Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………..
2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна И.,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 565 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М.Д.Д., С.Д.Г., В.Д.В. и Д.Д.К. чрез адвокат Н. Ж.
срещу решение № 1960 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа за
2015 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и първи състав, с което е отхвърлено възражението на въззивниците за намаляване на
завещателно разпореждане, направено от Й. К. В. в полза на М.К.В., до
запазената част на ищците В.Д.В., С.Г. и Д.К. и е допуснато да се извърши делба
на имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42, представляващ
апартамент № 6, находящ се в град Варна - ж.к. „Чайка“ бл.45
вх.В ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ
от 79 кв.м, при квоти: по 1/24 идеална част за всеки от
въззивниците, 2/24 идеални части за О.М.Д. и 18/24 идеални части за М.К.В., на
основание член 34 от Закона за собствеността /ЗС/.
В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неизяснена
фактическа обстановка и съществени процесуални нарушения. Отправя се искане
същото да бъде отменено, да се приеме, че не е налице извършена от
наследодателката на страните делба приживе на наследство и се уважи
възражението на ищците за възстановяване на нарушените им запазени части от
процесния имот и се определят квотите им в съсобствеността, съобразно тези
запазени части. Твърди се, че изводите на съда относно приспадането на
извършени от наследодателката Й.В. дарения през 2000 г. и през 2011 г. в полза
на ищците и техния наследодател и извършването приживе на делба на наследство
са неправилни и необосновани. Излага, че делбата приживе трябва да бъде
извършена от наследодателя с един акт, наведнъж по отношение на всички имоти и
по отношение на всички наследници, а в случая дарението на земеделски имоти в
полза на ищците е извършено през 2000 г., а заветът в полза на ответника В. –
през 2011 г., поради което очевидно наследодателката не е искала да извърши делба приживе. Полученото
от всеки един от наследниците е различно по стойност, която не отговаря на
съответната запазена част. Дори да се приеме, че Й.В. е извършила делба
приживе, предвид възражението на ищците за нарушаване на запазената им част,
съдът е следвало да съобрази разпоредбата на член 78, алинея 2 от Закона за
наследството /ЗН/ и след като установи размера на тези запазени части от
процесния имот да ги възстанови на ищците. Сочи се, че съдът в нарушение на
процесуалните правила не е определил пазарна стойност на дарените на ищците
имоти, не е назначил оценителна експертиза и не е указал на страните да
ангажират доказателства в тази насока.
Въззиваемата О.М.Д. е оспорила жалбата като неоснователна.
Излага, че атакуваното решение е правилно и обосновано.
Въззиваемият М.К.В. не е изразил становище по
жалбата.
Настоящото разглеждане на делото е след постановено решение № 30 от
28.02.2018 г. по к.гр.д.№ 1999 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд –
второ гражданско отделение, с което е отменено решение № 1638 от 19.12.2016 г.,
постановено по в.гр.д.№ 1573 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Варна и
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд при
изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото пред
първата и пред въззивната инстанция доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявен от М.Д.Д., В.Д.В., Д.Д.К. и С.Д.Г. срещу М.К.В. и О.М.Д. иск с
правно основание член 34, алинея 2 от ЗС за допускане до делба на съсобствен
между страните недвижим имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42,
представляващ апартамент № 6 находящ се в град Варна - ж.к. „Чайка“ бл.45 вх.В
ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79
кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение, както и прилежащите към имота
1,8108 % идеални части от общите части
на сградата, при квоти както следва: 1/24 за М.Д.; 5/24 за С.Г.; 5/24 за В.В.;
5/24 за Д.К.; 6/24 за М.В. и 2/24 за О.Д..
Ищците излагат в исковата си молба, че собствеността върху имота е
придобита от общия наследодател Й. К. В.чрез договор за покупко-продажба по
време на брака й с В.Д.В.. След смъртта на общите за страните наследодатели В.Д.В.
и Й. К. В. имотът е в съсобственост между страните.
Ответниците с писмен отговор и в съдебно заседание са оспорили иска като
неоснователен. Твърдят, че имотът е изключителна собственост на М.В., който го
е придобил въз основа на завещание, направено в негова полза от Й.В..
Последната е придобила собствеността върху целия имот въз основа на изтекла
придобивна давност. В условие на евентуалност твърдят, че собствеността е
придобита на основание придобивна давност въз основа на осъществено от М.В.
добросъвестно владение в периода от 1995 г. до 2011 г.
С изрично становище ищците са заявили, че не оспорват истинността и
автентичността на саморъчното завещание. Считат, че то представлява завет и
поради това, че Й.В. не била собственик на целия апартамент към датата на
откриване на наследството завещанието е недействително на основание член 19,
алинея 1 от ЗН. Излагат твърдения, че с
извършеното завещание се нарушават
запазените части на ищците от наследството, оставено от Й.В.. В условията на
евентуалност е отправено искане за намаляване на завещателното разпореждане и
възстановяване на запазената част на ищците на основание член 30, алинея 1 от
ЗН
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
общите наследодатели на страните Й. К. В., починала на 03.03.2015 г., и В.Д.В.,
починал на 31.03.1985 г., са сключили граждански брак на 01.11.1947 г., като
бракът е прекратен със смъртта на съпруга В.В..
След смъртта си В.В. е оставил за свои наследници по закон Й. К. В. /съпруга/
и Д. В. Д.и К. В. Д./синове/. След смъртта си на 26.11.1987 г. К. В. Д.е
оставил за свои наследници по закон О.М.Д. /съпруга/ и М.К.В. /син/. Д. В. Д.е
починал на 29.05.1991 г. и е оставил за наследници М.Д. /съпруга/ и децата си В.Д.В.,
Д.Д. В., С.Д.Г.. След смъртта си Й. К. В. е оставила за наследници по закон
внуците си В.Д. Д., Д.Д. В., С.Д. В. и М.К.В..
Представен е нотариален акт /НА/ № 182 от 1969 г., от който е видно, че по
време на брака й с В.В. Й. К. В. е призната са собственик на жилище от сграда,
построена върху парцел, отчужден за държавно жилищно строителство, а именно
апартамент № 6, находящ се в град Варна - ж.к. „Чайка“ бл.45 вх.В ет.2 с площ
от 79 кв.м, понастоящем с идентификатор № 10135.2562.113.1.42 по действащите
КККР на град Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г.
Представен е договор за доброволна делба от 15.02.1995 г., сключен между Й.
К. В., М.Д.Д., В.Д.В., Д.Д. В. и С.Д. В. със съгласието на майка си М.Д.Д., О.М.Д.
и М.К.В. чрез законния си представител О.М.Д., от който е видно, че в дял и
изключителна собственост на малолетния М.К.В. е поставена собствеността върху
процесния апартамент, описан в договора като апартамент № 6, находящ се в град Варна
- ж.к. „Чайка“ бл.45 вх.В ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет,
избено помещение, със застроена площ от 79 кв.м. С неприсъствено решение от
29.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 260/2011 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
договорът за доброволна делба от 15.02.1995 г е прогласен за нищожен на
основание член 75, алинея 2 от ЗН – поради неучастието на съделител при
извършване на делбата.
По делото е представено копие от саморъчно завещание от 27.08.2011 г., с
което Й. К. В. завещава на М.К.В. ***.
От представеното копие от договор за дарение, обективиран в НА № 58, том I-3, рег.№ 5416, дело № 379/2000 г. на нотариус О.С.., е
видно, че Й. К. В. е дарила на своите
внуци В.Д.В., С.Д. В. и Д.Д. В. недвижими имоти, находящи се в землището на село
Водица, община Аксаково, област Варна.
По делото е представени и копия от договори за дарение, обективирани в НА №
98/1966 г. и НА № 36/1990 г., от които е видно, че Й. К. В. е дарила на сина си
Д. В. Д./наследодател на ищците/, на 18.11.1966 г. и 31.10.1990 г. 150 кв.м
идеални части от имот, находящ се в град Варна, местност „Рупи“, цялото с площ
от 570 кв.м и съответно дворно място с площ от 940 кв.м, находящо се в село Водица,
област Варна, съставляващо парцел VІІ-183 по плана на селото, заедно с
построената в мястото жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и избено
помещение и стопанска постройка.
Процесният апартамент е придобит от общите за страните наследодатели В.и Й. В. през 1969 г.
по възмезден начин, следователно на основание член 13 от СК от 1968 г.
/отменен/ е съпружеска
имуществена общност /СИО/.
След
смъртта на В.Д.В., настъпила на 31.03.1985 г.
собствеността върху апартамента е била при следните
квоти: 4/6 идеални части за
преживялата съпруга Й. К. В. и по 1/6 идеална част
за всеки от синовете на наследодателя - Д. В. Д.и К.
В. Д..
След 26.11.1987 г. със
смъртта на К. В. Д.неговият дял е наследен при равни квоти
от О.М.Д. и М.К.В., при което съсобствеността върху процесния апартамент е била
при следните квоти: 8/12 идеални части за Й. К. В.,
2/12 идеални части за Д. В. Д.и по 1/12 идеална част за О.М.Д. и за М.К.В..
Д. В. Д.е
починал на 29.05.1991 г. и
е наследен от преживялата съпруга и децата си. След смъртта на Д. В. Д.съсобствеността
върху процесния имот е при следните квоти: 16/24 идеални части за Й. К. В., по 1/24 идеална част
за М.Д.Д., С.Д.Г., В.Д.В. и Д.Д.К. и по 2/24 идеални части за О.М.Д.
и М.К.В..
На
03.03.2015 г е починала Й. К. В., като е оставила за
наследници по закон своите внуци.
Със саморъчно
завещание от 27.08.2011 г. Й. К. В.
е изразила волята си да завещае на ответника М.К.В. процесния апартамент, който
да стане негова собственост след смъртта й.
Представеното от ответника М.В. саморъчно завещание не е оспорено от ищците
по отношение на истинността и автентичността.
В конкретния случай не може да бъде споделен изводът, направен от
първоинстанционния съд, че завещанието представлява завет, доколкото
е разпореждане по повод на смърт по отношение на конкретен недвижим имот. От
дадените в член 16 от ЗН легални
определения на понятията "общо завещателно разпореждане" и
"завет", е видно, че установеният от законодателя разграничителен
критерий между тях е в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Общо
е завещанието, което има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество
на завещателя, разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които
не се прекратяват с неговата смърт, докато заветът представлява разпореждане с
отделен предмет от това имущество. Законът не поставя изискване при съставяне
на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с
цялото си имущество. Обстоятелството, че завещанието съдържа
изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото
да се квалифицира като завет по смисъла на член 16, алинея 2 от ЗН. Освен това следва да
се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на
завещанието, което е така в конкретния случай и в
съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд приема,
че когато завещаното имущество изчерпва притежаваното имущество към момента на
смъртта на завещателя, завещанието е общо по своя характер и придава на лицето,
в чиято полза е направено, качеството на наследник. Този различен извод обаче не променя правата, които страните притежават по
отношение на процесния имот. Въпреки наведените в отговора твърдения, от
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че Й. К. В. е придобила
собствеността върху целия процесен апартамент, нито че
ответникът М.К.В. е станал собственик на имота въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност. Пълно и главно доказване
на така твърдените факти не е проведено, а съдът не може само въз основа на
приетото за безспорно обстоятелство, че ответницата О.Д. ползва процесния имот,
да направи извод за придобиване собствеността върху целия апартамент от М.В..
Тъй като Й.В. е била собственик само на 16/24 идеални части от имота, то на основание член 19, алинея 1 от ЗН завещанието
за останалите 8/24 идеални части се явява недействително.
По
посочените съображения следва да се приеме, че след 03.03.2015 г.
съсобствеността между страните върху процесния недвижим имот е била при квоти:
18/24 идеални части за М.К.В., 2/24 идеални части
за О.М.Д. и по 1/24 идеална част за М.Д.Д.,
С.Д.Г., В.Д.В. и Д.Д.К..
Извършеното от наследодателката неформално разпределяне на имотите между нейните
низходящи няма за правна последица прехвърляне на право на собственост. То може
да има за последица само установяване на самостоятелна фактическа власт, тоест
да постави начало на давностно владение. С извършеното завещание В. е извършила
делба приживе, но следва да се повтори, че тя може да завещава само това, което
притежава, а именно 16/24 идеални части от апартамента. Останалите идеални
части вече са придобити от съделителите по наследство от В.Д.В.. Тук е мястото
въззивният съд да посочи, че възраженията на ответника М.К.В., че волята на баба му е била той да получи целияп апартамент, тъй като
братовчедите му вече са получили останалото имущество /апартамент в същия блок
на ж.к. „Чайка“, къща в село Водица и земеделски земи/ са неоснователни. Вярно
е, че в допълнението към завещанието, наименовано „причини за моето завещание“ Й.В.
е описала, че ищците са получили вече достатъчно имущество и нямат никакво
право да търсят дял от процесния апартамент, но мотивите, поради което се прави
едно завещание са ирелевнтни за правните норми, които се интересуват само върху
външните действия и не се интересуват от
намеренията. Задължението на ищците да зачетат волята на общата им
наследодателка е нравствено и съдът не може да го контролира по никакъв начин.
Поради направените изводи съдът следва да разгледа и направеното от ищците
възражение намаляване на размера на завещанието от 27.08.2011 г. до размера на
запазената им част.
Ищцата М.Д.Д. не е наследник с право на запазена част, поради което и
направеното от нея възражение за намаляване на завещателно разпореждане и
възстановяване на запазена част се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Ищците С.Д.Г., В.Д.В. и Д.Д.К. са низходящи на наследодателката Й. К. В.,
поради което разполагат с потестативното право да искат намаляване на извършено
от наследодателката завещателно разпореждане до размера, необходим за
възстановяване на запазената им част.
Трайна е практиката на ВКС, че при накърняване на запазената част с
универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено
имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по член 31 от ЗН, а
намалението, съответно възстановяването на запазанета част се извършва в дробна
част от цялото имущество. Когато обаче наследодателят е съставил универсално
завещание, но също така е извършил и дарения, това правило не може да бъде приложено,
защото не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да
се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване
на наследството с извъждане на задълженията и прибавяне на даренията според
изискванията на член 31 от ЗН. Само след формиране на масата по член 31 от ЗН
може правилно да се определи с какво точно е облагодетелстван наследникът по
завещание, накърнена ли е запазената част на ищците С.Д.Г., В.Д.В. и Д.Д.К. и в
какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспаднат
даренията в тяхна полза съобразно член 30, алинея 1 от ЗН. В този смисъл е и
решение № 155 от 06.02.2019 г., постановено по к.гр.д.№ 1230 по описа за 2018 г.
на второ гражданско отделение на ВКС.
Наследодателката е извършила безвъзмездни разпореждания с универсално
завещание и с дарения, включително в полза на претендиращите възстановяване на
запазената си част наследници. Стойността на тези дарения следва да се
съпостави със стойността на запазената част, за да се установи дали последната,
ако не се покрива от даренията, подлежи на допълване чрез намаляване на
завещателното разпореждане. Затова в настоящия случай следва да се формира
наследствена маса при спазване последователността на член 31 от ЗН.
Съгласно
член 30, алинея 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част, защото наследодателят се е разпоредил изцяло
със своето имущество с направено завещание или дарение, може да иска намаленията
им до размера, за да бъде възстановена неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. Разпоредбата на член 28 от ЗН съдържа забрана
наследодателят при низходящи, родители или съпруг със завещателни разпореждания
или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
неговото наследство. Съобразно разпоредбата на член 29, алинея 2
от ЗН запазената част от наследството в случая е в
размер на 2/3, тъй като В. има останали като наследници низходящи от
две деца.
Според
нормата на член 31 от ЗН, за да се образува наследствената маса се събират
всички имущества, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта
му; изваждат се задълженията на наследството, включително и тези по член 12,
алинея 2 от ЗН; прибавят се мислено /само като аритметична операция/ даренията
с изключение на обичайните такива. След извършване на тези действия се получава
стойността на наследствената маса, въз основа на която се определя стойността
на разполагаемата и запазената част по правилата на член 29 от ЗН и съобразно
броя на наследниците със запазена част.
Съобразно дадените от ВКС указания в отменителното решение съдът е
изискал от ответника В. да посочи
всички наследствени имущества, като тежестта за установяване размера на
наследствената маса е за него, което той е сторил. Следва
да се отбележи, че В. има интерес да докаже, че в наследството се
включват и други имущества, тоест че размерът на наследствената маса е по-голям
и съответно стойността на имуществото – предмет на безвъзмездното разпореждане
– не надхвърля стойностното изражение на разполагаемата част. С имейл от 03.04.2018 г. В. е посочил следните имоти: лозе с построена в
него къща, отчуждено от наследодателите през 1966 г.; процесният апартамент;
земеделска земя от 23,4 дка в село Водица – лична собственост на Й.В., дарени през
2000 г.; земеделска земя от 66 дка от дядо му Д., по отношение на които е
извършена доброволна делба; 150 кв.м от дворно място и 1/10 идеална част от
къща, находящи се в град Варна, дарени през 1966 г.;
къща и земя в село Водица – собственост на Й.В., дарени през 1990 г.
Искането за включване
в наследствената маса на лозе с построена в него къща, отчуждено от
наследодателите през 1966 г. и на земеделска земя от 66 дка – предмет на
доброволна делба – се явява неоснователно, доколкото, както бе отбелязано
по-горе, към наследствената маса се прибавят заветите и даренията, тоест
безвъзмездни сделки, но не и такива с възмезден характер.
Тъй като наследодателката на
страните е извършила няколко дарения, за да се определи накърнена ли
е запазената част, според член 31 от ЗН към чистата стойност на наследството
/която може да бъде и равна на нула, „се прибавят даренията, с изключение на
обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти”.
Съдът
намира, че следва да кредитира заключенията
на съдебните експертизи относно
стойността на включените в наследствената маса имоти, оценени според
състоянието им към момента на извършване на даренията, но по цени към момента
на откриване на наследството, като по отношение на апартамента
следва да се вземе предвид заключението на вещите лица С., С. и Б., която е в размер
на 99 200 лева. Съобразно оценката на вещите лица стойността на 4/6 идеални
части от апартамента към датата на откриване на
наследството /03.03.2015 г./ е 66 133,33 лева, на дарената идеална част от дворно място и идеална част от къща в кв. „Рупи“ -
18 500
лева, на земеделската земя в село Водица – 21 200 лева и на
къща с дворно място в село Водица – 26 600 лева.
Не са
събрани доказателства за наличие на вземания в полза на наследодателя, нито за
негови задължения към момента на откриване на наследството.
Стойността
на наследствената маса се явява в размер на 132 434 лева.
Съобразно правилата на член 29 от ЗН и според броя на наследниците с право на
запазена част,
запазената част от наследството /2/3/ е на стойност 88 290 лева, а разполагаемата част /1/3/ е на стойност 44 144
лева. С.Г., В.В. и Д.К. общо имат запазена част в
размер на 1/3 или 44 144,44 лева, а изчислена за всеки един от тях е по 1/9 или 14 714 лева. Завещателното разпореждане на Й.В. в полза на М.В. изчерпва актива
на наследството имущество и не е налице свободно имущество. За
да се установи точния размер на накърнението е необходимо от запазената част да
се приспаднат извършените дарения в полза на ищците – за С.Г. е на стойност 7 189
лева /дарени две ниви с обща площ от 7,9 дка/, за В.В. - на стойност от
8 099 /дарена нива с площ от 8,9 дка/ и за Д.К. – на стойност 5 915
лева /дарена нива с площ от 6,5 дка/. Така се получава, че по отношение на С.Г.
запазената част е накърнена с 7 525 лева /14 714 – 7189/, по отношение на В.В.
с 6 615 лева /14 714 – 8 099/ и по отношение на Д.К. с 8 799
лева /14 714 – 5 915/.
Завещанието, направено от Й.В. в полза на М.В. следва да се намали чрез
съотношението на накърнените запазени части спрямо стойността на завещаното
имущество и да се възстановят на ищците запазените части от наследството на
баба им, както следва: на С.Г. в размер на 7525/66134, на В.В. в размер на 6615/66134
и на Д.К. в размер на 8799/66134.
Тъй като накърнението е извършено чрез универсално завещание възстановяването
следва да се извърши върху част от цялото наследство, съответна на стойността
на накърнението. Връщането следва да се осъществи
според изискванията на член 36 от ЗН, тоест в натура – чрез отделяне на част от
недвижимия имот, равностойна на намалението. Когато обаче се касае за недвижим
имот, често е невъзможно да се отдели
реална част от него, какъвто е настоящият случай. На първо място следва да
се отбележи, че член 36, алинея 1 от ЗН урежда само случаите, когато заветникът
или надареният няма право на запазена част. Разпоредбата на член 36, алинея 2
от ЗН не може да бъде приложена, защото възможността е
предвидена само за запазване на цели недвижими имоти, които при посочените
условия не следва да се връщат в наследството, но не и за идеални части от
такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 1279 от 21.01.2009 г.,
постановено по к.гражд.д. № 5702/2007 г. на ІІ ГО, решение № 187 от 28.03.2002
г., постановено по к.гражд.д. № 289/2001 г. на І ГО. Член 36, алинея 2 от ЗН не
може да бъде приложен и на друго основание - задържането на имота от заветника в
хипотезата на посочения текст, както и по алинея 1, може да се постанови само
при изрично направено искане в този смисъл от страна на облагодетелствания,
каквото няма направено в хода на производството от М.В..
С оглед възстановяването на запазените части на ищците С.Г., В.В. и Д.К. в
посочените по-горе квоти от наследството на Й.В., частта на М.В. от
наследството на баба му, което е в размер на 4/6 от процесния апартамент, се
равнява на 43195/66134.
Съдът отчита, че страните са придобили по наследство от В.Д.В. следните
части от процесния апартамент: О.Д. и М.В. – по 2/24 идеални части за всеки от
тях, а С.Г., В.В., Д.К. и М.Д. – по 1/24 идеална част за всеки от тях.
Доколкото изчислението на квотите в обикновена дроб представлява неудобство,
тъй като се получава твърде голямо число в знаменател, съдът счита, че следва
да изчисли квотите в проценти. След извършените математически операции
/изчисление на частите, които четиримата внуци имат от наследството на Й.В. –
4/6 от процесния имот -, изчисление за частите, които страните са придобили от
целия апартамент, и преобразуване в проценти/, делбата на имота следва да се
допусне при следните квоти: за М.Д.Д. – 4,2 процента, за С.Д.Г. – 11,8 процента,
за В.Д.В. – 10,8 процента, за Д.Д.К. – 13
процента, за О.М.Д. - 8,4 процента и за М.К.В. - 51,8 процента.
Настоящата инстанция достигна до правни
изводи относно накърняването на запазените
части на ищците С.Г., В.В. и Д.К., възстановяване на накърнените им запазени
части и намаляване на завещанието, различни с тези в обжалваното решение, както и до различни квоти при
допускането на делбата на процесния недвижим имот, което налага отмяната му изцяло и постановяване на друго в изложения смисъл. Решението в частта досежно
отхвърлянето на иска за възстановяване запазената част на М.Д. от наследството
на Й.В. следва да бъде потвърдено.
По разноските
Изходът на
спора пред настоящата инстанция предпоставя частична основателност на
искането на въззивниците Г., В. и К. за присъждане на разноски, поради
което в тяхна полза следва да бъде присъдена сумата от 849 лева,
представляваща разноските, сторени от тях пред
настоящата инстанция за заплащане на държавна такса за обжалването,
възнаграждение за вещо лице по проведената експертиза, както и възнаграждение
за един адвокат.
Доколкото жалбата на М.Д. се явява неоснователна, тя следва да заплати
сторените от въззиваемата О.Д. разноски пред настоящата инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата, а именно – сумата от 125 лева.
Водим от
горното и на основание член 271, алинея 1, изречение първо от ГПК настоящият
състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 1960 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 11279 по
описа за 2015 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и първи състав, в частта, с която е отхвърлено възражението на
С.Г., В.В. и Д.К. за намаляване на завещателно разпореждане, направено от Й. К.
В. в полза на М.К.В., до запазената част на ищците В.Д.В., С.Г. и Д.К., както и
в в частта, с която е допуснато да се извърши делба на имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42, представляващ апартамент № 6, находящ се в град Варна - ж.к. „Чайка“ бл.45 вх.В ет.2, състоящ се от две стаи,
хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м, при квоти: по 1/24 идеална част за всеки от въззивниците, 2/24 идеални
части за О.М.Д. и 18/24 идеални части за М.К.В., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание член 30, алинея 1 от ЗН запазената част на С.Д.Г. ЕГН ********** *** в размер на 7525/66134
идеални части, запазената част на В.Д.В. ЕГН ********** *** в размер на
6615/66134 идеални части и на Д.Д.К. ЕГН ********** *** в размер на 8799/66134
идеални части от
наследството на Й. К. В., починала на 03.03.2015 г.
НАМАЛЯВА с 22939/66134 идеални части завещателното разпореждане на Й. К. В.,
починала на 03.03.2015 г., извършено
в полза на М.К.В. ЕГН ********** със саморъчно завещание от 27.08.2011 г.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.Д.Г.
ЕГН ********** ***, В.Д.В.
ЕГН ********** ***, Д.Д.К.
ЕГН ********** ***, М.Д.Д.
ЕГН ********** ***, О.М.Д. ЕГН ********** *** и М.К.В. ЕГН ********** ***
на следния съсобствен недвижим имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42,
представляващ апартамент № 6, находящ се в град Варна – ж.к. „Чайка“ бл.45 вх.В
ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79
км.м, при граници на същия етаж – обекти с идентификатори №№ 10135.2562.113.1.41 и 10135.2562.113.1.58, под имота -
обект с идентификатори №№ 10135.2562.113.1.39
и над имота - обект с идентификатори №№ 10135.2562.113.1.45, ведно с прилежащото му избено
помещение, както и 1,8108 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при следните квоти:
за С.Д.Г. ЕГН ********** – 11,8 процента;
за
В.Д.В. ЕГН **********
– 10,8 процента;
за
Д.Д.К. ЕГН **********
– 13 процента;
за
М.Д.Д. ЕГН **********
– 4,2 процента;
за М.К.В. ЕГН **********
– 51,8 процента;
за
О.М.Д. ЕГН **********
– 8,4 процента.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1960 от
18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна, четиридесет и първи състав, в частта, с която е отхвърлено направеното от М.Д.Д.
ЕГН ********** *** искане
за възстановяване на запазената й част от наследството
на Й. К. В.,
починала на
03.03.2015 г.
ОСЪЖДА О.М.Д. ЕГН **********
и М.К.В. ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на
С.Д.Г. ЕГН ********** ***, В.Д.В. ЕГН ********** *** и Д.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 849 /осемстотин четиридесет
и девет/ лева, представляващи стойността на сторените
от тях разноски пред въззивната инстанция, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на О.М.Д. ЕГН ********** *** сумата от 125 /сто двадесет
и пет/ лева, представляващи стойността на
сторените от нея разноски пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.