РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205412 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на В. АНГ. В. против
Наказателно постановление № 21-0769-003896/26.10.2021 г. на Началник
група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание
Наредба № 1з-2539 на МВР. Претендира се отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразено е, че
жалбоподателят не е извършил нарушението. Съдържа се оплакване по
законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП
и неяснота и недостатъчност на тяхното съдържание. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо е изразила писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
1
В с. з. жалбоподателят, чрез процесуален представител-адвокат,
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
Представени са писмени бележки от адвоката на жалбоподателя с
анализ на събраните по делото доказателства, относим към оплакванията в
жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2021 г., около 08,15 ч. св. Д. Ив. Д. – Началник група «Арестно
помещение и конвой» в Сектор ООРТП към Отдел ОП при ОДМВР – Бургас,
на път за работното си място в ОДМВР – Бургас на ул. «Христо Ботев» № 46,
изчаквал на червен светофар с личния си автомобил в лявата лента пред
пешеходната пътека на кръстовището на ул. «Александровска» и ул. «Сан
Стефано» /между сградата на РЗИ – Бургас и Централна автобусна спирка/. В
същото време от дясната лента за движение го заобиколил и преминал в
лявата лента през пешеходната пътека, на червен светофар, лек автомобил
«Тойота», син на цвят, с рег. № ****, в посока следващия светофар на
кръстовището на ул. «Христо Ботев» и ул. «Сан Стефано», в който момент на
пешеходната пътека вече имало преминаващи пешеходци и по чудо лекият
автомобил не ударил никой от тях. Св. Д. забелязал, че автомобилът бил
управляван от мъж, записал регистрационния му номер и изготвил докладна
записка рег. № 251р-29257/17.08.2021 г., в която описал случая и
сигнализирал за нарушението. Докладната записка била изпратена по
компетентност на Сектор «Пътна полиция» - Бургас.
По случая била образувана преписка рег. № 251р-29257/17.08.2021 г. по
описа на Сектор «Пътна полиция» - Бургас. В хода на проверката със справка
от регистъра на МПС било установено, че към процесната дата
съсобственици на въпросното МПС, установено като лек автомобил марка и
модел „Тойота Ярис“ с рег. № ****, били Д.С. В.а и жалбоподателя В.А. В.. С
Декларация от 17.08.2021 г. за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, първата е декларирала, че вторият е
управлявал процесното МПС на 17.08.2021 г. В същия смисъл е изготвила и
2
писмено сведение. За същата процедура бил призован и другия съсобственик
на МПС В.А. В. на 18.08.2021 г. от 08,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на сектор
„Пътна полиция“ в гр. Бургас. Установява се от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, обективирани в показанията на св.
Д. и св. С.В. Т. – полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
че са комуникирали много трудно с В. и същият не се явил в Сектора, тъй
като заявил, че бил в командировка. По-късно обаче на същата дата
18.08.2021 г. се явил пред Областна дирекция на МВР – Бургас с адвокат и с
негови колежки от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас – К.К.Г. и А.К.
Г.а, ангажирани в настоящото производство пред съда като свидетелки. Тъй
като междувременно с писмо рег. № 769000-21714/18.08.2021 г. бил изискан и
предоставен на оптичен носител записът от камерите на ул. „Александровска“
и ул. „Сан Стефано“, при възпроизвеждане на който в хода на проверката
било установено преминаване на червен сигнал на светофарната уредба от
лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ****, св. Ив. Ен. Г. – мл.
автоконтрольор в Сектор «Пътна полиция» – Бургас, бил извикан в ОДМВР –
Бургас за съставяне на АУАН срещу жалбоподателя като водач на МПС.
Изчакващият на пейка пред Дирекцията В.А. В. бил поканен да влезе в
сградата за съставяне на акта, но той отказал – според данни от св. Г.: „Като
място пред Областна дирекция. Повикаха го лицето да влезе вътре. Лицето не
пожела.“, „Установихме кое е лицето пред Областна дирекция на МВР, а
актът е съставен вътре в ОДМВР. Да, на входа на Областна дирекция.“, „По
време на самото съставяне лицето беше пред Областна дирекция. Лицето не
пожела да влезе тогава.“; според данни от св. Стоян Валентинов Т. –
полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ – Бургас: „Помня, че
господинът малко беше превъзбуден от цялата ситуация и за това не влезе
вътре. Отказа.“; по данни на св. Г.: „Единият полицай се приближи към
колегата В.А. и го пита дали е той. Колегата ми В. му отговори, че е той.
Полицаят му каза да влезе в дирекцията.“; по данни от св. Г.а: „Единият от
полицаите го попита как се казва. Колегата ми му отговори. Поканиха го да
влезе вътре в дирекцията. Той отказа и впоследствие единият от полицаите
излезе и поиска да му връчи акта“.
Въз основа на събраните материали по преписката св. Г. съставил
АУАН серия АВ № 67857/18.08.2021 г. срещу В.А. В. за това, че на
17.08.2021 г., около 08,15 часа, в гр. Бургас, на бул. „Сан Стефано“
3
управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ****, като на светофарна
уредба между сградата на РЗИ и Централна автобусна спирка, работеща в
нормален режим на работа, навлезнал и преминал на забранителен сигнал
/червен/ в посока ул. „Христо Ботев“, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. След съставяне на акта, св. Г. предприел връчването му на стоящия
пред сградата на ОДМВР жалбоподател, който отказал да го подпише и да
приеме екземпляр. Така според св. Г.: „Лицето беше с адвокат, въпросната
жена. Тя му каза „отказваш да разпишеш акта“. Лицето отказа.“; според св.
Д.: „Той не пожела да подпише акта.“; според св. Г.: „Колегата ми В. АНГ. В.
отказа да получи акта и тогава си тръгнахме всички“; според св. Г.а:
„Колегата В. отказа да му бъде връчен актът. Колегата В. отказа да влезе
вътре, където полицаите искаха да му връчат акт“. Отказът да бъде връчен
екземпляр е удостоверен с подписа на присъствалия свидетел Стоян
Валентинов Т..
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН серия АВ № 67857/18.08.2021 г., като наказващият орган е възприел
изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на
закона. Обобщил е извод, че по този начин жалбоподателят не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, поради което на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер
на 100 лева. Постановил е на основание Наредба № 1з-2539 на МВР отнемане
на 8 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
12.11.2021 г. Жалбата е подадена на 19.11.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Админстративно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужваната
територия в гр. Бургас, а НП е издадено от компетентен орган – Началник
4
група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на
обслужваната територия, в съответствие с разпореденото овластяване със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
издадена на основание регламентиращите компетентността на
актосъставителите и на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189,
ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от
ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок. В НП нарушението е индивидуализирано по начина,
изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са
съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното
нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и
достатъчен начин, като не е необходимо наказващият орган да пояснява
начина на установяването му, поради което се явява неоснователно
възраженито за неяснота и неразбираемост на нарушението в този смисъл.
По основния спорен въпрос относно процедурата по съставяне и
връчване на АУАН, се установи от всички доказателства по делото, че
причина за съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя и
непредоставянето на екземпляр от него, е отказът му да вземе участие и да го
получи. Жалбоподателят устно е бил поканен в сградата на ОДМВР – Бургас
за съставяне на акта, но е отказал. За несъстоятелен се преценя доводът, че е
бил поканен в сградата за връчване на вече съставен акт, тъй като действията
по връчването са били предприети при повторното му повикване. Няма
съмнение за съда, че полицейските служители са спазили поредността в
процедурата по съставяне и предявяване на акта и това се установява
безспорно от гласните доказателства. Жалбоподателят не може да черпи
права от положението, в което сам се е поставил, препятствайки
актосъставителя да състави АУАН в негово присъствие и да му връчи препис.
Тъй като е бил поканен и е отказал да влезе в сградата, съставянето на акта в
негово отсъствие попада в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е бил
съставен в отсъствието на нарушителя, при наличие на предпоставките на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, поради което възражението за опорочено производството в
този смисъл е неоснователно. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират
правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за
5
възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на
обективната истина. В конкретния случай АУАН не е подписан от
нарушителя и е предявен при хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С отказа да
бъде подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се
запознава със съдържанието му. Точно поради това, законодателят, като
гаранция за законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ,
изисква този факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, името и
точния адрес на който да бъдат отбелязани в акта, какъвто е случаят.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът намира, че процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания
за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства
се ползват с презумптивна доказателствена сила. В производството пред
настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на
акта чрез представяне на такива доказателства, които биха обосновали
становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам
и за различни изводи от тези на наказващия орган, поради което следва да се
приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение действително е осъществено от страна на В.. В
подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с разпита на
св. Д. Ив. Д. подробни факти, като тези гласни доказателства кореспондират с
писмената докладна записка рег. № 251р-29257/17.08.2021 г. относно
констатираното нарушение и с декларацията по чл. 188 от ЗДвП от 17.08.2021
г. относно нарушителя. Правилно НП е било издадено на жалбоподателя, тъй
като съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното
нарушение наказание се налага на собственика на МПС или на този, на когото
е предоставено МПС.
Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което
жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение, във
връзка със задължението му по чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП като участник в
движението по пътищата, да съобразява поведението си със светлинните
сигнали, поради което е налице основание за ангажиране на
административно-наказателната му отговорност по разпоредбата на чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП, санкционираща нарушителя с административно наказание
глоба в абсолютен размер от 100 лева за преминаване при сигнал на
6
светофара, който не разрешава преминаването. Административно-
наказващият орган е наложил наказанието в посочения размер, с което е
спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Касае се за деяние, свързано с
управление на МПС, преминаване на неразрешаващ сигнал на светофара,
което създава опасност от възникване на ПТП и поставяне в опасност на
живота и здравето на останалите участници в движението.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно
наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има
предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
003896/26.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, с което на В. АНГ. В., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е
постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539
на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
7