РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Плевен, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 747 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Ш.А.Ш.
*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000476/25.08.2023
г. на Началник Сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. ***за срок от 12 месеца.
В жалбата се посочва, че наложената ПАМ е незаконосъобразна,
поради което се обжалва в срок. Посочва се, че действително на 25.08.2023 г. на
общински път без номер, в Община Плевен, на изхода на с. Тодорово в посока с.
Брестовец с автомобилът на оспорващия е реализирано ПТП, за което счита, че
няма никаква вина.
Автомобилът е бил
управляван от Ш.С.М., но без съгласие на оспорващия. Твърди се, че докато минавали
през с. Тодорово и колата е управлявана от бащата на оспорващия са спрели пред
къщата на Ш.М., бащата да отиде до тоалетната, а майката на оспорващия да налее
вода, защото било много горещо, като при слизането бащата на оспорващия е взел ключовете със
себе си и ги е оставил на маса пред къщата. Посочва се, че Ш.Б. без разрешение
е взел ключовете и се е качил в колата, като оспорващия е разбрал това едва
когато Ш.М. е запалил двигателя на колата. Посочва се, че М. потеглил рязко и
бързо ускори, оспорващият заедно с брат си С. са се развикали да спре, но той
не е спрял и не е могъл да овладее автомобила. Почти веднага се удари с друг
автомобил, управляван от З.В.П., капаците на колите се отворили от удара и Ш. е
извикал, че ще се запалят, като е накарал по-малкия брат на оспорващия, С. да
върне назад, за да не избухне колата, което той е направил. Твърди, че не е
знаел, че Ш. няма СУМПС, нито пък, че е употребил алкохол. Счита, че
административно наказващия орган не е изяснил правилно фактическата обстановка
и не е взел предвид обясненията, които са дадени, като по този начин е нарушил
правото на защита на Ш., както и га лишава от ползването на собственото му
превозно средство. Твърди, че единствения човек, на когото е разрешавал да
управлява автомобила е неговият баща, който е шофьор от дълги години и няма
нарушения на правилата за движение. Иска от съда да отмени ЗППАМ №
23-0938-000476 от 25.08.2023 г. на Д.Д.П. - началник сектор към ОДМВР - Плевен,
сектор Пътна полиция, като неправилна и законосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият - Ш.А.Ш. се явява лично и с адв. Н.Х. - АК Плевен, като заявява,
че поддържа жалбата и заявява, че заповедта следва да бъде отменена.
В съдебно заседание ответникът
– Началник Сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, не се
явява, не се представлява.
С изпращане на административната преписка е изразено
становище по жалбата, като е посочено, че жалбата следва да се остави без
последствия и да се потвърди наложеното наказание.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Приложен е АУАН серия GA № 986731/25.08.2023 година
(лист 9), в който е посочено, на 25.08.2023 година, около 19,10 часа, с Тодорово. обл.
Плевен на кръстовище образувано от PVN
3502 и улица Стара Планина, с посока на движение към село
Брестовец, Ш.С.М. като водач на лек автомобил БМВ Х5 с регистрационен номер ***, собственост на Ш. З. А. с ЕГН **********,*** извършва следното: На гореописания пътен участък /PVN
3502/, при
движение с несъобразена скорост с релефа
на
пътя, на ляв завой губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лента за насрещно
движение и удря челно движещия са по нея лек автомобил Смарт Форфоур с рег.
номер *** собственост на Беки Ауто ЕООД с БУЛСТАТ *********,
град Плевен, управляван от З.В.П., ЕГН **********,***,
като с
поведението си допуска ПТП с материални
щети по двата автомобила, като управлява гореописания
лек автомобил, като неправоспособен - от направената справка с РСОД 724 се
установява, че водачът никога не е притежавал СУМПС и управлява гореописания
лек автомобил след употреба на алкохол, установено по надлежния ред - от
направената в 20,22 минути на 25.08.2023 година,
качествена проба с пореден номер 02410, с техническо средство Дрегер Алкотест
7610 с фабричен номер ARNJ-0086 се установи концентрация на алкохол в
кръвта 1,05 % промила на хиляда.
Водачът е заявил, че признава показанията на техническото средство.
По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 14) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като
в т. 1.1 такава компетентност има Началник Сектор към ОД на МВР Плевен, сектор
Пътна полиция – за цялата територията, обслужвана от ОД на МВР Плевен.
На 25.08.2023 година е постановена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000476/25.08.2023 г.
на Началник Сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, с която на Ш.А.Ш.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС с рег. ***за срок от 12 месеца, за това, 25.08.2023
година, около 19,10 часа, с Тодорово.
обл. Плевен на кръстовище образувано от PVN 3502 и улица
Стара Планина, с посока
на движение към село
Брестовец, Ш.С.М. като водач на лек автомобил
БМВ Х5 с регистрационен номер ***, собственост на Ш.А.Ш. допуска ПТП с материални щети, като управлява
гореописания лек автомобил, като неправоспособен - никога не е притежавал СУМПС
и управлява гореописания лек автомобил след употреба на алкохол, установено по
надлежния ред с концентрация на алкохол в
кръвта 1,05 % промила на хиляда и е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП -прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, като са отнети 1/СРМПС
№ ********* и 2/два бр. рег. табели ***.
По делото, с цел установяване от страна на оспорващия,
че същият не е предоставял автомобила за управление на Шибил Светлинов
Михайлов, като свидетели са разпитани майката
и бащата на оспорващия – З.А.И. и А. Ш. И., които в показанията си заявяват, че
синът им не е разрешавал на Ш.С.М. да управлява
автомобила, а М. сам е взел ключовете на автомобила и го е управлявал.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
като по делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 14) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6
от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има Началник Сектор към ОД на МВР
Плевен, сектор Пътна полиция – за цялата територията, обслужвана от ОД на МВР
Плевен.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно
прилагане на закона.
Съгласно чл. 171 т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. В случая по делото е безспорно установено, че Ш.С.М. управлява МПС без да притежава СУМПС и автомобилът е
собственост именно на оспорващия – Ш.А.Ш..
Ш.А.Ш. не оспорва факта, че Ш.С.М. е управлявал
автомобила, без да е правоспособен водач и с концентрация на алкохол в
кръвта 1,05 % промила на хиляда,
като това се установява и от
съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата вярност до
доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават
констатациите в АУАН.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният
закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен водач /лице
което не притежава СУМПС/ и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е
наложена мярката.
Неоснователно е възражението
на оспорващия, че не е позволявал
неправоспособният водач Ш.С.М. да управлява собствения му автомобил, тъй като същият
като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй
като разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при
управление на МПС от неправоспособен водач, то отговорност носи и собственикът
на МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Показанията на свидетелите З.А.И. и А. Ш. И., че
оспорващият не е позволил/позволявал на Ш.С.М. да
управлява собственото му МПС, не се кредитират от съда, тъй като свидетелите са
майка и баща на оспорващия и са заинтересовани да свидетелстват в полза на Ш.,
но обстоятелството, дали оспорващият е разрешил на М. да управлява собственото
му МПС не води до отпадане на отговорността на собственика, тъй като, както бе
посочено по-горе разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този
факт и при управление на МПС от неправоспособен водач същият носи административно-
наказателна отговорност, като отделно от това отговорност носи и собственикът
на МПС.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на
регистрация на МПС препятства
възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи, които не притежават
СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, което е и
обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния
закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Ш.А.Ш.,*** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000476/25.08.2023 г.
на Началник Сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. ***за срок от 12 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: