Р
Е Ш Е
Н И Е № 45
06.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и
седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при участието на секретаря
Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 308
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.Н.
***, с ЕГН **********, срещу НП № 934/17.11.2017г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са й наложени наказания „глоба” в размер на по 250,00 лв. за всяко едно
от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е
постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване
на нарушението – тов.а. м.”ГАЗ 53” с рег. № М 61 03 АН и на същото основание -
чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 10 пр. куб.м. дърва
за огрев /цер и благун/.
В жалбата се заявява
неправилност и незаконосъобразност на НП, с наведени доводи за това според
жалбоподателя. Твърдят се допуснати нарушения, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. Оспорва се също така авторството на деянието въобще.
В с.з. представителят на жалбоподателя подържа жалбата, сочи освен недоказаност
на вината на жалбоподателя, и липса на съпричастност въобще към извършено деяние, твърди, че има
допуснати нарушения при оформяне на АУАН и противоречие в показанията на
свидетелите относно същото.
Въззиваемата страна е
изпратила представител по първите две само с.з. по делото, който представител в
тези заседания е взел принципно становище по жалбата – а именно същата да не се
уважава. Не се сочат от въззваемата страна допълнителни доказателства, извън
представените по админ.наказателната преписка.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
През м.юли.2017г. в ДГС-Белоградчик имало информация за извършвано незаконно добиване на дърва от землището на с.В.. По този повод, свид. Ф.Ф., В.Д. и Е.Е. *** решили да извършат проверка и на 13.07.2017г. вечерта ч. заедно, Д., Ф. и Е., дори и други, не посочени поименно по делото техни колеги, се отправили към с.В., в м.”В. д.”, където имало повалени /съборени/, но не нарязани, дървета – без да са маркирани. Св.Ф., Е. и останалите служители на ДГС заели пост в гората , в посочената местност и започнали наблюдение. Ок. 21.00ч./, видели, че към мястото, където се били скрили навлязъл лек автомобил “Лада”, като от него слезли няколко лица / “двама-трима”/. Същите не се установени по случая, тъй като свидетелите останали прикрити и не изяснили самоличността им. Непознатите, дошли с лекия автомобил, започнали да режат дървата, които били повалени отпреди – режели ги с моторни триони. Служителите на горското стопанство решили да изчакат още, и да видят кой ще дойде да натовари и откара нарязаните вече дървета. Сигнализирали и в полицията за случващото се, като поискали съдействие.
Около 00.50ч., след полунощ, т.е. вече на 14.07.2017г. в местността пристигнал тов.а. м.”ГАЗ 53” с рег. № М 61 03 АН. Свидетелите по делото чули как започнало товарене на нарязаните дърва в товарния автомобил. Тази дейност продължила около половин час. Тъй като още не били пристигнали служители на РУ-Белоградчик, св.Е. и Ф. решили да предприемат действия – отишли към асфалтовия път, водещ до мястото на което се товарел камиона, и зачакали излизането му на шосето. Мястото на излизане на асфалтовия път било единственото възможно за напускане на мястото / поне с МПС/. Не след дълго , тов.а. м.”ГАЗ 53” се приближил към чакащите го служители на ДГС-Белоградчик. Когато водачът му ги забелязал, спрял автомобила и избягал настрани в тъмното. Поради светлината от фаровете на автомобила / насрещна за свидетелите Ф. и Е./ и тъмнината наоколо, те не успели да видят кой е водача, нито дори от какъв пол е, на каква възраст. Водачът се укрил в крайна сметка. Скоро след това пристигнали и служители на полицията.
Св.Е. и Ф. измерили с дървен метър дървата, натоварени в тов.автомобил – 10 куб.м. дърва от вида “дъб” и “благун”, като нямали поставена КГМ, нито имало документ - превозен билет за транспортирането им . Те били нарязани на по 1 м. дължина. След това св.Е. съставил констативен протокол за случая. Тов.автомобил и дървата били задържани, и откарани в база на ДГС-Белоградчик – “Разсадника”. След справка в масивите на МВР / “ПП-КАТ” /, било установено , че тов.а. м.”ГАЗ 5” с № М 61 03 АН, се води собственост на В.С.Н. ***, с ЕГН **********. За случая била сигнализирана и РП-Белоградчик, но наблюдаващият прокурор , след направена проверка, съставил отказ да се образува досъдебно производство за незаконосъобразната сеч, поради не разкриване въобще на извършителя/-ите.
На 21.09.2017г., св.Ф., заедно с колегите си В.Д., А.А. и свид.Е., посетили с.В., с намерение на жалбоподателката В.Н. , като собственик на ползваното МПС, да бъде съставен АУАН за не регламентираното транспортиране на дървата, на 14.07.2017г. А.А. и Е.Е. останали до служебният автомобил на ДГС-Белоградчик, с който пътували всички, а св.Ф. и В.Д. отишли до дома на Н.. Не открили самата нея, а съпругът й – който заявил, че В. я няма, отсъства. Въпреки това, Ф. съставил на място АУАН № 934 от 21.09.2017г., за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, като вписал в него , като свидетели на установяване на нарушението – колегите си А.А. и Е.Е.. Колегата му пък, В.Д. се подписал в акта като свидетел на “отказ” на нарушителя Н. да подпише акта и да получи копие от него. Впоследствие, когато Ф. и Д. се върнали до служебния си автомобил, в акта се подписали и А. и Е. – в реквизитите за свидетели по акта.
