№ 9
гр. Горна О. , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101356 по описа за 2020 година
при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№1356/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от
ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД и
чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт В.М.) твърди в исковата си молба,
че К. Х. Н. е клиент на „Енерго-Про Продажби”АД, с клиентски№...., във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№...., находящ се в гр.Г.О. ул.“А.З.“№10.
Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД,
приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД и били одобрени от
ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ,
като в чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който
не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго-Про Продажби”АД суми,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка,
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС.
1
След образуване на ч.гр.дело№636/2020г. е била издадена Заповед№570/10.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение на К. Х. Н. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, за:
сумата 994.88лв., представляваща цената за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода: 13.11.2019г.–13.04.2020г.(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.), за обект с абонатен№...., находящ се
в гр.Г.О. ул.„А.З.”№10, с клиентски№...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
19.83лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 12.05.2020г.; сумата 75.00лв.,
представляваща направените по делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение).
Длъжникът депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Моли съда, да приеме за установено
по предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, против К. Х. Н., че К. Х. Н.
дължи на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, по Заповед№570/10.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№636/2020г. на ГОРС: сумата 994.88лв.,
представляваща цената за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 13.11.2019г.–
13.04.2020г.(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.), за обект с абонатен№...., находящ се
в гр.Г.О. ул.„А.З.”№10, с клиентски№...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
19.83лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 12.05.2020г. В съдебно
заседание на 18.01.2021г. процесуалният представител прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК. Претендира и направените в исковото
производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК ввр.
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Ответницата К. Х. Н. не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по предявения искове.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че К. Х. Н. е потребител на ел.енергия и клиент на „Енерго-Про
Продажби”АД, с клиентски№...., във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление
заведен с абонатен№...., находящ се в гр.Г.О. ул.“А.З.“№10. Облигационните отношения са
регулирани от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по
предписания ред в чл.98а от ЗЕ. Не се спори също, че е ползвала ел.енергия през процесния
период: 13.11.2019г.–13.04.2020г.Облигационните отношения са регулирани от ОУ на ДПЕЕ на
2
„Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по предписания ред в чл.98а от ЗЕ.
Ищецът е издал: фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а
от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с
Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България
Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ,
утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с
протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и
изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. В чл.46 ал.1 от Общите условия
на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/ и в чл.64 ал.1 от
Общите условия на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ е
предвиден реда за влизане в сила на същите, а именно 30 дни след първото им публикуване в един
централен, в един местен всекидневник или Internet-страницата на съответното дружество.
По заявление на „Енерго-Про Продажби”АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№636/2020г. и е била издадена
Заповед№570/10.06.2020г. за изпълнение на парично задължение на длъжника К. Х. Н. към
„Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, за: сумата 994.88лв., представляваща цената за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 13.11.2019г.–13.04.2020г.
(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.), за обект с абонатен№...., находящ се
в гр.Г.О. ул.„А.З.”№10, с клиентски№...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
19.83лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 12.05.2020г.; сумата 75.00лв.,
представляваща направените по делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение).
Длъжникът депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Съгласно фикцията, установена с чл.110 ал.2 от ЗС, електрическата енергия следва статута
на движимите вещи. С приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се
въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от
този по чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи условия влизат в сила за
3
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане”, като в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават
задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им. Така, Общите условия
са част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на факта на публикуването. Съгласно
чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУ на ДПЕЕ, като в
чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ, „потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби”АД
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. По-
конкретно, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си
доставчик на ел.енергия е доставил реално определено количество ел.енергия, за което са
издадени съответните фактури. От своя страна, ответното дружество-клиент следва да наведе и
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника,
в т.ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел.енергия.
Спорещите са страни по договорно правоотношение, чийто източник е договор за продажба
на електрическа енергия, сключен за неопределено време в рамките на действие на лицензията за
обществено снабдяване на „Енерго-Про Продажби”АД, като „битов клиент” по смисъла на §1 т.2а
от ДР на ЗЕ ответникът-потребител е обвързан от регулацията на общ договор за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия с части Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия(цитираните ОУ на ДПЕЕ) и Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи(одобрени от ДКЕВР и публикувани
съобразно изискванията на ЗЕ). Конкретно, ответницата е потребител на ел.енергия с
клиентски№...., във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с
абонатен№...., находящ се в гр.Г.О. ул.“А.З.“№10, във връзка с продажба на ел.енергия. Не се
спори също, че е ползвала ел.енергия през периода: 13.11.2019г.–13.04.2020г. Потребителят, както
всеки друг такъв, дължи заплащане на стойността на потребената ел.енергия, съгласно чл.79 ал.1
от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ. Твърдението за неизпълнение на парично
задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от ответницата-потребител, е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Следователно, при безспорно ползване
на ел.енергия от ответната страна, която в съдебното производство е доказана от ищеца като
количество и стойност до размер на сумата 994.88лв., представляваща цената за незаплатена
ел.енергия по фактури, издадени за периода: 13.11.2019г.–13.04.2020г.
(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
4
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.), за обект с абонатен№...., находящ се
в гр.Г.О. ул.„А.З.”№10, с клиентски№...., като същата следва да бъде заплатени от ползвателя -
спрямо ответницата следва да бъде признато за установено, че вземането на ищеца по заповедта за
парично задължение съществува.
Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата за забава. Купувачът
на доставената ел.енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната
цена, когато ел.енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от
чл.327 ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 19.83лв., представляваща общ
размер на мораторна лихва върху главницата от 994.88лв. за периода от датата на падежа на
вземането по всяка една фактура до 12.05.2020г., както и за законната лихва върху главницата
994.88лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№636/2020г. на ГОРС–
09.06.2020г. до окончателното и изплащане.
Ищецът, възползвайки се от дадената му възможност в чл.238 ал.1 от ГПК, е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Разглеждайки направеното искане,
съдът счита, че са кумулативно налице и двете хипотези за постановяване на такова неприсъствено
решение: -на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание(с разпореждане от 30.09.2020г.); -искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.;
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.;
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.;
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв., или общо за сумата 994.88лв.;
извлечение от сметка към 13.08.2020г. по партида на К. Х. Н.; справки за консумирана ел.енергия в
обект на потребление на К. Х. Н.; справка по партида). С оглед изложеното съдът следва да
постанови неприсъствено решение, основаващо се на цитираните по-горе предпоставки, като се
приеме за установено по отношение на К. Х. Н. по предявен иск от страна на „Енерго-Про
Продажби”АД с ЕИК*****, против К. Х. Н., че К. Х. Н. ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби”АД с
ЕИК***** по по Заповед№570/10.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело№636/2020г. на ГОРС: сумата 994.88лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 13.11.2019г.–13.04.2020г.
(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.,
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.,
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.,
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.) за обект с абонатен№.... гр.Г.О. ул.
„А.З.”№10, 1, с клиентски№...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
19.83лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 12.05.2020г.
5
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай разноските представляват: ДТ по
чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 75.00лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
(съобразено с чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ), или общо 175.00лв.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№636/2020г. на ГОРС в размер
на 75.00лв.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна
Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик”№258, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., против К. Х. Н. с ЕГН**********, с
постoянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„М.”№4, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.“А.З.“№10, че К.
Х. Н., ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби”АД по Заповед№570/10.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№636/2020г. на ГОРС: сумата
994.88лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода:
13.11.2019г.–13.04.2020г.(фактура№ФП0287047504/13.11.2019г. на стойност 104.82лв.,
фактура№ФП0288209937/13.12.2019г. на стойност 155.59лв.,
фактура№ФП0289379469/14.01.2020г. на стойност 144.88лв.,
фактура№ФП0290543589/12.02.2020г. на стойност 270.40лв.,
фактура№ФП0291708586/13.03.2020г. на стойност 180.00лв.,
фактура№ФП0292882906/13.04.2020г. на стойност 139.19лв.) за обект с абонатен№.... гр.Г.О. ул.
„А.З.”№10, 1, с клиентски№...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
19.83лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички
фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 12.05.2020г.
ОСЪЖДА К. Х. Н. с ЕГН**********, с постoянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„М.”№4, с
6
друг известен адрес: гр.Г.О. ул.“А.З.“№10, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна
Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик”№258, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.,, сумата 175.00лв./сто седемдесет и пет
лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№1356/2020г. на ГОРС;
сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството
по гр.дело№636/2020г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7