РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Кюстендил, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:М. М. Начев
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от М. М. Начев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221500600180 по описа за 2022 година
Адв.С. М., защитник на подсъдимите К. М. С. и А. Х. Г., двете от
гр.Кюстендил, обжалва присъда № 260055 02.12.2021г., постановена по нохд
160/2021 по описа на РС Кюстендил, с която С. и Г. са признати за виновни в
извършване на престъпления от общ характер по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
като са им наложени наказания "лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с
отлагане на изтърпяването за изпитателни срокове от по 3 години. Изразява
становище за неправилност на присъдата с искане за отменянето й и
постановяване на нова, оправдателна такава, с която двете подсъдими да
бъдат признати за невинни по повдигнатите им обвинения. Излагат се и
съображения за допуснати на ДП и при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил изразява
1
становище за потвърждаване на обжалваната присъда.
Адв.М. поддържа подадената жалба и изложените в нея искания. Прави
алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане поради допуснатите процесуални нарушения. Подсъдимите
настояват да бъдат оправдани.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от страна на районния
съд, като са направени правилни и обосновани изводи относно повдигнатите
срещу К. С. и А. Г. обвинения и събраните в хода на наказателното
производство доказателства. С оглед на възприетите фактически
обстоятелства и въз основа на логичен и последователен анализ на
доказателствения материал, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите С. и
Г. са осъществили съставите на престъпления от общ характер по чл.290 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК. Изводите на съда са обосновани и почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото. От тях се установява накратко
следното:
Подсъдимата К. М. С. е родена на ***г. в гр.Кюстендил. Същата е
пенсионер, живее в гр.Кюстендил и е неосъждана. С. е приятелка на Д.Х.Н. и
го познава от 1996г.
Подсъдимата А. Х. Г. е родена на ***г. в с.*** и е неосъждана. Работи
във ВПЛУИ с.*** и страда от хронично заболяване. А. Г. е сестра на Д.Х.Н. и
М.Х.Г.
На 11.12.1992г. в стопанския двор на с.***, общ.***, от служители на
Ликвидационен съвет при Държавно лесничейство *** бил проведен таен
търг за продажба на колесен фургон, собственост на Лесничейството и
намиращ се по това време в с.***. Един от тези служители била св.Р.А.,
вписана в документацията с тогавашната си фамилия Б.. В търга участвали 8
лица, сред които св.Б.Г. и нейния девер Д.. Н., брат на съпруга – св.М.Г.. Г.
живеели в с.***, като обитавали къща заедно с роднини на съпруга, сред
които неговия брат Н. и техния баща.
2
След обявяване на предложенията за победител в търга бил обявен Н., с
посочена от него сума от 14 851 неденоминирани лв, а на второ и трето място
– св.Г. със сума от 10 000 лв и М.И. с 9517 лв. Св.А. като секретар на
ликвидационния съвет съставила протокол за проведения търг / л.38 от ДП №
445/2020г./ и връчила екземпляр от него на спечелилия търга Д.. Н..
Тъй като Н. не заплатил предложената от него сума, в края на месеца от
ликвидационния съвет се обадили на св.Г. и я попитали дали е съгласна да
закупи вещта. На 28.12.1992г. Б.Г. внесла в касата на Ликвидационния съвет
сумата от 10 000 лв, като от св.М. Г. била издадена фактура № 1013 от същата
дата / л.37 от ДП № 445/2020г./. С оглед на заплатената от Б.Г. сума,
неустановено по делото лице допълнило с ръкописен текст с червен цвят
протокола за проведения на 11.12.1992г. търг. Сред посочените в долния край
на протокола обстоятелства били : номерът на издадената на Г. фактура,
размерът на платената сума и сгрешено първо име на платеца. След време
протоколът бил предаден за съхранение в Отдел „Държавен архив“
гр.Кюстендил.
След като Б.Г. закупила фургона, нейният съпруг го преместил в
близост до семейната им къща. Вещта била използвана дълги години за
съхраняване на багаж, а за период от няколко години Г. го предоставил на
свой приятел.
