Р Е Ш Е Н И Е

№411

 

гр. Русе, 05.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Тодорка Недева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 635 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на Р.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***– длъжник по изпълнително дело № 20107600400935, срещу отказа на ЧСИ Ц.Г., рег. № 760 на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срещу длъжника Р.П.С..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че последното валидно действие е поискано на 31.03.2016 г. по молба на предишния взискател „Обединена Българска Банка“ АД, като след тази дата в продължение на 2 години няма предприемани или извършвани валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 31.03.2018 г. Сочи се, че насрочените, но неизвършени описи на движими вещи не могат да се считат за валидни изпълнителни действия по аргумент от т. 10 на ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се съображения, че последващато налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от 31.07.2019 г. не може да породи действие, тъй като се явява извършен по прекратено изпълнително дело. Иска се отмяна на обжалваното постановление и постановяване на определение, с което да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело спрямо жалбоподателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Е., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва перемпцията, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В този смисъл се твърди, че след твърдяната от жалбоподателя дата 31.03.2016 г. взискателят е имал активно поведение и е правил искания за прилагане на изпълнителни способи, както и са предприети изпълнителни действия от страна на ЧСИ.

ЧСИ Ц.Г. е изготвила мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че по изпълнителното дело периодично са извършвани справки и са налагани запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20107600400935 по описа на ЧСИ Ц.Г., рег. № 760 на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника Р.П.С.. С молбата за образуване на изпълнително взискателят е посочил изпълнителен способ, като е поискал извършването на изпълнителни действия. За периода от 23.02.2011 г. до юли 2015 г. длъжникът е правил регулярни доброволни месечни вноски за погасяване на вземането, които са отразени на гърба на приложения изпълнителен лист.

На 01.07.2015 г. по искане на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД изпълнителното производство е било спряно на основание чл. 432, т. 2 от ГПК.

С молба от 31.03.2016 г., взискателят „Обединена Българска Банка“ АД е поискал възобновяване на изпълнителното производство, уведомил е съдебния изпълнител за постъпило доброволно плащане от длъжника в размер на 1000 лева, както и е поискал извършването на справка за наличие на банкови сметки и съответно налагане на запори върху наличните такива. В изпълнение на молбата, по изпълнителното дело е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ с изходирано запорно съобщение от 11.04.2016 г.

На 10.06.2016 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с което същата е уведомена за насрочен опис  на движими вещи за 13.07.2016 г. , който опис е проведен на същата дата, видно от протокол за опис на движимо имущество, приложен в изпълнителното дело.

На 19.07.2017 г. е постъпила молба от взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, с което е направено искане за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки за длъжника, както и за налагане на запор върху наличните сметки.

На 20.07.2017 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с което същата е уведомена за насрочен опис  на движими вещи за 05.09.2017 г. , който опис е проведен на същата дата, видно от протокол за опис на движимо имущество, приложен в изпълнителното дело.

На 20.07.2017 г. е изходирано запорно съобщение до „Централна кооперативна Банка“ и „Юробанк България“ АД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 04.07.2019 г. е постъпила молба от Е. с искане за конституирането му като взискател на мястото на „Обединена Българска Банка“ АД във връзка със сключен между тях договор за цесия с предмет вземането на последния срещу длъжника Р.П.С.. Със същата молба е направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 04.07.2019 г. са изходирани запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в посочените банки.

На 31.07.2019 г. е постъпила молба от взискателя Е. за извършване на справка за регистрирани трудови договори от длъжника и съответно налагане на запор върху получаваното възнаграждение, в изпълнение на която молба на 31.07.2019 г.  е изходирано запорно съобщение до „А.“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Р.П.С..

Въз основа на така установените факти, въззивният съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че за периода от образуването на изпълнителното дело и в частност от твърдяната от жалбоподателя дата на последното извършено валидно изпълнително действие -31.03.2016 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на жалбоподателя, до момента взискателят регулярно е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, както и такива са извършвани от съдебния изпълнител през периоди по-кратки от двугодишния срок, визиран в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Така, двугодишният срок след 31.03.2016 г. е прекъсван многократно, съответно на 19.07.2017 г. (молба за запор на банкови сметки), на 04.07.2019 г. (молба от новия взискател Е.  за налагане на запор върху банкови сметки), на 31.07.2019 г. (молба на взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение, като въз основа на молбите за действия на взискателите съдебният изпълнител е налагал запори върху банкови сметки, провел е опис на движими вещи и е наложил запор на трудово възнаграждение.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че не са настъпили предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваното постановление правилно и законосъобразно.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата – Е., който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, на Е. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, които остават в тежест на жалбоподателя.

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***– длъжник по изпълнително дело № 20107600400935, срещу отказа на ЧСИ Ц.Г., рег. № 760 на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срещу длъжника Р.П.С..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 от ГПК, Р.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Е., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****– представлявано от управителя Р., сумата от 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.ПГПК

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

  2.