НОХД № 1154/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. В.А. *** е за престъпление по чл.195 ал.2 във вр.
с чл.195 ал.1 т.3 пр. първо, т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК, а именно за това че на 04.02.2020 г. от частен дом, находящ се в с.
*** обл. Пазарджик, ул. „***“ №16, след предварителен сговор с В.С.Г. ***, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот- счупване стъклото на входната врата е отнел чужди движими вещи: златни
накити- пет броя златни пръстени, от които два „Версаче“, с общо тегло 30 грама
на обща стойност 1 800.00 лева , един златен синджир с тегло 100 грама на
стойност 6000.00 лева, един златен синджир с тегло 50 грама на стойност
3 000 лева, един златен синджир „Версаче“ с тегло 50 грама на стойност
3 000 лева, един златен синджир с форма на кръг „Версаче“ с тегло 75 грама
на стойност 4500.00 лева, една златна обеца със спираловидни шарки, с диаметър
5 см с тегло 7 грама на стойност 420.00 лева, една златна гривна „Версаче“ с
тегло 25 грама на стойност 1500.00 лева, един златен синджир, „Версаче“ с тегло
80 грама на стойност 4800.00 лева, един златен пръстен с емблема „Мерцедес“ с
тегло 10 грама на стойност 600.00 лева и един златен пръстен с емблема „БМВ“ с
тегло 10 грама на стойност 600.00 лева, всичко с общо тегло 437.00 грама на
обща стойност 26 220.00 лева и сумата от 10 000.00 лева или всичко на обща стойност
36 220,00 лева, от владението на С.А.А. и А.М.А. *** и чужди движими вещи:
златни накити - един златен синджир с емблема „Версаче“ и около нея „сърце“, с
тегло 50 грама на стойност 3000.00 лева, три еднакви златни синджира „Версаче“
с тегло 50 грама всеки общо 150.00 грама на обща стойност 9000.00 лева., една
златна гривна, плоска, широка с тегло 25 грама на стойност 1500.00 лева, две
еднакви, златни гривни с тегло по 25 грама или общо 50 грама на обща стойност
3000.00 лева, седем броя златни пръстени с тегло по пет грама всеки, общо 35
грама на обща стойност 2100.00 лева, един дълъг златен синджир с емблема „глава
на човек“ с тегло 40 грама на стойност 2400.00 лева, всичко с общо тегло 350.00
грама на обща стойност 21 000.00 лева от владението на З.Д.Г. и В.З.Г. ***, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на обща
стойност 57 220 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и е в
големи размери.
Повдигнато е и обвинение против подс. В.С.Г. ***, за престъпление по чл.196
ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр. първо и т.5 във вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, за това че на 04.02.2020 г. от
частен дом, находящ се в с. *** обл. Пазарджик, ул.“***“ №16, след
предварителен сговор с В.А. ***, в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имо - счупване стъклото на входната
врата е отнел чужди движими вещи: златни накити - пет броя златни пръстени, от
които два „Версаче“, с общо тегло 30 грама на обща стойност 1 800.00 лева ,
един златен синджир с тегло 100 грама на стойност 6 000.00 лева, един златен
синджир с тегло 50 грама на стойност 3 000 лева, един златен синджир
„Версаче“ с тегло 50 грама на стойност 3 000 лева, един златен синджир с
форма на кръг „Версаче“ с тегло 75 грама на стойност 4 500.00 лева, една златна
обеца със спираловидни шарки, с диаметър 5 см с тегло 7 грама на стойност
420.00 лева, една златна гривна „Версаче“ с тегло 25 грама на стойност 1500.00
лева, един златен синджир, „Версаче“ с тегло 80 грама на стойност 4800.00 лева,
един златен пръстен с емблема „Мерцедес“ с тегло 10 грама на стойност 600.00
лева и един златен пръстен с емблема „БМВ“ с тегло 10 грама на стойност 600.00
лева, всичко с общо тегло 437.00 грама на обща стойност 26 220.00 лева и сумата
от 10 000.00 лева или всичко на обща стойност 36 220,00 лева, от владението на С.А.А.
и А.М.А. *** и чужди движими вещи: златни накити - един златен синджир с
емблема „Версаче“ и около нея „сърце“, с тегло 50 грама на стойност 3000.00
лева, три еднакви златни синджира „Версаче“ с тегло 50 грама всеки общо 150.00
грама на обща стойност 9000.00 лева., една златна гривна, плоска, широка с
тегло 25 грама на стойност 1500.00 лева, две еднакви, златни гривни с тегло по
25 грама или общо 50 грама на обща стойност 3 000.00 лева, седем броя златни пръстени с тегло по пет грама всеки,
общо 35 грама на обща стойност 2100.00 лева, един дълъг златен синджир с
емблема „глава на човек“ с тегло 40 грама на стойност 2400.00 лева, всичко с
общо тегло 350.00 грама на обща стойност 21 000.00 лева от владението на З.Д.Г.
и В.З.Г. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, или
всичко на обща стойност 57 220 лева, като деянието представлява „опасен
рецидив“ и е в големи размери.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа изцяло така
повдигнатите обвинения. Излага подробни съображения по същество в хода на
съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда по отношение и на двамата
подсъдими, като предлага да им се наложи наказание лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно от подс. П. ефективно.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със защитници, като се
признават за виновни по предявеното обвинение, признават изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират
доказателства за тези факти. Защитниците им пледират да бъде определено
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, като се определи наказание лишаване от свобода в
по-малък размер.
С протоколно определение на съда пострадалите З.Д.Г., В.З.Г.,
С.А.А. и А.М.А. бяха конституирани като частни обвинители в процеса против
подсъдимите, като се първите двама се явяват лично в съдебно заседание и с
упълномощения си повереник, който представлява и А.. Повереникът поддържа
обвинението против подсъдимите и пледира да бъдат признати за виновни и да им
бъде определено справедливо наказание, съобразено с многобройните отегчаващи
вината им обстоятелства.
Против подсъдимите солидарно от З.Д.Г. и В.З.Г. е
предявен граждански иск за сумата от 21 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Против подсъдимите е предявен граждански иск и от С.А.А.
и А.М.А. солидарно за сумата от 36 220 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
С протоколно определение на съда гражданските искове
са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалите са
конституирани като граждански ищци в процеса. Чрез процесуалният си представител
същите молят за уважаване на исковите в пълен размер.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелите С.А.А., съпругът и - А.М.А., З.Д.Г. и съпругът и - В.З.Г. ***.
Същите живеели и работили предимно в чужбина, но къщата на горепосочения адрес
била обзаведена и в нея съхранявали различни вещи и пари.
Подсъдимите В.П. и В.Г. живеят в ромската махала на с. ***, обл.
Пазарджишка и се познавали добре от години.
На 03.02.2020 г. вечерта двамата подсъдими се срещнали в заведение,
намиращо се в ромската махала на с. ***, където употребили алкохол. След
полунощ, на 04.02.2020 г. подсъдимите Г. и П. решили да извършат кражба на
вещи, от продажбата на които да се облагодетелстват материално. Подс. Г. предложил
на подс. П. да влязат в къщата на пострадалите С.А., А.А., З.Г. и В.Г.,***, тъй
като разполагал с предварителна информация, че собствениците били в чужбина.
След като уточнили подробностите около осъществяване на деянието, подсъдимите П.
и Г. пристъпили към реализиране на намеренията си.
На 04.02.2020г. през нощта, двамата подсъдими пристигнали пред дома на пострадалите
С.А., А.А., З.Г. и В.Г.. Те установили, че вратите са заключени. След като се
уверили, че собствениците отсъстват, подс. Г. счупил стъклото на входната
врата, в резултат на което порязал дясната си ръка в областта на трети пръст. Подс.
П. му помогнал да отстранят останалите по вратата стъкла. През образувалия се
отвор на входната врата подсъдимите влезли в дома на пострадалите. Там
започнали да проверяват отделните помещения. В гардероб на спално помещение,
разположено на първия етаж, подсъдимите П. и Г. открили парична сума от 10 000
лева, в банкноти от по 50 лева, вързани с ластици и я взели. Посочената парична
сума била собственост на пострадалите А.. В същия гардероб подсъдимите намерили
червена калъфка от възглавница, в която имало златни накити. След като изсипали
всички накити на спалнята и ги огледали, П. и Г. решили да вземат и тях. За
целта ги поставили отново в калъфката и ги прибрали у себе си. Част от накитите,
а именно: пет броя златни пръстени, от които два „Версаче“, с общо тегло 30
грама, един златен синджир с тегло 100 грама, един златен синджир с тегло 50
грама, един златен синджир „Версаче“ с тегло 50 грама, един златен синджир с форма
на кръг „Версаче“ с тегло 75 грама, една златна обеца със спираловидни шарки, с
диаметър 5 см с тегло 7 грама, една златна гривна „Версаче“ с тегло 25 грама,
един златен синджир, „Версаче“ с тегло 80 грама, един златен пръстен с емблема
„Мерцедес“ с тегло 10 грама и един златен пръстен с емблема „БМВ“ с тегло 10
грама, били собственост на пострадалите С.А. и А.А.. Останалите накити- един
златен синджир с емблема „Версаче“ и около нея „сърце“, с тегло 50 грама, три
еднакви златни синджира „Версаче“ с тегло 50 грама всеки общо 150 грама, една
златна гривна, плоска, широка с тегло 25 грама, две еднакви, златни гривни с
тегло по 25 грама или общо 50 грама, седем броя златни пръстени с тегло по пет
грама всеки, общо 35 грама, един дълъг златен синджир с емблема „глава на
човек“ с тегло 40 грама били собственост на пострадалите З.Г. и В.Г..
След като взели паричната сума и златните накити, двамата подсъдими напуснали
дома на пострадалите. Те решили да продадат златните накити в гр. Пазарджик. Още
същата вечер двамата отишли в центъра на с. ***, от където наели такси,
управлявано от св. Т.С.. С таксиметровия автомобил подсъдимите П. и Г. се
придвижили до заложна къща „КЕШ“ в гр. Пазарджик, намираща се срещу сградата на
Общината, на ул. „Патриарх Евтимий“ №1. Там подсъдимите продали на св. Е.А.-
оценител в заложната къща, част от отнетите златни накити. Пред св. А.подс. Г. заявил,
че накитите са собственост на съпругата му. Св. А.взел накитите и заплатил на
подсъдимите сумата от 2 700 лева, която двамата си поделили. При
продажбата на златните накити, св. А.заснел личната карта на подс. Г.. Същата
сутрин св. А.продал закупените от подсъдимите златни накити на неустановено
лице в гр. Пловдив.
Част от получената от продажбата на накитите парична сума, подсъдимите Г. и
П. похарчили в игрална зала „Сезам“, която се намирала в близост до заложна
къща „КЕШ“ в гр. Пазарджик.
По-късно подсъдимите решили да продадат и останалата част от златните
накити в гр. Пловдив. На 04.02.2020 г., около 09,30 часа, двамата наели такси,
което ги откарало до кв. „С.“ в гр. Пловдив. Там на ул. „***“№ 50 се намирал
магазин „С.“. В този магазин подсъдимите П. и Г. продали на св. А.С. около 27
грама от отнетите златни накити, срещу сумата от 1 400 лева. Те не
посочили на свидетеля какъв е действителния произход на вещите.
След това подсъдимите Г. и П. отишли до заложна къща „**“, намираща се на ул.
„Х.“ №17 в гр. Пловдив. Там продали друга част от златните накити на св. М.К.,
който им заплатил сумата от 3 700 лева. Пред него двамата подсъдими
заявили, че могат да му продадат още половин килограм злато, но същия отказал
да го закупи. Впоследствие св. М.К.продал златните накити на фирма „Tavex“ в
гр. Пловдив.
Част от получените при продажбата на златните накити пари подсъдимите Г. и П.
проиграли в казино „Риц“ в гр. Пловдив, а останалите- похарчили в различни
игрални зали в гр. Пазарджик.
На 04.02.2020 г. роднини на пострадалите установили, че е счупено стъклото
на входната врата на къщата им и подали сигнал в полицията. На място бил
извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен съответния протокол
и фотоалбум към него. При огледа били намерени и иззети дактилоскопни следи.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.
В хода на разследването с протокол от 05.02.2020 г. подс. П. предал
доброволно черно мъжко яке с надпис „ONE PUBLIK“, с което бил облечен по време
на кражбата, а с протокол от същата дата подс. Г. предал тъмносин дънков
панталон, с който бил облечен по време на деянието. След приобщаването им като
веществени доказателства по делото на предадените вещи, на 10.02.2020 г. бил извършен оглед, при който по
левия крачол на дънковия панталон, предаден от подс. Г. били открити петна от
засъхнала червено-кафява течност. С разписка от 11.02.2020 г. посочените
веществени доказателства са предадени за съхранение на домакина на РУ- Пазарджик.
С протокол от 06.02.2020 г. св. А.С. предал преносима флаш памет, съдържаща
2 броя видео и аудио записи от охранителна камера в златарски магазин „С.“ в
гр. Пловдив.
С протокол от 06.02.2020 г. е предаден от служител на ЗК „КЕШ“ CD със запис
от охранителна камера в заложна къща „КЕШ“ в гр. Пазарджик, ул. „Патриарх
Евтимий“№1.
Посочените информационни носители са изследвани и анализирани, от експерт,
изготвил видеотехническа и лицево идентификационна експертиза. От заключението
на тази експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, се
установява, че флаш-памет „Kingston“ 2GB, зелено- бяла на цвят съдържа общо 2
бр. видео mp4 файла за изследване, заснети от една стационарна камера, условно
означена като Камера 1. Изображенията от видеофайловете са цветни и със звук.
Първият файл е свален с резолюция 272x480 пиксела, а втория с резолюция 320x568
пиксела. Съгласно данните от вкопираната в кадъра информация на файловете
часовият диапазон, които обхващат е от 10:15:14ч. до 10:22:29ч. на 04.02.2020г,
като началото на втория видео файл препокрива края на първия видео файл.
След преглед на съдържанието на компакт диск CD-R „maxell“ 700MB/52x/80min.
е установено, че същият съдържа 1 бр. видео .avi файла за изследване, заснет от
стационарна камера, условно означена като САМ01. Изображенията от видео файла
са черно-бели, с резолюция 1280x720 пиксела, със звук. Съгласно данните от
вкопираната в кадъра информация часовият диапазон, който обхваща е от
03:59:59ч. до 04:29:59ч. на 04.02.2020г. Видео файловете от двете камери са
цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на
компютърна видео охранителна система. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация.
От проведените сравнителни лицево-идентификационни изследвания експертът е
направил извод, че на ф.к. 3.10, 3.29, 3.33, 3.59, 3.65, 3.69 и 3.70 (извлечени
от обекта на експертизата) и сн.1, 2 и 4 (сравнителен материал) най-вероятно е
заснето едно и също лице, посочено като В.А.П.. На ф.к.3.5, 3.6, 3.7 и 3.9 (извлечени от обекта на експертизата) и сн.5 и
8 сравнителен материал) най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В.
С.Г..
От заключението на СМЕ, ценено от съда като обективно и компетентно, се
установява, че при проведеното съдебномедицинско освидетелстване на живо лице,
а именно прегледа на подс. В. Г., е установена порезна рана в областта на трети
пръст на дясната ръка, причинена по механизъм на действие на остър предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговаря да е получена при порязване със
счупено стъкло към инкриминираната дата. Зацапването с червена материя около
раната е в резултат от съприкосновение на пръста при нанесен удар.
В хода на ДП е назначена и ювелирна експертиза, от чието обосновано и
обективно заключение, се установява, че към датата на извършване на
престъплението- 04.02.2020 г. цената за грам злато по борсови цени е 52.00 лева
за грам злато с чистота 14 карата. Накитите според експерта са матрично
производство поради което е начислена сума по 8.00 лева на грам за изработка
или общо цена за грам 60.60 лева. Златните накити отнети от владението на С.А.
и А.А. са с общо тегло 437.00 грама и са на стойност- 26 220.00 лева. Златните
накити собственост на З.Г. и В.Г. имат общо тегло 350.00 грама и са на стойност
21 000.00 лева.
Вещото лице е изчислило, че общата стойност на цялото количество отнети златни
накити възлиза на 47 220.00 лева.
До приключване на предварителното разследване по настоящото производство
имуществените вреди от престъплението не са възстановени.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимите В.Г. и В.П. за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които
подкрепят самопризнанията, а именно: показанията на свидетелите А.Г. С., М.Х.К.,
Д.Г. К., П.А.П., М.Н.Т., Е.Л.А., З.Д.Г., С.А.А., Т.С. и П.Д., както и от
приложените и приети писмени доказателства, приобщените веществени доказателства
и от заключенията на видеотехническата и лицево идентификационна, ювелирната и
съдебномедицинската експертизи.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществени доказателства,
т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си от обективна и субективна страна подсъдимите В.А.П. и В.С.Г. са
осъществили престъпните състави, както
следва:
- Подс. В.П.-
на чл.195 ал.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5, във вр.
с чл.194 ал.1 от НК, като на 04.02.2020г.
в село ***, обл.Пазарджик на ул.“ ***“ №16 след предварителен сговор с В.С.Г. ***,
в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот е отнел чужди движими вещи: златни накити - пет броя златни пръстени, с
общо тегло 30 грама, златен синджир с тегло 100 грама, златен синджир с тегло
50 грама, златен синджир с тегло 50 грама, златен синджир с тегло 75 гр.,
златна обеца с тегло 7 грама, златна гривна с тегло 25 грама, златен синджир с
тегло 80 грама, два златни пръстена с тегло 10 гр. всеки, всичко на обща
стойност 26 220.00 лева и сумата от 10 000.00 лева или всичко на обща стойност
36 220.00 лева, от владението на С.А.А. и А.М.А. *** и чужди движими вещи:
златни накити - златен синджир с тегло 50 грама, три броя златни синджира с
тегло 50 грама всеки, златна гривна с тегло 25 грама, две златни гривни с тегло
по 25 грама всяка, седем броя златни пръстени с тегло по 5 грама всеки, златен
синджир с тегло 40 грама, всичко на обща стойност 21 000.00 лева от владението
на З.Д.Г. и В.З.Г. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, или всичко на обща стойност 57 220,00 лева, като кражбата е в големи
размери.
- Подс. В.Г.- по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с
чл.195 ал.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК, като на 04.02.2020г. в с.***, обл.Пазарджик, на ул.“***“
№16, след предварителен сговор с В.А. ***, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди
движими вещи: златни накити - пет броя златни пръстени, с общо тегло 30 грама,
златен синджир с тегло 100 грама, златен синджир с тегло 50 грама, златен
синджир с тегло 50 грама, златен синджир с тегло 75 гр., златна обеца с тегло 7
грама, златна гривна с тегло 25 грама, златен синджир с тегло 80 грама, два
златни пръстена с тегло 10 гр. всеки, всичко на обща стойност 26 220.00 лева и
сумата от 10 000.00 лева или всичко на обща стойност 36 220.00 лева, от
владението на С.А.А. и А.М.А. *** и чужди движими вещи: златни накити - златен
синджир с тегло 50 грама, три броя златни синджира с тегло 50 грама всеки,
златна гривна с тегло 25 грама, две златни гривни с тегло по 25 грама всяка,
седем броя златни пръстени с тегло по 5 грама всеки, златен синджир с тегло 40
грама, всичко на обща стойност 21 000.00 лева от владението на З.Д.Г. и В.З.Г. ***,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на
обща стойност 57 220,00 лева, като кражбата е в големи размери, и представлява
„опасен рецидив“.
Авторството на горепосочените деяния се
доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства по отношение и на двамата подсъдими. Доказани безспорно са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Подсъдимите П. и Г. са имали представа за всички
обективни елементи на осъществената кражба. Съзнавали са, че извършват кражба
на подробно изброените по-горе движими вещи, като прекъсват владението върху
същите от страна на техните собственици и вършат това без тяхното съгласие.
Действията им са обусловени от намерението противозаконно да своят вещите.
Съзнавали са, че извършват престъплението в съучастие, като всеки от тях е
извършител- участник в престъпното деяние. Наясно са били, че са използвали физическа
сила, с помощта на която са счупили прозореца на входната врата и така са
разрушили преграда, здраво направена за защита на имота и по този начин са си осигурили
достъп до вещите- предмет на посегателството, които са се намирали в къщата на
пострадалите. И двамата подсъдими са съзнавали за извършването на
престъплението са се сговорили предварително, уговаряйки времето, мястото и
начина на неговото осъществяване. И двамата подсъдими са участвали при
изпълнението на намисленото престъпление като съизвършители при предварително
разпределение на ролите си.
Подсъдимите освен това са съзнавали и квалифициращия
признак „големи размери“, предвид вида и количеството на отнетите златни накити
и размера на паричната сума. Налице е квалифициращият признак „големи размери“, тъй като, противозаконно
отнетите вещи са на обща стойност 57 220 лева, която съгласно практиката
на върховната инстанция надвишава 70 пъти МРЗ за страната към инкриминираната
дата, която към 04.02.2020 г. е била в размер на 610 лева, съгласно
ПМС№350/19.12.2019 г.
Подс. В.Г. е съзнавал и квалифициращия
признак „опасен рецидив“, тъй като е бил наясно, че е осъждан с влезли ви сила
присъди по НОХД № 557/2018 г., НОХД № 551/2018 г. и НОХД № 572/2018 г. и трите
по описа на ПзРС за извършени престъпления по чл.195 ал.1 и по чл.198 ал.1 от НК, по които с определение по ЧНД № 1430/2018 г. на ПзРС, влязло в сила на
31.10.2018 г. е определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване
от свобода, което да изтърпи при общ режим. Наказанието е изтърпяно от подс. Г.
на 10.11.2019 г., когато е освободен от затвора. Подс. Г. е съзнавал също така,
че е осъждан и по НОХД № 404/2018 г. и по НОХД № 872/2019 г. и двете по описа
на ПзРС на лишаване от свобода за извършени престъпления по чл.195 ал.1 от НК,
чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. Деянията
по двете присъди са извършени обаче преди да е влязла в сила, която и да е от
присъдите по цитираната по-горе съвкупност. При това положение по отношение и
на тези две осъждания са налице предпоставките на чл.25-23 от НК, при което и
тези две осъждания следва да бъдат включени в цитираната съвкупност, като това
е следвало да стане при постановяване на последната присъда по НОХД № 872/2019
г. и ако това бе сторено от съда, то щеше да бъде определено едно общо
най-тежко наказание ЛС от 2 години измежду наказанията по цитираната съвкупност
и последните две осъждания, като се приспадне изцяло изтърпяното наказание ЛС.
При това положение по отношение на подс. Г. е налице едно осъждане на 2 години
ЛС, което е изтърпяно ефективно на 10.11.2019 г. От това изтърпяване не е
изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК към датата на извършване на
настоящето деяние. Тоест настоящото деяние е извършено от подс. Г. след като е
бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, като
наказанието е в размер повече от 1 година и изпълнението на същото не е било
отложено по чл.66 от НК. Тези обстоятелства обуславят и квалифициране на
кражбата извършено от него като осъществена при условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК.
Извършеното от подсъдимите П. и Г. деяние не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, предвид цялостната
престъпна деятелност и на двамата подсъдими, вида и стойността на отнетото
имущество, както и обстоятелството, че кражбата е осъществена при условията на
няколко квалифициращи обстоятелства и предвид дързостта, с която са действали
подсъдимите.
Съдът призна подсъдимия В.П. за невинен и ги оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно за кражба извършена при условията на
повторност по чл.195 ал.1 т.7 от НК. Това
е така, тъй като видно от справката за съдимост на подс. П. и приложените по
делото и приети като писмени доказателства съдебни актове (л.41-45, том 2 от
ДП), той е осъждан, както следва: по НОХД № 872/2008 г. и по НОХД № 934/2008 г.
и двете по описана ПзРС за извършени от него престъпления по чл.195 ал.1 от НК,
като с определение по ЧНД № 2182/2008 г. на ПзРС, влязло в сила на 18.11.2008
г., му е определено едно общо най-тежко наказание „пробация“. Впоследствие с
Определение на ПзОС по ЧНД № 338/2009 г., влязло в сила на 05.06.2009 г., съдът
заменя наказанието „пробация“ с наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 2 години. Подс. П.
е осъден и по НОХД № 837/2012 г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 01.11.2012
г., изменена с Присъда на ПзОС, с която за извършено престъпление по чл.191
ал.3 от НК П. е осъден на 2 години ЛС, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от 3 години. Впоследствие ВКС възобновява ВНОХД на ПзОС, в
частта за условното осъждане. Втората въззивна инстанция с определение от
10.04.2013 г. постановява П. да изтърпи ефективно наказанието от 2 години ЛС и
го освобождава от изтърпяване на наказанието 4 месеца ЛС, наложено от ПзОС. С
решение от 16.09.2013 г. влязло в сила на същата дата, ВКС изменя определението
на ПзОС, като заменя ефективното изтърпяване на наказанието от 2 години ЛС с
отлагане не изтърпяването за изпитателен срок от 3 години, като оставя в сила
определението на въззивната инстанция в останалата му част. С оглед на всичко
изложено до тук е видно, че последвалите съдебни актове на ПзОС и ВКС не са
засегнали вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието 4 месеца ЛС, с
което е заменено от ПзОС общото най-тежко наказание пробация на подс. П. за
извършените от него кражби. Определението на ПзОС за замяна на наказанието е
влязло в сила на 05.06.2009 г. От тази дата тече и определеният изпитателен
срок от 2 години и изтича на 05.06.2011 г. От тази дата следва да се изчислява
и 5-годишният срок по чл.30 ал.1 от НК, който е изтекъл на 05.06.2016 г. В този
смисъл настоящето деяние е извършено от подс. П. след като е изтекъл срокът по
чл.30 ал.1 от НК, в който следва да са налице предпоставките на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимите В.Г. и В.П. са извършили престъпното деяние виновно, т.к. са
предвиждали настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Действали са с пряк умисъл съобразно материалноправната
характеристика на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимите В.Г. и В.П. за извършеното от тях престъпление, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите
от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанията съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления
против собствеността”. Това са едни от най-често
срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на
обществена опасност, предвид времето, начина, мястото на извършване- през тъмната
част на денонощието, в неохраняем и необитаем обект. Отчете се също че е
използвана значителна физическа сила, с помощта на която е разрушена преграда,
защитаваща имота на пострадалите, с което е улеснено отнемането на вещите,
както и това че подсъдимите са действали с особена дързост и с чувство за
безнаказаност. Това посегателство драстично засяга правото на собственост върху
вещи на значителна стойност. Отчете се и това, че престъплението е с няколко
квалифициращи обстоятелства. Всичко това прави престъпното посегателство на
подсъдимите и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият В.Г. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан
е за умишлени престъпления, предимно против собствеността. Вярно е, че всички те
са извършени в условията на реална съвкупност и обуславят квалифициращия
признак опасен рецидив, но следва да се отчете техният брой и това, че са
осъществени при няколко квалифициращи признака. Подсъдимият Г. има богата
криминална деятелност, а по местоживеене е негативно охарактеризиран. Не работи и дружи с лица от криминалния контингент.
Подсъдимия В.П. също е личности със завишена степен на обществена опасност.
Осъждан е преди датата на извършване на настоящето деяние за умишлени престъпления,
в това число и против собствеността и е с изключително негативни
характеристични данни. Не работи и дружи с лица от криминалния контингент.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и престъпен начин,
което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който те и семействата им
поддържат и от липсата на перспективи за социална реализация.
Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите,
съдът прецени обремененото им съдебно минало, негативните характеристични
данни, изключително голямата стойност на отнетите вещи, която значително
надхвърля сумата определяща признака „големи размери“ и липсата на критичност
от двамата по отношение на извършеното.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът отчете оказаното
от тях съдействие на полицейските и разследващите органи и тежкото им семейно и
материално положение и имотно състояние.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК по отношение и на двамата подсъдими, като определи наказанието за
извършеното престъпление при условията на чл.54 от НК баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Така съдът намери, че подсъдимите В.Г. и В.П.
следва да бъдат осъдени на по девет години лишаване от свобода. След като
определи тези размери на наказанията, съдът намали същите с една трета, т.е. с
по 3 години по отношение на наказанията и на двамата подсъдими, при което осъди
подс. В.Г. и подс. В.П. на по шест години лишаване от свобода. Така
определените по вид и размер наказания, съдът намери за справедливи и
обосновани, като са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо дейците, както и
да повлияят предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед определения размер на наказанието лишаване от
свобода и за двамата подсъдими, съдът постанови ефективно изтърпяване на
наказанието по отношение и на двамата подсъдими, като определи първоначален
строг режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „а“ от ЗИНЗС.
От деянието на подсъдимите Г. и П. пострадалите З.Г. и
В.Г., както и пострадалите С.А. и А.А. са претъпели имуществени вреди, за които
двамата подсъдими дължат обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД. Съдът като
съобрази заключението на ювелирната оценъчна експертиза, както и събраните
гласни и веществени доказателства, намери, че предявените от пострадалите
граждански искове са доказани по основание и размер. С оглед на това съдът
уважи същите и осъди подс. В.Г. и подс. В.П. да заплатят на гражданските ищци З.Г. и В.Г. солидарно парична сума в
размер на 21 000 лева, а на гражданските ищци С.А. и А.А. солидарно сумата
от 36 220 лева, представляващи обезщетение за причинените им с
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 04.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
Съдът постанови веществените доказателства един брой черно яко от
изкуствена материя и един брой синьо-бял дънков панталон, на съхранение в
РУ-Пазарджик, след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика В.П..
Съдът постанови веществените доказателства хартиен плик с иззета проба от
устната кухина на В.Г., хартиен плик, съдържащ два броя стъкла с червени петна,
хартиен плик, съдържащ стерилна проба от червено петно, да се отнемат в полза
на държавата и след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
По отношение на вещественото доказателство един брой CD и един брой флаш памет находящи се на л.38 от том 2-ри на ДП, съдът
постанови да останат по делото, като при настъпване на законовите условия за
това, ще бъдат унищожени заедно с делото.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
В.А.П. и В.С.Г. да заплатят по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на по 412.69 лв. за всеки от тях.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: