№ 101
гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.В., чрез адв.В. Д. - АК-В.
срещу Наказателно постановление №15-2200131/01.06.2022г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5
от КТ, вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Наведен е
довод за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че в АУАН и НП липсват
отразени фактите, които се явяват съставомерни елементи на процесното
нарушение, дата на възникване на административното задължение, място на
нарушението. Изложени са съображения, че в процесния случай мястото на
извършване на нарушението е в гр.В., където е седалището на дружеството.
Наведени са доводи за нарушение на материалния закон и за недоказаност на
нарушението. Излагат се съображения за немотивираност на преценката на
административно-наказващия орган да наложи санкция към средния,
предвиден в закона размер. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.Д., който
1
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Твърди допуснати нарушения
на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57 от ЗАНН поради липса в АУАН и НП на описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дата и място на
нарушението. Поддържа довода, че мястото на извършване на процесното
нарушение е в гр.В., което обуславяло липса на териториална компетентност
на актосъставителя, административно-наказващия орган и съда. Твърди, че от
доказателствата по делото се установява, че работодателят е изпълнил
предписанията на контролните органи, изготвена е оценка на риска за
съответната длъжност, съдържаща всички изискуеми елементи съобразно
Наредба №5/11.05.1999г., спазени били всички изисквания на закона по
отношение на измерване факторите на работната среда. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, в условията на евентуалност да бъде
приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– Плевен - Р. И., се явява в съдебно заседание и изразява становище за
неоснователност на жалбата. Оспорва възраженията за допуснати
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. Излага подробни съображения, че от събраните по делото
доказателства, включително представена в с.з. оценка на риска, не се
установява изпълнение на даденото на дружеството жалбоподател
предписание. Навежда довод, че в процесния случай не е приложима
разпоредбата на чл.415в КТ, тъй като за работниците са настъпили вредни
последици от нарушението. Оспорва възражението, че мястото на
нарушението е в гр.В.. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 24.02.2022г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Плевен, била извършена проверка на работодателя „***“ЕООД в обект за
охрана – завод в гр.Левски „***“ АД, както и документална проверка през
периода 04.03.2022г. – 23.03.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Плевен. В хода на проверката било установено, че работниците на
длъжност пазач-невъоръжена охрана полагат труд извън охранявания обект,
без да имат осигурено помещение за почивка, както и че работодателят има
изготвена оценка на риска, в която не е отчетена организацията на работа,
2
данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната
среда, неблагоприятните климатични въздействия - при работа на открито, и
специфичните опасности за конкретното работно място – „пазач невъоръжена
охрана“.
С Протокол №ПР2206325 от 23.03.2022г., изготвен от Д. И. Ц. –
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, в т.1 на същия, на
дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, било дадено
предписание да преразгледа оценката на риска за здравето и безопасността на
работещите в „***“ЕООД за обект: завод гр.Левски, „***“АД, като отчете
организацията на работа, данни от проведени наблюдения и измервания на
факторите на работната среда, неблагоприятните климатични въздействия
при работа на открито и специфичните опасности на конкретното работно
място, а именно „пазач невъоръжена охрана“, съгласно изисквания на чл.3,
т.3, 4, 5 и чл.10, ал.1, т.6 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска и чл.14, ал.1 от Наредба №РД-07-3 от
18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
Даден е срок за изпълнение на предписанието 06.04.2022г.
На 04.05.2022г. свидетелите Г. И. Д. и Д. И. Ц. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Плевен, извършили последваща проверка в обекта в
гр.Левски – завод „***“ АД, както и документална проверка в периода
12.05.2022г. – 19.05.2022г., относно изпълнение на дадените с протокола от
23.03.2022г. задължителни предписания. При извършената последваща
проверка било установено, че работодателят не е изпълнил предписанието,
като не била представена оценка на риска, в която да са преразгледани и
отчетени организацията на работа, данни от проведени наблюдения и
измервания на факторите на работната среда, неблагоприятните климатични
въздействия - при работа на открито, и специфичните опасности за
конкретното работно място – „пазач невъоръжена охрана“.
Съставен бил АУАН №15-2200131/19.05.2022г. за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството – св.И.Н.Н. на
същата дата.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното Наказателно постановление №15-
2200131/01.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
3
на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.415, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г. И. Д., Д. И. Ц., И.Н.Н., както и писмени доказателства –
Наказателно постановление №15-2200131/01.06.2022г., АУАН №15-
2200131/19.05.2022г., Протокол за извършена проверка №ПР2206325 от
23.03.2022г., обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от И.Н.Н., пълномощно рег.
№2929/01.03.2022г. на Нотариус Р.К., оценка на риска, длъжностни
характеристики.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Г. И. Д., Д. И. Ц.,
И.Н.Н., тъй като същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и
без съществени противоречия помежду си.
Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуално-легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона
форма и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Неоснователни са
наведените от жалбоподателя доводи за наличието на такива нарушения,
явяващи се непосочването в АУАН и НП на дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелства, при които е извършено. Наличието или липсата
на процесуални нарушения, които да са накърнили правото на
санкционираното лице да научи за какво административно нарушение е
наказано, следва да се преценява от съда за всеки конкретен случай.
В процесния такъв нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е в достатъчна
4
степен индивидуализирано със своите съставомерни признаци, така че
дружеството да е наясно с вмененото му нарушение и фактите, по които
следва да организира защитата си.
В чл.415, ал.1 от КТ е предвидена административна отговорност за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство.
Както в АУАН така и в НП е индивидуализирано предписанието,
конкретното задължение по него, което не е изпълнено, обекта на проверка,
където е полаган труда, във връзка, с който е дадено предписанието, срокът за
изпълнение на предписанието. Описано е деянието, изразяващо се в
непредставяне на документи, удостоверяващи изпълнение на предписанието –
преразгледана оценка на риска за здравето и безопасността на работещите по
отношение на посочените в предписанието обстоятелства. Така изложените в
АУАН и НП обстоятелства достатъчно ясно описват нарушението и не
накърняват правото на защита на санкционираното лице и по-конкретно
правото му да разбере за какво нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност, фактическите и правни рамки на
административното нарушение.
Касае се за нарушение, осъществявано чрез бездействие – неизпълнение
на предписание в дадения от Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен срок.
Същият е изрично посочен, както в АУАН, така и в НП. Няма спор в
практиката, че при административно нарушение, осъществяващо се чрез
бездействие, изискването на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно датата
на нарушението е изпълнено и без фиксиране на конкретна такава, а чрез
посочването на период от време, през който е било осъществено нарушението
– в процесния случай е посочена датата, на която крайният срок за
изпълнение на предписанието изтича – 06.04.2022г.
Не е налице неяснота и относно мястото на нарушението, доколкото в
АУАН и НП е посочено като място, където е следвало да бъде осъществено
предписаното от контролните органи и място на проверка относно
изпълнение на предписанието - обект за охрана завод гр.Левски „***“.
Неоснователен е наведения в жалбата довод, че място на нарушението е гр.В.,
където е седалището на дружеството работодател. Мястото на процесното
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ - неизпълнение на предписание за
преразглеждане оценката на риска за здравето и безопасността на
5
работниците на „***“ЕООД в обект – завод гр.Левски, е мястото на работа,
където е следвало да бъде извършена оценка на риска – гр.Левски.
Описаното в АУАН и НП деяние е доказано от събраните по делото
доказателства.
Безспорно е установено от представения по делото Протокол
№ПР2206325/23.03.2022г., както и от показанията на свидетелите Г. И. Д. и Д.
И. Ц., съдържанието на даденото задължително предписание по чл.404, ал.1,
т.1 от КТ.
От показанията на свидетелите Г. Д. и Д. Ц. се установява, че при
последващата проверка, след изтичане срока за изпълнение на предписанието,
от работодателя не е била представена оценка на риска, в която да са били
преразгледани факторите на работната среда за конкретната длъжност – пазач
невъоръжена охрана при съобразяване на неблагоприятните фактори и
въздействия на конкретното работно място при работа на открито, каквато е
била установено, че се полага при извършваните проверки от инспекторите.
Показанията на свидетелите Д. и Ц. не се опровергават от тези на свидетеля
И. Н. – пълномощник на дружеството. От показанията им се изяснява, че по
време на осъществената документална проверка е била представена оценка на
риска, в която обаче не са били съобразени обстоятелствата, описани в
даденото предписание. В показанията си свидетелят Н. заявява, че е
представил в Инспекция по труда – Плевен документи, включително оценка
на риска, без обаче да е запознат със съдържанието й и да има компетентност
да установи дали е налице преразглеждане на оценката на риска. В подкрепа
на гласните доказателства е и представеното писмено обяснение по чл.402,
ал.1, т.2 от КТ от И.Н.Н., съгласно което дружеството има финансови
затруднения, поради което не е осигурена кабинка за охранителите, поради
тази причина не е преразгледана и оценката на риска.
По делото е представена Оценка на риска на „***“ ЕООД, обект завод
Левски „***“ АД, изготвена от „***“ ООД, гр.В.. От така представения
документ не следва извод, че даденото от контролните органи предписание е
изпълнено в указания срок. Липсват доказателства тази оценка да е била
представена на контролните органи при извършената последваща проверка,
доколкото такава не се съдържа в материалите по преписката по издаване на
обжалваното наказателно постановление. Установява се, че върху същата е
отбелязано, че е изготвена през месец февруари 2022г. – т.е. преди изготвяне
6
на протокола, с който са дадени предписанията за преразглеждане оценката
на риска. В същата действително е посочено, че е изготвена за работещите на
длъжността - пазач невъоръжена охрана в процесния обект в гр.Левски. При
запознаване със съдържанието й обаче се установява, че по отношение на
характеристиките на работните места и работните процеси, установените
неблагоприятни фактори, същата касае полаган труд в помещенията на
охранявания обект, като липсва оценка на специфичната организация на
работа и опасности по отношение на осъществяваната от работниците „пазач
невъоръжена охрана“ в действителност работа на открито, каквото е
съдържанието и смисъла на даденото предписание за преразглеждане
оценката на риска. Посоченото е в съответствие с показанията на свидетелите
Ц. и Д. за представена от работодателя оценка, в която обаче не са били
отчетени специфичните фактори, работни места, условия на труд на
охранителите при работа на открито.
Поради изложените доводи, описаното в АУАН и НП деянието се явява
доказано от събраните по делото доказателства.
Неоснователен е довода за нарушение на материалния закон. Деянието
правилно е квалифицирано като нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Не е налице хипотезата на чл.415в от КТ, съгласно която за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, е предвидена имуществена санкция в по-нисък размер.
Недоказано е по делото нарушението да е отстранено веднага след
установяването му.
Разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ освен материално-правна
представлява и санкционна такава, предвиждаща имуществена санкция в
размер от 1500 до 10 000 лв. Наложената имуществена санкция с обжалваното
наказателно постановление е в минималния предвиден от закона размер –
1500 лв.
Предвид горните доводи наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Не са налице основания за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН на юрисконсултско възнаграждение, доколкото в процесния случай
административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление – Директорът на Дирекция Инспекция по труда – Плевен, не е
7
бил защитаван в съда от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, а се е явил лично по делото, в качеството си на
административно-наказващ орган и ответник по жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-
2200131/01.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.В.В. - управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8