,ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В., бул."Вл.В." 2., В. Т. Г,да заплати на М. Й. Д. ,ЕГН * от гр.П.,ул."К. Д." №39 на осн.чл.55,ал.1 ЗЗД, сумата от 1318.39лв.,представляваща извършено парично плащане и получено от него без правно основание на произволно определени количества коригирана,но неизползвана електроенергия за кл.№ * за периоди от 27.10.2011г.-23.04.2012г. и от 16.03.2013г.-27.08.2013г., ведно със законната лихва ,считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане , отхвърлил е претенцията на М. Й. Д. за сумата от 334.26лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1196.04лв. за периода 08.06.2012г.-05.03.2015г. като неоснователна и недоказана ,като е осъдил дружеството да заплати разноски по делото от 451.61лв. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната част е останал ответникът "Е. П." ,който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано при следните аргументи: неправилно е прието от ПРС,че не са събрани доказателства ответникът като собственик на процесното СТИ да е извършил проверки на същото, и че ОУ на договора за доставка на ел.енергия противоречат на основни принципи на правото,доколкото възможността за едностранна корекция на сметката на абоната е неравноправна клауза по см.на чл.143,т.8 ЗЗП .Твърди тази възможност за корекция да е уредена в ОУ, в ЗЕ в изменената му редакция след 17.07.2012г.Твърди и излага съображения относно приложение на чл.13т.2 от Директива № 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г.Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което исковата претенция на ищеца се отхвърли и се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът по жалба - М. Й. Д. в предвидения за това срок не е подала писмен отговор. Чрез пълномощник в съделно заседание заема становище по неоснователността на жалбата и правилността на обжалваното решение.Моли за потвърждаване на същото, претендира разноски. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е. П.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от М. Й. Д. от гр.П. иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД с който е поискано "Е. П. " В. да бъде осъден да й заплати сума в размер на 1318.39лв.,представляваща извършено без основание парично плащане на произволно определени количества коригирана,но неизползвана ел.енергия на адреса в гр.П. по кл.№ *, в т.ч. сумата от 1196.04лв. и 122.35лв. за периоди 27.10.2011г.-23.04.2012г. и 16.03.2013г.-27.08.2013г., както и за сумата от 334.26лв. върху главницата от 1196.04лв. за периода 08.06.2011г.-05.03.2015г. датата на подаване на ИМ в съда. За да постанови решението си Павликенският районен съд е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени, гласни и заключение по допусната СТЕ.В резултат от техния съвкупен анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на предявения иск.Съдът е приел за безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.Не е спорен и фактът, че имотът, където бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към електропреносната мрежа, както и че страните се намират в договорно облигационно правоотношение,произтичащо от сключения помежду им договор за продажба на електроенергия, съгласно който „Е.ОН България П.” /към процесния период/ дължи доставка на ел. енергия за битови нужди на абоната, а той, в качеството си потребител, дължи заплащане на доставената, потребена и отчетена от СТИ ел. енергия.Не е спорно, че ищецът е абонат и ползвател на ел. енергия за процесния период.От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 23.04.2012 г. е извършена проверка на СТИ, монтирано в обекта на посочения адрес от служители на „Е.ОН България Мрежи” . В резултат на това е съставен Констативен протокол №0049319 от същата дата.В протокола е посочено, че при техническата проверка е установено ел.табло на сградата да е пломбирано, а СТИ е разпломбирано и вътре да е развита пластина на втора схема и неработещ тарифен превключвател.От служителите на дружеството са възстановени схемата и пломбата.За периода 27.10.11.-23.04.12г. е изготвена справка за корекция на осн.чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПИИМ -при наличие на СТИ,но липса на конкретен измерител на отклонението за сума в размер на 1194.69лв. ,платена от Д. на 14.05.12г. с 1.35лв. неустойка.На 27.08.2013г. при проверка от служители на "Е. мрежи" В. е съставен КП № 1500056 с който е констатирано ел. таблото да е с оловна пломба, СТИ е подменено с ново, а демонтираното е представено на БИМ за експертиза.Не е спорно,че с ново дебитно известие от 25.09.13г.е извършено преизчисляване на суми за периода 16.03.13г.-27.08.13г. на стойност 122.35лв. въз основа на КП за метрологична проверка от 16.09.2013г. Изслушано е заключение на вещо лице, посочило,че при описаното в КП и в този на БИМ е налице нарушение на функционалността на СТИ, при осъществената схема на свързване не се захранва цялата потребена от абоната ел.енергия и се отчита непълно с грешка-32.65% преминалата през захранващия кабел ел.енергия.Събрани са гласни доказателства. За да приеме предявения иск за основателен и доказан ,като се е произнесъл по възражението за изтекла давност на вземането с извод на неоснователност, съдът е изложил подробни мотиви относно липсата на предпоставки за възникване на договорно право на дружеството за едностранна корекция на сметки за минал период.Приел,че такива към датите на извършените корекции не са били налични по съществуващата правна уредба,при което извършените от абоната плащания на произволно определени количества коригирана,но неизползвана ел.енергия ,са без правно основание. Настоящият състав на ВТОС споделя решаващите изводи на районният съд за недължимостта на процесната сума,поради неспазване на корекционната процедура, съществувала към процесния момент, поради което и на осн.чл.272 ГПК препраща към тях. Несъстоятелни и недоказани са доводите във въззивната жалба,че съдът само е приел да се съобрази със задължителната практика на ВКС,приемаща за неравноправни и нищожни поради противоречие със закона тези клаузи на ОУ,които предвиждат възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя без значение основанието за това. По делото не е спорно,че основанието за претендиране връщане на заплатена конкретна сума за ел.енергия е доставянето ,съответно потребяването от абоната на ел.енергия за определен период от време, която не е измерена или е неточна измерена. Допустимата корекция обаче е налице,когато отклоненията в показателите за консумирана ел.енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумирана ел.енергия за процесния минал период, което по делото не е налице.Предвидените в ОУ методики допускат изчисляване на корекцията без да отчитат към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия.Поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество като техен собственик съгл.чл. 120,ал.1 ЗЕ и доколкото процесното СТИ е поставен на общо достъпно място е налице реална възможност от външна намена на трето лице. В случая няма спор, че не е налице вина на потребителя за неправомерно въздействие върху СТИ. Ето защо въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законосъобразно основание за доставчика да извършени корекции на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска - „Енерго – про П.” , че процесната сума му се дължи.Несъстоятелно е и позоваването на Директива 2006/32 ЕО на ЕП и Съвета на Европа от 05.04.2006г., тъй като в същата , както е посочил и въззивникът, е предвидено сметките на електроразпределителните дружества да се изготвят на база реалното енергийно потребрение ,което по изложените по-горе съображения в случая не е налице. Като е стигнал до същите правни изводи в обжалваното решение, ПРС е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат разноски в размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №.../17.06.2015г. по гр.д.№ ..../2015г. по описа на Районен съд П.. ОСЪЖДА "Е. П." ,ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В., бул."Вл.В." 2., В. Т. Г,да заплати на М. Й. Д. ,ЕГН * от гр.П.,ул."К. Д." №39 сумата от 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |