Решение по дело №1140/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 103
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20201200501140
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Благоевград , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501140 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.В.П. И., в качеството си на
особен представител на А. Ф. П. (ответник по първоинстанционното дело), със съдебен
адрес: гр.Гоце Делчев, ул.“ОО.“ №23, против Решение №2334/20.07.2020 г., постановено по
гр.д.№1136/2018 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
С атакуваното решение се осъжда А. Ф. П., ЕГН ..., с адрес: с.К., обл.Благоевград, да
заплати на Гаранционен фонд-гр.София, с адрес: ул.“Г.“ №2, сумата от 2717, 33 лв. (две
хиляди седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща
възстановено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №120583/15.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (29.10.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
С атакуваното решение също така се осъжда А. Ф. П., ЕГН ..., с адрес: с.К., обл.Благоевград,
да заплати на Гаранционен фонд-гр.София, с адрес: ул.“Г.“ №2, сумата от 928, 90 лв.
(деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени разноски
по делото.
Не на последно място, с атакуваното решение се осъжда А. Ф. П., ЕГН ..., с адрес: с.К.,
обл.Благоевград, да заплати в полза на РС – Гоце Делчев сумата от 280, 50 лв. (двеста и
1
осемдесет лева и петдесет стотинки), представляваща сторените по делото разноски за
превод на документи.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
първоинстанционно решение. Поддържа се, че районният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка и в резултат на това е стигнал до правни изводи, които са в разрез
със събраните по делото доказателства. Посочва се, че от страна на ищеца не било доказано
и установено по безспорен и категоричен начин съществуването на деликт, виновно
поведение на ответника, настъпилите имуществени вреди и причинно-следствена връзка
между поведението на ответника и вредите, които се претендират от ищеца. Твърди се, че
описаната от районния съд фактическа обстановка се различава от удостоверената в
писмените доказателства обстановка. В исковата молба се сочило, че деянието на ответника
е виновно и противоправно, като при престрояване в средната лента на пътното платно е
нанесъл щети на застрахованото МПС, както в задната част на автомобила, така и странично
в ляво. От представения технически доклад било видно обаче, че на застрахованото МПС,
собственост на гръцкия гражданин Х.М.К. са нанесени щети на автомобила – ремонтирани
и сменени са и части, находящи се в предната част на автомобила, дясната му част, задната
част, което е в противоречие с механизма на описаното ПТП в исковата молба.На следващо
място, във въззивната жалба се посочва още, че по делото липсват доказателства, които да
установят, че посоченото лице е собственик на автомобила, както и данни относно годината
на производство на автомобила. Жалбоподателят счита още, че от представените по делото
неясни копия на фотоснимки и противоречивите и неточни данни, съдържащи се в
ликвидационната щета, съдът е достигнал до абсолютно неправилен и погрешен извод за
причинените увреждания на лекия автомобил, както и че те са пряк резултат от виновното
поведение на ответника. Докладът по щетата, който също бил копие, не давал достатъчно
основание да се счита, че посочената сума е за вреди, причинени пряко от действията на
ответника. Жалбоподателят посочва още, че в отговора на исковата молба е направено
оспорване на механизма на пътно-транспортното произшествие, както и на представените
копия от документи, с искане да бъдат представени в оригинал от ищцовата страна. Твърди
се, че оригиналите на оспорените документи по делото не са били представени до
приключване на съдебното дирене, но въпреки това съдът е приел, че всички представени от
ищеца и НББАЗ копия от документи следва да бъдат приети като годни доказателства, въз
основа на които съдът е достигнал до един неправилен съдебен акт. В жалбата се поддържа,
че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се
изразява в едностранчива преценка на доказателствата, а не в тяхната съвкупност, както го
задължава чл.188, ал.1 ГПК. Въз основа на горните съображения, в жалбата се поддържа
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което
предявения иск да се остави без уважение, ведно с присъждане на сторените по делото
съдебни и деловодни разноски.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от другата
страна по делото – адв.Р.И., като пълномощник на Гаранционен фонд-гр.София. Поддържа
2
се, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение – законосъобразно
и обосновано, в съответствие с нормативната база. Посочва се, че е неоснователно
оплакването за недоказаност на механизма на ПТП, респ. виновното поведение на водача на
българското увреждащо МПС П. за причинените щети, характера и размера им. Твърди се,
че районният съд правилно е приел, че тези правнозначими обстоятелства се явяват
доказани в процеса, предвид съставения от гръцкия контролен орган протокол за ПТП,
подписан от двамата участници, включително въззивника.Посочва се, че същите се доказват
и от приетата без възражения на страните по делото съдебна автотехническа експертиза на
инж. Н., съгласно която описаните от гръцкия компенсаторен орган щети по вид и характер
съответстват и са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и са вследствие от описания
механизъм в констативно-съобразителната част на експертизата, както правилно се
посочвало в мотивите на атакувания съдебен акт. Невярно било и твърдението във
въззивната жалба, че по делото липсват доказателства относно собствеността на
пострадалото МПС и годината на производството му. В тази насока се посочва, че в
приетите по делото доказателства е и регистрационния талон на пострадалото МПС. На
следващо място, в отговора се твърди, че е неправилно оплакването за непредставени от ГФ
оригинални писмени доказателства по щетата, изпратени от гръцкия компенсаторен орган,
поискани от ищеца в първоинстанционното производство. Твърди се, че по отношение на
съставените от същия писмени документи, ГФ е направил в законния срок искане за
изискването им по реда на чл.614 ГПК. Твърди се, че както правилно се е обосновал
районният съд в решението си, при регламентиран нормативен механизъм за размяна на
документи между държавите-членки на ЕС, а именно изпращането им по електронен път
или факт /чл.5, ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, респ. чл.8.4 от
Споразумението между компенсаторните органи и Гаранционните фондове/, при което
оригиналите на документите остават у компенсационния орган, извършил оценка и плащане
на обезщетение на правоимащото лице, непредставянето им в оригинал, а във вида, в който
са изпратени от чуждия компенсаторен орган, не съставлява пречка съдът да ги разгледа и
обсъди по същество, при преценка на релевантните за спора факти, както в сторил и
районния съд. С оглед изложеното, ГФ-София поддържа, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Жалбоподателят А. Ф. П., редовно призован, в открито съдебно заседание, не се явява
лично, не се явява и особеният представител.
Въззиваемата страна – Гаранционен фонд-гр.София, редовно призована, също така не
изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
3
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Липсва спор по делото, че на 28.11.2012 г. около 23.45 часа на национален път от
Промахонас към Л. в Република Гърция е било осъществено пътнотранспортно
произшествие между МПС „Нисан“ с рег.№Е., собственост на Х.М.К. и лек автомобил
„Фиат Типо“ с рег.№Е..., управляван от ответника А. Ф. П.. За ПТП от гръцките власти бил
съставен съответен протокол, в който е посочено, че виновен за произшествието е водача на
лекият автомобил с българска регистрация. Последният се движил в дясна лента на пътно
платно с три ленти за движение. В средната лента се движил автомобила с рег.№Е., а лявата
лента била свободна. Автомобил с рег.№Е... влязъл рязко и прекъснал хода на МПС с рег.
№Е., като го ударил странично, отляво и отзад. МПС с рег.№ Е. спрял след 12 метра, минал
третата лента, обратното движение, което е две ленти, минал изхода на Промахонас от
обратното движение и се ударил в мантинелата на пътя. Протокола е подписан от
съставителя и от двамата участници в ПТП.
По делото е представена справка за сключени задължителни застраховки „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№Е... от 2011 г. и 2012 г. На 07.07.2011 г.
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с начало 08.07.2011 г. и край 07.07.2012
г. Застраховка „Гражданска отговорност“ за 2012 г. е сключена на 06.07.2012 г. с период на
покритие от 07.07.2012 г. до 06.07.2013 г., но е обявена за прекратена на 21.11.2012 г.
поради невнесена вноска.
По делото са ангажирани писмени доказателства, относно регистрация на процесното ПТП,
щетите на МПС „Нисан“ с рег.№Е. и изплащането им от гръцки компенсаторен орган и
осъщественото плащане от страна на Гаранционен фонд.