На 29.09.2017г. описваният АУАН бил изпратен по пощата на нарушителя Н.. В същият ден е и получен на адреса й, но не от нея, а от съпруга й Е. Т.Н. / надлежно отбелязано в известието за доставяне на пощенската пратка/.
На
17.11.2017г. въз основа на АУАН № 934/21.09.2017г. е издадено и обжалваното НП
№ 934/2017г. на РДГ-Берковица.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът констатира, че още при съставяне на АУАН и опитът да бъде връчен той на нарушителя, не са спазени задължителните правила на ЗАНН. Няма никакви доказателства, а не бе и отречено от свидетелите поделото /актосъставителят най-вече/ - лицето, на което е преценено, че следва да се състави акта, да е било поканено за подобно действие, като с оглед неявяването му – акта да бъде оформян в “отсъствието” на нарушителя – по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Напротив, по делото се изясни, че В.Н. е била директно потърсена на домашният й адрес, където не е намерена в този именно момент. Нито едно ФЛ, което не търпи законови ограничения / например принудителни мерки някакви/ няма задължението да се намира постоянно вкъщи си, и да бъде намирано там от служителите на институции и държавни органи във всеки един момент. / Независимо отговаря ли на истината факта, заявен от съпруга на Н. – че тя тогава отсъствала от дома им/. Освен, че не е спазена процедурата да бъде известено лицето В.Н., че ще й се съставя АУАН, не е и направен повторен поне опит тя да бъде открита и именно в нейно присъствие да се състави акта. Начинът на оформяне на АУАН в отсъствие на нарушител пък / при условие, че не е открит на адреса си – след надлежно “търсене” обаче, или след неявяване по изрична покана/, изисква този начин да бъде отразен в акта, т.е. в него да бъде отразено, че се съставя на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН. В случая това липсва в реквизитите на АУАН № 934/21.09.17г. Още повече, въпреки неприсъственото за нарушителя съставяне на акта, той е оформен с отбелязване за направен “отказ” на нарушителя за подпише акта и да получи копие от него. Независимо, че има свидетел на тези “откази”, нарушителят на практика не е й знаел дори за съставяне на ката, за да може да демонстрира “отказ”. / поне към 21.09.2017г. не е знаел/. Съдът само маркира и другите процесуални нарушения при съставяне на акта – в него са вписани свидетели, които не са присъствали на “търсенето” на нарушителя, в дома на Н., за да се напише акта и в тяхно и в нейно присъствие. Свидетелите А. и Е., както потвърдиха в с.з. Е. и актосъставителят - са подписали акта едва , след като Н. не е намерена, и Ф. и колегата му В.Д. са се върнали при служебния си автомобил, където ги чакали А. и Е.. Освен това при оформен вече акт с “отказ” на нарушителя да го подпише и приеме копие, необяснимо защо този документ е бил изпращан по пощата на лицето, посочено за нарушител – такава процедура в ЗАНН и ЗГ – липсва. Но и така изпратения акт не е получен от самата “нарушителка”, а от съпруга й – видно от известието за доставяне на пощенската пратка, респ. спорно е дали и тогава Н. е уведомена за наличието на съставен й акт по ЗГ.
Посочените до тук обстоятелства по казуса, дават самостоятелно и достатъчно основание на съда да приеме за не законосъобразно издаденото НП и да го отмени.
