№ 1368
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262049 от 29.12.2020 г. по гр.д. № 6998/2020 г., поправено
с решение № 261053 от 17.02.2021 г., по реда на чл. 247 от ГПК, постановени
от Софийски градски съд, ответникът – „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* е осъден да заплати на М. Я. И., ЕГН ********** и на Г. Я. М.,
ЕГН **********, конституирани на мястото на първоначалния ищец Я. М. К.,
ЕГН **********, починал в хода на първоинстанционното производство на
09.10.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от Я. М. К., ЕГН **********, вследствие
на ПТП от 09.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г.,
като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /5 000 лв./ до пълния
предявен размер от 50 000 лева;
- сумата от 1 556.60 /хиляда петстотин петдесет и шест лв. шестдесет
ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
от Я. М. К., ЕГН **********, вследствие на ПТП от 09.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2017 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 238 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати:
- на М. Я. И., ЕГН ********** и Г. Я. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
122.35 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Х. от САК, на основание чл.
38 от ЗАдв., в размер на сумата от 657.83 лв.;
Първоинстанционният съд е осъдил ищците М. Я. И., ЕГН **********
и Г. Я. М., ЕГН ********** да заплатят на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 1 031 лв.
Решение № 262049 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6998/2020 г.
от Софийски градски съд се обжалва от ищците – М. Я. И., ЕГН ********** и
Г. Я. М., ЕГН ********** в частта, в която преките искове, имащи за предмет
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди са
отхвърлени, за разликата над уважените до пълните предявени размери, с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че присъденото обезщетение е занижено
по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени
вреди от пострадалия. Оспорват извода на съда, че пострадалият с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и
приетото съотношение: 30 % за пострадалия и 70 % за водача на лекия
автомобил.
Молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и вместо това да
осъди ответника да заплати допълнително обезщетение до пълния размер на
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законната лихва.
Молят да им се присъдят направените деловодни разноски.
Молят съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение
на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна - „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* е
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище
за неоснователността на въззивната жалба и моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд в обжалваните части.
Отговорът се поддържа от процесуалния представител в съдебното
заседание пред въззивния съд и моли да се присъди юрисконсултско
2
възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Я. М. К., ЕГН ********** е предявил против „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
09.07.2017 г. в село Златна Панега, на ул. „Опълченска“ № 75, на ПП I-3-151-
900 км е станал участник в ПТП, при което като пешеходец е бил ударен от
лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ЕН 7176 АМ, управляван от В. Т. В.,
ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Рено“,
който се е движил с несъобразена скорост за населеното място.
- вследствие на удара е получил телесни увреждания, поради което е
бил транспортиран и приет за лечение по спешност в МБАЛ „Проф. д-р
Параскев Стоянов“ АД, а на следващия ден е бил транспортиран и приет за
лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен;
- лекият автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ЕН 7176 АМ, управляван от
В. Т. В., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- претърпял е неимуществени и имуществени вреди /разходи за
лечение/;
- предявил писмената претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ за обезщетяване
на вредите, по която ответникът е образувал щета;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
застрахователното събитие неимуществени вреди, в размер на сумата от 50
000 лева и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 2 238
лева, ведно със законната лихва върху двете суми, съобразно разпоредбата на
3
чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Поискал ответникът да заплати направените от него деловодни
разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 85/, с който оспорил основателността на
предявените искове, за разликата над сумата от 30 000 лева, която е изплатил
на пострадалия по заведената щета, поради което поискал да се отхвърлят.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените, което да е съобразено с критериите на съдебната практика
за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът се е
движил по пътното платно по посоката на движение на застрахования
автомобил въпреки наличието за тротоар. Оспорил изцяло основателността на
иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 09.07.2017 г.,
около 23:00 часа в село Златна Панега, на ул. „Опълченска“ № 75, на ПП I-3-
151-900 км лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ЕН 7176 АМ, управляван от
В. Т. В., ЕГН ********** е ударил движещия се по пътното платно /в близост
до средата на лентата за движение на лекия автомобил/, при наличие на
тротоар пешеходец Я. М. К., ЕГН **********.
Пешеходецът е бил в средна степен на алкохолно опиянение – 2.30 на
4
хиляда, установено по надлежния ред.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице,
извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 180.
С решение № 67 от 16.05.2018 г., постановена по н.а.д. № 443/2017 г. от
Районен съд Тетевен, влязло в сила на 01.06.2018 г., водачът на лекия
автомобил В. Т. В., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я. М. К., ЕГН
********** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“ от НК.
От писмено заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинската експертиза /л. 183/ се установява, че ищецът
вследствие на ПТП от 09.07.2017 г. е получил:
- цялостна контузия на тялото;
- счупване на костите на лявата подбедрица в долната й част;
- амиелично счупване на тялото на 2-ри шиен прешлен;
Травматичните увреждания по своите медико - биологични
характеристики представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НК.
Извършено е оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза.
Общият лечебен и възстановителен период при ищеца е продължил 9
месеца, като по-интензивни болки и страдания е търпял през първите 2 - 3
месеца и при рехабилитацията.
Ищецът е разходвал за лечението си сумата от 2 238 лева.
Лекият автомобил „Рено“ с рег. № ЕН 7176 АМ, управляван от В. Т. В.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът на 03.08.2017 г. /л. 63/ е предявил писмената претенция за
5
обезщетяване на вредите, по която ответникът е образувал щета и на
24.10.2017 г. е изплатил на пострадалия, преди завеждане на делото сумата
от 30 000 лв.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и
страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди, за
наличието, респективно отсъствие на поведение, с което пострадалият пряко
и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и за
неговото процентно съотношение.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
6
В случая лекият автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ЕН 7176 АМ,
управляван от В. Т. В., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на В. Т. В., ЕГН **********
е завършило с влязъл в сила акт на наказателния съд, имащ последиците на
осъдителна присъда, който е задължителен за настоящия съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на лекия
автомобил с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение в осъдителната част е влязло в сила.
Посочените обстоятелства обосновават извод, че поведението на
застрахования водач на лекия автомобил „Рено“ осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Обстоятелствата по делото, че ищецът, като пешеходец се е движел по
пътно платно и по средата на лента за движение на лекия автомобил, в същата
посока при наличие на тротоар, в тъмната част на денонощието и в пияно
състояние обоснова извод, че с поведението си пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение: 70 % за
водача и 30 % за пешеходеца.
Предявените искове са доказани по основание, като размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което имат право пострадалият,
възлиза на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
7
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено
положение; вида, броя и характера на получените травматични увреждания;
продължителността на общия лечебен и възстановител период;
продължителността на периода от време, в който болките и страданията са
били интензивни; наличието на негативни за здравето последици; обществено
– икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване, както и да се приспадне
изплатеното от застрахователя по заведената щета обезщетение за
неимуществени вреди, в размер от 30 000 лв., поради което прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е
основателен до размер на сумата от 5 000 лева и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
Искът имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени
вреди при доказаните разходи и съотношение на съпричиняване е
основателен, до размер на сумата от 1 556.60 лева и подлежи на отхвърляне
до пълния предявен размер от 2 238 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
8
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 03.08.2017 г.,
като е представил всички необходими доказателства, при наличието на които
ответникът е следвало да определи обезщетенията по реда на чл. 497, ал. 1, т.
1 от КЗ, т.е. с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3.
Първоинстанционният съд е следвало да присъди законната лихва,
считано от дата на изтичането на 15 работни дни след подаване на писмената
претенция, съобразно цитираните разпоредби – чл. 496 и чл. 497 от КЗ,
приложими при изплащането на обезщетения по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.
429 от КЗ, но решението в тази част не може да се коригира поради
отсъствието на жалба, подадена от ответника.
С оглед на изложеното подадената от ищците въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. е
9
отхвърлен, за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер
от 50 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 1 556.60 лева до пълния предявен
размер от 2 238 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г., до размер на
сумата от 5 000 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 03.08.2017 г., до размер на сумата от 1 556.60 лева не е обжалвано
от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете, ищците следва поотделно да заплатят
на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 150 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262049 от 29.12.2020 г. по гр.д. №
6998/2020 г., поправено с решение № 261053 от 17.02.2021 г., по реда на чл.
247 от ГПК, постановени от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от Я. М. К., ЕГН **********, заместен по реда на чл.
227 от ГПК от низходящите М. Я. И., ЕГН ********** и Г. Я. М., ЕГН
********** против „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
10
претърпените от Я. М. К., ЕГН ********** неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2017 г., за разликата над уважения /5 000
лева/ до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262049 от 29.12.2020 г. по гр.д. №
6998/2020 г., поправено с решение № 261053 от 17.02.2021 г., по реда на чл.
247 от ГПК, постановени от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от Я. М. К., ЕГН **********, заместен по реда на чл.
227 от ГПК от низходящите М. Я. И., ЕГН ********** и Г. Я. М., ЕГН
********** против „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените от Я. М. К., ЕГН ********** имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2017 г., за разликата над уважения /1 556.60
лева/ до пълния предявен размер от 2 238 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262049 от 29.12.2020 г. по гр.д. №
6998/2020 г., поправено с решение № 261053 от 17.02.2021 г., по реда на чл.
247 от ГПК, постановени от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 262049 от 29.12.2020 г. по гр.д. № 6998/2020 г., поправено с
решение № 261053 от 17.02.2021 г., по реда на чл. 247 от ГПК, постановени
от Софийски градски съд в необжалваната от ответника част, в която е осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата от
5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. и обезщетение
за имуществени вреди, до размер на сумата от 1 556.60 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2017 г. е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищците М. Я. И., ЕГН ********** и Г. Я. М., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконултско
възнаграждение, в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12