№ 22
гр. Ямбол, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20232300100403 по описа за 2023 година
Пред съда е депозирана искова молба от М. Т. С. и П. Т. С., двамата от гр.****, с
която се претендира да бъде осъден ответника Окръжен съд Сливен да им заплати по 60 000
лв. на всеки, представляващи неимуществени вреди вследствие това, че са били осъдени за
едно и също деяние по две различни наказателни дела – НОХД № 243/2018 г. и НОХД №
601/2019 г., двете по описа на СлОС.
Твърденията са за това, че на 22.03.2016 г. и на 23.03.2018 г. срещу ищците са били
образувани две паралелни наказателни производства по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал. 7 от НК
- посочените две НОХД по описа на Окръжен съд Сливен, по които съдът приел и приложил
едни и същи писмени доказателства и съдиите са обосновали присъдите си в мотивите въз
основа на тези доказателства. По този начин ответният съд е нарушил принципа „ne bis in
idem“, залегнал в националното ни законодателство в чл. 24, ал, 1, т. 6, НПК, както и в чл.
50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по този начин е допуснато
нарушение на правото на ЕС. Претърпените от ищците неимуществени вреди се изразяват в
продължаващото чувство на безсилие, довело до адаптивно разстройство, физически и
емоционални страдания от правонарушението на Сливенския Окръжен съд.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника Окръжен съд Сливен е
постъпил и с него се оспорват изцяло предявените искове като се желае отхвърлянето им
като неоснователни. Според ответника твърдението за нарушаване на забраната за
наказателно преследване на едно лице в различни наказателни производства за едно и също
престъпление, ищците обосновават единствено с позоваването и в двата съдебни акта на
едни и същи доказателства, с ползването на едни и същи или еднакви доказателствени
1
средства, което не води до извод за недостатъчна фактическа обособеност на различните
деяния, като в случая тази обособеност произтича, както от разликата във времето, в което
са извършени деянията, така от различния предмет па правонарушенията, за които са
постановени двете присъди. И двете производства в случая са наказателни, но дублирането
е изключено, както поради липсата на окончателност на решението по НОХД № 243/2018 г.
на СлОС, така и поради липсата на дублиране според критериите за достатъчната
фактическа обособеност на предмета на престъплението, разглеждано в производството по
НОХД № 610/2019 г. на СлОС. Извън еднаквостта на посочените доказателствени средства в
исковата молба не са посочени други критерии за идентичност. Еднаквостта на субектите на
наказателно преследване и еднаквостта на правната квалификация на деянията не са
достатъчни и в нито едно от решенията си Европейският съд не възприема критериите като
достатъчни, за да констатира наличие на дублиране в производствата.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, явяват се лично. Поддържат
предявения иск и желаят неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание поддържа отговора на исковата
молба и желае отхвърляне на иска.
Представителят на ЯОП в съдебно заседание изразява становище за неоснователност
на иска.
След преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С исковата молба ищците са представили преписи със заличени данни от издадени
присъди с мотиви към тях, както следва: Присъда от 30.04.2019 г., постановена по НОХД №
243/2018 г. по описа на СлОС, с която подсъдимите М.Т.С. и П.Т.С. са признати за виновни
в това, че на 22.03.3016 г. в гр.****** всеки от тях е държал повече от три археологически
обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи
движими културни ценности по смисъла на чл.7 и чл.53, т.1 от ЗКН, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред като тези движими културни ценности
са изброени. Представена е също така със заличени данни Присъда № 5/22.04.2021 г.,
постановена по НОХД № 601/2019 г. по описа на СлОС, с която подсъдимите П.Т.С и
М.Т.С. са признати за виновни в това, че на 23.03.2018 г. в гр.****** са държали повече от
три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство,
представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 и чл.53, т.1 от ЗКН, които
не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред и тези движими културни
ценности са изброени. Съдът приема, че представените присъди се отнасят до ищците по
делото, въпреки заличаването на данните, а именно с двете присъди са признати за виновни
ищците М. Т. С. и П. Т. С., тъй като това обстоятелство не се оспорва от ответника по
делото Окръжен съд – Сливен.
За попълване на настоящото производство с необходимите доказателства, съдът е
изискал от СлОС прилагането на тези две наказателни дела, но до приключване на
съдебното дирене същите не са приложени. По отношение на НОХД № 243/2018 г. от СлОС
2
са изпратени писма за това, че делото не може да бъде изпратено за послужване, тъй като
същото е изпратено за разглеждане с изх. № 1715/25.09.2019 г. на Апелативен съд – Бургас
по повод постъпили жалби и до този момент не е върнато, а по отношение НОХД №
601/2019 г. с писмото на СлОС уведомява настоящия съд, че делото е изпратено с изх. №
60257/10.10.2022 г. за послужване по гр.дело № 790/2022 г. по описа на РС – Нова Загора и
до момента същото не е върнато, поради което не може да бъде предоставено.
В последното съдебно заседание ищците С.и представиха и съдът прие писмени
доказателства в подкрепа на твърденията им, че са били обект на наказателно преследване за
едно и също, а именно постановление за частично прекратяване на наказателно
производство и постановление за предаване на Министерство на културата на веществени
доказателства за образуване на административно-наказателно производство, като двете
постановления са от 29.08.2008 г., издадени от Окръжна прокуратура – Сливен по дознание
№ 21“БОП“/07 г. на ОДП Сливен, вх. № 2282/2007 г., д.пор. № 193/07 г. на ОП – Сливен.
Представени бяха и три решения постановени от Административен съд Сливен: решение №
174/11.11.2009 г. по КАНД № 168/2009 г., решение № 167/18.11.2009 г. по КАНД №
169/2009 г. и решение № 176/13.11.2009 г. по КАНД № 170/2009 г., с които са оставени в
сила решения постановени по три НАХД по описа на Районен съд – Нова Загора. От тези
решения е видно, че делата са били образувани след частичното прекратяване на
наказателното производство по дознание № 21 „БОП“/2007 г. по описа на ОД на МВР –
Сливен и районният съд е отменил като незаконосъобразни наказателни постановления,
издадени от Министъра на Културата, с които на М. Т. С., на ЕТ „ДЕА – М. С.“ и на П. Т. С.
са били наложени административни наказания на основание чл.35в от Закона за
паметниците на културата и музеите /отм./ и на основание чл.37, ал.3 от ЗПКМ са отнети в
полза на държавата посочени предмети движими паметници на културата. От ищците са
представени още копия на два протокола от проведени съдебни заседания по НОХД №
243/2018 г. и НОХД № 601/2019 г., както и решение № 134/16.11.2020 г., постановено по
КНД № 490/2020 г. по описа на ВКС. Касационното дело е било с предмет касационни
жалби срещу решение № 184/10.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 210 /2019 г. по описа
на БАС, с което е изменена частично присъда № 10/30.04.2019 г. по НОХД № 243/2018 г. на
СлОС. ВКС с това решение е отменил решението на БАС и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, поради което съдът счита, че същото
не бе приложено като доказателство в настоящото производство. В мотивите на това
решение ВКС е изложил, че съдът е отказал да изследва въпроса дали съществува пълно или
частично съвпадение между обектите, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 от НК и
тези които са били предмет на административно нарушение и по този начин атакуваното
решение е постановено при непълнота на доказателствата. Изложено е, че наказателното
производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било
проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с
характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване. Дали
деянието е „същото“ се преценява с оглед фактите, а не с оглед правната квалификация,
3
поради това ВКС е счел, че за да бъде извършена преценка дали е нарушена забраната „non
bis in idem“, следва да се изясни дали инкриминираните като държани археологически
обекти са иззетите през 2007 г. като движими паметници на културата, а за извършване на
съпоставката са необходими специални знания и поради това е постановено решението да се
върне делото за ново разглеждане за назначаване на експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ като ищците М. и П.
С.и твърдят, че Сливенският окръжен съд е допуснал достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в нарушаване на принципа „non bis in idem“,
вследствие на което са претърпели неимуществени вреди.
Принципът „non bis in idem“ е залегнал в чл.50 от Харта на основните права на ЕС
2016/С202/02/ и чл.4, т.1 от Протокол № 7, а именно правото на всеки да не бъде съден или
наказван два пъти за едно и също престъпление – никой не може да бъде подложен на
наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или
осъден на територията на съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона.
В българското законодателство принципът, че никой не може да бъде съден повторно за
същото е залегнал в чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като законодателят е постановил, че не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото
лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване
на делото.
За да бъде основателна предявената претенция е необходимо да бъдат налице трите
ключови компонента на принципа „non bis in idem“, съгласно чл.4 от Протокол № 7, за да се
приеме, че същият е нарушен: 1. дали двете производства са били „наказателни“ по своята
природа, 2. дали правонарушението е било едно и също в двете производства и 3. дали е
имало дублиране на производството. По отношение на третата предпоставка следва да са
налице и да се изследват три отделни подвъпроса: дали първото решение е било
„окончателно“; дали е имало ново производство и дали изключението във втория параграф е
приложимо /§2 разпоредбите на §1 не представляват пречка за възобновяване на
производството съгласно закона и наказателното производство на съответната държава, ако
има доказателства за нови или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на
предходния процес, които са повлияли на неговия изход/.
В настоящото производство единственото безспорно установено обстоятелство е, че
двете производства, по които ищците са били подсъдими по НОХД № 243/2018 г. и НОХД
№ 601/2019 г. са били „Наказателни по своята природа. Както се посочи поради
невъзможност /НОХД № 243/2018 г. не е приключило с окончателен съдебен акт, а НОХД №
601/2019 г. е приложено по друго производство, като последното все още не е приключило/,
не бяха приложени като доказателства в настоящото съдебно производство. По този начин
не би могла да бъде извършена преценката относно наличието на останалите предпоставки
за уважаване на предявения иск, а именно идентичност на правонарушението в двете
4
производства и дублиране на производството. Независимо от това съдът счита, че
неприлагането на двете дела не е пречка за постановяване на настоящия съдебен акт, с който
претенцията на М. и П. С.и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Чл.4 от Протокол
№ 7 съдържа гаранция срещу това лицето да е съдено или да подлежи на съдене повторно в
ново производство, а не забрана за повторно осъждане или оправдаване. Съдът на ЕС
приема, че проверката следва да се фокусира върху тези факти и обстоятелства, които
съставляват набор от конкретни фактически обстоятелства засягащи един и същ
обвиняем/подсъдим и са неразривно свързани помежду си във времето и пространството,
чието съществуване трябва да бъде доказано, за да се обоснове присъда или за да се образува
наказателно производство.
Преценката за това дали е имало дублиране на производството в настоящия случай
може да бъде извършена от наличните по делото доказателства и съдът преценя, че към
настоящия момент такова дублиране няма, тъй като първото решение следва да е било
„окончателно“ по смисъла на чл.4, §1 от Протокол № 7, а то не е такова. Видно от
представеното от ищците копие на решение № 134/16.11.2020 г., ВКС е постановил връщане
на въззивният съд за ново разглеждане на ВНОХД № 209/2019 г., което е с предмет
обжалване на решението постановено по НОХД № 243/2018 г. на СлОС /първото
наказателно производство/. До момента няма данни делото пред Апелативен съд – Бургас да
е приключило с влязло в сила решение, което води до извода, че първото решение по
първото образувано НОХД № 243/2018 г. не е „окончателно“. Решението е окончателно, ако
според обичайната словоупотреба според Европейската конвенция за международно
признаване на присъди, то е придобило сила на res judicata, а по НОХД № 243/2018 г.
наказателното производство все още не е приключило. Решенията, срещу които дори е
възможно обичайно обжалване са изключени от обхвата на гаранцията съдържаща се в чл.4
от Протокол № 7 докато срокът за подаване на жалба не е изтекъл. Въпросът за идентичност
на вещите предмет на правонарушенията е поставен от ВКС във връзка със сравняване на
същите с тези, предмет на образуваните административни производства и докато не бъде
постановено влязло в сила съдебно решение по първото образувано дело НОХД № 243/2018
г., не може да бъде изследван въпроса относно идентичност между наказателните
производства по НОХД № 243/2018 г. и НОХД № 601/2019 г.
С оглед изложеното и след като е безспорно установено обстоятелството, че
решението по първото наказателно производство не е окончателно, не е установена една от
кумулативните предпоставки, водещи до основателност на предявения иск по чл.2в ал.1 от
ЗОДОВ за достатъчно нарушение на правото на ЕС, съгласно чл.4, §1 от Протокол № 7,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. С., ЕГН ********** от гр.******, ул.******№****
5
и от П. Т. С., ЕГН ********** от гр.******, ул.******№** иск с правно основание чл.2в,
ал.1 от ЗОДОВ против Окръжен съд Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ № 2, представляван от
Административен ръководител – Председател М.Д.Д за сумата по 60 000 лв. за всеки,
представляващи неимуществени вреди вследствие това, че са били осъдени за едно и също
деяние по две различни наказателни дела – НОХД № 243/2018 г. и НОХД № 601/2019 г.,
двете по описа на СлОС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
6