По делото е разпитан като свидетел Ф. П., баща на ответника. Твърди, че синът му е в
чужбина, но не знае къде точно. Посочва, че синът му има лек автомобил марка „Фиат“, но
4
не знае модела. Той заявява, че знае, че със сина му е станало пътно произшествие в Гърция,
но не знае подробности за процесното ПТП, тъй като със сина си имат разногласия и не си
говорят. Твърди, че не е бил очевидец на ПТП-то, не е виждал автомобила след това, нито е
виждал как е ударена колата. Твърди, че не е приемал и подписвал писма за сина си. В
кметството знаят че ответникът е в чужбина и не носят на свидетеля писма за сина му. След
като му е предявено известието за доставяне на регресна покана, заявява, че е възможно
подписа за получател да е поставен от него.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение за механизма на осъществяване на ПТП, като съобразява материалите по делото
и характеристиките на пътя, на който е осъществено ПТП. Заявява, че от техническа гледна
точка настъпването на ПТП е възникнало след отклоняването на л.а. „Фиат“ от водача П. в
посока наляво и навлизане на л.а. „Фиат“ в коридора за движение пред т.а.“Нисан“. За да
настъпи удар по начина на контакти между двете МПС с последващотото им преместване
след мястото на удара и настъпило преобръщане, технически означава, че водача П. не се е
съобразил със скоростта на т.а. „Нисан“ и страничната дистанция до него, което и довело до
невъзможността безопасно да го изпревари в участъка. Уврежданията по т.а.“Нисан“,
установени след огледа на автомобила от представителя на гръцкия застраховател и описани
в опис на щети към заключението в калкулацията за обезщетението, по вид и степен
съответстват и са пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и са вследствие от описаният
механизъм в констативно-съобразителната част на експертизата.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че механизма на настъпване на ПТП е посочен в
протокола на контролния орган, а той е обяснил технически по какъв начин е настъпил
контакта между двете МПС. Посочва, че преобръщането на лекия автомобил „Фиат“
предполага висока скорост. Твърди, че ударът е настъпил в лявата част на автомобила.
Посочва, че сблъсъкът с товарния автомобил е довело до частично избутване и обръщане,
резултат от тежестта на товарния автомобил. Избутването е било съчетано със завъртане на
купето на лекият автомобил „Фиат“ и ведно с рязкото обръщане, което е довело до
преобръщането му.
Въз основа на така приетите фактически положения, РС – Гоце Делчев е приел, че
предявения иск с правно основание чл.288а, ал.1 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) е
основателен, като с атакуваното решение е осъдил А. Ф. П., ЕГН ... от с.К., обл.Благоевград,
да заплати на Гаранционен фонд-гр.София, сумата в размер на 2717, 33 лв., представляваща
възстановено обезщетение от Гаранционен фонд по щета №120583/15.10.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда (29.10.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и ведно със сторените по делото разноски,
описани по вид и размер в решението. Районният съд е изложил подробни съображения за
основателността на иска.
Решението е правилно. Въззивният състав споделя мотивите на районния съд за
5
основателност на предявения иск, намира за безпредметно приповтарянето им, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС – Гоце Делчев. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ отм. сочи, че Гаранционният фонд изплаща по
застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за неимуществените и
имуществените вреди, ако причинителят не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С плащането на застрахователното
обезщетение Гаранционен фонд встъпва в правата срещу причинителя на вредата.
В процесния случай е безспорно установен фактическият състав на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ
– пътно-транспортното произшествие е настъпило на територията на държава-членка на ЕС
– Република Гърция, виновният водач на МПС /български гражданин, чието превозно
средство, обичайно се намира на територия та Р България/ не е разполагал с валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила
увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови
изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен
орган и тези на НББАЗ. Налице е причинно - следствена връзка между причинените вреди и
поведението на ответника. Размерът на дължимите обезщетения, както бе отбелязано по-
горе, е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на
страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната,
където е настъпило ПТП. В тази насока следва да се посочи, че по делото са установени вида
и размера на изплатеното обезщетение. Ищецът е провел доказване и на факта на изплащане
на същото на гръцкия компенсаторен орган, по който факт няма спор по делото.
В този контекст искът правилно е уважен като основателен.
Неоснователно е възражението на особения представител, че по делото не е установено и
доказано по безспорен начин съществуването на деликт, виновно поведение на ответника,
настъпилите имуществени вреди и причинно-следствената връзка между поведението на
ответника и вредите, които се претендират от ищеца. В тази насока следва да се изтъкне, че
механизма на ПТП, участниците в него и вината на ответника, се установяват от протокола
за ПТП от 29.11.2012 г., който е подписан от ответника без забележки и възражения.
Данните в посочения протокол се потвърждават и от експертното заключение по съдебно
автотехническата експертиза, според която водача П. не се е съобразил със скоростта на
т.а.“Нисан“ и страничната дистанция до него, което е довело и до невъзможност безопасно
да го изпревари в участъка. Вещото лице изрично посочва, че уврежданията по т.а.“Нисан“,
установени след огледа на автомобила от представителя на гръцкия застраховател и описани
в опис на щети към заключението в калкулацията за обезщетението, по вид и степен
съответстват и са пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
6
предполага до доказване на противното. Налице е оборима презумпция, при която се
размества тежестта на доказване. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, което не е било сторено. Формалното оспорване на вината на водача в
отговора на исковата молба, респ. в настоящата жалба, не означава въвеждане на
задължение за ищеца да доказва нейното наличие, предвид законовата презумпция /в този
смисъл Решение № 137 от 06.11.2014 г. по търг. д. № 3016/2013 г. на ВКС/.
При това положение, с оглед липсата на проведено пълно, обратно доказване за
опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът приема за установена
вината на ответника за настъпване на процесното ПТП, поради което въззивникът
неоснователно възразява, че същата не се доказва. Неправилно, по изложените съображения,
се възразява и че е останало недоказано деликта и причинно-следствената връзка между
деянието на ответника и настъпилата вреда.
От протокола за ПТП и съдебно автотехническата експертиза се установява по безспорен
начин, както се посочи, механизма на ПТП, поради което изложените в жалбата възражения,
че същият не е установен, са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че по делото липсвали доказателства,
които да установяват, че увреденият автомобил е собствен на гръцкия гражданин Х.К.. В
кориците на първоинстанционното дело се намира талона на т.а.“Нисан“ (вж.л.20 от
първоинстанционното дело), от който се установява, че собственик на посоченото МПС е
именно гръцкият гражданин Х.К..
Необосновани са и доводите на особения представител, че съдът е направил едностранчива
преценка на доказателствата по делото и че неправилно, въпреки направеното оспорване на
представените от ищеца копия от документи и непредставянето им в оригинал до
приключване на съдебното дирене, съдът е приел документите като годни доказателства по
делото.
Районният съд е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и връзка
помежду си, поради което доводите за едностранчива преценка на доказателствата са
несъстоятелни.
Отделно от това, следва да се посочи, че при регламентиран нормативен механизъм за
размяна на документи между държавите-членки на ЕС, а именно изпращането им по
електронен път или по факс /чл.5, ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, респ.
т.8.4 от Споразумението между компенсационните органи и Гаранционните фондове/, при
което оригиналите на документите остават у компенсационния орган, извършил оценка и
плащане на правоимащото лице, непредставянето им в оригинал, а във вида, в който са
изпратени от чуждия компенсаторен орган, не съставлява пречка съдът да ги разгледа и
обсъди по същество, както е направил районният съд, поради което доводите, че не е
следвало да се разглеждат по същество – поради непредставянето им в оригинал, са
7
неоснователни.
Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия Гаранционен фонд-гр.София следва да се
присъдят поисканите и сторени по делото разноски в размер на 420, 21 лв. за предварително
внасяне на разноски за особения представител на жалбоподателя пред въззивния съд.
С оглед изхода от делото жалбоподателят – А. Ф. П., следва да се осъди да заплати по
сметка на ОС-Благоевград дължимата се по жалбата държавна такса в размер на 54, 35 лв.
На особения представител на жалбоподателя – адв.В.П. И., следва да се изплати
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд
в размер на 420, 21 лв., внесено с платежно нареждане на л.14 от въззивното дело.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2334/20.07.2020 г., постановено по гр.д.№1136/2018 г. по
описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА А. Ф. П., с ЕГН ... с адрес с.К., обл.Благоевград да заплати на Гаранционен фонд
гр.София, с адрес: ул.“Г.“ №2, представляван от Б.М. и С.С. - изпълнителни директори,
сумата от 420, 21 лв. (четиристотин и двадесет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторени разноски по въззивното дело.
ОСЪЖДА А. Ф. П., с ЕГН ... с адрес с.К., обл.Благоевград да заплати по сметка на ОС –
Благоевград, сумата от 54, 35 лв. (петдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща дължима държавна такса по жалбата.
ДА СЕ изплати на адв.В.П. И. – особен представител на А. Ф. П., възнаграждението за
осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 420, 21
лв. (четиристотин и двадесет лева и двадесет и една стотинки), внесено с платежно
нареждане на л.14 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9