РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502699 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 901923 от 13.06.2022г., постановено по т.д.№193/2018г. по описа на
Окръжен съд- Благоевград, ГО, са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно
основание чл.430-432 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД,
против А. Г. П., представляван от особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, за
заплащане на следните суми: изискуема главница - в размер на 70 155.78 лева (седемдесет
хиляди сто петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), просрочени главници в
размер на 4 912.35 (четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и пет
стотинки), за периода от 20.01.2018г, до 20.11.2018г. вкл., просрочени редовни лихви в
размер на 4 510.25 лева (четири хиляди петстотин и десет лева и двадесет и пет стотинки),
за периода от 20.01.2018г. до 20.11.2018г. вкл., начислена редовна лихва върху изискуема
главница от 22.11.2018г. в размер на 27.28 лева (двадесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки), начислена за периода от 20.11.2018г. до 21.11.2018г. включително, начислени
наказателни лихви в размер на 208.10 лева (двеста и осем лева и десет стотинки), начислени
върху просрочени главници за периода от 20.01.2018г. до 21.11.2018г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане, като неоснователин.
1
Присъдени са разноски, като на особения представител адв. Д. С. Б.-Б., сумата в размер на
2924.40 лв., платен депозит за назначения особен представител - с платежно нареждане от
14.06.2019 г.
С решение от 16.06.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението по
реда на чл.247 ГПК като текста, че на особения представител адв. Д. С. Б.-Б., следва да се
плати сумата в размер на 2924.40 лв., платен депозит за назначения особен представител - с
платежно нареждане от 14.06.2019 г., да не се чете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, оспорва решението
изцяло. Изтъква факта, че според съда процесният Договор за кредит не отговаря на
специалните изисквания на ЗКСД и съдържа недействителни клаузи. Приема, че договорът
за кредит и анексът към него са нищожни, като противоречащи на ЗКСД и като такива, не
обвързват страните по същите. Оспорва тези изводи, тъй като процесният договор е
съставен в съответствие със императивните изисквания на чл. 19, чл. 20 и чл. 25, ал. 2 ЗКСД.
Уговорената лихва е в размер на 7% /чл. 3.1. от договора/, кредитополучателят не дължи
заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и
управлението на кредита /чл.3.3. от договора/, не са поискани и представени обезпечения от
длъжника или от трети лица, при предсрочно погасяване на кредита не се дължат
комисионни /чл.4.12. от договора/, което води до заключението, че същият не страда от
пороци, обуславящи неговата нищожност поради противоречие с императивни правила за
поведение. В конкретния случай съдържанието на договора е в съответствие с
нормативноустановените изисквания на чл. 143 и следващите от ЗЗП, като същият не
съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност. Основно задължение на заемателя
според чл. 430 ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора
задължения, кредитополучателят е спрял плащанията - не са платени дължими вноски, което
се доказва безспорно от представените доказателства и приетата от Съда СЧЕ. Намира за
неправилни изводите на ОС-Благоевград за наличието на недействителни клаузи в договора
за кредит и по-конкретно чл.4.4, чрез капитализиране на възнаградителни лихви.
Разбирането за допустимост на капитализирането на лихвите при кредитите отпуснати по
реда на ЗКСД, е широко възприето в практиката, като същото освен в правилата на
участващите банки в държавно гарантираната програма за отпускане на този вид
специфично кредитиране, въпросното разбиране фигурира и в общодостъпната на сайта на
Министерството на образуванието и науката Пътна карта, наименувана "Стъпки за
получаване на студентски кредит", която визира подробно правилата и условията за
студентско кредитиране. В Стъпка седем, чл.10, ал.2 от посочените указания на МОН, е
отбелязано изрично, че по време на гратисния период на кредита, съответната банка
начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Затова
моли исковете да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Г. П., представляван от особен представител по реда на
2
чл.47 ал.6 ГПК, в лицето на адв.С., оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че разпоредбите на процесния договор за
студентски кредит от 28.01.2013г., както и Анекс № 1 / 23.12.2016г. се явяват неравноправни
по смисъла на чл.143 ЗЗП, в каквато насока прави изрично възражение. Ищецът основава
правото си на вземане на фактически твърдения, за сключен с ответника Договор за
студенстки кредит, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на Кредитополучателя.
Касае се за Договор за студентски кредит. Особеното при този тип кредити е, че същите
съгласно чл. 7 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, се сключват по
образец, който е изначално утвърден от Министъра на образованието и науката и
Министъра на финансите. Целта на този типов образец е да фиксира какго условията за
отпускане на заема, така и задължителното съдържание на самия договор, сключван между
кредитиращата институция - банката и студента или докторанта / чл. 7, ал. 2 от ЗКСД/. В
този смисъл страните по договора в известна степен са лишени от правото на свобода на
договаряне помежду си в условията на кредитиране при санкцията по чл. 17, ал. 7 ЗКСД
договорът да се окаже недействителен. Предвид тази специфика на договарянето,
изразяваща се в отнапред определяне и типизиране съдържание на кредитното
правоотношение, се прилага специалната уредба. На общо основание и съгласно чл. 17, ал. 5
ЗКСД по отношение на процесното твърдяно от ищеца правоотношение намират
приложение разпоредбите на чл.143 - 148 ЗЗП. От своя страна, в текста на чл.143 ал.2 ЗЗП
сочи, кога клаузата е неравноправна. Необходимо е методът за индексиране и промяна на
цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и кредитополучателят да е получил
достатъчна и конкретна информация за това допустимо ли е и ако да - по какъв начин
кредиторът може едностранно да промени цената. Подобна методика следва да се
квалифицира като нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като чрез нея икономически
по-силната страна в договорното правоотношение разполага с предварително определеното
от самата нея в условия право да променя едностранно условията по договора - размера на
задължението на кредитополучателя за главница, лихва, такси, без методиката да е
уговорена по ясен, непротиворечив и предварително известен на насрещната страна начин,
като в договора не е предвидена възможност за преустановяване на договорната връзка от
кредитополучателя. Необходимо е да бъде определена конкретната формула за определяне
на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата. Тя представлява
съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв изключва
възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на
договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Твърди, че
клаузите на договора не са изготвени и формулирани по начин, който да е ясен, разбираем и
непротиворечащ си. Така например - съгласно чл.1.1 Банката предоставя на
Кредитополучателя Кредит в размер на общата сума от 56 715.95 лева, с цел заплащане на 8
броя такси за обучение на Кредитополучателя, всяка една такса в размер на 7 089.49 лева.
При сумиране на 8 броя такси, всяка една от по 7 089,49 лева обаче, се формира сбор от
сумата - 56 715.92 лева, която е различна от целево одобрената по кредита и посочената като
общо дължима по чл. 1.1 от Договора. На следващо място, в чл. 4.8 от Договора, на който се
3
позовава ищецът, е „уговорено“, че Кредитът ще бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни
анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 814,15 лева (осемстотин и четиринадесет
лева и петнадесет стотинки), дължими на 20 число от съответния месец, считано ог
20.01.2018г. При сборуване на дължимите общо 120 броя вноски всяка една от по 814,15 лв.
обаче, се формира общо дължима сума от 97 698 (деветдесет и седем хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева), която сума надхвърля значително размера на разрешения и
отпуснат кредит по чл. 1.1. в общ размер на 56 715.95 лв. Намира посочените текстове от
договора, освен неясни, противоречащи си, са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
За кредитополучателя не е предвидена („уговорена“) възможност да се откаже от
съглашението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове,
предявени от Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.430
ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Банката твърди, че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна и А. Г. П. от
друга страна е отпуснат кредит в размер на 56 715.95 лв., с краен срок на погасяване на
кредита -20.12.2017г., съгласно чл.2.1 от Договор за студентски кредит, сключен на
28.01.2013г. Съгласно чл.1.1 от същия, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 8 броя такси
за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 7089.49 лева, като отпуснатия кредит е
предоставен и усвоен в пълен размер. Видно от чл.3.1. е уговорена възнаградителна
договорна лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на 7
%, а с чл. 3.2. е определена и лихва за забава в размер на основния лихвен процент увеличен
с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска), в случай на забава в
плащането на дължими суми по кредита. Възнаградителната лихва се начислява от датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по
кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината- при редовно плащане, респ. до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост, като при просрочие редовната лихва се начислява
върху остатъка от непогасената главница. Съгласно чл.4.8 от договора, кредитополучателят
се задължава кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една
в размер на 814.15 (осемстотин и четиринадесет лева и петнадесет стотинки), дължими на
20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2018 г. до 20.12.2027 г. съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. На 23.12.2016г. е сключен Анекс №1 към
договора за студентски кредит, като в чл.1 е променен размера на кредита от 56715.95 лв. на
64320.83 лв., а в чл.2 се запазва непроменен крайния срок за погасяване на дължимите суми
по кредита - 20.12.2027г. Договорено е още кредитополучателят да ползва гратисен период,
след изтичането на който ще бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими от 20
число на съответния месец, считано от 20.01.2018г. до 20.12.2027 г., както е уговорено в чл.3
от Анекса.
4
Кредитополучателят не е извършил никакво плащане по договора за кредит и е изпаднал в
забава по отношение на периодичните платежи, тъй като на датите на падежа не е заплатил
дължимите месечни анюитетни вноски към банката, което е неизпълнение съгласно чл.5.1.1
от договора и анекса към него. Затова и съгласно чл.6 от договора за кредит банката има
право да направи изцяло предсрочно изискуем целия ползван кредит, което права е
надлежно упражнено с връчване на покана на 19.02.2019г., залепена по реда на чл.47 ГПК.
Претендира да бъде осъден ответника да й заплати следните суми: изискуема главница - в
размер на 70 155.78 лева (седемдесет хиляди сто петдесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки), просрочени главници в размер на 4 912.35 (четири хиляди деветстотин и
дванадесет лева и тридесет и пет стотинки), за периода от 20.01.2018г. до 20.11.2018г. вкл.,
просрочени редовни лихви в размер на 4 510.25 лева (четири хиляди петстотин и десет лева
и двадесет и пет стотинки), за периода от 20.01.2018г. до 20.11.2018г. вкл., начислена
редовна лихва върху изискуема главница от 22.11.2018г. в размер на 27.28 лева (двадесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.11.2018г. до 21.11.2018г.
вкл., начислени наказателни лихви в размер на 208.10 лева (двеста и осем лева и десет
стотинки), начислени върху просрочени главници за периода от 20.01.2018г. до 21.11.2018г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба
до окончателното плащане на главницата и направените разноски.
С протоколно определение от о.с.з. на 14.03.2023г. е допусната промяна в наименованието
на първоначалния ищец "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ЕИК ********* е конституирана
„Кей Би Си БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
От фактическа страна се установява, че на 28.01.2013г. между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, от една страна и А. Г. П. от друга страна е сключен Договор за студентски
кредит, съгласно чл.2.1 от който е предоставена сумата от 56 715.95 лв., с краен срок на
погасяване на кредита -20.12.2017г. Съгласно чл.1.1 от същия, кредитът е отпуснат с цел
заплащане на 8бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на
7089.49лв., като отпуснатия кредит е предоставен и усвоен в пълен размер. Видно от чл.3.1.
е уговорена възнаградителна договорна лихва, като възнаграждение за ползването на
предоставения кредит, в размер на 7 %, а с чл. 3.2. е определена и лихва за забава в размер
на основния лихвен процент увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска
или част от вноска), в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита.
Възнаградителната лихва се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база
360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в
годината- при редовно плащане, респ. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост,
като при просрочие редовната лихва се начислява върху остатъка от непогасената главница.
Съгласно чл.4.8 от договора, кредитополучателят се задължава кредитът да бъде погасен на
120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 814.15 (осемстотин и
четиринадесет лева и петнадесет стотинки), дължими на 20-то число от съответния месец,
считано от 20.01.2018 г. до 20.12.2027 г. съгласно погасителен план, неразделна част от
договора.
5
На 28.01.2013г. А. Г. П. е подал пред „Райфайзенбанк България“ ЕАД искане за усвояване на
студентски кредит, в което е посочил, че желае да му бъде отпусната сумата от 6 403,76 лева
- такса за заплащане на учебен семестър /л.34/. Към искането е приложил Уверение изх. №
188/17.01.2013г., издадено от Американски Университет в България, съгласно което той е
студент в редовна форма на обучение, година - първа, в специалността „Информатика и
компютърни науки”, а по-късно е преминал в специалността „Политически науки и
международни отношения”. Всички отпуснати от Банката суми е следвало да се превеждат
по сметка № *** с титуляр Американски Университет в България за всеки отделен семестър
и след представяне на уверение от АУ, че кредитополучателят е все още студент редовна
форма на обучение и не е прекъснал.
На 23.12.2016г. е сключен Анекс №1 към договора за студентски кредит, като в чл.1 е
променен само размера на кредита от 56715.95 лв. на 64320.83 лв., а в чл.2 се запазва
непроменен крайния срок за погасяване на дължимите суми по кредита - 20.12.2027г.
Запазени са първоначалните условия кредитополучателят да ползва гратисен период от 5
години, след изтичането на който да започне погасяване на 120 равни анюитетни вноски,
дължими от 20 число на съответния месец, считано от 20.01.2018г. до 20.12.2027 г., както е
уговорено в чл.3 от Анекса /за период от 10 години/.
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на условията по
чл.6 - неплащане от страна на Кредитополучателя на три последователни вноски, като
безспорно е доказано, че няма погасени вноски след изтичане на гратисния период т.е. след
20.01.2018г. За ползвания кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на
7 % годишно (чл.3.1). Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на
база 360 дни годишно, при 30 дни в месеца.
Договорът е подписан за кредитополучателя лично. С оглед възражението за
неавтентичността на подписа на ответника П. върху договора и анекса, по делото е
изслушана и съдебно - графологична експертиза, изготвена от вещо лице Г., неоспорена от
страните, чието заключение /л.56/ съдът приема като обективно и пълно. От същото се
установява, че изследваните подписи, описани подробно в „Обекти на експертизата" с
изключение на втория подпис от искане за предоговаряне са изписани от А. Г. П., ЕГН
**********. Подписът за „Декларатор" /"Кредитополучател" (вторият изследван подпис) от
искане за предоговаряне не е изписан от А. П. , а имитиран от друго лице. Независимо от
това и доколкото всички документи с изключение на последния анекс са подписани от П. ,
правилни са изводите на първа инстанция, че оспорването не е доказано пълно и главно от
страна на ответника, релевирал това правоизключващо възражение.
По делото не е представено уведомително писмо- покана за доброволно изпълнение, с която
банката обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, връчено преди депозиране
на ИМ в съда, поради което следва да се приеме, че едва с връчване на препис от ИМ на
оответника т.е. на 19.02.2019г. /по реда на чл.47 ГПК/ кредитът е станал предсрочно
изискуем. ИМ изрично обективира волеизявление на банката в тази насока, че прави
кредитът предсрочно изискуем, поради неплащане на повече от три последователни
6
месечни вносоки /в случая 10 вноски/.
От изслушаното по делото пред първа инстанция на л.104 заключение на допусната ССчЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че усвоената главница е в размер на 61 851.63 лева; Капитализираната лихва е в
размер на 13 216,50 лева; размерът на дължимата главница (заедно с капитализираната
лихва) към 22.12.2017г. е общо 75 068,13 лева. В справка № 03 експертизата е посочила
капитализираните лихви на основание чл.4.4 от договора за всяка година от гратисния
период поотделно. След изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща кредита
съгласно условията, посочени в чл.4.8 от Договора, а именно: кредитът ще бъде погасен на
120 равни окончателни месечни вноски, считано от 20.01.2018г. до 20.12.2027г., съгласно
Погасителен план, който е неразделна част от Договора. Приложеният към Договора за
кредит погасителен план (л.86) е примерен и е разработен при вариант, при който
ответникът би ползвал 56 715,95 лева за 8 бр. плащания за семестриални такси, всяка по
7089,49 лева. В случая ответникът е ползвал седем броя плащания в общ размер на 61
851.63 лева. Погасителният план, разработен при спазване на параметрите в Договора (срок
на погасяване 120 месеца и лихвен процент от 7 %) и при главница от 75 068,13 лева
(усвоена сума - 61 851,63 лева и капитализирана лихва - за 13 216,50 лева).
Към момента на изготвяне на експертизата ответникът не е извършвал никакви
плащания за обслужване на кредита - направени чрез разплащателна *** с титуляр А.
Г. П. (или по друг начин). По счетоводни книги на банката, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на дата 22.11.2018г. (на която дата е депозирана ИМ). Към
22.11.2018г. падежиралото задължение на ответника е по 11 бр. погасителни вноски с
дължима сума общо за 9 449,88 лева, от които: падежирала главница за 4 907.35 лева и
падежирла договорна лихва за 4 537.53 лева, по отделни вноски, подробно описани в ССЕ.
В експертизата е посочено, че Съгласно т.2 от Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г на
ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2017г. за периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. Съгл. чл.3.2. от Договора за
студентски кредит от 28.01.2013г. - при забава в плащането на дължимите суми по кредита,
кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен %,
увеличен с 10 % годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. В справка № 05 експертизата посочва начина на
изчисление на лихвата върху просрочена главница за периода от 21.01.2018г. до 21.11.2018г.
вкл. в общ размер на 207,98 лева. Затова главницата, върху която е изчислявана просрочена
наказателна лихва е определена по погасителен план, разработен след изтичане на гратисния
период, съгласно условията, посочени в чл.4.8 от договора от 28.01.2013г., а именно: срок на
погасяване 120 месеца; лихвен процент от 7 %.
Периодите, за които е начислявана наказателната лихва са от 21 -во число на съответната
месечна погасителна вноска (която е с дата на падеж 20-то число на месеца) до 21.11.2018г.
вкл. Лихвеният процент, с който е изчислявана е наказателната лихва е 10 %. Дължимата от
7
кредитополучателят на банката лихва за забава (чл.3.2) е в размер на основния лихвен %,
увеличен с 10 % годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. Основния лихвен процент за периода на начисляване
на наказателната лихва е 0,00 %.
От допълнителното заключение на депозираната пред САС съдебно-счетоводна
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че неплатена главница в общ размер на 61 851.63 лв.. съгласно изчислението
по колони 9 и 11 на таблица 1: неплатени просрочени вноски за главница в общ размер на 4
047.51 лв., отнасящи се за периода 20.01.2018 г. - 20.11.2018 г. и неплатен остатък за редовна
главница, обявена за предсрочно изискуема на 22.11.2018 г., в размер на 57 804.12 лв. - към
22.11.2018 г. Неплатена лихва за гратисен период в общ размер на 12 098.33 лв.. отнасяща се
за периода 28.01.2013 г. - 20.12.2017 г., съгласно изчислението по колона 7 на таблица 1.
Неплатена възнаградителна лихва в обш размер на 3 874.61 лв. отнасяща се за периода
20.01.2018 г. - 22.11.2018 г., съгласно изчислението по колона 8 на таблица 1. Неплатена
наказателна лихва в общ размер на 287.19 лв.. отнасяща се за периода 20.02.2018 г. -
22.11.2018 г., съгласно изчислението по колона 12 на таблица 1.
Получените резултати от изчислението на неплатените задължения без извършване на
капитализация към 16.02.2023 г. съобразно условието на задачата са, както следва:
неплатена главница в общ размер на 61 851.63 лв.. съгласно изчислението по колони 9 и 11
на таблица 1. Неплатена лихва за гратисен период в общ размер на 12 098.33 лв.. отнасяща
се за периода 28.01.2013 г. - 20.12.2017 г., съгласно изчислението по колона 7 на таблица 1.
Неплатена възнаградителна лихва в общ размер на 3 874.61 лв.. отнасяща се за периода
20.01.2018 г. - 22.11.2018 г., съгласно изчислението по колона 8 на таблица 1. Неплатена
наказателна лихва в общ размер на 287.19 лв.. отнасяща се за периода 20.02.2018 г. -
22.11.2018 г., съгласно изчислението по колона 12 на таблица 1.
При така установената фактическа обстановка САС, като въззивна инстанция, в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени
в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата
си дейност счита същото за неправилно по същество.
Предмет на делото е договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД. Страните са уговорили погасяване на кредита в рамките на 10
години след изтичане на петгодишния гратисен период, считано от датата на неговото
сключване - 28.01.2013г. В случая процесният договор за кредит е отпуснат за финансиране
на таксите за обучение на ответника в Американски университет. Ползва се с гратисен
период - от датата на първото усвояване на кредита /28.01.2013г./ до изтичане на пет години
от неговото сключване т.е. до 20.01.2018г. Гарантиран е с държавна гаранция. Усвояването
на кредита се извършва в началото на всеки семестър. Условие за усвояването му е
представяне на документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с
право да се запише за следващ семестър със съдържанието по чл.10 ал.3 ЗКСД. Такива
8
удостоверения кредитополучателят е представял редовно преди всеки семестър, издадени от
АУ Благоевград и удостоверяващи качеството му на студент в редовна форма на обучение,
първоначално в специалността „Информатика и компютърни науки”, а по-късно е преминал
в специалността „Политически науки и международни отношения”. Няма данни той да е
прекъсвал своето обучение в рамките на тези пет години, но след изтичане на гратисния
период т.е. 20.01.2018г. до депозиране на ИМ на 22.11.2018г. няма платена нито една
анюитетна вноска т.е. налице са повече от десет неплатени вноски, което поражда
правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е институт на материалното право и представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на една от страните по него - кредиторът посочва,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми,
включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били
изискуеми. Уредена е в чл.432 ТЗ и чл.60 ал.2 ЗКИ и представлява сложен фактически
състав от два елемента - обективен и субективен. Обективният елемент изисква настъпване
на факт, който е уговорен от страните, осносно неизпълнение на договорно задължение,
настъпването на който води като последица изменение на договора. Субективният елемент
изисква кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
уведоми длъжника за това. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая обективните предпоставки са
налице, а изявлението е обективирано в самата искова молба, препис от която е връчен на
особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ГПК. Спорен е въпросът
може ли чрез връчване по реда на чл.47 ГПК да се постигне ефекта на предсрочна
изискуемост. Според САС отговорът е положителен, въпреки че преписът е връчен на
назначения от съда особен представител. Съгласно чл. 9.3 от Договора се допуска
фингирано връчване /"Всички уведомления и извлечения във връзка с този договор следва
да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от Кридитополучателя, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или куриерска фирма с
обратна разписка достигнат до адресите на страните …."/, така и законовата фикция
регламентирана в чл.14 ал.2 ЗПК, според която "потребителят се смята за уведомен, когато
уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.
Както бе посочено по-горе, в чл. 6.2 от Договора е уговорена в полза на кредитора
възможност за предсрочна изискуемост на целия потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят не заплати три последователни месечни вноски, като кредитодателят
следва да отправи едностранно волеизявление в този смисъл, чрез което да упражни
субективното си потестативно право да преобразува съществуващото облигационно
отношение по отношение периодичността на поетото парично задължение - арг. чл. 60, ал. 2
ЗКИ. Обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
9
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Такава е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК и имаща задължителен характер за първоинстанционните и въззивни съдилища, в
Решение № 176 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 5092/2014 г., ГК, IV ГО на ВКС и Решение № 53
от 18.05.2015 г. по т.д. № 888/2014 г., ТК, II ТО на ВКС, която практика е постановена и
съобразно разрешенията дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две
предпоставки: 1. обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски, в
процесния случай - три последователни месечни анюитетни вноски (арг. чл. 6.2 от
Договора) и 2. упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като "обявяването" предполага изявление на кредитора и има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Договорът не противоречи на разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗКДС, тъй като последният
съдържа всички реквизите, установени в разпоредбата на чл.7 ЗКСД, като следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че типовият договор се сключва между банката - кредитодател и
Министъра на образованието и науката, като последния урежда правата и задълженията на
държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и
докторантите с държавна финансова подкрепа - арг. чл. 6, ал. 1 ЗКСД. Ето защо е валиден и
е породил желаното от страните правно действие, с изключение единствено на т.н.
капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период от време, тъй като като
съгласно чл.17 ал.5 ЗКДС за договора за кредит по този закон се прилагат правилата,
визирани в чл.143-148 ЗЗП. Именно затова и като се е позовал на нарушение на ЗЗП ОС-
Благоевград е достигнал до неправилния извод, че целият договор е нищожен и затова
всички искове следва да бъдат отхвърлени. Нищожността на една клауза от договора
по правило не влече нищожност на целия договор.
Повдигнатият от банката спор e правен и се отнася до тълкуването и прилагането на
нормите от ЗКДС, отнасящи се до режима на лихвите по банковите заеми, отпускани с
държавна финансова подкрепа на студенти и докторанти. Специализацията на този вид
целево кредитиране отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките -
кредитодатели. В този контекст понятието "лихва", въведено в чл.20 ал.1 ЗКДС следва да се
тълкува по начин съответстващ на целта на закона, определена в чл. 2. Ето защо
приложимите банкови правила за "капитализиране на лихвите", съответно за "анатоцизма на
лихвите", не намират приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от
държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на
студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за предварителна
оповестеност, правна сигурност и запазване конкурентността, като се избягва тълкуване,
което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на
10
целите, преследвани от държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат
правилата за капитализация на лихвите, съответно за анатоцизъм, това несъмнено ще
повлече нарастване на държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-
благоприятно положение в сравнение с определеното от чл.20 ЗКДС, което не кореспондира
на преследваните от този специален закон цели и на чл. 107§ 1 ДФЕС, която общностна
разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето на
"нерегламентирана държавна подкрепа". Разпоредите на чл.20-24 ЗКДС са своеобразна
гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от
допустимото, като надхвърля сбора от "отпуснатите средства" и "лихвата дължима за срока
от кредита". Понятието "сбор" не допуска банките да добавят начислените от тях лихви към
главницата, което по подразбиране води до погресия на дълга и до нарушаване
законоустановения предел на лихвата не повече от 7% (чл.20 ЗКДС), а това изправя пред
несигурност както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна
сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл.12, чл.17 чл.20 ЗКДС, определя ex lege за
недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията в
посока на тяхното нарастване. В този ред понятието за "сбора от отпуснатите средства и
лихвата за срока от кредита" (чл.24 ЗКДС) не допуска приложение на правилата за
"капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит", нито на правилата за
"анатоцизъм на лихвата". С други думи всяко разместване на стойности в полза на банката -
кредитираща студенти и докторанти за сметка на последните и на държавната гаранция
противоречи на особените повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД и
следва да бъде отказано като неоснователно. По тези съображения и като съобразява
липсата на спор по отношение на общия размер на предоставените целево кредитни
средства съдът приема, че дължимата за връщане главница е в размер на 61 851.63 лева
/падежирали и непадежирали вноски/, в който именно размер предявеният главен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. В тази му част решението е неправилно и
като такова същото следва да бъде отменено. За разликата над 61 851.63 лв. до 70 155.78 лв.
същото следва да бъде потвърдено.
По отношение акцесорните искове за дължимите възнаградителни лихви след изтичане на
гратисния период от 20.01.2018 г. до 22.11.2018 г. и обезщетение за забава върху главницата
(наказателна надбавка), за същия период САС приема за неправилен идвода на
първоинстанционния съд, че тези задължения изобщо са недължими. Същите следва да
бъдат изчислени само върху размера на отпуснатите средства за заплащане на
семестриалните такси (чистата главница). Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.2 ЗКСД, която
разпоредба е възпроизведена и в приложимите към договора Общи условия - раздел V, т.
11.1., изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период
съгласно погасителния план, уговорен между страните. Следователно, в случая първата
падежна за погасяване на задълженията следва да бъде не по-рано от 20.01.2018г. (която
дата, впрочем, се сочи и от ищеца ) а забавата в плащането, пораждаща отговорност за
обезщетяване на забавата, би могла да настъпи след тази дата (раздел VII, т. 17.1.).
Съобразявайки тези положения обосновано следва да се приеме, че размерът на тези
11
задължения е 3874.61 лв. по отношение на възнаградителната лихва, съответно за периода от
20.01.2018г. до 22.11.2018г. В тази част решението също следва да бъде отменено като
неправилно. До тази сума кредиторът може да бъде легитимиран с вземане за
възнаградителна лихва по смисъла на чл.430 ал.2 ТЗ вр.чл.23 ал.3 ЗКДС. За горницата над
тази сума решението на ОС Благоевград е правилно т.е. само в тази част въззивният съд не
намира основание на такова задължение. За разликата над 3874.61 лв. до 4510.25 лв.
решението следва да бъде потвърдено.
Безспорно е дължима възнаградителна лихва, която изчислена от вещото лице възлиза на 12
098.33 лв. за периода от 28.01.2013г. до 20.12.2017г. /т.е. за гратисния период от време/ С
оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото такъв иск изобщо няма предявен от
банката /а сумата е била капитализирана към главницата/,, съдът не може да я присъди като
лихва. Няма иск, заявен в условие на евентуалност. Тук следва да се посочи, че уговорката за
падежната дата няма отношение към начисляването на възнаграждението за ползване на
кредита, а само за неговата изискуемост. 3атова, въпреки че гратисния период изтича през
декември 2017г. и най-ранния падеж на първата дължима от кредитополучателя вноска на
натрупани и разсрочени задължения е 20.01.2018 г., текущата лихва следва да се начислява и
затова размерът й се формира още от началото на първото усвояване на средствата. Тъй като
до съставения погасителен план годишната лихва вече е била начислена до 20.12.2017г. и
според вещото лице тя вече е била включена в главницата, именно за периода следващ тази
дата се дължи възнаграждението за продължаващото ползване на кредита до едностранното
прекратяване на дадения на длъжника срок с изявление за предсрочна изискуемост( т. 2 от
ТРОСГТК 3/2017 ВКС). Лихвата се дължи за периода от 20.01.2018г. до 22.11.2018г.
Размерът на това задължение обаче се определя от олихвяемата главница и в тази връзка
възраженията на особения представител, назначен на ответника, за основаване на
претенцията на кредитора на недействителна клауза от Общите условия, поддържани като
оплакване в отговора са основателни.
Решаващият състав съобразява, че за процесния кредитен продукт е приложима специална
нормативна уредба на чл.23 ал.3 и чл.24 ал.1 ЗКДС, предвиждаща начисляване на
уговорената в допустим нормативно лимитиран размер договорна лихва по време на
гратисния период и включването й в общото задължение на кредитополучателя, разсрочено
в погасителния план и изискуемо след края на едногодишния срок след приключване на
обучението. Тези норми обаче не уреждат олихвяване на отсрочените вече изтекли годишни
лихви. "Капитализиране", т.е. натрупване на непадежирали лихви към отново олихвяема
главница е предвидено в съдържание на Типовия договор, утвърден от ведомствата,
натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието( обн. ДВ,
бр. 33 от 30.04.2010 г.), сключени с банката - кредитор по реда на чл.7 ЗКДС. Оспорените
уговорки възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 (годишно
капитализиране на лихвите по време на гратисния период) и чл.27 ал.1 от типовия договор
(формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на
сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за
12
кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период). Нито в
закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда уговарянето на
погасителния план и олихвяването на лихви чрез разсрочване във вноските не само на
главницата, но и на лихвения елемент от сборния дълг. В тази насока специалната уредба
няма и следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно
формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни
забрани. Именно такава е посоченото правило. Съдът не споделя доводите на банката
относно характеристиките на "капитализацията" като уговаряне на нещо различно от
сложна лихва, тъй като несъмнено предмет на спорната клауза и изготвения по нея
погасителен план са вече начислени за предходен период, т.е."изтекли" лихви, в размер,
преценен от законодателя като напълно достатъчно възнаграждение за това гарантирано от
държавата потребителско кредитиране (чл.20 ЗКДС). Неотносимо към конкретната
фактическа обстановка е позоваване на новационен характер на уговорка, която е заложена
в първоначални параметри на правоотношението и не е резултат от ново съглашение върху
съществуващ друг дълг. Както е установено в последователната практика на ВКС (решение
№ 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д.
№ 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение
№ 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.) уговарянето на прибавяне към размера на редовната
главница на задължения за натрупана вече възнаградителна лихва представлява анатоцизъм
по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294 ал.1
ТЗ. Ясното разграничение на двата компонента както в чл.24 ал.1 ЗКДС, така и в чл. 27, ал.
1 от типовия договор изисква от банката да състави погасителния план при отчитане на
разликата в естеството на двете задължения и да съобрази ограничението на договорната
свобода по отношение на олихвяването на лихви. Затова, дори и да е била "капитализирана",
т.е. добавена към вече изискуем дълг на кредитополучателя, сборната лихва от 12 098.33
лева (начислена за целия гратисен период) не може да се отчита като база за текуща след
20.12.2017г. възнаградителна лихва. Твърдението на банката-жалбоподател, че
възнаградителната лихва в гратисния период за периода до 20.01.2018г. е част от главницата,
не обвързва настоящия състав. Съставения въз основа на уговорката от чл.10.2 от общите
условия погасителен план не може да породи обвързващо за потребителя действие, тъй като
противоречи на законово правило и е нищожен на осн.чл.26 ЗЗД вр.чл.10 ал.3 ЗЗД.
По отношение на наказателните лихви САС констатира, че според вещото лице те възлизат
на 287.19 лв. но с оглед диспозитивното начало и при липса на увеличение на размера по
реда на чл.214 ГПК, следва да се уважи до първоначално посочения размер от 208.10 лв. за
периода от 20.02.2018г. до 22.11.2018г.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в горепосочените отхвърлителни части.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 79 813.76 лв., като жалбата е частично основателна. Независимо
13
от това разноски в полза на банката не следва да се присъждат по следните съображения:
В т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС се е
произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на
потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е
уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението
е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните
юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при
условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки
принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на
разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може
да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води
предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в
решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в
зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния ѝ характер, тъй
като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Настоящият състав намира, че в
случая оставянето в тежест на оответника-потребител на направените от банката разноски
във връзка с частично уважените осъдителни искове е в противоречие с даденото тълкуване
в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС.
Присъждането на разноски по компенсация създава съществена пречка за упражняване от
потребителя на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 901923 от 13.06.2022г., постановено по т.д.№193/2018г. по описа на
Окръжен съд- Благоевград, ГО, в частта, с която са отхвърлени обективно съединени искове
за заплащане на сумата от 61 851.63 лв. неплатена главница, както и за сумата от 3874.61 лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018г. до 22.11.2018г., за сумата от 208.10 лв.
наказателни лихви за периода от 20.02.2018г. до 22.11.2018г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ет.5, ап.***,
представляван от особен представител, в лицето на адвокат Д. М. С., Адвокатска колегия -
Благоевград, със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***" № 43Б, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „Кей Би Си БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /старо наименование "Райфайзенбанк
14
(България)" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София 1407, район
"Лозенец", Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров" № 55, сумата от общо 61 851.63 лв./
шестдесет и една хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
съгласно договор за студентски кредит от 28.01.2013г. и анекс № 1/23.12.2016г.,
представляваща сбор от неплатени просрочени вноски за главница в общ размер на 4 047.51
лв., отнасящи се за периода 20.01.2018г. - 20.11.2018г. и неплатен остатък за редовна
главница, обявена за предсрочно изискуема на 22.11.2018г., в размер на 57 804.12 лв. както
и сумата от 3874.61 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и
една стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018г. до
22.11.2018г., сумата от 208.10 лв. /двеста и осем лева и десет стотинки/, представляваща
наказателни лихви за периода от 20.02.2018г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната отхвърлителна част, както следва: за
разликата над 61 851.63 лв./ шестдесет и една хиляди осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки/ до сумата от 70 155.78 лева (седемдесет хиляди сто петдесет и
пет лева и седемдесет и осем стотинки), неплатена главница, както и за разликата над
3874.61 лв. до 4510.25 лв. (четири хиляди петстотин и десет лева и двадесет и пет стотинки),
неплатена договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.11.2018г. включително.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15