През 2008г. бащата на М.Г. и Д.. Н. починал и след смъртта му
отношенията между двамата братя се влошили. Г. и съпругата му се
преместили да живеят в друга къща в селото. След разрива в отношенията
между нейните братя, подсъдимата А. Г. останала близка с Д.. Н..
В началото на м.юни 2018г. Г. уговорила един от жителите на селото да
премести с трактор фургона в близост до новата им къща, което било сторено
на 03.06.2018г. След като фургона бил преместен, още същият ден Д.. Н. се
обадил на сестра си – подсъдимата А. Г., и се оплакал, че паркирания пред
къщата фургон е откраднат. Г. по своя инициатива подала сигнал на спешен
национален номер 112 и не след дълго в селото пристигнали служители на ОД
МВР Кюстендил. След като разговаряли с Д.. Н., полицаите посетили дома на
Б.Г. и обяснили, че идват във връзка с подаден сигнал за кражба на фургон. С
Г. разговарял и разследващ полицай, на която свидетелката показала
документи за закупения от нея фургон.
3
Във връзка с подадения от Д.. Н. сигнал било образувано досъдебно
производство № 517/2018г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил – за
извършване на престъпление по чл.194 ал.1 НК. Н. бил разпитан като
свидетел по досъдебното производство и в своите показания посочил, че през
1992г. е спечелил търг за продажба на фургона, но не може да представи
фактура, тъй като брат му М. я е откраднал. Предоставил на разследващия
полицай копие на своя екземпляр от протокола за проведения търг.
Няколко дни по – късно Н. посетил и Отдела на „Държавен архив“ в
гр.Кюстендил, като разговарял със св.Р.П.. Обяснил, че иска да сравни своя
екземпляр от протокол за проведен през 1992г. търг с този, съхраняван в
Отдела. П. открила архивната единица и я предоставила на Н.. Последният
обяснил на служителката, че не си носи очилата, поради което П. направила
визуална справка между двата документа. Свидетелката уведомила Н., че
съдържанието на документите е идентично, без да съобрази че долната част
на съхранявания в отдела протокол има ръкописно отбелязване с червен цвят.
Допълнила, че ще му бъде издадено копие, но се налага спешно да излезе от
работа и това ще стане след няколко часа.
Когато се върнала в службата, заварила Н. да разговаря на висок глас с
две от нейните колежки, обвинявайки ги че има разминаване между
документите.
Д.. Н. отново бил разпитан като свидетел по ДП 517/2018г. Във връзка с
дадените от Н. показания, след време било образувано досъдебно
производство № 265/2019 по описа на РУ МВР Кюстендил за извършване на
престъпление по чл.290 ал.1 НК, като същият бил привлечен в качеството на
обвиняем. Впоследствие бил изготвен обвинителен акт и след внасянето му в
Районен съд Кюстендил било образувано нохд 1184/ 2019г. / протокол за
проведено съдебно заседание – л.11 и следващи от ДП 445/2020/.
Освен Д.. Н., по ДП 517/2018г. били разпитани множество други
свидетели, сред които и подсъдимите К. С. и А. Г..
С. била разпитана на 20.09.2018г. / протокол за разпит – л.30 от ДП
445/2020/, като в показанията си твърдяла множество обстоятелства, сред
които и следните : че фургонът е на М. / Д.. Н./; че преди години Б. / Б.Г. / я е
поканила на гости, извадила е папка с дебели корици, на която е пишело
„Дело“ и е започнала да я разлиства, при което видяла фактура, в горния край
4
на която е пишело „Д.Х.Н.“; че като попитала Б. на кого е тази фактура, тя е
отговорила : „На М., брата на М.“.
Подсъдимата С. отново дала показания свидетел по ДП 517/2018г. на
29.03.2019г. в рамките на проведена очна ставка между нея и св.Б.Г. /
протокол за очна ставка – л.42 от ДП 445/2020/. Като отговор на поставени от
разследващия полицай въпроси К. С. заявила следните обстоятелства :
че преди около 15 години била поканена на гости от съпоставената Б.Г.,
като последната извадила голяма папка с твърди корици; че Г. започнала да
прелиства намиращите се в папката документи и да обяснява на С. за какво се
отнасят – за имоти, за трактор и други; че подсъдимата успяла да види, че
един от документите в папката представлява бледожълта на цвят фактура, в
която били посочени : името на Д.Х.Н., цифра от „14 000 и нещо“ лв, както и
думата „фургон“; че преди да почине, бащата на Д.. Н. и М.Г. дарил
притежаваните от него недвижими имоти на Н. и впоследствие той ги
прехвърлил на С..
А. Г. била разпитана като свидетел по ДП № 265/2019 на 20.06.2019г. /
протокол за разпит – л.90 от ДП 445/2020/, като в показанията си твърдяла
следните обстоятелства : че фургонът, паркиран пред къщата, е бил на нейния
брат Д.. Н.; че той го е закупил на търг, проведен през 1992г. от
ликвидационен съвет; че Д. / Д.. Н./ е имал фактура за покупката на фургона,
която фактура тя била виждала още при покупката на фургона; че в тая
фактура като купувач е фигурирало името на Д.. Н.; че впоследствие тази
фактура изчезнала.
След внасяне на изготвения срещу Н. обвинителен акт и образуване на
нохд 1184/2019 по описа на РС Кюстендил, в хода на съдебното следствие
били проведени няколко съдебни заседания. По време на едно от тях –
проведено на 16.12.2019г. / протокол за съдебно заседание – л.11 и следващи
от ДП 445/2020/, са разпитани подсъдимия Д.. Н., както и свидетели, сред
които подсъдимите К. С. и А. Г..
В качеството на свидетел подсъдимата С. е заявила следните
обстоятелства : че познава Н. от 23 години и е негова приятелка, без двамата
да живеят на семейни начала; че фургонът е негов / на Д.. Н./ и той го е
закупил на търг; че е виждала оригиналната фактура за тази продажба, в която
са били посочени : името на Д.Х.Н., вещта – фургон, сумата – 14 000 лв; че
5
преди повече от 20 години е повикана от св.Б.Г., за да покаже нещо, като
последната е извадила папка с три връзки, в която имало документи за всички
семейни покупки; че сред тези документи е била и фактурата на Н. за
фургона; че на нейният въпрос защо тази фактура е при тях, Г. отговорила, че
„тая е дълга и широка“.
В качеството на свидетел подсъдимата Г. е заявила следните
обстоятелства : че Б. / св.Б.Г./ нищо не е плащала за фургона; че тя не е
плащала за друга фактура; че за този търг фактурата е била открадната и тя я
е виждала; че М. / св.М.Г./ е откраднал фургона и е показвал пред служители
на „Горското“ фактурата на Д. / Д.. Н./; че Б. / св.Б.Г./ не е купувала фургон.
Така описаната фактическа обстановка не се различава от приетата от
страна на РС Кюстендил и се установява от събраните по делото
доказателства : показания на разпитани свидетели, писмени доказателства,
описани подробно по – горе, отчасти от обясненията на подсъдимата К. С.,
депозирани от нея пред първоинстанционния съд в съдебно заседание от
02.12.2021г. Както правилно е отбелязано от страна на първоинстанционния
съд, на обясненията на подсъдимата С. не следва да се дава вяра. Нейните
твърдения – че преди повече от 20 години в дома на Б.Г. е видяла фактура за
фургон на името на Д.. Н., с посочена в нея сума от 14 851 лв, не само са
изолирани и не се подкрепят, а напротив - опровергават се по категоричен
начин от показанията на разпитаните свидетели и от писмените документи –
протокол за проведен търг, фактура.
Предвид установените по несъмнен начин факти, Окръжният съд приема
в пълна степен изводите на първоинстанционния съд относно извършването
от страна на двете подсъдими на описаните подробно в обстоятелствената
част на обвинителния акт престъпления по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. По
безспорен начин се установява, че С. и Г. пред съд и пред надлежен орган на
властта – разследващ полицай, устно и съзнателно са потвърдили неистина,
като престъпленията са извършени в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.
Изложените от страна на защитника съображения – както в подадената
въззивна жалба, така и при изслушване на съдебните прения, са
неоснователни и не могат да бъда споделени.
На първо място, извършването на престъпленията и тяхното авторство се
6
установяват по несъмнен начин. От събраните по делото доказателства и
установените факти във връзка с проведения през 1992г. търг и купуването на
фургона от страна на св.Г., се установява че Д.. Н. не е заплатил предложената
от него сума и това е довело до обявяване на втория класиран от комисията –
св.Б.Г., за спечелила. Съответно, същата е внесла предложената от нея сума и
за плащането е издадена съответна фактура. Всички горепосочени твърдения
на двете подсъдими, изложени в качеството им на свидетели пред съдебния
състав по нохд 1184/2019, както и пред разследващи полицаи по две
досъдебни производства - за това, че фургонът е бил на Д.. Н., който го бил
спечелил на търг и е заплатил сумата, като издадената му фактура е била
открадната и впоследствие съхранявана от св.Г., са неистини. Фактура на
името на Д.. Н. за заплатена сума за фургона никога не е издавана, съответно
такъв документ не е бил съхраняван от свидетелката и никоя от двете
подсъдими не е могла да я види.
От друга страна, на досъдебното производство и при разглеждане на
делото от първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на страните, включително и тези на двете подсъдими.
Действително, при привличането им в качеството на обвиняеми, както и в
диспозитивите на обвинителния акт и на обжалваната присъда, не са
посочени конкретните твърдения на С. и Г., чрез които те устно са
потвърдили неистини. Но тези твърдения са описани подробно в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на присъдата,
съответно двете подсъдими са могли в пълнота да разберат за извършването
на какви престъпления са им повдигнати обвинения.
След признаването на двете подсъдими за виновни, районният съд е
определил наказания „лишаване от свобода“ за срокове от по 3 месеца с
отлагане на изтърпяването за изпитателни срокове от 3 години. За да наложи
наказанията в минимален размер, решаващият съд е преценил, че по
отношение на двете подсъдими са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства и те са в превес над отегчаващите такива.
От своя страна, Окръжният съд намери че в конкретния случай по
отношение на двете подсъдими е налице хипотезата на чл.55 ал.1 НК –
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен посочените от
7
районния съд смекчаващи обстоятелства, следва да бъде съобразено че
подсъдимата К. С. е и на сравнително напреднала възраст, а подсъдимата А.
Г. полага общественополезен труд и страда от хронично заболяване, свързано
с обмяната на веществата. Въззивният съд намери също така, че и най –
леките, предвидени в закона наказания – „лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, в горния смисъл се явяват несъразмерно тежки за подсъдимите.
При условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК предвиденото в чл.290 ал.1 НК
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде заменено с „пробация“ по
отношение и на двете подсъдими. С оглед постигане в пълна степен на целите
по чл.36 НК и предвид всички обстоятелства по чл.54 ал.1 НК, Окръжният
съд прецени че наказанията „пробация“ следва да бъдат наложени чрез
определяне на пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, с продължителност от 6 месеца и при периодичност
на първата от пробационните мерки 2 пъти седмично.
Предвид това, атакуваната присъда следва да бъде изменена, като
наложените на подсъдимите наказания „лишаване от свобода” се заменят с
наказания „пробация” по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК, с определяне на
пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, с продължителност от 6 месеца за всяка от тях. По
този начин, с налагане на наказанието „пробация” и продължителност на
мерките от 6 месеца ще се въздейства успешно и поправително върху
подсъдимите.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд приема, че районния съд е
постановил присъда, която в частта относно наложените наказания следва да
бъде изменена с прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК в горния
смисъл. В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.
Предвид това и на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.1 НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ присъда № 260055 02.12.2021г., постановена по нохд 160/2021
по описа на РС Кюстендил, както следва:
ЗАМЕНЯ при условията на чл.55 ал.1 т.2 .б НК наложените на
подсъдимите К. М. С. и А. Х. Г. наказания „лишаване от свобода” с наказания
„пробация”, като определя следните пробационни мерки :
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК на страните да се съобщи писмено,
че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9