Но ако следваше да обсъди случая и по съществото, съдът намира за безспорно установени единствено фактите на осъществено – превозване на дърва без КГМ и превозен билет, описани в акта и НП. Служителите на ТП-ДГС-Белоградчик, вкл. и актосъставителят и другият свидетел по делото - Е., са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в посоченото МПС в АУАН и НП, движещо се в посоченото място и в посоченият момент, някои превозвал 10 куб.м. дърва от вида дъб и благун. Върху тези дърва не била поставена КГМ. Освен това нямало издаден превозен билет за същите. Без значение е в случая кога и къде са добити дървата, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за тяхното нерегламентирано извозване по двата текста на закона. Съдът допуска свид.Ф., предвид продължителността на времето, изминало от момента на нарушенията до провеждане на с.з. да не си спомня с точност някои факти / напр. точното име на местността, в която са извършили проверка, както и датата на същата – тъй като постът им е започнал на 13.07.2017г. вечерта, а деянията извършени през нощта, но вече след полунощ, т.е. като дата на 14.07.2017г. – с оглед заявеното от него в с.з., че са отишли на пост на 14.07.17г., и че местността е “Д. Д.” – доколкото си спомнял/. Безспорно обстоятелствата кога и къде се е случило всичко са отразени в констативния протокол на св.Е.. Съдът обаче констатира, че не бе установено по един безспорен начин кой е авторът на извършените нарушения. Фактът, че дадено ФЛ има правото на собственост върху едно МПС, съвсем не означава, че нарушенията по ЗГ, установени при ползвано именно това МПС, са извършени от същото ФЛ. По делото не бе доказано именно това това обстоятелство. Напротив, всички разпитани свидетели потвърдиха, че водачът на МПС, транспортиращо дърва, без превозен билет и не маркирани, е напуснал мястото на проверката, укрил се е и никой в хода на същата проверка не е успял да установи неговата самоличност. Още повече, по делото се събраха и доказателства – показанията на свид. Тодоров, който макар и имащ близка родствена връзка с жалбоподателя – син на същата, указа, под страх от наказателна отговорност - свидетелствайки пред съд, за предоставяне на МПС, ползвано при извършване на нарушенията, на трето лице. Съдът приема за възможно подобно поведение, имайки предвид установената в страната житейска практика, несъобразена с изискванията на закона – да се “продават” МПС на базата на проста размяна на парични суми и самите автомобили, единствено с устни договорки или дори и при съглашение в писмен вид – не заверено по надлежния ред - пред нотариус. Разбира се подобни действия не водят до прехвърляне на правото на собственост, ето защо и във воденият от държавата регистър на МПС / от органите на МВР, сектор “ПП”-КАТ/, като собственик на едно МПС може да фигурира едно лице, а действителният му постоянен ползвател – да е друго. В конкретният случай, и отчитайки показанията на свид.Тодоров, съдът въобще не може да приеме за безспорно доказано, че на 14.07.2017г., около 01,30 ч. жалбоподателят В.Н., в м.”В. д.” , землище на с.В., обл.Видин, е управлявала тов.а. м.”ГАЗ 53” с рег. № М 61 03 АН, който е бил натоварен с не маркирани дърва за огрев -10 куб.м., и без да притежава превозен билет за тях. Никой от свидетелите по делото не установи Нисторва да е била този водач. А всяко съмнение в обвинението не може да доведе до неговата пълна доказаност и до приемане вина на обвиненото лице и налагане на санкция на същото.
Относно разпореденото отнемане на средството на извършване на админ.нарушение – МПС, съдът намира, че и същото е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно чл.273, ал.1 от ЗГ "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". Безспорно / от данните, предоставени на съда от Сектор “ПП”-КАТ при ОД-МВР-Монтана/ е че, тов.а. “ГАЗ 53” с рег. № М 61 03 АН е собственост на лице –сочен за нарушител от АНО. Съдът обаче, намира за не доказани вина и авторство на деянията, в лицето на жалбоподателката Н. от една страна. А при условие, че е възможно и друго, неустановено по делото лице да е извършило деянията – то очевидно, вещта МПС, е използвана независимо от волята на собственика или против нея. Съдът приема, че е налице такъв именно случай, предвид позицията на жалбоподателката по делото – отрича както съпричастността си непосредствено към извършването на деянията, така и знанието или съгласието си за ползване на автомобила, водещ се нейна собственост формално, за нерегламентирано превозване на незаконно добита дървесина. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушението е станало със знанието или съгласието на собственика или напротив.
Относно постановеното отнемане в полза на държавата, на дървата предмет на деянията обаче, съдът намира, независимо от неустановените авторство на деянията и вина на привлечения към отговорност нарушител – В.Н., че това отнемане е правилно. Фактът на извършени нарушения е установен, не е известен авторът им само. Чл.273 ал.1 от ЗГ указва изрично съдбата на предмета на нарушенията по този закон. Ето защо съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушенията – 10 пр.куб.м. дърва за огрев – дъб и благун, е законосъобразно. В същият смисъл са и разпоредбите на общият закон – чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗАНН. Първата сочи, че се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушение, чието притежаване е забранено – в случая дървата, превозвани, макар и неизвестно от кого, са и незаконно придобити, те нямат поставена КГМ / или каквато и да е друга/, поради което може да се приеме, че не следва да се “притежават” от извършителя на деянията. А отделно от това и чл.21 от ЗАНН казва, че придобитите вещи от нарушителя /в резултат на нарушение/ се отнемат в полза на държавата, независимо от количеството и стойността им.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е постановено налагане на санкции “глоби” и отнемане в полза на държавата на вещ, средство за извършване на вменените административни нарушения, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, но в частта си, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на деянията, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 934/17.11.2017г.
на на РДГ-Берковица, в частта, в която на В.С.Н. ***, с ЕГН **********, са
наложени „глоба” в размер на 250,00 лв.
на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 250,00 лв. на
основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, и в частта, в
която на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е
постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила като средство
за извършване на нарушенията – тов.а. м.”ГАЗ 53” с рег. № М 61 03 АН.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 934/17.11.2017г. на на РДГ-Берковица, в частта, в
която е постановено на осн. чл.273 ал.1
от ЗГ , отнемането в полза на държавата
на вещите, предмет на нарушенията - 10,00 пр.куб.м. дърва за горене – цер /дъб/
и благун.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: