Р E Ш Е Н И Е
№ 232
гр.Плевен, 03.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Ц. Кънева
Любомира Кръстева
При секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 266 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 122 от 07.03.2023
г., постановено по НАХД № 262 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен
е отменил Наказателно постановление № РД-05-40/30.12.2022г.
на Директора на РЗИ-Плевен, с което на Ц.М.Б. ***, на основание чл.209 ал.3 от
Закона за здравето е наложена глоба в размер на 100,00лв. /сто лева/, за
извършено нарушение по чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредба №15/2005г. за имунизациите в
Република България и чл.58 ал.1 от Закона за здравето.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на РЗИ-Плевен, чрез адв.М. от САК, в която са
наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. За неправилни се
считат изводи на районния съд, че правната квалификация е неправилно посочена в
АУАН. Твърди се, че както в акта, така и в НП изрично е посочено, че Б. е
извършила законово нарушение, тъй като не е осигурила провеждането на
задължителни имунизации на децата си. Сочи се, че това, че в АУАН не е посочена
разпоредбата на чл.209 от Закона за здравето, по никакъв начин не накърнява
правото на защита на лицето, тъй като изрично в НП нарушената норма е посочена.
Позовавайки се на Тълкувателно решение №8 по т.д.№1/2020г. на Общото събрание
на съдиите от първа и втора колегия на ВАС, се твърди, че районният съд има
правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно-наказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя НП, като му
бъде признато правомощието да преквалифицира простъпката, като приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. В тази връзка
се счита, че при безспорно установена фактическа страна на обвинението и
посочване на правната квалификация, то НП е законосъобразно, а решението на
районния съд неправилно. Посочва се, че Б. собственоръчно е попълнила
декларация, с която на практика е признала изцяло извършеното от нея нарушение,
поради което е несъстоятелно твърдението, че не е разбрала обвинението. В
заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В.
с надлежно пълномощно, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на
решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски, съобразно
представен списък и платежни документи.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и моли
решението да бъде оставено в сила, тъй като актът е съставен не на датата, на
която трябва да се поставят ваксините на децата, а от датата на проверката на
РЗИ.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ц.Б. за това, че при извършена
проверка на 29.11.2022г. от З. И., в обект АИППМП д-р Д.Т., е констатирано, че Ц.Б.,
като родител, отказва да осигури провеждането на задължителни имунизации на
децата И.И.Д. 5 месеца и М.И.Д. 3 години с шесткомпонентна ваксина, пневмококова
ваксина, ваксина против морбили, паротит, рубеола, както и ваксина против
туберкулоза, като отказът от имунизации е удостоверен чрез подпис в
имунизационния журнал, а извършеното създава риск от разпространение на
ваксинопредотвратими заболявания. Нарушението е квалифицирано по чл.2 ал.1 и
ал.2 от Наредба №15/2005г. за имунизациите в Република България и чл.58 ал.1 от
Закона за здравето.
Районният съд е приел, че описаната в акта и НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните писмени и
гласни доказателства. Посочил е, че Б. не оспорва фактите, а твърди допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. За да отмени наказателното
постановление районният съд е счел, че са допуснати нарушения на материалния
закон. Като такова нарушение е изведено, че нарушението е неправилно
квалифицирано. Според районния съд нарушената разпоредба следва да бъде чл.209
ал.1 от Закона за здравето, като в чл.209 ал.3 от с.з. е санкционната норма за
родителите, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на
децата си. За да достигне до този извод, съдът е приел, че посочените като
нарушени разпоредби на чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредба
№15/2005г. за имунизациите в Република България и чл.58 ал.1 от Закона за
здравето, са общи, те не съдържат конкретно задължение за гражданите, поради
което и не могат да бъдат нарушени от
тях. На следващо място съдът и приел, че в АУАН и НП няма посочване на датата
на извършване на нарушението. Според районния съд е следвало да бъде посочен
момента, когато е трябвало да бъде извършена имунизацията, а не момента на
деклариране на отказа от страна на родителя. Посочил е, че като дата на
извършване на нарушението не може да бъде приета датата на извършената проверка
от контролните органи на РЗИ. Посочил е още, че за нарушението по чл.209 ал.1
от ЗЗ няма значение кога компетентните органи установяват неизвършване на
съответната имунизация, а кога е изтекъл определеният в имунизационния календар
срок за извършване на имунизацията. Счел е, че са нарушени разпоредбите на
чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочил е също, че според закона
неосигуряване провеждането на имунизация от страна на родителя е въздигнато
като административно нарушение, за разлика от последващото писмено обективиране
на отказа от извършване на имунизация, който няма правно значение. В заключение
районният съд е посочил, че е нарушено и правото на защита на лицето.
Решението е правилно. Касационната
инстанция възприема изводите на районния съд, че в АУАН и НП липсва дата или
период на извършване на нарушението. Там е записан единствено и само денят на
провеждане на проверката. За дата на нарушението, според настоящия състав, не
може да се приеме нито датата, на която родителят изрично е отказал провеждане
на съответните имунизации, нито датата на извършване на проверката от
контролните органи на РЗИ. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.16
т.4 от Наредба №15/2005г., според която личният лекар уведомява всички
подлежащи на задължителни имунизации и реимунизации за вида и датата на
поредната имунизация, по начин, който може да се удостовери /чрез лицензиран
пощенски оператор, по факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на
мобилен телефонен номер, писмена покана, подписан от пациента амбулаторен лист,
в който е посочена датата на следващата имунизация и др. В тази връзка следва
да се посочи, че по делото не се установява датите или периодите в месеци, на
които е следвало да се осигури присъствието на децата от техния родител за
поставяне на процесните задължителни имунизации. Т.е. не се установява датата
на твърдяното нарушение. На следващо място, по делото не е приложен
имунизационният журнал, в който се твърди, че е удостоверен отказа на родителя.
Т.е. не е доказано и твърдяното нарушение. В акта и наказателното постановление
е налице само описание на ненаправените задължителни имунизации, без да са
посочени срока до когато те е трябвало да бъдат извършени. Датата на извършване
на административното нарушение има съществено значение, както за индивидуализация
на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно районният съд е приел, че така констатираното представлява
нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1
т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните
правила, обосноваващо отмяна на наказателното постановление.
Също така, доколкото децата са две и
неосигуряването на всяко едно от тях от родителя за извършване на всяка една от
задължителните имунизации, посочени в акта и НП, представлява отделно административно
нарушение, то е допуснато и нарушение на чл.18 от ЗАНН, а именно, че за всяко
отделно нарушение следва да бъде наложено отделно наказание, каквото не е
сторено в процесното НП. Последното също представлява процесуално нарушение,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и обуславя
неговата отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че
касационната инстанция не възприема извода на районния съд за неправилна правна
квалификация на нарушението. Анализът
на цитираните в АУАН и НП нормативни разпоредби налага да се приеме, че с
разпоредбата на чл.
58 от ЗЗ е въведено задължение за министъра за здравеопазването да определи
задължителните планови имунизации и реимунизации, както и лицата подлежащи на
такива. Това е сторено с издадения от него подзаконов нормативен акт,
регламентиращ въпросните отношения, а именно Наредба № 15 за имунизациите в
Република България. Така с разпоредбата на чл. 2 ал.1 от същата е предвидено,
че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза,
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола,
вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В(ХИБ) и пневмококови инфекции.
Същите по силата на ал. 2 се извършват съгласно имунизационния календар на
Република България (приложение № 1). В изпълнение на тези разпоредби следва, че
изброените медикаменти срещу съответния тип заболяване следва задължително да
бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило
задължението на родителя за ваксинация на децата. Неизпълнението на горното
представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с
административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.209 ал.3 от ЗЗ. Т.е.
правната квалификация, дадена в акта и НП, и приложената санкционна норма са
правилни. Неправилният извод на районния съд, обаче не влияе на крайния
резултат за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна. Като е отменил
наказателното постановление РС-Плевен е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 07.03.2023 г., постановено по НАХД № 262 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.